Learning from a barefoot movement

В Раджастан, Индия, едно необикновено училище обучава жени и мъже от провинцията - много от тях неграмотни - как да станат соларни инженери, занаятчии, зъболекари и лекари в собственото си село. Нарича се "Колежа на босоногите" и неговият основател - Бънкър Рой, ни разяснява на какъв принцип работи училището.

Бих искал да ви заведа в един различен свят.

И искам да споделя

една 45 годишна любовна история

с бедните,

които живеят с под 1 долар на ден.

Завърших елитно, снобско и

прескъпо образование в Индия;

това почти ме унищожи.

Бях готов

да стана дипломат, учител, доктор -

всичко беше измислено.

Без да съм го целял, станах и национален шампион по скуош на Индия

за 3 години

(Смях)

Светът беше в краката ми.

Всичко беше в краката ми.

Нямаше как да сбъркам.

И тогава от любопитство си помислих,

че бих отишъл да живея и работя

в някое село и да видя какво представлява.

Така през 1965-та,

отидох до Бихар - мястото с най-ужасния период на глад в Индия,

и видях, за първи път, глад, смърт,

и хора умиращи от недохранване.

Това промени живота ми.

Върнах се вкъщи,

и казах на майка ми:

"Искам да живея и работя на село."

Майка ми изпадна в кома.

(Смях)

"Какво е това?

Целият свят е пред теб, най-добрите работни места те очакват,

а ти искаш да работиш на село?

Има ли нещо сбъркано в теб?"

Казах: "Не, аз имам най-доброто образование.

То ме накара да се замисля.

И исках да дам нещо в замяна

по мой си начин."

"Какво искаш да правиш на село?

Няма работа, няма пари,

няма сигурност, няма бъдеще."

Отговорих, "Искам да живея там

и да копая кладенци за пет години."

"Да копаеш кладенци 5 години?

Учи в най-скъпото училище и университет в Индия

и сега искаш да копаеш кладенци 5 години?"

Тя не ми проговори дълго време,

защото си помисли, че ще разочаровам семейството.

Но после

видях невероятните знания и умения,

които много бедните хора притежават, и

които никога не са изкарвани на светлина -

тези знания никога не са забелязвани, уважавани или

прилагани в голям мащаб.

Казах си, че ще създам "Колеж на босоногите" -

колеж само за бедните.

Това, което бедните мислят, че е важно

ще бъде отразено в колежа.

Отидох в едно село за първи път.

Възрастните дойдоха при мен и

ме попитаха: "От полицията ли бягаш"?

"Не."

(Смях)

"Не си издържал изпита си"?

"Не."

"Не си получил държавна работа?", казах "Не."

"Какво правиш тук?

Защо си тук?

Образователната система в Индия

те кара да мечтаеш за Париж, Ню Делхи и Цюрих;

какво правиш в това село?

Има ли нещо сбъркано в теб, което не ни казваш?"

Отговорих: "Не, всъщност наистина искам да създам колеж

само за бедните.

Това, което бедните мислят, че е важно ще се преподава там."

Възрастните ми дадоха един много добър съвет.

Казаха ми: "Моля те,

недей да водиш никой с диплома и квалификация

в твоя колеж."

Така че това е единственият колеж в Индия,

където, ако имате висше образование,

сте дисквалифицирани.

Трябва да си кръшкач, провалил се или напуснал ученик,

за да дойдеш в колежа.

Трябва да работиш с ръцете си.

Трябва да имаш уважение към труда.

Трябва да покажеш, че имаш умение, което можеш да предложиш на обществото,

умение, което да бъде в полза на обществото.

И така създадохме "Колежа на босоногите"

и предефинирахме професионализма.

Кой е професионалист?

Професионалист е някой,

който има комбинация от способност,

увереност и вяра.

Човек, който открива вода е професионалист.

Акушерката

е професионалист.

Народният лечител е професионалист.

Такива професионалисти има навсякъде.

Можеш да ги откриеш във всяко недостъпно селце по света.

Решихме, че подобни хора трябва да бъдат представени на широката общественост

и да покажем, че знанията и уменията, които притежават

са всъщност универсални.

