Малкълм Гладуел: Странната история на механизма за насочване на бомби на Нордън

Майстор разказвачът Малкълм Гладуел разказва историята на механизма за насочване на бомби на Нордън, революционна технология от Втората Световна Война, която има доста неочакван край.

Благодаря ви.

За мен е удоволствие да съм тук.

За последно говорих пред ТЕД

преди около седем години.

Тогава говорих за сос за спагети.

И много хора, предполагам, са гледали това видео.

От тогава хората идват при мен

и ми задават въпроси за спагетените сосове,

което е прекрасно в краткосрочен план -

(Смях)

но се оказа не толкова приятно

в период от седем години.

За това реших да дойда

и да се опитам да оставя спагетения сос във миналото.

(Смях)

Темата на сесията тази сутрин е "Нещата, който правим".

И затова реших да разкажа историята

на един човек,

който е направил един от най-ценните предмети

на своето време.

Името на този човек е Карл Нордън.

Карл Нордън е роден през 1880.

Той бил швейцарец.

И разбира се, швейцарците могат да бъдат разделени

на две основни категории:

такива който правят малки, изискани,

скъпи предмети

и такива, които се занимават с парите

на тези които купуват малки, изискани,

скъпи предмети.

Карл Нордън е твърдо в първата група.

Той е инженер.

Той посещавал Федералния Политехнически Университет в Цюрих.

Всъщност, един от неговите съученици, на име Ленин

ще се превърне в човек,

който чупи малки, скъпи, изискани предмети.

Карл е швейцарски инженер.

И казвам това в пълния смисъл на думата.

Той носи костюм от три части,

и има много, много малки, важни мустачки,

той е доминиращ,

и нарцистичен,

и мотивиран,

и има изключително его,

и работи по 16 часа на ден,

и разбира много от променливи напрежения,

смята че тена е проява на морална слабост,

и пие много кафе,

и работи най-добре,

когато стои в кухнята на майка си в Цюрих с часове,

в пълна тишина

и работи само с логаритмична линия.

Както и да е...

Карл Нордън емигрира в САЩ,

точно преди Първата Световна Война

и отваря работилница на улица Лафайет,

в центъра на Манхатън.

И той е обладан от натрапчивия въпрос,

как да пуска бомби от самолет?

Ако се замислите,

във времето преди GPS-а и радара,

това е един доста сложен проблем.

Доста трудна физична задача.

Имате самолет, който е на хиляди метри във въздуха,

който лети със стотици километри в час,

и се опитвате да хвърлите даден обект, една бомба,

към някаква неподвижна цел,

при условие че има ветрове и облаци,

и всякакви други препятствия.

И всякакви хора,

преди първата и между двете световни войни,

се опитали да решат този проблем,

но на всички им липсвало нещо.

Механизмите за насочване на бомби, които били разработени,

били изключително недодялани.

Но Карл Нордън е този, който решава задачата.

Той измисля едно изключително сложно устройство.

То тежи около 25 килограма.

Казва се "Механизъм за насочване на бомби на Нордън", версия 15.

Има всякакви ръчки и лагери,

и джаджи и уреди за измерване.

И той изобретява това сложно нещо.

И с негова помощ,

артилериста взима този предмет,

визуално определя целта,

защото те са намират в плексигласовия конус на бомбардировача,

и въвежда височината на самолета,

скоростта на самолета, скоростта на вятъра,

и координатите

на целта.

И механизма за насочване на бомби ще определи кога да пуснат бомбата.

И както казва Нордън,

"Преди механизма да бъде изобретен,

бомбите редовно пропускат целите си,

с повече от миля."

Но както казва той, с механизма на Нордън,

може да уцелите каца със зеле

от 6000 метра.

Не мога да опиша с думи,

колко били развълнувани,

американските военни,

от новината за механизма на Нордън.

Това било като манна небесна.

Представете си армия,

която току що е претърпяла Първата Световна Война,

където милиони хора,

се сражавали в окопите,

без да помръднат, без никакъв прогрес,

и изведнъж някой им представя устройство,

което ще им позволи да летят в небето,

високо над вражеската територия,

и да разрушават, каквото пожелаят,

с хирургическа точност.

Американската армия,

похарчила 1.5 милиарда долара -

милиард долара през 1940 година -

за да разработи механизма на Нордън.

И за да ви дам мащаб,

цялата стойност на проекта Манхатън

била три милиарда долара.

За механизма на Нордън били похарчени наполовина от парите

похарчени за най-известният военно-индустриален проект,

на съвремието.

