В главата на един експерт по отлагане

Тим Ърбан знае, че няма смисъл да се отлага, но така и не е успял да се отърве от навика да изчаква до последната минута, за да свърши нещо. В тази разсмиваща и проникновена дискусия, Ърбан ни повежда на пътешествие из маратони в YouTube, заешки дупки в Уикипедия и моменти на взиране през прозореца, и ни насърчава да помислим внимателно върху това какво точно отлагаме, преди времето ни да е свършило.

В университета

завърших политология,

което значи, че се налагаше
да пиша много курсови работи.

Когато нормален студент пише доклад,

обикновено разпределя
дейностите си по следния начин:

Знаете -

(Смях)

в началото започваш малко бавничко,

но свършваш доста неща
през първата седмица,

и с някои по-натоварени дни по-натам,

всичко е готово навреме
и минава мирно и кротко.

(Смях)

Аз бих искал да правя нещата точно така.

Това би бил планът ми.

Обикновено ще подготвя всичко,

но после заданието ще бъде дадено

и аз ще правя нещо такова.

(Смях)

И това се случваше при всяко едно задание.

Но тогава настъпи време
за дипломната ми работа от 90 страници,

работа, за която се очаква
да отделиш около година.

И знаех, че за такава работа обичайният ми
работен процес ще е неуспешен.

Проектът беше прекалено голям.

Планирах напред във времето

и реших, че ще трябва
да правя нещо подобно.

Така трябваше да протече годината.

Трябваше да започна бавничко

и да избутам нещата до месеците в средата,

а в края да засиля
работата на висока скорост,

точно както при изкачване на ред стълби.

Колко трудно може да бъде
да изкачиш ред стълби?

Не е кой знае какво, нали?

Но после какво взе, че се случи.

Първите няколко месеца?

Дойдоха и си отминаха

и аз нямах възможност да се занимавам.

Така че имах страхотен нов план.

(Смях)

И тогава -

(Смях)

Но тогава и месеците
по средата реално отминаха,

а аз всъщност не пишех нищо,

така че вече бях тук.

И тогава два месеца се превърнаха в един,

който се превърна в две седмици.

Един ден се събудих

с три дни, оставащи до крайния срок,

все още не написал и една думичка,

така че направих
единственото, което можех:

Написах 90 страници за 72 часа,

изкарвайки не една, а две нощи без сън -

човешките същества не е редно
да изкарват по две нощи без сън -

спринтирах през двора на университета,

превключих на бавни обороти

и я предадох точно при
изтичането на крайния срок.

Мислех, че това е краят на всичко.

Но седмица по-късно получих обаждане,

беше от университета.

Казаха: "Тим Ърбан ли е на телефона?"

Аз отвърнах: "Да."

Казаха: "Налага се да разговаряме
относно дипломната ви работа."

Отговорих: "Добре."

И те казаха:

"Най-добрата работа,
която някога сме виждали."

(Смях)

(Ръкопляскане)

Това не се случи.

(Смях)

Беше много, много слаба дипломна работа.

(Смях)

Просто исках да се насладя
на един момент, в който всички си мислите:

"Този пич е страхотен!"

(Смях)

Не, не, беше много зле.

Както и да е, днес съм писател-блогър.

Пиша блога "Почакай, но защо?"

И преди няколко години
реших да пиша за отлагането.

Поведението ми винаги е озадачавало
хората около мен, които не отлагат,

така че исках да разясня
на хората по света, които не отлагат,

какво се случва в главите на отлагащите

и защо сме такива, каквито сме.

Имах хипотеза,

че мозъкът на отлагащите
действително се различава

от този на другите хора.

И за да я тествам, намерих
лаборатория с магнитен резонанс,

която би ми позволила
да сканирам както собствения си,

така и мозъка на хора, които
доказано не обичат да отлагат,

за да мога да ги сравня.

Нося резултатите тук,
за да ви ги покажа днес.

Искам внимателно да ги разгледате, за да
видите дали можете да намерите разлика.

Знам, че не сте обучени
експерти по неврология,

не е толкова очевидно,
но все пак разгледайте, става ли?

И така, ето ви мозък
на човек, който не отлага.

(Смях)

А сега...

ето го моят мозък.

(Смях)

Има разлика.

И двата мозъка имат Рационалист,
който взима логични решения,

но в мозъка на отлагащия

има и друга част - Маймуна,
търсеща непосредствено удовлетворение.

Какво значи това за отлагащите?

Значи, че всичко е наред,
докато не настъпи следното:

[Това е идеален момент
да свърша малко работа.] [Не!]

Рационалистът, взимащ логични
решения, ще вземе логичното решение

да свърши нещо продуктивно,

но Маймуната не одобрява този план,

така че на практика поема управлението

и казва: "Всъщност, нека да изчетем
цялата страница в Уикипедия,

посветена на скандала
Нанси Кериган - Тоня Хардинг,

понеже току що си спомних за това.

