Проба Манту (PPD или TST) | Инфекциозни болести | NCLEX-RN | Кан Академия

Исках да говоря за теста Манту.

Нарича се Манту

на френския доктор, който го популяризирал.

Може да го чуеш наречено PPD или TST.

И тези неща означават...

PPD означава пречистено протеиново производно

и това ни дава насока какво използваме в този тест,

което е специфичен туберкулозен протеин – ще поставя това в скоби,

а мястото на теста ще е насока с TST.

Това е туберкулинен – отново, отнася се до туберкулозата –

туберкулинен кожен тест.

Това ти казва къде ще поставим този протеин.

Ще го поставим в кожата.

Тази картинка показва правенето на теста.

Понякога се нарича тест с балончета.

Много хора казват: "О, да, лекарят ми инжектира

течност в ръката ми и имаше балончета".

Така хората обикновено мислят за този тест.

Те помнят това, понеже е много очевидно визуално.

Исках да ти дам пример или диаграма

на това какво се случва

Нека си представим това като слоя на кожата ти.

Това също се нарича дерма.

Под дермата има подкожен слой.

Той е под кожата, подкожен слой.

Едно от най-честите неща в него са мазнините.

Просто ще начертая това тук.

Това е подкожна мазнина.

Идеята е, че вкарваш игла тук,

което виждаш на картинката вдясно.

Тази игла е пълна с туберкулозен протеин.

Това пречистено протеиново производно е в тази игла.

И ще бъде инжектирано.

Имаш всички тези малки туберкулозни протеини тук.

И вкарваш малък обем.

Това е около една-десета от милилитъра.

0,1 mL и го поставяш интрадермално.

Това е важен момент.

Това навлиза в слоя на дермата.

Това е интрадермална инжекция.

И, да кажем, моменти по-късно,

махаш иглата и я хвърляш.

И сега ще забележиш, че понеже постави

малък обем тук, 0,1 mL,

това ще направи балончета, поенже този обем

ще накара кожата малко да се издуе.

Но ако се върна след опредено време, този протеин е дифундирал,

тази течност е била абсорбирана в кожата,

този балон ще изчезне.

Ако се върнеш, може да забележиш малко зачервяване,

понеже, разбира се, убождането на кожата причинява малко зачервяване и раздразнение.

Но балончето ще изчезне с времето.

Какво точно се надяваме да постигнем с това изследване?

Нека взема още няколко картинки.

Това изследване ще ни помогне да отговорим на въпроса

дали този човек е имал предишно излагане на туберкулоза.

Просто помни това.

Това е въпросът, на който опитваме да отговорим.

Дали са имали предишно излагане на туберкулоза.

Да помислим какво ще се случи във всеки сценарий.

Това ще е ако не са имали предишно излагане на туберкулоза.

А от тази страна ще говорим какво ще стане, ако са имали.

Два сценария. Нека започнем със страната "не".

Нека отново начертаем кожата.

Това е точно като преди.

Нека начертаем туберкулозен протеин.

Ще имаш малко макрофаги.

Тези макрофаги ще дойдат наоколо

и те винаги патрулират наоколо.

Те се уверяват, почти като полицаи,

които се уверяват, че няма проблем.

Те ще дойдат и ще уловят

част от този туберкулозен протеин.

Ще го поемат в себе си.

И ще представят този туберкулозен протеин на друга клетка.

Това е нашата Т клетка.

Те ще представят този туберкулозен протеин на Т клетката.

Т клетката ще каже, че е нямала

предишно излагане на туберкулоза и няма да разпознае туберкулозния протеин,

и ще продължи по пътя си.

Няма да направи голяма реакция.

Т клетката се оттегля.

Напуска областта. Оставя протеините с времето.

Те започват да бъдат смилани от макрофагите.

В крайна сметка всички изчезват.

Ако погледнеш отвън, виждаш равно място.

Кожата изглежда равна.

Това може да изглежда много очевидно от тази картинка.

Разбира се, изглежда главко, но тук търсим

гладкост, изравняване.

На тази картинка можеш да видиш малко зачервяване.

Ако го усетиш с пръста си, това ще е равно.

Червено е, но е равно.

И това е ключовото нещо.

При този човек, ако няма бучка,

ще кажем, че има отрицателно PPD.

Този човек има отрицателно PPD.

Тка ще разчетем това отрицателно PPD.

А какво се случва от страната "да"?

Да кажем, че човекът е имал предишно излагане на туберкулоза.

Същата постановка като преди.

Нека начертаем кожата.

Имаме туберкулозен протеин.

Нека начертая това тук.

И този туберкулозен протеин ще бъде поет,

както преди, от макрофагите.

Макрофагът ще дойде и ще улови част от този туберкулозен протеин.

И, точно като преди, ще намери Т клетка.

Тези Т клетки се движат наоколо.

Т клетката този път ще каже,

че е виждала този туберкулозен протеин преди.

И тази Т клетка ще стане много възбудена.

И това е ключовата разлика. Тя става много възбудена.

Преди не се възбуди.

Просто напусна областта.

Сега бива възбудена и започва да освобождава химокини, малки химически съобщители.

Знаеш ли какво прави това?

Това привлича много, много други клетки на мястото.

Много макрофаги започват да идват на мястото.

И си казват, че това е интересно.

Т клетката им казва, че са виждали това преди.

И този слой, този интрадермален слой

започва да се подува с клетки.

Пълни се с клетки, поради всички тези

нови макрофаги, които биват привлечени в областта.

Ще започне да изглежда ето така.

Пълно с клетки от двете страни.

Става голямо изпъкване и това е пълно с клетки.

Тук има макрофаги и може би още Т клетки.

Схващаш идеята. Много, много клетки.

Наричаме това реакция на свръхчувствителност.

Когато видиш всички тези клетки, навлизащи в тази област,

това е класическа реакция на свръхчувствителност.

Всъщрност има различни видове реакции на свръхчувстителност.

И това ще наречем клас 4, тип 4.

Причината да са различни типоме е,

че тип 4 в частност включва много клетки.

Това е много клетъчна реакция, което означава, че много от имунните клетки участват.

МОжеш да видиш това в рисунката.

Можеш да видиш много макрофаги и Т клетки в областта.

Това тук е тип 4 реакция на свръхчувствителност.

И ако го докоснеш с пръста си,

няма да изглежда равно.

Това изобщо не е равно. Това всъщност изпъква.

Наричаме това индурирано. Което означава, че е твърдо.

Не изглежда равно.

Това виждаш в тази картинка тук.

Виждаш, че оттук до тук има индурация.

Мерят я с линия.

Това е индурация.

Можеш също да видиш, че го правят перпендикулярно на дългата ос.

С други думи, ако това е дългата ос насам,

те избират 90-градусов ъгъл спрямо това,

за да измерят индурацията.

Така измерваш индурацията на PPD.

Това на втората картинка изглежда като положително PPD.

След малко ще видим как решаваме

дали е отрицателно, или положително.

Едон нещо, което забравих да спомена, е, че ще разчиташ тези PPD

48 до 72 часа след началното инжектиране на протеина.

48 до 72 часа по-късно.

Тогава разчиташ това PPD.

Това е много важно, понеже дава достатъчно време или за това изравняване,

или за това индуриране.

Една ключова идея е, да кажем, че имаме зачервяване тук.

Искаме ли да измерим зачервяването? Не.

Искаме да измерим индурацията.

Просто помни това. Индурация, не зачервяване.

Те много, много лесно се объркват едно с друго,

но имат голяма разлика. Не зачервяването.