И имало хора, стратези, от американската армия,

които наистина мислели че това устройство,

ще се окаже разликата

между загубата и победата,

когато дойде битката срещу Нацистите

и срещу Японците.

Дори и за Нордън,

това устройство имал огромна морална цена,

защото той бил силно вярващ християнин.

Всъщност, той винаги се дразнел,

когато хората казвали че механизмът е негово изобретение,

защото той вярвал,

че само Господ може да изобрети нещо.

Той бил просто инструмента на Божията воля.

А каква била Божията воля?

Божията воля била да се намали страданието във всяка война

колкото се може повече.

И какво правел механизма на Нордън?

Той правел точно това.

Той ви позволява да бомбардирате само тези цели,

който имат абсолютната нужда и желание да бомбардирате.

И в годните предшестващи Втората Световна Война,

американската армия купила 90 000

от механизмите за насочване на бомби на Нордън

на цена $14 000 всеки,

отново, през 1940, това са доста пари.

И обучили 50 000 артилеристи как да ги използват -

дълги, обширни, продължаващи с месеци тренировки,

защото тези механизми са по същество аналогови компютри,

и не са лесни за употреба.

И всеки от тези артилеристи полага клетва,

че ако някога бъдат заловени,

няма да издадат и една подробност,

за това устройство на врага,

защото е изключително важно врага да не се добере

до тази изключителна технология.

И когато товарят механизма на Нордън на даден самолет,

той е ескортиран от въоръжена охрана.

Опакован в кутия, обвита в платнище.

И кутията е закопчана с белезници за един от охранителите.

Никога не е бил фотографиран.

Също така имало малко възпламенително устройство,

така че, ако самолета се разбие, механизма да бъде разрушен,

и врага никога да не се добере до него.

Механизма на Нордън

е Свещеният Граал.

И какво се случило по време на Втората Световна Война?

Е, оказало се че не е Светият Граал.

На практика, механизма на Нордън,

може да уцели каца със зеле от 6 000 метра.

но само при идеални условия.

А разбира се, по време на война,

условията не са идеални.

Първо, било много трудно за употреба... много трудно.

И не всеки от хората,

от тези 50 000 артилеристи,

можел да програмира правилно един аналогов компютър.

Второ, механизма се чупел много често.

Той е пълен с жироскопи и макари

и джаджи и лагери,

и те не работят толкова добре колкото трябва,

в разгара на битката.

Трето, когато Нордън правел своите изчисления,

той приел че самолета ще лети

сравнително бавно и ниско.

В истинска война, това е невъзможно,

самолета ще бъде свален.

Самолетите летели високо и с невероятно висока скорост.

А механизмът на Нордън не работи добре

при тези условия.

Но най-важното било,

че механизмът на Нордън изисквал артилериста,

да има визуален контакт със целта.

Но разбира се, какво се случва в истинския живот?

Има облаци, нали?

Механизмът има нужда от безоблачно небе, за да бъде точен.

Колко често мислите имало

безоблачно небе над Централа Европа

между 1940 и 1945?

Не много често.

Само за да добиете представа,

колко неточен бил механизма на Нордън ще ви кажа,

че има един известен случай през 1944,

когато Съюзниците решили да бомбардират химически завод в Лойна, Германия.

Той заемал площ от

757 акра.

И в рамките на 22 бомбардировки,

Съюзниците пуснали 85 000 бомби,

над този 757 акров химически завод,

използвайки механизма на Нордън.

Е, какъв процент от тези бомби,

според вас се приземили

в периметъра от 700 акра на завода?

10 процента. 10 процента.

И от тези 10 процента, който уцелили,

16 процента не избухнали въобще.

Химическият завод в Лойна,

въпреки една от най-дългите бомбардировки в историята на войната,

заработил отново само след няколко седмици.

Що се отнася до всички онези предпазни мерки,

за да запазят механизма на Нордън от Нацистите....

Оказало се,

че Карл Нордън, като един истински швейцарец,

много обичал немските инженери.

И през 30-те, той наел неколцина,

включително и един човек на име Херман Лонг,

който, през 1938,

дал пълен набор от плановете на механизма на Нордън на Нацистите.

И така те имали своя версия на механизма на Нордън през цялата война,

който между другото, също не работел добре.

(Смях)

Та защо говорим за механизма на Нордън?

Защото живеем във време,

в което има много и премного

механизми на Нордън.

