(h) TROM - 1.3 Environment / Моята реалност - 1.3 Среда

http://tromsite.com - Пълнометражен документален филм, много добре организиран (даунлоуд, youtube стрийм, субтитри, участници, доброволци и още много)

Описание :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (Моята реалност) е най-всеобхватният документален филм правен някога, също така той е единственият, който се опитва да анализира всичко: от науката до монетарната система, както и да даде реални решения подобряващи живота на всички.

Нов и реален поглед върху света, какъвто го познаваме.

"Преди Големият взрив до настоящето и отвъд."
-------------------------------------------------------------------------

Среда

Да погледнем Зигмунд Фройд,
той определено е оставил своя отпечатък.

Според него поведението е повлияно от
родителите, мечтите, шегите и секса,

не задължително в тази последователност.
Но какво ни казва това?

Отново става въпрос за средата, нали?

Много научни изследвания са показали
един очевиден факт -

че поведението на човека
бива създадено от средата му.

Ако гените предразполагат към дадено
поведение, но средата не го подкрепя,

то това поведение няма да се прояви.

Следователно в този случай гените
не са от съществено значение.

Ние живеем в забележителен
период от време,

ерата на геномиката.

Вашият геном е цялата последователност
на вашата ДНК.

Вашата последователност и моята
леко се различават.

Ето защо изглеждаме по различен начин.

Аз имам кафяви очи.

Вие може би имате сини или сиви...

но не е само това.

Вестниците ни казват,

че гените могат също да са причина
за ужасни заболявания,

може би дори оформят характера ни

или причиняват психични разстройства.

Изглежда гените ни имат
голяма власт над съдбата ни.

И въпреки това ми се ще да мисля,

че аз съм нещо повече от гените си.

По същия начин, всеки
конектом се променя с времето.

Какви промени настъпват?

Невроните, също като дърветата,

могат да създават нови разклонения,

както могат и да губят старите.

Създават се синапси,

както и се премахват.

Синапсите могат да увеличават размера си,

както и да се смаляват.

Втори въпрос:

какво причинява тези промени?

До някаква степен е вярно,

че това е програмирано от гените.

Но това далеч не е всичко,

защото има и сигнали,
електрически сигнали,

които пътуват по тези разклонения,

и химични сигнали, които прескачат
от разклонение на разклонение.

Тези сигнали се наричат
"неврална активност".

И има много доказателства,
че невралната активност

кодира мислите ни, чувствата, възприятията,
менталните ни преживявания.

Има много доказателства,
че тази активност

може да причини
промяна във вашите връзки.

И когато свържем тези два факта,

разбираме, че нашите преживявания
могат да променят конектома ни.

Ето защо всеки
конектом е уникален,

дори и тези на генетично
идентичните близнаци.

При конектома природата (геномът)
среща родителските грижи (средата).

И може да е вярно,
че просто като разсъждаваме,

ние променяме своите връзки...

Идея, която може би
ще намерите за окриляваща.

Чували ли сте за идеята,
че принадлежността към даден пол

се определя от обществото,
а не от природата или хормоните?

Естествено, аз съм пристрастна
и разсъждавам от биологична гледна точка, но...

Вече, когато толкова много години
съм изучавала биология, наистина смятам,

че дискусията относно природа или среда
в много отношения е мъртва.

Поради следната причина:

мозъкът е много лесен за оформяне.

Родени сме, предразположени към
мъжки или женски тип поведение,

и имаме хормоните, които усилват
генетичната ни програмираност

в посока определено поведение.

Функцията на хормоните ни предразполага
към определен тип поведение.

Същевременно начинът, по който сме отглеждани,
например малките момченца.

Изследванията показват, че момченцата,
на които не им позволяват

да пипат или хващат определени неща,
те обикновено го правят,

докато на момиченцата
се дават устни напътствия да не го правят.

В световен мащаб момченцата са наказвани
много по-често за техните нарушения.

На момченцата им се казва
да не плачат.

Казва им се, че трябва
да бъдат по-мъжествени, нали?

Бащите се плашат, когато видят,
че техният син, дори и в ранна възраст,

се държи по-женствено
или нещо подобно.

Например аз помня, когато пътувах със самолет
и до мен седеше мъж.

Той каза, че неговият син, който сега е на
18 години, видял сестра си да отваря подарък -

дамска чанта, купили й чантичка.

Сестричката била на 4 години,
а той казал: "Искам и аз дамска чанта!".

Мъжът призна, че се почувствал,
все едно някой го е ритнал в стомаха

и просто се развикал на тригодишния си син,
че момчетата не могат да имат женски чанти.

След като ми разказа това,
се почувства доста засрамен,

защото осъзна, че момчето му не е изразявало
нищо, което да е женствено или не.

Така че тези неща около отглеждането
на момчета и момичета...

Нашите вериги от неврони в мозъка
са толкова моделируеми.