Нужно е да се използват, да се прилагат,

да се покаже на външния свят,

че тези знания и умения

са приложими дори днес.

Колежът действа,

следвайки стила на живот и работа на Махатма Ганди.

Ядеш, спиш и работиш на земята.

Няма договори, няма писмени договори.

Можеш да останеш за 20 години или да си тръгнеш утре.

Никой не получава повече от 100$ на месец.

Ако идваш за парите, няма да бъдеш приет в "Колежа на Босоногите."

Ако идваш заради работата и предизвикателството,

си добре дошъл.

Тук искаме да се опиташ да реализираш идеите си.

Каквато и идея да имаш, ела и се пробвай.

Няма значение, ако се провалиш.

Победен, насинен, започваш отначало.

Това е единственият колеж, където учителят е ученик,

а ученикът - учител.

Също така, това е единственият колеж, където няма да получиш сертификат.

Дипломата ти е издадена от общността, на която служиш.

Нямаш нужда от лист хартия, който да закачиш на стената,

за да докажеш, че си инженер.

Когато предложих тази система,

ми казаха. "Покажи ни какво е възможно. Какво трябва да се направи?

Всичко това са врели-некипели, ако не можеш да покажеш как става на практика."

И така построихме първия "Колеж на Босоногите"

през 1986.

Беше построен от 12 босоноги архитекти,

които не могат да четат и пишат,

построен за 1.50$ на кв фут (1 фут = 30.48 см)

150 човека живяха и работиха там.

Получиха наградата "Ага Хан" за архитектура през 2002.

Появиха се съмнения, че зад всичко стои архитект.

Аз отвърнах, "Да, архитекти изготвиха чертежите,

но босоногите архитекти построиха колежа."

Ние сме единствените, които всъщност върнаха наградата от 50,000$,

защото не ни вярваха

и считахме, че всъщност клеветят

босоногите архитекти от Тилония.

Попитах един лесничей,

влиятелен, квалифициран експерт,

"Какво може да се построи тук?"

Той погледна към почвата и ми каза, "Забрави. Няма начин.

Не си струва.

Няма вода, камениста земя."

Бях малко обезнадежден.

Казах, "Добре, ще отида при старейшината на селото

и ще попитам, "Какво трябва да построя на това място?"

Той ме погледна мълчаливо и каза,

"Строиш това и това, ще сложиш това и ще стане."

Така изглежда днес.

Отидох на покрива

и всички жени казаха, "Махни се.

Мъжете трябва да си отидат, защото не искаме да споделяме тази технология с мъже.

Това е технология за хидроизолация на покрива."

(Смях)

Включва палмова захар, растения

и други неща, за които нямам идея какви са.

Но всъщност не пропуска вода.

Не е пропуснало вода от 1986.

И тази технология, жените никога няма да я споделят с мъжете.

(Смях)

Колежът е и единственият,

който е захранван със слънчева енергия.

Цялата енергия идва от слънцето.

Има 45 киловатови панели на покрива.

И всичко ще работи, захранвано от слънцето, за следващите 25 години.

Докато слънцето свети,

няма да имаме проблеми с енергията.

Но най-хубавото е,

че тези панели бяха инсталирани

от свещеник, индуски свещеник,

който има само 8 години начално образование,

никога не е ходил на училище, никога не е бил в колеж.

Той знае повече за слънчевата [енергия],

отколкото всеки друг човек, когото познавам, където и да е по света.

Храната в "Колежа на босоногите"

е приготвена чрез слънчева енергия.

Но хората, които измислиха печка със слънчево-захранване

са жени,

неграмотни жени,

които създадоха

най-сложната слънце-захранвана печка.

Нарича се параболична соларно захранвана печка на Шефлер.

За съжаление, почти може да ги наречете немкини,

толкова са прецизни.

(Смях)

Никога няма да намерите по-прецизни индийки.

Могат да построят тази печка

до последния детайл.

Имаме 60 порции, два пъти на ден,

от храна, приготвена благодарение на слънчевата енергия.

Имаме и зъболекар -

тя е неграмотна баба, която е зъболекар.

