Рийд Монтагю: Какво научихме от 5 000 мозъка

Мишките, вирусите и хамстерите не са вече единствения начин да се изучава мозъка. Функционалният ЯМР позволява на учените да разчитат дейността на мозъка в живи, взимащи решения хора. Рийд Монтагю преглежда как тази технология ни помага да разберем сложните начини, по които взаимодействаме един с друг.

Другите хора. Всеки се интересува от другите хора.

Всеки има връзки с другите хора

и те се интересуват от тези връзки

поради различни причини.

Добри връзки, лоши връзки,

раздразнителни връзки, агностични връзки

и ще се фокусирам върху същността

на взаимодействието, което протича в една връзка.

Вдъхновявам се от факта, че всички

се интересуваме да взаимодействаме с другите хора,

ще отхвърля всички затрудняващи свойства

и ще превърна този обект, този опростен обект

в научен тест и ще кажа ранните етапи,

ембрионните етапи на новите виждания за това, какво се случва

в два мозъка, когато те си взаимодействат едновременно.

Преди да направя това, нека ви кажа няколко неща,

които направиха възможно това.

Първото е, че сега можем безопасно да наблюдаваме

дейността на здравия мозък.

Без игли и радиоактивност,

без каквато и да е клинична причина, можем да се разходим по улицата

и да запишем мозъците на приятелите и съседите ви,

докато те правят множество когнитивни задачи и използваме

метод, който се нарича изображение чрез функционален
магнитен резонанс.

Вероятно всички сте чели или чували за това, в някаква

инкарнация. Нека да ви го представя в две изречения.

Всички сме чували за ЯМР. ЯМР използва магнитни полета

и радио вълни, и те снимат мозъка ви

или коляното, или стомаха ви,

оценява образи, които са постоянни във времето.

През 1990-те години, беше открито, че можете да използвате

същите машини в различен режим

и в този режим можете да направите видеа на микроскопични кръвни потоци

на стотици или хиляди места в мозъка, независими едно от друго.

Какво се случва? Всъщност, в мозъка,

промените в нервната активност, нещата, които карат мозъка ви да работи,

нещата, които карат софтуера да работи в мозъка ви

са здраво свързани с промените на кръвния поток.

Правите филм на кръвния поток, имате независимо

изображение на дейността на мозъка.

Това революционализира когнитивната наука.

Вземете която и да е когнитивна област, паметта,

моторното планиране, да мислите за свекърва си,

да се ядосвате на хората, емоционалната реакция, и така нататък,

сложете хората във функционален ЯМР и

изобразете как тези видове променливи се нанасят върху активността на мозъка.

Това е в ранните стадии и според някои измервания е жестоко,

но всъщност, преди 20 години не знаехме нищо.

Не можете да третирате хората така. Не можете да третирате здрави хора.

Това предизвика революция и ни отвори очите за

нови видове експерименти. Невробиолозите,

както добре знаете, имат много опитни обекти за експерименти,

червеи и плодове, и такива неща.

Сега имаме нов обект за експерименти: хората.

Можем да използваме хората, за да изучаваме и моделираме

софтуера в хората и имаме няколко

натоварващи биологични измервания.

Добре, нека ви дам пример за видовете експерименти, които правим

и това е в областта, която се нарича "оценяване".

"Оценяването" е това, което си мислите, че е.

Ако оцените две компании една

спрямо друга, ще искате да знаете коя от тях е по-ценна.

Културите откриха най-важното свойство на оценяването преди хиляди години.

Ако искате да сравните органи с дъждобрани, какво правите?

Не можете да сравните органи с дъждобрани.

Те са несравними. Не се смесват един с друг.

Вместо това, ги конвертирате в скала на обща валута,

слагате ги на тази скала и ги оценявате.

Мозъкът ви трябва да направи нещо, точно като това

и започваме да разбираме и да идентифицираме

мозъчните системи, които се оценяват

и едната от тях включва невропредавателна система,

чиито клетки се намират в стъблото на мозъка ви

и доставят допамин към останалата част от мозъка ви.

Няма да навлизам в детайли, но това е важно

откритие и знаем малко за него,

и това е малка част от него, но е важно, защото

това са невроните, които бихте загубили, ако имате болест на Паркинсон

и те са и невроните, които се прикрепят към

всяко неправилно лекарство, и това има смисъл.

Неправилните лекарства влизат в организма и променят

начина, по който оценявате света. Те променят начина,

по който оценявате символите, които са свързани с лекарството, което сте избрали

и ви карат да оцените това над всичко друго.

