Как изкопахме спинозавъра

Петнадесет метров месояден хищник, който улавял плячката си в реките преди 97 милиона години, спинозавъра е "дракон от древните времена." Палеонтологът Низар Ибрахим и неговия екип, намерили нови вкаменелости скрити в скалите на мароканската част на Сахара, които ни помагат да научим повече за първия плуващ динозавър, който може да се окаже и най-големият месояден динозавър от всички.

Тези дракони от далечното минало
са невероятни същества.

Странни са,

Красиви са,

и хората не знаят много за тях.

Това ми минаваше през главата,

когато разглеждах първата си
книга за динозаври.

Тогава бях на около пет години

и тогава беше времето когато

реших, че ще стана палеонтолог.

Палеонтологията ми позволи да комбинирам
любовта ми към животните

с невероятното ми желание да пътувам до
различните кътчета на света.

Сега, няколко години след това,
съм водил няколко експедиции

до най-крайният,
отдалечен кът на света, Сахара.

Работих в пустинята Сахара, защото
бях в търсене

на неразкрити досега нови останки на
странни, гигантски хищни динозаври,

наричани спинозаври.

Няколко кости на това животно
са били открити

в пустините на Египет

и са били описани от немски палеонтолог
преди 100 години.

За съжаление, тези кости са били
унищожени през Втората Световна Война.

Затова в момента притежаваме само няколко
рисунки и бележки за спинозавъра.

От тези рисунки знаем,

че това създание, което е живяло преди
100 милиона години

е било огромно,

имало е висок гръбнак, образуващ
великолепно платно на гърба му,

имал е дълга и тънка челюст,
подобна на тази на крокодил,

с конусообразни зъби,

които най-вероятно са били използвани
за лов на хлъзгава плячка като риба.

Но това бе всичко, което знаехме
за това животно.

за следващите 100 години.

Работата ми ме отведе до район
на границата между Мароко и Алжир.

място наречено Кем Кем.

Трудно е да се работи там,

защото трябва да се занимаваш с
пясъчните бури, змиите и скорпионите

И е много трудно да откреш
добри фосили там.

Но тежката ни работа
определено ни се отплати.

Открихме много невероятни екземпляри.

Там беше най-големият
кокал на динозавър,

който е бил откриван някога
в тази част на Сахара.

Открихме останките на гигантски и
хищни динозаври,

средно големи динозаври

и седем или осем различни
крокодилоподобни ловци.

Тези фосили са били депозирани
в речната система.

Речнната система е била също и дом
на гигантския, с резмер на кола, коелакант,

чудовищна риба трион,

а небето над речната система
е било покрито с птерозаври

летящи влечуги.

Това място е било доста опасно,

не точно такова място до което би пътувал
ако имаш машина на времето.

И така, откривахме всички
тези фосили на животни,

които са живяли заедно със спинозаврите,

но самите спинозаври бяха неуловими.

Откривахме само частици и парченца

и се надявах да дойде времето,
когато ще открия част от скелет.

Най-накрая и доста наскоро,

успяхме да намерим и разкопаем място,

където местен търсач на фосили е бил
намерил няколко кокала на спинозавър.

Върнахме се на това място
и събрахме още кокали.

И така след 100 години, най-накрая
имахме друг частичен скелет

на това странно същество

И успяхме да го възстановим.

Сега знаехме, че спинозавъра
е имал глава,

подобна на крокодилска,

много различна от тези на
хищните динозаври,

и също така различна от на Т-рекс.

Но най-интересното дойде от
остатаналата част на скелета.

Имахме дълги гръбнаци.

Гръбнаците, които оформят голямото платно.

Имахме кокалите от краката,
и тези от черепа,

имахме педалообразни
и широки стъпала,

доста необикновени, понеже
никой друг динозавър не е имал такива,

с които мислим, че са ходели по
утаечната земя,

или може би са гребали във водата.

Разгледахме също и фината
микроструктура на кокалите,

вътрешната структуа на кокалите
на един спинозавър.

и се оказа, че са много плътни и сбити.

Това е нещо, което се наблюдава
при животни, които пребивават във вода.

и помага при контрол на
плавателността във водата.

Сканирахме с рентген всички кокали на
спинозавъра и изградихме дигитален скелет.

И когато погледнахме дигиталния скелет,

разбрахме, че това бе динозавър
като никой друг.

По-голям е от Т-рекс,

а и да, формата показва,
че е ядял риба,

всъщност, целия скелет издава,
че е стоял във водата.

плътен кокъл, крака-гребла,
съкратени задни крайници,

и още веднъж, нещо,
което виждаме при животни,

които прекават голяма част
от времето си във вода.

И така, след като покрихме
спинозавъра с плът --

гледам мускулите му
и го обвивам в кожа --

осъзнахме че това, с което се занимаваме,
всъщност бе речно чудовище,

хищен динозавър, по-голям от Т-рекс,

краля на всички гиганти
в тази старинна река,

хранещ се с многото водни организми,
които показах по-рано.

Ето това прави това едно
невероятно откритие.

Това е динозавър като никой друг.

И някои ми казаха: "Уау, това откритие
се случва веднъж в живота.

Няма толкова много неоткрити неща,
които останаха на този свят."

Ами, аз смятам, че няма как
те да са по-дълеч от истината.

Смятам, че Сахара е все още
пълна със съкровища

и когато хората ми казват, че не са
останали места за изследване,

аз обичам да цитирам известен търсач
на динозаври, Рой Чапман Андрюс,

който е казал: "Винаги е имало
предизвикателство зад ъгъла,

а света е пълен със ъгли."

Това е било истина
преди много десетилетия,

когато Рой Чапман Андрюс
го е написал.

И все още е истина и днес.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)