Грижи се за зъбите

на 7,000 деца.

Босонога технология:

през 1986 - нямаше инженер или архитект, който да се е сетил за това,

но ние събирахме дъждовна вода от покривите.

Много малко вода остава неупотребена.

Всички покриви са свързани към

400,000-литров подземен резервоар

и няма вода, която да се губи.

Ако има 4-годишна суша, ние пак ще имаме вода,

защото събираме дъждовната.

60% от децата не ходят на училище,

защото трябва да се грижат за животни -

овце, кози -

имат домакинска работа.

Затова решихме да създадем вечерно

училище за децата.

В Тилония около

75,000 деца посещават тези вечерни училища.

Направено е за удобство на детето,

не за удобство на учителя.

Какво преподаваме в тези училища?

Демокрация, гражданство,

как да изчислиш колко земя притежаваш,

какво трябва да направиш, ако си арестуван,

какво трябва да направиш, ако някое от животните ти е болно.

Това е, на което учим във вечерните училища.

Всяко едно от тях е захранвано със слънчева енергия.

На всеки 5 години

имаме избори.

Деца на възраст между 6 и 14 години

участват в демократичен процес

за избиране на министър-председател.

Министър-председателят е на 12 години.

Тя се грижи за 20 кози през деня,

но е министър-председател вечерта.

Има си кабинет,

министър на образованието, на енергията, на здравето.

Те наблюдават и ръководят

150 училища със 7,000 деца.

Министър-председателят спечели Световната награда за деца преди 5 години

и отиде до Швеция.

За първи път излезе извън селото си.

Никога не беше виждала Швеция.

Ни най-малко не беше замаяна от случващото се.

Кралицата на Швеция, която също присъстваше,

се обърна към мен, "Може ли да попиташ това дете откъде притежава такава увереност?

Тя е само на 12 години,

и не се смайва от нищо."

Момичето, което се намираше от лявата й страна,

се обърна към мен, погледна кралицата право в очите

и каза, "Моля те, кажи й, че аз съм министър-председателят."

(Смях)

(Аплодисменти)

Където процентът на неграмотност е много висок,

използваме кукловодство.

Комуникираме чрез марионетките.

Това е Джоким Чача,

който е на 300 години.

Той е моят психоаналитик. Моят учител.

Той е моят доктор. Моят адвокат.

Моят дарител.

Той намира пари,

разрешава споровете ми.

Намира решения на проблемите в селото.

Ако има напрежение в селото,

ако присъствието в училищата спада

и има търкания между учител и родител,

марионетката повиква учителя и родителя пред цялото село

и казва, "Стиснете си ръцете.

Присъствието в училище не трябва да спада."

Тези кукли са направени

от рециклирани доклади на Световната Банка.

(Смях)

(Аплодисменти)

И така с този децентрализиран, прозрачен подход

на слънчево захранване на селища

покрихме цяла Индия,

от Ладакх до Бутан -

все слънчево захранени селища

от хора, които са били обучени.

Отидохме в Ладакх

и попитахме една жена,

това се случи на -40 градуса, където се налагаше да излизаш през покрива,

защото всичко беше затрупано от сняг,

та попитахме една жена,

"Каква беше ползата за Вас

от соларното електричество?"

Тя се позамисли малко и отговори,

"За първи път мога да видя лицето на съпруга си през зимата."

(Смях)

Отидохме в Афганистан.

Нещо, което научихме в Индия е,

че мъжете не могат да бъдат обучавани.

(Смях)

Те са нервни,

амбициозни,

задължително непостоянни

и всички искат сертификат.

(Смях)

Навсякъде по света я има тази тенденция

мъжете да искат сертификат.

Защо? Защото искат на напуснат селото

и да отидат в града, за да търсят работа.

И така, измислихме перфектното решение:

да обучаваме баби.

Какъв е най-добрият начин за комуникация

в световен мащаб днес?

Телевизията? Не.

Телеграфът? Не.

Телефонът? Не.

Кажи на жена.

(Смях)

(Аплодисменти)

И така отидохме в Афганистан за първи път,

избрахме три жени

и казахме, "Искаме да ги вземем в Индия."