Това е най-важното свойство. Тези неврони са и

свързани в начина, по който можете да присвоите стойност на абстрактни идеи

и слагам няколко символа тук, на които присвояваме стойност

поради различни причини.

Имаме супер сила на поведение в мозъка си

и това поне отчасти включва допамина.

Можем да отречем всеки инстинкт, който имаме за оцеляване заради една идея,

поради самата идея. Никой друг вид не може да направи това.

През 1997 г., култът към "Хевънс гейт" стана причина за масови самоубийства,

предсказани от идеята, че космически кораб

се крие в опашката на тогава видимата планета Хейл боп,

който ги чака, за да ги отведе на следващото ниво. Това беше много трагично събитие.

Повече от две трети от тях бяха завършили колеж.

Но важното тук е, че те можаха да отрекат инстинкта си за оживяване,

като използваха същите системи, които съществуват,

за да ги карат да живеят. Това е голям контрол, нали?

Едно нещо, което не казах,

е очевидното нещо, което е фокусът на остатъка от

разговора ми, а това са другите хора.

Същите системи на оценяване се използват,

когато оценяваме взаимодействията с другите хора.

Същата система от допамин, която се пристрастява към лекарства,

която ви кара да измръзвате, когато страдате от Паркинсонова болест,

която допринася за различни видове психоза,

се използва и при оценяването на взаимодействията с другите хора

и да присвоява стойност на жестовете, които правите,

когато взаимодействате с някой друг.

Нека ви дам пример.

Слагаме на масата такава огромна обработваща сила

в тази област, че дори не я забелязваме.

Нека ви дам няколко примера. Това е бебе.

Тя е на три месеца. Тя се напикава и не може да смята.

Тя е свързана с мен. Някой ще бъде много щастлив, че тя е тук, на екрана.

Можете да закриете едно от очите ѝ и да гледате

нещо в другото ѝ око и ще видите любопитство

в това око, виждам може би малко изненада в другото.

Това е двойка. Те споделят момент заедно

и дори сме направили експеримент, където можете да отрежете

различни части от тази рамка и да виждате,

че те го споделят. Те го споделят заедно.

Елементите на сцената също ни съобщават

това, но можете да го прочетете на лицата им

и ако сравните лицата им с обикновени лица, това ще бъде ключ.

Ето друга двойка. Той е изобразен далеч от нас,

а тя ясно изразява

любов и обожание към него.

Ето друга двойка. (Смях)

Мисля, че не виждам любов и обожание в ляво. (Смях)

Всъщност, знам, че това е сестра му и можете да видите,

че той казва: "Добре, правим това за камерата

и след това ще откраднеш сладката ми и ще ме удариш в лицето." (Смях)

Той ще ме убие, че показах това.

Какво означава това?

Означава, че внасяме голяма част обработваща сила в проблема.

Това ангажира дълбоки системи в мозъка ни, в допаминергичните

системи, които ви карат да преследвате секса, храната и солта.

Те ви поддържат живи. Това им дава пая, дава им

вид поведение на удряне, което нарекохме супер сила.

Как можем да вземем това и да го превърнем във

социално взаимодействие, което да става за научен опит?

Краткият отговор е игри.

Икономически игри. Отиваме в две области.

Едната област се нарича експериментална икономика. Другата област се нарича поведенческа икономика.

Крадем игрите им. Използваме ги за собствени цели.

Това ви показва игра, наречена игра на ултиматум.

На червения човек са му дадени сто долара и той може да предложи да ги раздели

със ситния човек. Нека да кажем, че червеният човек запазва 70

и предлага на синия човек 30. Той предлага разделение 70 - 30 със синия човек.

Управлението преминава към синия човек и той казва: "Приемам",

в който случай той получава парите или синия човек казва:

"Отказвам", в който случай никой не получава нищо. Добре?

Икономист с рационален избор би казал: "Добре,

трябва да вземете всички не нулеви оферти.

Какво правят хората? Хората са безразлични при разделяне 80 - 20.

Разделяне 80 - 20 е подхвърляне на монета, на това дали приемате или не.

Защо? Защото ви е кипнало.

Бесни сте. Нова е нечестна оферта, а вие знаете, какво е нечестна оферта.

Това е вид игра, разработена в лабораторията ми и от много други по света.

Тя ви дава пример на това, което представлява

играта-тест. Интересно е, че тези игри

изискват да имате много когнитивен апарат.

Трябва да можете да дойдете до масата с правилния модел към другия човек.

Трябва да можете да запомните, какво сте направили.

Трябва в момента да направите това.

След това трябва да осъвремените модела ви, въз основа на идващите обратно сигнали

и трябва да направите нещо интересно,

което е, че трябва да мислите много.

