Оливър Сакс: Какво разкрива халюцинацията за нашите умове

Неврологът и автор Оливър Сакс насочва вниманието ни към синдрома Чарлз Бонет - когато хора с нарушено зрение преживяват ярки халюцинации. Той описва преживяванията на пациентите си в затрогващи детайли и ни превежда през биологията на този недостатъчно докладван феномен.

Ние виждаме с очите.

Но виждаме също и с мозъка.

Виждането с мозъка често се нарича въображение.

Запознати сме с пейзажите на собственото ни въображение,

нашите вътрешни пейзажи. Живели сме с тях цял живот.

Но има също и халюцинации.

А халюцинациите са напълно различни.

Те като че ли не са наше творение.

Нямаме усещането, че са под наш контрол.

Като че ли идват отвън

и [изглежда] имитират възприятие.

Ще говоря за халюцинации.

И то определен вид визуална халюцинация,

която виждам сред моите пациенти.

Преди няколко месеца получих телефонно обаждане

от един дом за възрастни хора, където работя.

Казаха ми, че на една от пациентките, над 90-годишна стара дама,

й се привиждат разни неща.

И се чудели дали е откачила.

Или, защото е стара дама,

дали не е получила удар, или пък има Алцхаймер.

Затова ме помолиха да дойда да видя Розали,

старата дама.

Отидох там да я видя.

Веднага стана ясно,

че тя е в пълно съзнание,

с ясен ум и доста интелигентна.

Но е била много стресната и много озадачена,

защото й се привиждали разни неща.

Тя ми каза -

сестрите не бяха споменали това -

че е сляпа,

че е напълно сляпа поради макулна дегенерация, от пет години.

Но сега, през последните няколко дни, виждала разни неща.

Попитах я: "Какви неща?"

А тя отвърна: "Хора в източно облекло,

в дрипи, се качват и слизат по стълби.

Един мъж се обръща към мен и се усмихва.

Но има огромни зъби в едната страна на устата.

Също и животни

Виждам една бяла сграда. Вали сняг, мек сняг.

Виждам кон във впряг, който разчиства снега.

После, една нощ, сцената се променя.

Виждам котки и кучета да вървят към мен.

Приближават се донякъде, а после спират.

После пак се променя.

Виждам много деца. Качват се и слизат по стълби.

Носят ярки цветове, розово и синьо,

като източно облекло."

Понякога, каза тя, преди да се появят хора,

й се случвало да халюцинира розови и сини квадрати на пода,

които като че ли се изкачват към тавана.

Попитах: "Като сън ли е?"

А тя отговори: "Не, не е като сън. Като филм е."

Продължи "Има цвят. Има движение.

Но е напълно тихо, като ням филм."

Тя каза, че е доста скучен филм.

И отбеляза: "Всички тези хора в източно облекло,

слизат и се качват - много повторяемо, много ограничено."

(Смях)

Има и чувство за хумор.

Тя знаеше, че е халюцинация.

Но беше изплашена. Беше живяла 95 години

и никога преди не беше преживявала халюцинация.

Тя каза, че халюцинациите не били свързани

с каквото и да било, за което мисли, което усеща или прави.

Като че ли се появявали от само себе си или изчезвали [от само себе си].

Тя нямала контрол над тях.

Каза, че не е разпознала

никакви хора или места

в халюцинациите.

А хората или животните -

всички те, изглежда, не я забелязвали.

Тя не знаеше какво става.

Чудеше се дали полудява,

или си губи ума.

Е, прегледах я внимателно.

Беше умна стара дама.

В пълно съзнание. Нямаше медицински проблеми.

Не вземаше никакви лекарства, които биха могли да предизвикат халюцинации.

Но беше сляпа.

И тогава й казах:

"Мисля, че знам какво ви е."

Продължих: "Има една специална форма зрителни халюцинации,

която може да придружава влошаващото се зрение или слепотата."

"Това е описано първоначално - продължих -

още през XVIII век

от един човек на име Чарлз Бонет.

Вие имате синдрома Чарлз Бонет.