(Смях)

После...

(Смях)

После отиваме до хладилника

да видим дали нещо ново не се е
появило през последните 10 минути.

След това ще поемем
по дълга спирала в You Tube,

започваща с видеа на Ричард Файнман,
в които разказва за магнити,

и свърша много, много по-късно
с гледане на интервюта

с майката на Джъстин Бийбър.

(Смях)

"Всичко това ще отнеме известно време,

така че днес реално няма да ни остане
време в графика за работа.

Съжаляваме!"

(Въздишка)

И така, какво се случва тук?

Маймуната не изглежда като някой,

който искате да застава зад волана.

Тя живее изцяло в настоящия момент.

Няма памет за миналото,
няма знания за бъдещето

и се интересува само от две неща:

лекота и забавление.

В животинския свят това би било добре.

Ако си куче

и прекарваш целия си живот, правейки
нищо друго, освен приятни и забавни неща,

си постигнал огромен успех!

(Смях)

А за Маймуната

хората са просто един друг животински вид.

Трябва да се грижиш да си се наспал,
нахранил и да оставиш ново поколение,

което в племенния строй
сигурно е щяло да бъде достатъчно.

Но, ако не сте забелязали,
сега не сме в племенния строй.

Живеем в напреднала цивилизация,
а Маймуната не знае какво е това.

Което е причината да имаме
още един персонаж в мозъка си,

Рационалистът, отговорен
за взимането на логични решения,

който ни позволява да вършим неща,
непосилни за друго животно.

Можем да си представяме бъдещето.

Можем да виждаме цялостната картинка.

Можем да изготвяме дългосрочни планове.

И той иска да вземе предвид всичко това.

И просто иска да ни накара да вършим

нещото, което има смисъл
да правим в този момент.

Понякога има смисъл

да вършим неща, които са лесни и забавни,

например, когато приготвяме
вечеря или лягаме да спим

или се наслаждаваме
на заслужено време за почивка.

Понякога има препокриване.

Понякога те са в съгласие.

Но друг път има много повече смисъл

да вършим неща, които са
по-трудни и по-малко забавни,

в името на цялостната картина.

Това е моментът,
в който изпадаме в конфликт.

А за отлагащия

този конфликт има тенденцията
да свършва по един и същи начин,

оставящ го да прекарва
много време в тази оранжева зона,

място, изпълнено с лекота и веселие,
което е изцяло извън рационалния кръг.

Наричам я Тъмната площадка за игра.

(Смях)

Тъмната площадка за игра е място,

което всички вие, обичащи да отлагат,
познавате много добре.

Mястото, където се извършват
дейности за свободното време

по време, когато такива дейности
не трябва да се случват.

Забавлението ви
в Тъмната площадка за игра,

всъщност не е забавление,
защото е напълно незаслужено,

и във въздуха витае вина,
страх, безпокойство, самоомраза,

всички тези добри чувства,
познати на отлагащия.

И въпросът е: в тази ситуация -
с маймуната зад волана -

как отлагащият въобще
се премества тук, до тази синя зона,

едно по-малко приятно място, но на което
се случват наистина важни неща?

Оказва се, че отлагащият
има ангел-пазител,

някой, който винаги
го наблюдава и бди над него

в най-трудните му моменти -

този някой е Паника чудовището.

(Смях)

Паника чудовището спи през повечето време,

но изведнъж се събужда
всеки път, щом наближи краен срок

или има опасност от публично унижение,

кариерна катастрофа или някакво
друго страшно последствие.

Важното е, че то е единственото нещо,
което ужасява Маймуната.

То ми се притече на помощ
съвсем наскоро в живота ми,

защото хората от TED се свързаха с мен
преди около шест месеца

и ме поканиха да изнеса TED дискусия.

(Смях)

Е, разбира се, аз казах "Да".

Винаги ми е било мечта да съм
изнесъл TED дискусия в миналото.

(Смях)

(Ръкопляскане)

Но по средата на цялото това въодушевление

Рационалистът изглежда мислеше за друго.

Казваше ми: "Наясно ли сме
с това какво прие току що?

Разбираме ли какво ще се случва сега
през един от дните в бъдеще?

Трябва да седнем
да работим върху това веднага."

А Маймуната каза: "Напълно съм съгласна,
но нека само да отворя Google Earth

и да приближа до долната част на Индия
до около 60 метра над земята,

и да местя курсора нагоре за около 2 часа
и половина, докато стигнем горната част,

за да придобием
по-добро усещане за Индия."

(Смях)

Така че това е,
което правихме през онзи ден.

(Смях)

Тъй като шестте месеца се превърнаха
в четири, а после - в два, после - в един,

хората от TED решиха да обявят лекторите.

Отворих уебсайта и лицето ми беше там,

гледащо ме от екрана.

