Как виждаме цветовете - Колм Келхър

Вижте целият урок: http://ed.ted.com/lessons/how-we-see-color-colm-kelleher

В окото има три вида рецептори за цветове: червено, зелено и синьо. Тогава как виждаме невероятния калейдоскоп от всички други цветове, от които е направен света ни? Колм Келхър обяснява как хората могат да виждат всичко от кестеняво до аквамарин. Разказ от Колм Келхър, анимация от TED-Ed.

Може би сте чували, че светлината е вид вълна

и че цветът на предметите

е свързан с честотата на светлинните вълни, които те отразяват.

Светлинни вълни с висока честота изглеждат виолетови,

светлинни вълни с ниска честота изглеждат червени,

а честотите между тях изглеждат жълти,

зелени,

оранжеви,

и така нататък.

Тази идея може да се нарече физически цвят

защото това значи, че цветът е физическо свойство на светлината.

Той не зависи от човешкото възприятие.

И докато това не е грешно,

не е и съвсем цялата истина.

Например, може би сте виждали тази картинка и преди.

Както виждате, мястото където червеното и зеленото се припокриват е жълто.

Ако се замислите, това е доста странно.

Заради това че светлината е вълна, две различни честоти

изобщо не трябва да си взаимодействат,

а просто да съществуват заедно

като певци, които пеят в хармония.

И така, в тази жълта на вид област

има два вида светлинни вълни:

една с червена честота,

и една със зелена честота.

Изобщо няма жълта светлина.

Тогава, как може този район,

в който се смесват червената и зелената светлина

на нас да ни се вижда жълт?

За да го разберете, трябва да разберете малко от биологията,

за това как хората виждат цветовете.

Светоусещането се случва в много тънък слой клетки,

наречен ретина,

който покрива задната част на очната ябълка.

В ретината има два вида светочуствителни клетки:

пръчици и конуси.

Пръчиците се изпозват за зрение в условия на слаба светлина

и има само един вид.

При конусите обаче, нещата стоят по-различно.

Има три вида конуси, които приблизително отговарят

на цветовете червено,

зелено,

и синьо.

Когато виждате цвят,

всеки конус изпраща своя сигнал до мозъка ви.

Например, да предположим че жълта светлина,

истинската жълта светлина, с жълта честота,

осветява окото ви.

Вие нямате конус, който специално да засича жълто,

но жълтото е доста близо до зеленото

и също близко до червеното,

и затова и зелените, и червените конуси се активират,

и всеки изпраща сигнал до мозъка ви.

Разбира се, има и друг начин да се активират

едновременно и червените и зелените конуси:

ако червена и зелена светлина присъстват в един и същи момент.

В края на краищата, мозъкът приема същия сигнал,

без значение дали светлината, която виждате е с жълта честота

или е смесена светлина със зелена и червена честота.

Затова, за светлината, червено плюс зелено прави жълто.

Тогава как може да виждаме цветно, когато е тъмно?

Ами, пръчиците в ретината поемат щафетата

в условия на слаба светлина.

Имате само един вид пръчици,

и затова има и само един вид сигнал,

който може да бъде изпратен до мозъка ви:

или има, или няма светлина.

Когато има само един вид детектор за светлина,

не остава място за цвят.

Има безброй много физически цветове,

но понеже ние имаме само три вида конуси

мозъкът ни може да бъде залъган, че вижда който и да е цвят,

като внимателно събира правилната комбинация

от само три цвята:

червено, зелено и синьо.

Това качество на човешкото зрение е много полезно в реалния свят.

В производството на телевизори, например.

Вместо да трябва да сложат безброй много цветове във вашия телевизор,

за да симулират реалността,

за техен късмет, производителите на телевизори

трябва да сложат само три:

червено, зелено и синьо.