Няма никакъв проблем с мозъка ви. Няма никакъв проблем с ума ви.

Имате синдрома Чарлз Бонет."

Тя беше много облекчена от това,

че няма никакъв сериозен проблем,

а също и доста любопитна.

Попита: "Кой е този Чарлз Бонет?

Самият той имал ли е такива?"

И добави: "Кажете на всички сестри,

че имам синдрома Чарлз Бонет."

(Смях)

"Не съм луда. Нямам деменция. Имам синдрома Чарлз Бонет."

Е, наистина казах на сестрите.

Тази ситуация е обичайна за мен.

Работя много в домове за възрастни хора.

Виждам много хора в напреднала възраст,

които имат увреден слух или увредено зрение.

Около 10 процента от хората със слухови увреждания

получават музикални халюцинации.

И около 10 процента от хората със зрителни увреждания

получават визуални халюцинации.

Не е нужно да си напълно сляп,

само с достатъчно увреждания.

Що се отнася до първоначалното описание от XVIII век -

Чарлз Бонет не е получавал такива.

Дядо му е получавал такива халюцинации.

Дядо му е бил магистрат, възрастен човек.

Преживял е операция от катаракт.

Зрението му било доста лошо.

И през 1759 г. той описал на внука си

различни неща, които вижда.

Първото, което казал било, че вижда

носна кърпа насред въздуха.

Била голяма синя носна кърпа

с четири оранжеви кръга.

И знаел, че е халюцинация.

Носните кърпи не висят във въздуха.

После видял голямо колело посред въздуха.

Но понякога не бил сигурен дали халюцинира, или не.

Защото халюцинациите съвпадали

в контекста на зрението.

Така, при един случай, когато го посетили внучките му,

той попитал: "А кои са тези симпатични младежи с вас?"

Те отвърнали: "Уви, дядо, няма симпатични младежи."

И тогава симпатичните младежи изчезнали.

Типично за тези халюцинации е,

че може да се появят за миг и да изчезнат за миг.

Обикновено не се появяват и изчезват постепенно.

Доста внезапни са. И се променят внезапно.

Шарлз Люлян, дядото,

виждал стотици различни фигури,

различни пейзажи от всякакъв вид.

В един случай видял мъж по хавлия да пуши лула

и осъзнал, че това е самият той.

Това била единствената фигура, която разпознал.

В един случай, докато вървял по улиците на Париж,

видял - това било реално - едно скеле.

Но когато се върнал в къщи, видял миниатюра на скелето

с височина шест инча (15 см), на бюрото си.

Това повторение на възприятието

понякога се нарича палинопсия.

Онова, което става с него и Розали -

което, изглежда, става...

Розали попита: "Какво става?"

и аз отвърнах, че докато губиш зрението си,

докато визуалните части от мозъка вече не получават никакви входящи данни,

те стават хиперактивни и възбудими.

Започват да стрелят спонтанно.

И започвате да виждате разни неща.

Нещата, които виждаш, могат да бъдат наистина много сложни.

При друга моя пациентка,

която, [като Шарлз Люлян, все още] имаше известно зрение,

виденията, които имаше, на моменти можеха да са смущаващи.

В един случай каза, че е видяла

човек с раирана риза в ресторант.

Той се обърнал. А после

се разделил на шест идентични фигури в раирани ризи,

които тръгнали към нея.

А после шестте фигури отново се събрали заедно, като концертина.

Веднъж, докато шофирала,

или по-скоро съпругът й шофирал,

пътят се разделил на четири.

И тя се чувствала, като че ли се движи едновременно по четири пътя.

Имала също и много мобилни халюцинации.

Много от тях имали нещо общо с кола.

Понякога виждала тийнейджър,

седнал на капака на колата.

Бил много здрав и се движел доста грациозно,

когато колата завивала.

А когато спирали,

момчето внезапно излитало вертигално нагоре, на 100 фута (30 м) във въздуха,

а после изчезвало.

Друга моя пациентка имаше различен вид халюцинация.

Това беше жена, която нямаше проблеми с очите,

а с визуалните части от мозъка си.