Трябва да решите, какво другият човек очаква от вас.

Трябва да изпратите сигнали, за да управлявате образа в съзнанието си.

Като интервю за работа. Сядате зад бюрото срещу някого,

той има някаква предварителна идея за вас,

изпращате сигнали зад бюрото, за да преобразувате неговия образ

за вас от едно място на място, където искате той да бъде.

Много сме добри в това, дори не го забелязваме.

Тези експерименти изучават това.

Правейки това, открихме, че хората

са като канарчетата в социалната обмяна.

Канарчетата се използваха като вид биосензори в мините.

Когато се образува метан или въглероден двуокис,

или се намалява кислорода, птиците започват да се задушават

преди хората - това действа като ранно предупреждаваща система:

Хей, излизайте от мините. Нещата не вървят добре.

Хората идват до масата и дори тези невъзприемчиви,

поставени социални взаимодействия и много

от тях отиват назад и напред между хората,

и те придават на това голяма значимост.

Разбрахме как можем да използваме това и всъщност,

като направихме това върху

хиляди хора, мисля че те са около

пет или шест хиляди. За да направим това,

биологичен тест, са ни нужни повече хора,

много повече. Но

се появиха модели и можем да вземем

тези модели, да ги преобразуваме в математически модели

и да използваме тези математически модели, за да научим повече

за тези замени. Какво следва?

Това е хубаво измерване на поведението,

икономическите игри ни навеждат на мисълта за оптимална игра.

Можем да изчислим това по време на играта.

Можем да използваме това, за да очертаем поведение.

Ето страхотното нещо. Преди шест или седем години,

създадохме екип. Беше по времето, когато бях в Хюстън, Тексас.

Сега създаваме екипи във Вирджиния и Лондон. Създадохме софтуер,

който ще свърже изображенията чрез функционалния магнитен резонанс

по интернет. Предполагам, че направихме до шест машини

наведнъж, но нека разгледаме две.

Това синхронизира машините навсякъде по света.

Синхронизираме машините, установяваме ги в тези

поставени социални взаимодействия и подслушваме и на двата

взаимодействащи мозъка. За пръв път

не трябва да разглеждаме средните резултати измежду всички индивиди

или отделни хора да играят на компютри, или да се опитваме да направим

интерференции по този начин. Можем да изучаваме отделните двойки.

Можем да изучим начина, по който един човек взаимодейства с друг,

да получим числата и да започнем да получаваме нови идеи

за границите на обикновената когниция,

но което е по-важно, можем да класифицираме хората

по умствени болести или увреждане на мозъка

в тези социални взаимодействия.

Започнахме това. Направихме няколко открития,

ембрионистични открития.

Мисля, че има бъдеще в това. Но това е начинът ни

да навлизаме и да дефинираме отново, с нови думи,

математически думи, за разлика от стандартните

начини, по които мислим за умствена болест,

характеризирайки тези болести, като използваме хората

като птици в размяната. Изучаваме факта,

че по-здравият партньор, който играе с някой, който има силна депресия

или като играе с някого, който страда от аутизъм,

или като играе с някого, който страда от дефицит на вниманието,

използваме това, като вид биосензор и използваме

компютърни програми, за да моделираме този човек и това ни дава

познание.

Когато започнахме, установихме места

по света. Ето няколко от местата, които ни сътрудничат.

Центърът, по ирония,

се намира в малкото селище Роанок, Вирджиния.

Сега има друг център в Лондон, а останалите

се изграждат. Надяваме се, да оповестим данните

по някое време. Това е сложен проблем

за това, как да ги направим достъпни за света.

Изучаваме и малка част

за това, което ни прави интересни като хора и по такъв начин

каня хора, които се интересуват от това,

и ни молят да дадем софтуера или насоки

как да напреднат в това.

Нека накрая ви кажа още нещо.

Интересното в това, да се изучава когниция

е, че сме ограничени.

Нямахме инструментите да разглеждаме взаимодействащи мозъци

едновременно.

Дори когато сме сами,

сме изцяло социални създания. Не сме самотни мозъци,

които са изградени от свойства, които ни карат да живеем в света,

независимо от другите хора. Мозъците ни

зависят от другите хора. Зависят от другите хора

и се изразяват в другите хора,

и по този начин, идеята за това, кой сте, често пъти не знаете

кой сте, докато не взаимодействате с хора,

които са ви близки, хора, които са ви врагове,

хора, които са агностици към вас.

Това е първата крачка в използването на това виждане,

за това, което ни прави хора, като го превръща в инструмент

и се опитва да даде нови виждания за умствените болести.

Благодаря, че ме слушахте. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)