Например не сме се родили
готови да свирим на пиано, нали?

Постоянно се упражнявате.

Можете да промените невронните си мрежи,
така че да правят всякакви неща.

През целия си живот ние сме тренирани
да правим нещата по женски или мъжки маниер.

За сравнение, при мъжете, когато слагат електроди
на лицето им и показват снимка на мечка,

с намерението да предизвикат
някаква гримаса или реакция,

лицата им, спрямо тези на жените, първоначално
показват по-голяма емоционална реакция

в периода от една секунда,
преди реакцията да стане съзнателна,

и когато реакцията бъде осъзната,
лицевите мускули започват да се отпускат.

При жените се усилват,
а при мъжете намаляват.

Хипотезата, в която учените вярват, е, че мъжете са
научени да потискат емоционалната реакция.

Така че благодаря за въпроса...
това е отправна точка в голяма част от живота ни.

И това как сме отгледани и какво ни е позволено,
и какво е позволено на момчетата или не е,

има много общо с начина, по който са отгледани,
за да бъдат мъже.

Замислете се за поведението си,
за гримасите, които правите,

за ценностите, които притежавате,
как говорите, абсолютно всичко

и запомнете,
че те са резултат от вашата среда.

Човешкият мозък няма механизъм,
който да разпознава кое е съществено и кое не е.

Рисувам се...

защото искам да спечеля момиче.

Това момче е много красиво.

Когато пием кръв,
това ни прави силни.

Племе среща
за пръв път бял човек.

Няма такова нещо като: лоши хора,
престъпници, мързеливи, гении,

измамници, крадци или расисти.

Само хора, които са предразположени
към такова поведение,

но ако средата не го предизвика,

то няма да се прояви.

Запомнете:

човешкият мозък няма механизъм,
с който да разпознае кое е съществено и кое не е.

Най-яркият пример са дивите деца,
отгледани от животни.

Това са човешки деца, живели в изолация

от съприкосновение с хора
в крехка възраст

и имат малко или никакъв
опит в човешките грижи,

обичта или социалното поведение
и жизненоважния човешки език.

При тях липсват елементарни социални умения,

които се учат в процеса
на приобщаване към културата.

Например срещат трудности
в използването на тоалетна,

имат проблеми в научаването
да се движат изправени

и показват пълна незаинтересованост
към човешките дейности, случващи се около тях.

Оксана Малая започва живота си сред кучета,

отхвърлена от родителите си,
тя някак си оцелява в продължение на 6 години.

Живее диво,
преди да започнат да се грижат за нея.

Има само няколко случая на деца,
които са успели да се възстановят напълно

от периода на пренебрегване,
който са преживели.

Сега Оксана е на 22г.,
но бъдещето й все още е под въпрос.

Дали учените са научили достатъчно от подобни случаи
в миналото, за да могат да й помогнат?

Оксана Малая прекарва шест години от живота си,
живеейки в бърлога заедно с кучета.

Напълно изоставена от майка си и баща си,

открита, държаща се повече като животно,

отколкото като човешко същество.

Дивите деца са обект на изследвания
в продължение на 2 века.

Отгледани без любов или социална интеграция,

дивите деца повдигат въпроса:

какво ни прави човеци?

Оксана е родена през ноември 1983г.

Когато бебето се роди, тежеше около 3 килограма
и беше напълно нормално.

Джини е прекарала 13 години изолирана

в почти празна стая,
без всякакъв социален контакт.

Въпреки че не страда
от умствена изостаналост,

поради средата си
тя се държи като такава.

Не можела да създаде
никакви социални контакти,

не можела да говори,
дори походката й била странна.

След известно време, поради
помощта за рехабилитирането й,

Джини започнала да се изразява с жестове

и да се социализира с хората.

Поеха отговорността за терапията на Джини,

в опит да й помогнат да се справи
с ужаса на детството си.

Хайде, бебче, отвори уста!

В това просто упражнение с роли,

Мерилин се преструва на нейна майка.

Хайде! Бързо, че няма време.

Татко ще се ядоса.

Мерилин кара Джини да си спомни някои неща.

Чудя се какво си мислиш.

Джини е най-силното доказателство
за влиянието на средата.

Въпреки всичко, през което е преминала,
премеждията на Джини не били към края си.

В първия си приемен дом Джини
била строго наказвана заради повръщане.

Това било толкова травматизиращо,
че Джини се оказала отново в детска болница,

където я лекували.

Не си могла да издържиш, нали?

Затова сега държиш устата си затворена,
за да не повърнеш...

Джини се страхувала да отвори устата си.

Тя се върнала към единствения начин,
който познавала - "под обсада", напълно тиха.

Ако човекът не е излаган
на убийства, изнасилвания, педофилия,

зоофилия, некрофилия, оръжия, расизъм,

тогава той няма да знае какво са те.

Все едно да се опитате да си представите цвят,
който никога не сте виждали преди.