Един малък тумор в тилния дял.

Тя виждаше най-вече анимационни филми.

Тази анимация била прозрачна

и покривала половината зрително поле, като екран.

Особено често виждала анимация със жабока Кърмит.

(Смях)

Не гледам "Улица Сезам".

Но тя с право попита:

"Защо Кърмит? Той не значи нищо за мен.

Знаете ли, чудех се за фройдистките определения.

Защо Кърмит?

Кърмит Жабока не значи нищо за мен."

Тя не беше много по анимацията.

Но я безпокоеше, че получава много настойчиви

образи или халюцинации на лица

и, както при Розали, лицата често били деформирани,

с много големи зъби, или много големи очи.

Те я плашели.

Е, какво става с тези хора?

Като лекар трябва да се опитам да определя какво се случва

и да успокоя хората.

Особено да ги успокоя, че не полудяват.

Някъде към 10 процента, както казах,

от хората със зрителни увреждания получават такива.

Но не повече от един процент от хората ги признават.

Защото се страхуват, че ще ги вземат за луди, или нещо такова.

И че, ако ги споменат пред собствените си лекари,

може да им поставят погрешна диагноза.

Смята се, че ако ти се привиждат

или причуват неща, значи полудяваш.

Но психотичните халюцинации са доста различни.

Психотичните халюцинации, независимо дали са визуални или вокални,

са насочени към вас. Те ви обвиняват.

Те ви прелъстяват. Те ви унижават.

Те ви се подиграват.

Вие взаимодействате с тях.

Нито едно от тези качества за обръщение

не присъства при тези халюцинации Чарлз Бонет.

Има филм. Гледате филм, който няма нищо общо с вас.

Или поне така хората мислят за това.

Има също и нещо рядко срещано, наречено епилепсия на темпоралния лоб.

Понякога, ако човек има това,

може да се почувства пренесен назад

към време и място в миналото.

Намирате се на определено пътно кръстовище.

Усещате мириса на печащи се кестени.

Чувате уличното движение. Всички сетива са включени.

И чакате своето момиче.

И е онзи вторник вечер през 1982-ра.

Всички халюцинации, причинени от темпоралния лоб,

са мултисензорни,

пълни с чувство, пълни с усещане за познатост,

локализирани в пространството и времето,

съгласувани, драматични.

Онези при Чарлз Бонет са доста различни.

При халюцинациите Чарлз Бонет

има всякакви нива -

от геометрични халюцинации,

розовите и сини квадрати при жената,

до доста сложни халюцинации

с фигури и особено лица.

Лицата, и понякога деформирани лица,

са единственото най-често срещано нещо

в тези халюцинации.

Сред онези на второ място е анимацията.

И така, какво става?

Смайващо е, че през последните няколко години

стана възможно да се получат функционални образи на мозъка,

да се прави функционален магнитен резонанс на хора, докато халюцинират.

И всъщност да се открие, че различни части

от визуалния мозък се активират,

докато те халюцинират.

Когато хората имат тези прости геометрични халюцинации,

се активира първичната визуална кора.

Това е частта от мозъка, която възприема ръбове и шаблони.

Не формирате образи с първичната си визуална кора.

Когато се оформят образи,

една по-висша част от визуалната кора

се включва в темпоралния лоб.

И особено един район от темпоралния лоб,

наречен вретеновиден гирус.

Известно е, че ако хората имат увреждания във вретеновидния гирус,

може да загубят способността си да разпознават лица.

Но ако има абнормална активност във вретеновидния гирус,

те може да халюцинират лица.

Точно това се среща при някои от тези хора.

Има един район в предната част от този гирус,

където се представят зъби и очи.

Тази част от гируса се активира,

когато хората получават деформираните халюцинации.

Има една друга част от мозъка,

която е особено активирана,

когато човек вижда анимация.

Тя се активира, когато човек разпознава анимация,

когато рисува анимация и когато я халюцинира.

Много е интересно, че това трябва да е специфично.

Има други части от мозъка, специфично свързани

с разпознаването и халюцинацията

на сгради и пейзажи.