Живеем във време, когато всякакви

много, много умни хора,

се разхождат насам-натам и обясняват как са изобретили джунджурии,

които ще променят света ни за винаги.

Има уебсайт, който позволява на хората да са свободни.

Изобретено е това и онова и т.н.

което ще подобри света ни завинаги.

Ако отидете при военните,

ще откриете още много Карл Нордъновци.

Ако отидете в Пентагона, там ще ви кажат,

"Знаете ли? Сега наистина можем

да уцелим с бомба една каца със зеле

от 6000 метра."

И това е вярно. Вече наистина могат да го направят.

Но трябва да сме на ясно,

колко малко значи това.

По време на Войната в Ирак, първата война в Ирак,

Американските военно въздушни сили,

изпратили два ескадрона изтребители F-15E,

в Иракската пустиня,

оборудвани със специални камери за по пет милиона долара,

които им позволявали да наблюдават цялата пустиня под тях.

Тяхната мисия беше да намерят и унищожат --

помните ли ракетоносителите Скъд,

онези тактически балистични ракети,

които иракчаните изстрелват по израелците?

Мисията на тези две ескадрили,

бе да се отърват от тези Скъд ракетоносители.

И така те летяха ден и нощ,

пуснаха хиляди бомби

и изстреляха хиляди ракети,

в опит да премахнат тази напаст.

И след като войната свърши, направиха одит,

както винаги се прави в армията и ВВС,

и беше зададен въпроса:

колко точно ракети Скъд унищожихме?

Знаете ли какъв бил отговора?

Нула! Нито една.

Защо се е получило така?

Да не би защото оръжията им да са били неточни?

О не, те са изключително точни.

Те могат да уцелят това малко нещо тук

от височина 8000 метра.

Проблема бил, че те не знаели къде са ракетите.

Проблема с бомбите и каците със зеле,

не е как да вкараш бомбата в кацата,

а как да намериш кацата въобще.

Това винаги е бил по-трудния проблем,

когато става дума за войни.

Или да вземем войната в Афганистан.

Кое е ключовото оръжие

на ЦРУ във северозападен Пакистан?

Дронът. А какво всъщност е дрона?

Той е внука на механизма за насочване на бомби на Нордън.

Оръжие с унищожителна точност и прецизност.

И за последните шест години,

в северозападен Пакистан,

ЦРУ е пускало стотици мисии с дрони,

и е използвало тези дрони,

за да убие 2000 предполагаеми

Пакистански и Талибански бойци.

Каква е точността на тези дрони?

Невероятна е.

В момента мислим, че точността е 95 процента,

когато става дума за атака с дрон.

95 процента от хората, които сме убили, наистина сме искали да убием, нали?

Това е едно от най-невероятните постижения

на съвременното военно дело.

Но знаете ли кое е по-важното?

Точно за същия период,

през който сме използвали тези дрони

с унищожителна точност,

броят на атаките, самоубийствените и терористични атаки,

срещу американските сили в Афганистан,

се е увеличил десетократно.

Колкото по ефективни сме станали в това

да ги убиваме,

толкова по гневни и гневни

и по-мотивирани да ни убият са те.

Не ви разказах една история на успеха.

Аз ви разказах,

точно противоположния тип история.

И това е проблема,

с нашето увлечение по нещата, които правим.

Мислим си, че нещата които правим могат да решат нашите проблеми,

но те са много по-сложни.

Проблемът не е точността на бомбите които имаме,

а как ги използваме,

и по-важното,

дали трябва да ги използваме въобще?

Има продължение

на историята на Нордън

и неговия невероятен механизъм за насочване на бомби.

И то е, че на 6-ти Август, 1945,

бомбардировача Б-29, наречен "Енола гей"

долетял до Япония,

и използвайки механизма на Нордън,

пуснал едно огромно термоядрено устройство,

над град Хирошима.

И както обикновено се случвало с механизма на Нордън,

бомбата всъщност паднала 250 метра в страни от целта.

Но разбира се, това нямало значение.

Това е най-голямата ирония,

когато говорим за механизма на Нордън.

Механизма за 1.5 милиарда долара на военните,

е използван за пускането на бомба, струваща 3 милиарда долара,

която въобще не се нуждаела от насочване.

Междувременно, в Ню Йорк,

никой не казал на Каръл Нордън,

че неговия механизъм е бил използван при Хирошима.

Той бил предан Християнин.

И той вярвал че е създал нещо,

което ще намали страданията в една война.

Това би разбило неговото сърце.

(Аплодисменти)