И познайте кой се събуди?

(Смях)

И така, Паника чудовището
започва да откача

и след няколко секунди
цялата система е в бъркотия.

(Смях)

А Маймуната - спомнете си,
че тя е ужасена от Паника чудовището

бум, покатерва се на някое дърво!

И накрая,

накрая Рационалистът може
да поеме управлението

и мога да започна да се подготвям.

Паника чудовището обяснява

всякакви типове ненормално
поведение на хора, които отлагат,

като например как някой като мен
може да прекара две седмици

в пълна неспособност да напише
първото изречение на работата си,

а после като по чудо открива у себе си
невероятната работна етика,

която му помага да стои буден цяла нощ
и да изпише осем страници.

И цялата тази ситуация с трите героя -

това е системата на отлагащите хора.

Не е красива картинка,
но в крайна сметка работи.

Това е същото, за което реших да пиша
в блога си преди няколко години.

Когато го направих,
бях изумен от отзивите.

Буквално хиляди мейли пристигнаха

от всякакви различни хора
от всички части на света,

занимаващи се с всякакви неща.

Това бяха хора като медицински сестри,
банкери, художници, инженери

и много, много докторанти.

(Смях)

И всички те ми пишеха,
казвайки едно и също нещо:

"Аз имам същия проблем."

Но това, което ме порази, беше контрастът
между лекия тон на публикацията

и сериозността на всички мейли.

Тези хора пишеха думи, изпълнени
с дълбока неудовлетвореност

от това какво отлагането
е направило с живота им,

от това какво тяхната
Маймуна им е причинила.

Замислих се върху това и си казах:

"Системата на отлагащите работи,
тогава къде е проблемът?

Защо всички тези хора се намират
на такова мрачно място?

Ами, оказва се, че има два вида отлагане.

Всичко, за което говорихме днес,
примерите, които дадох,

всички те имат краен срок.

А когато има краен срок,

ефектите от отлагането
са ограничени в краткосрочен план,

защото Паника чудовището накрая
се намесва.

Но има и втори вид отлагане,

което се случва при ситуации,
в които няма краен срок.

Ако искате кариера,
при която инициативата е у вас -

нещо, свързано с изкуствата,
или предприемаческа дейност -

тези неща нямат поставени крайни срокове
в началото, защото нищо не се случва,

не и докато не свършиш трудната работа,

за да набереш скорост, да задвижиш нещата.

Има и какви ли не
важни неща извън кариерата,

при които няма крайни срокове,

като да се виждаш със семейството си или
да тренираш и да се грижиш за здравето си,

да работиш върху връзката си

или да прекратиш връзка,
която не върви добре.

И сега, ако единственият механизъм на
отлагащия за вършене на тези трудни неща

е Паника чудовището, това е проблем,

защото при всички тези
ситуации без краен срок

Паника чудовището не се задейства.

Няма за какво да се събуди,

така че ефектите от отлагането
съвсем не са ограничени,

те просто продължават завинаги.

И точно това дългосрочно отлагане,

то е много по-трудно забележимо
и за него се говори по-малко,

отколкото за по-забавното, краткотрайно,
съотнесено към краен срок отлагане.

Обикновено хората
го изстрадват тайно и тихо.

А то може да бъде източника

на огромно количество нещастие
и съжаление в дългосрочен план.

Така че си помислих, това е причината
тези хора да ми пишат мейли

и ето защо се намират
на такова тъмно място.

Не че се мотаят с даден проект.

Причината е, че дългосрочното отлагане
ги е накарало да се чувстват като зрители

много пъти на собствения си живот.

Те са разстроени, не защото
не са успели да постигнат мечтите си,

а защото дори не са успели
да започнат да ги преследват.

И така, чета мейлите
и получавам малко прозрение -

не мисля, че хора,
които не отлагат, съществуват.

Точно така - мисля, че всички вие
сте хора, които отлагат.

Е, вероятно не всички
живеете в пълен хаос

като някои от нас,

(Смях)

и някои от вас може да имат здравословни
взаимоотношения с крайните срокове,

но помнете: най-подлият трик на Маймуната

е когато няма никакви срокове.

Сега искам да ви покажа нещо последно.

Наричам това Календар на живота.

Това е по едно квадратче за всяка седмица
от един 90-годишен живот.

Това не са толкова много квадратчета,

особено имайки предвид, че вече
сме изразходили голяма част от тях.

Мисля, че всички имаме нужда
да разгледаме внимателно календара.

Трябва да помислим кои са нещата,
които действително отлагаме,

защото всеки отлага нещо в живота си.

Трябва да бъдем нащрек за Маймуната,
търсеща непосредствено удовлетворение.

Това е задача за всички нас.

И понеже квадратите не са кой знае колко,

това е работа, която вероятно
трябва да започнем днес.

Е, може би не днес, но...

(Смях)

Знаете.

Скоро.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)