Около 1970 г. е открито, че не само определени части от мозъка [са включени],

а и определени клетки.

"Лицевите клетки" са открити около 1970 г.

А сега знаем, че има стотици други

видове клетки,

които могат да бъдат много специфични.

Така че може да имате не само

клетки за коли -

може да имате клетки "Астън Мартин".

(Смях)

Видях един Астън Мартин тази сутрин.

Трябваше да го вмъкна.

И сега той е някъде там, вътре.

(Смях)

На това ниво, в онова, което се казва инферотемпорална кора,

има само визуални образи,

измислици или фрагменти.

Едва на по-високи нива

другите сетива се присъединяват

и има връзки с памет и емоция.

А при синдрома Чарлз Бонет

не стигаш до тези по-високи нива.

Оставаш на тези нива подчинена визуална кора,

където има хиляди, десетки хиляди

и милиони образи,

или измислици, или фрагментарни измислици,

всички нервно кодирани,

в определени клетки или малки скупчвания на клетки.

Обикновено всички те са част от

интегрирания поток на възприятието, или въображението.

И човек не ги съзнава.

Едва ако човек има зрително увреждане, или е сляп,

процесът се прекъсва.

И вместо да получаваш нормално възприятие,

получаваш една анархистична,

конвулсивна стимулация или освобождаване

на всички тези визуални клетки

в инферотемпоралната кора.

Изведнъж виждаш лице. Изведнъж виждаш кола.

Изведнъж това, и изведнъж онова.

Умът прави всичко възможно да се организира

и да придаде на това някаква свързаност.

Но без кой знае какъв успех.

Когато за пръв път били описани,

се смятало, че могат да се интерпретират като сънища.

Но всъщност хората казват:

"Не разпознавам хората. Не мога да направя никакви асоциации."

"Кърмит не означава нищо за мен."

Не стигате доникъде, ако мислите за тях като сънища.

Е, повече или по-малко казах, каквото исках.

Мисля, че просто искам да обобщя

и да кажа, че това е обичайно.

Помислете за броя на слепите хора.

Трябва да има стотици хиляди слепи хора,

които имат такива халюцинации,

но са твърде изплашени, за да ги споменават.

Този тип неща трябва да бъдат доведени

до знанието на пациентите, лекарите, обществеността.

И най-сетне - мисля, че те са

безкрайно интересни и ценни,

тъй като дават известно прозрение за начина, по който работи мозъкът.

Чарлз Бонет е казал преди 250 години...

мислейки за тези халюцинации, се е чудил как,

както се е изразил, театърът на ума

може да бъде генериран от машинерията на мозъка.

Сега, 250 години по-късно,

мисля, че вече успяваме да зърнем как става това.

Много благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Това беше великолепно. Много Ви благодая.

Говорите за тези неща с такова прозрение

и съчувствие към пациентите си.

А самият Вие преживявали ли сте някои от синдромите, за които пишете?

Оливър Сакс: Страхувах се, че ще питате за това.

(Смях)

Ами да, много от тях.

Всъщност, самият аз имам леко нарушено зрение.

Сляп съм с едното око, а и другото ми не е кой знае колко добро.

И виждам геометричните халюцинации.

Но спират дотам.

К.А.: И не Ви безпокоят?

Защото Вие разбирате какво ги причинява. Това не Ви ли притеснява?

О.С.: Е, не ме безпокоят повече от шума в ушите.

Който игнорирам.

Понякога са ми интересни.

Имам много рисунки по тях в бележниците си.

Самият аз отидох да си направя функционален магнитен резонанс,

за да видя как зрителната ми кора надделява.

Когато видя всички тези шестоъгълници

и сложни неща, които аз също имам,

при визуална мигрена,

се чудя дали всички виждат такива неща

и дали неща като пещерното изкуство или орнаменталното изкуство

може да са били извлечени донякъде от тях.

К.А.: Това беше един извънредно пленяващ разговор.

Много благодаря, че го споделихте с нас.

О.К.: Благодаря. Благодаря.

(Аплодисменти)