Възхода и падението на първата империя - Сорая Фийлд Фиорио

Виж пълния урок на: https://ed.ted.com/lessons/the-rise-and-fall-of-history-s-first-empire-soraya-field-fiorio

Първата имерия в историята се е издигнала от горещ, сух пейзаж, без валежи да подхранват растенията, без дървета и камъни за строене. Въпреки това, жителите ѝ построили първите градове в света с величествена архитектура и огромно население - при това ги построили изцяло от кал. Сорая Фийлд Фиорио разказва за възхода и падението на шумерската империя.

Урок от Сорая Фийлд Фиорио, режисиран от Томас Пикардо-Еспайлат.

Първата имерия в историята
се е издигнала от горещ, сух пейзаж,

без валежи да подхранват растенията,
без дървета и камъни за строене.

Въпреки това,
жителите ѝ построили първите градове

с величествена архитектура
и огромно население -

при това ги построили изцяло от кал.

Лято е обхванало
южните части на днешен Ирак,

в региона, наречен Месопотамия.

Месопотамия означава "между две реки" -

реките Тигър и Ефрат.

5000 години пр. Хр. ранните шумери използвали
напоителни канали, бентове и резервоари,

за да пренасочват речна вода и да обработват
големи площи от преди това безплодна земя.

Подобни земеделски общности
бавно се зараждали навсякъде по света.

Но шумерите били първите,
които направили следващата крачка.

Те използвали глинени тухли,
направени от речна кал,

и започнали да строят
многоетажни домове и храмове.

Те изобретили колелото —

грънчарското колело, за да превръщат кал
в инструменти и домашни потреби.

Тези глинени тухли дали началото
на първите градове

вероятно около 4500 години пр. Хр..

На върха на социалната пирамида били
жрици и жреци,

които били считани за благородници,

под тях били търговци, занаятчии,
фермери и роби.

Шумерската импeрия била изградена от
отделни градове-държави,

които функционирали като отделни общества.

Те били бегло свързани
чрез език и религиозни вярвания,

но нямали централизирана власт.

Първите градове били
Урук, Ур и Ериду,

впоследствие имало общо
около дванадесет града.

Всеки от тях имал цар, чиято роля била
нещо средно между жрец и управник.

Понякога те воювали помежду си
с цел завладяване на нови територии.

Всеки град имал свое отделно божество,
считано за негов създател.

Най-голямата и важна сграда в града
била домът на божеството -

зикуратът - храм, построен
като стъпаловидна пирамида.

Около 3200 години пр. Хр. шумерите
започнали да разширяват териториите си.

Грънчарското колело намерило своя нов дом
на колесници и каруци.

Започнали да строят лодки
от тръстика и листа от финикова палма,

с платна от лен, чрез които изминавали
огромни разстояния по реки и морета.

За да компенсират недостатъчните ресурси,
те създали търговска мрежа

заедно с издигащите се кралства в Египет,
Анадола и Етиопия,

внасяли злато, сребро,
лапис лазули и кедрово дърво.

Търговията била неочакван стимул

за създаването на
първата писмена система в света.

Тя започнала като счетоводна система
за шумерските търговци,

които правили сделки
с чуждестранни търговци.

Няколкостотин години по-късно,
ранната пиктограмна система,

наречена клинопис,
се превърнала в писменост.

Шумерите създали първите писани закони

и основали първата училищна система,
предназначена да научи всеки да пише —

и въвели някои по-малко вълнуващи
неща като бюрокрацията и данъците.

В училищата писарите учели
от зори до мрак,

от детството си чак до пълна зрялост.

Те изучавали счетоводство, математика
и преписавали литературни творби —

химни, митове, поговорки,
басни за животни, магически заклинания

и първите епоси вурху глинени плочи.

Някои от тези плочи
разказвали историята на Гилгемеш,

крал от града Урук, който
също е бил обект на много митове.

Около третото хилядолетие пр. Хр., Шумер
вече не била единствената империя в района,

нито пък в Месопотамия.

Групи номадски племена
нахлули в района от север и изток.

Някои от новодишлите се възхищавали
на шумерите, приели техния начин на живот

и използвали клинописа,
за да изразяват собствените си езици.

През 2300 г. пр. Хр., акадският цар Саргон
завладял шумерските градове-държави.

Саргон уважавал шумерската култура,

и затова, акадците и шумерите
съжителствали в продължение на векове.

Други нашественици се фокусирали
само върху грабежи и разрушения.

Въпреки разпростирането
на шумерската култура,

постоянни атаки от нашественици избили
шумерското население до 1750 г. пр. Хр..

След това шумерската империя
изчезнала в пустинния пясък

и била преоткрита чак през 19-ти век.

Но шумерксата култура
оцеляла през вековете —

първо чрез акадците, после чрез асирийците
и накрая вавилонците.

Вавилонците предали
шумерските изобретения и традиции

на евреите, гърците и римляните.

Някои остават и до днес.