Ричард Сиърс: Планиране за края на петрола

Докато вниманието на света се съсредоточава върху рисковете на експлоатацията на петрола, представяме разговора на Ричард Сиърс от началото на февруари 2010 г. Сиърс, експерт по развитие на нови енергийни ресурси, говори за нашето неизбежно и необходимо отдалечаване от петрола. Към... какво?

Следващите няколко минути ще говорим за енергия.

И ще бъде малко различен разговор.

Ще се опитам да съставя разказ за енергията,

а петролът е удобна отправна точка.

Разговорът ще бъде най-вече за енергия,

но петролът е добро начало.

Една от причините е, че това са забележителни неща.

Вземаш около осем въглеродни атома,

около 20 водородни атома,

събираш ги заедно точно по правилния начин

и се получава тази прекрасна течност,

много плътно наситена с енергия и много лесна за рафиниране

в ред много полезни продукти и горива.

Страхотен материал.

Общо взето,

в света има много петрол.

Ето я малката ми джобна карта

къде е разположен той.

И по-голяма, която да гледате вие.

Но това е. Това е петролът в света.

Геолозите имат доста добра представа къде е петролът.

Това са около 100 трилиона галона

необработен петрол,

които предстои да бъдат добити и произведени в света днес.

Това е само една история за петрола,

бихме могли да приключим тук и да кажем:

"Ами, петролът ще трае вечно,

защото е, просто има много от него."

Но всъщност в историята има нещо повече от това.

О, между другото, ако мислите, че сте много далеч от част от този петрол,

на 1000 метра под мястото, където всички седите,

е едно от най-големите производствени петролни полета в света.

Елате да поговорите с мен за това. Ще ви осведомя за подробностите, ако искате.

Това е една от историите за петрола. Има много такива.

Ами петролът? Къде е той в енергийната система?

Ето малка моментална снимка на 150 години петрол.

Той е бил доминираща част от нашата енергийна система

през повечето от тези 150 години.

Има друга малка тайна, за която ще ви разкажа.

През последните 25 години

петролът е играл все по-малка и по-малка роля

в глобалните енергийни системи.

Имало е един вид пик на петрола през 1985 г.,

когато петролът е представлявал 50 процента от глобалното предлагане на енергия.

Сега е около 35 процента.

Спада, и смятам,

че ще продължи да спада.

Пикът на консумация на бензин в САЩ вероятно е бил през 2007 г.

и тя спада.

Така че петролът играе по-малко значима роля

всяка година.

И така, преди 25 години

е имало петролен пик,

точно както през 20-те години на ХХ век

е имало въглищен пик,

а сто години преди това

е имало пик на дървения материал.

Това е една много важна схема на еволюцията на енергийните системи.

А какво компенсира през последните няколко десетилетия?

Много природен газ

и малко ядрена енергия, като начало.

А какво следва в бъдеще?

Е, мисля, че на няколко десетилетия напред

е пик на газа,

а отвъд това -

пик на обновяемите енергии.

Ще ви разкажа друга кратка, много важна

история за тази схема.

Не се преструвам, че употребата на енергия като цяло

не се повишава - повишава се.

Това е друга част от историята. Елате да поговорим за това.

Ще попълним някои от подробностите.

Но тук има едно много важно послание.

Това са 200 години история.

И в продължение на 200 години систематично сме декарбонизирали

енергийната си система.

Енергийните системи на света

прогресивно, година след година,

десетилетие след десетилетие, век след век,

стават по-слабо наситени с въглерод.

И това продължава в бъдещето

с обновяемите, които развиваме днес,

като стига може би 30 процента от първичната енергия

до средата на века.

Това би могъл да бъде краят на историята...

Така, просто заместваме всичко с конвенционални обновяеми...

но всъщност мисля, че в историята има нещо повече от това.

А за да се разкаже следващата част от историята...

това е с поглед напред, да кажем, 2100 г. и отвъд.

Какво е бъдещето

на истински устойчивата, безвъглеродна енергия?

Ще трябва да тръгнем на малка екскурзия.

Ще започнем в централен Тексас.

Това е парче варовик.

Взех го от Марбъл Фолс, Тексас.

То е на възраст около 400 милиона години.

А е просто варовик, в него всъщност няма нищо особено.

Ето парче креда.

Взех го от МТИ. Малко по-младо е.

И е различно от този варовик. Виждате.

Не бихте построили сграда от това

и не бихте се опитвали да изнасяте лекция и да пишете на черна дъска с това.

Да, много е различно. Не, не е различно.

Не е различно. Същото вещество е,

калциев карбонат, калциев карбонат.

Различното е как са свързани молекулите.

Ако мислите, че това е симпатично,

сега историята става наистина симпатична.

Това идва от калифорнийското крайбрежие.

Черупка от морски охлюв.

Милиони морски охлюви всяка година

правят тази черупка.

О, между другото, ако вече не сте се досетили,

това е калциев карбонат.

Същото вещество като това

и същото вещество като това.

Но не е същото вещество; различно е.

То е хиляди пъти,

може би 3000 пъти по-твърдо от това.

А защо? Защото скромният морски охлюв

е способен да отлага

кристалите на калциевия карбонат на платове,

като прави този красив, дъгоцветен

седеф.

Много специализиран материал,

който морският охлюв сглобява сам,

милиони морски охлюви,

през цялото време, всеки ден, всяка година.

Направо невероятно.

Съвсем същото, кое е различно?

Как са свързани молекулите.

А какво общо има това с енергията?

Това е парче въглища.

Бих предположил, че тези въглища

са горе-долу толкова вълнуващи,

колкото и тази креда.

Независимо дали говорим за горива

или превозвачи на енергия,

или вероятно нови материали за батерии

или горивни клетки,

Природата не е построила все още тези съвършени материали,

защото на природата не й е било нужно.

На природата не й е било нужно, защото, за разлика от черупката на морския охлюв,

оцеляването на видовете не е зависело

от изграждането на тези материали,

вероятно досега, когато може и да има значение.

Затова, когато мислим

за бъдещето на енергията, представете си

какво би било,

ако, вместо това,

можехме да изграждаме енергия, еквивалентна на това,

просто като разместваме молекулите различно.

И така, това е моята история.

Петролът никога няма да се свърши.

Не защото имаме много от него.

Не защото ще построим чудовищни вятърни мелници.

А защото, преди

хиляди години,

на хората им хрумвали идеи,

имали идеи, иновации, технология.

А каменната ера не е свършила,

защото са ни свършили камъните.

(Смях)

Идеите, иновациите, технологията

ще приключат ерата на петрола дълго преди да ни свърши петролът.

Много благодаря.

(Аплодисменти)