Какво открих в боклука на Ню Йорк

Жителите на Ню Йорк произвеждат 11,000 тона боклук всеки ден. Всеки ден! Тази изумителна статистика е само една от причините Робин Нейгъл да започне изследователски проект с Агенцията по чистотата на града. Тя извървява маршрутите, работи с механични метли, дори управлява боклукчийски камион - всичко това за да може да отовори на един просто звучащ, но сложен въпрос: Кой почиства след нас?

Бях около десетгодишна,

бях на къмпинг с баща ми

в планината Адирондак, дива зона

в северната част на щата Ню Йорк.

Беше хубав ден.

Гората искреше.

Слънцето правеше листата да светят като стъклопис,

и ако не беше пътеката, по която вървяхме,

можеше да претендираме,

че сме първите човешки същества, които ходят по тази земя.

Стигнахме до къмпинга.

Беше на един склон с широк изглед,

гледащ към красиво, кристално чисто езеро,

когато открих нещо кошмарно.

Зад склона имаше сметище,

може би около 40 квадратни фута

с гниещи ябълки

и натрупано алуминиево фолио,

и един мърляв изхвърлен кец.

И аз бях изумена,

бях много гневна и много объркана.

Къмпингуващите бяха твърде мързеливи,

за да отнесат това, което бяха донесли,

кой ли са смятали, че ще чисти след тях?

Този въпрос ме вълнуваше

и аз малко го опростих.

Кой чисти след нас?

Каквото и да измислите

или с каквото и да заместите "ние",

кой чисти след нас в Истанбул?

Кой чисти след нас в Рио

или Париж, или Лондон?

Тук, в Ню Йорк,

имаме Агенция по чистотата, която чисти след нас,

която събира 11,000 тона боклук

и 2,000 тона материали за рециклиране всеки ден.

Искам да ги познавам като личности.

Исках да разбера кой се съгласява да работи тази работа.

Какво е да облечеш униформата

и да се заровиш в боклука?

Така че започнах да ги проучвам.

Возих се в камионите и изминавах маршрутите,

и разпитвах хората в офисите

в целия град,

и научих много,

но аз все още бях външен човек.

Трябваше да задълбая.

Така че започнах работа като уличен чистач.

Сега не просто се возех в камионите. Карах ги.

И аз работех с механичните метли и чистех снега.

Беше изумителна привилегия

и невероятен опит.

Всички питат за миризмите.

Има ги, но не толкова силни, колкото бихте си помислили,

и в дните, в които е наистина ужасно силно,

свиквате много бързо.

С тежестта се свиква по-трудно.

Познавам хора, които работеха тази работа от няколко години,

чиито тела все още се адаптираха към товара,

и ефекта му върху тялото

на тонове боклук всяка седмица.

Също така е опасно.

Според Бюрото за трудова статистика,

работата на чистачите е една от десетте най-опасни

професии в страната,

и аз разбрах защо.

Вие сте в трафика по цял ден,

и той препуска покрай вас.

Иска само да премине покрай вас, така че много често

мотористите не внимават.

Това е много неприятно за работника.

И след това самият боклук е пълен с опасности,

които често летят от камиона

и причиняват ужасни вреди.

Аз също научих за неумолимостта на боклука.

Когато излезете на улицата

и видите един град изотзад на камиона,

вие разбирате че боклукът

е като сила на природата сам по себе си.

Никога не спира да идва.

Същото е като дишането или кръвообращението.

Трябва винаги да бъде в движение.

И тогава може да видите стигмата.

Слагате униформата и ставате невидим

докато някой ви е ядосан поради някаква причина

когато сте блокирал трафика с вашия камион,

или си почивате твърде близо до дома им,

или пиете кафе в тяхната закусвалня,

и те идват и ви презират,

и ви казват, че не ви искат никъде около тях.

Смятам тази стигма за особено иронична,

защото аз силно вярвам, че уличните чистачи

са най-важната работна сила

по улиците на града, по три причини.

Те са първите пазители на общественото здраве.

Ако те не извозват боклука

ефикасно и ефективно всеки ден,

той започва да прелива от кофите,

и опасностите от него ни заплашват

по много реални начини.

Болести, с които сме се справили от десетилетия и векове

се повявяват отново и започват да ни вредят.

Икономиката се нуждае от тях.

Ако не може да изхвърлим старите неща,

нямаме място за нови неща,

така че двигателите на икономиката

започват да се задавят когато консумацията е изложена на риск.

Аз не съм застъпник на капитализма, аз просто посочвам връзката.

И трето имаме това, което наричам

нашата средна, необходима ежедневна скорост.

С това просто означавам

колко бързо сме свикнали да се придвижваме

в съвременния свят.

Ние обикновено не се интересуваме от поддръжката, чистотата и разнасянето

на нашата чаша за кафе, нашата пазарна чанта

или нашата бутилка с вода.

Ние ги използваме, ние ги изхвърляме и забравяме за тях,

защото знаем, че има работна сила,

която ще се погрижи за всичко това.

Така че днес аз искам да предложа няколко начина

да се замислим за санитарната работа, които може би ще помогнат

за изчистване на стигмата

и да ги въвлекат в разговор

за това как да направим град, който е устойчив и човечен.

Тяхната работа е подобна на богослужение.

Те са по улиците всеки ден.

Те носят униформа в много градове.

Знаете кога да ги очаквате.

И тяхната работа ни позволява да свършим нашата работа.

Те са почти като презастраховане.

Потокът, които те поддържат

ни пази от самите нас,

от нашите собствени боклуци,

и този поток трябва винаги да се поддържа

във всички случаи.

В деня след 11 септември 2001 г.

чух ръмжене на камион на улицата,

и аз грабнах моят син и се затичах надолу,

и там беше един човек, който разделяше боклука за рециклиране,

което правеше всяка сряда.

И аз се опитах да му благодаря за работата, която вършеше

на този ден от всички дни,

но вместо това се разплаках.

И той ме погледна,

просто кимна и каза:

"Ще се справим.

Ние ще се справим."

Малко по-късно започнах

моите изследвания с чистенето,

и аз отново срещнах този човек.

Неговото име е Поли, работили сме заедно много пъти,

и станахме добри приятели.

Искам да вярвам, че Поли е бил прав.

Ние ще се справим.

Но в усилията ни да пренаредим

как ние като вид съществуваме на тази планета,

ние трябва да включим и отчетем

всички разходи, включително много реалните човешки разходи

на труд.

И ние също бихме били ясно информирани

как да достигнем до хората, които работят тази работа

и да поискаме тяхното професионално мнение

за това как да обмислим,

как да създадем устойчиви системи,

което може би ще ни отведе от тротоарното рециклиране,

което е забележителен успех през последните 40 години

в САЩ и други страни по света,

и ни разкрие по-широк хоризонт,

където други форми на отпадъци

може да бъдат намалени

от производствени и промишлени източници.

Битовите отпадъци са това, за което мислим, когато говорим за боклук,

те са само три процента от потока на отпадъците в национален мащаб.

Това е забележителна статистика.

Така че в потока на дните ви,

в потока на живота ви,

следващият път когато видите някой, чиято работа е

да чисти след вас,

отделете време да ги опознаете.

Отделете време да кажете "Благодаря ви".

(Аплодисменти)