Отвърнаха ни, "Невъзможно. Те дори не излизат от собствените си стаи,

а вие искате да ги заведете в Индия."

Казах, "Добре, ще направя компромис. Ще взема и съпрузите им."

Взех и съпрузите.

Разбира се, жените бяха много по-интелигентни от мъжете.

За шест месеца,

как можем да променим тези жени?

Езикът на тялото.

Не избираш писменото слово.

Не избираш устното слово.

Използваш езика на тялото.

И в рамките на шест месеца

те могат да се превърнат в соларни инженери.

Връщат се и захранват селото си със слънчева енергия.

Една жена се върна

и захрани със слънчева енергия първото село,

организира работилница -

първото в историята захранено със слънчева енергия село в Афганистан

беше направено възможно, благодарение на трите жени.

Тази жена

е изключителна баба.

55 годишна, и захрани със слънчева енергия 200 къщи в Афганистан.

И те все още работят.

Тя дори говори с инженерен отдел в Афганистан

и обясни разликата между променлив и прав ток

на началника на отдела.

Той не знаеше каква е разликата.

Тези три жени обучиха още 27 други жени

и заедно захраниха със слънчева енергия 100 села в Афганистан.

Отидохме до Африка

и направихме същото.

Всички тези жени от 8, 9 различни държави, седят на една маса

и си говорят, без да разбират и дума,

защото всяка една говори различен език.

Но езикът на тялото им е прекрасен.

Те говорят помежду си,

реално превръщайки се в соларни инженери.

Отидох до Сиера Леоне

и там, карайки по средата на нощта,

покрай селото минава един министър.

Връща се, влиза в селото и пита, "Добре, каква е историята?"

Отвръщат му, "Тези две баби..."

"Баби?" Той не можеше да повярва какво се случва.

"Къде са отишли?" "До Индия и обратно."

Отиде право при президента.

И го попита, "Знаете ли, че в Сиера Леоне има село, което се захранва със слънчева енергия?"

Президентът отвърна. "Не." Половината кабинет отиде да види бабите на следващия ден.

"Каква е историята."

И така президентът ме повика и каза, "Можеш ли да обучиш 150 баби?"

Казах, "Аз не мога, г-н Президент.

Но те ще го направят. Бабите ще го направят."

И така той ми построи първия тренировъчен център на Босоногите в Сиера Леоне.

150 баби бяха обучени в Сиера Леоне.

Гамбия:

отидохме да изберем баба от Гамбия.

Пристигнахме в едно село.

Знаех коя жена искам да взема.

Селото се събра и ми казаха, "Вземи тези две жени."

Отвърнах, "Не, искам да взема само тази жена."

Попитаха, "Защо? Тя не знае езика. Не я познаваш."

Казах, "Харесва ми езика на тялото й. Начинът, по който говори."

"Строг съпруг; невъзможно."

Обадих се на съпруга, той дойде,

наперен, политик, с мобилен телефон в ръка. "Невъзможно."

"Защо?" "Жената, виж колко е красива."

Казах "Да, много е красива."

"Какво става, ако избяга с индиец?"

Това беше най-големият му страх.

Отвърнах, "Ами, ще бъде щастлива. Ще ти се обажда по мобилния телефон."

Тя тръгна като баба

и се върна като тигър.

Слезе от самолета

и говори с пресата, като че ли беше ветеран.

Справи се с националната преса

и се превърна в звезда.

Когато се върнах шест месеца по-късно, я попитах "Къде е съпругът ти?"

"О, някъде. Няма значение."

(Смях)

Успешна история.

(Смях)

(Аплодисменти)

Ще завърша като кажа само,

че не мисля, че решения трябва да се търсят отвън.

Търсете отговори отвътре.

И се вслушвайте в хората пред вас, които имат решенията.

Те са навсякъде по света.

Дори не се безпокойте.

Не слушайте Световната Банка, слушайте хората, които са на земята.

Те имат всички решения.

Ще завърша с цитат от Махатма Ганди.

"Първо те игнорират,

след това ти се смеят,

после се борят срещу теб,

след което побеждаваш."

Благодаря ви!

(Аплодисменти)