Part 2 - Chapter 01 - Gulliver's Travels by Jonathan Swift

Част II. Едно пътешествие ДА BROBDINGNAG.

Глава I.

Голяма буря описани; дългосрочен лодка изпрати да донесе вода, автор върви с него, за да

Открийте страната.

Той е оставен на брега, е задържан един от местните жители, и се извършва на фермера

къща. Неговият рецепция, с няколко инциденти, които

случило там.

Описание на обитателите.

След като е бил осъден по природа и богатство, активен и неспокоен живот, в

два месеца след завръщането ми, аз отново напуска родната си страна, и се корабоплаването в

Даунс, на 20-ия ден на месец юни, 1702, в

Приключенски, капитан Джон Никола, един човек Корниш, командир, пътуващ за Сурат.

Имахме много просперираща хала, докато стигнахме до нос Добра Надежда, където ние

разтоварени за прясна вода, но откриването на теча, разтоварен нашите стоки и зимата на

там; за капитан, попадащи болни на

втрисане, ние не може да напусне нос до края на март.

След това задаваме платна, и е добро пътуване до минахме проток на Мадагаскар;

но като има на север от този остров, и за около пет градуса южна ширина,

ветрове, които в тези морета се наблюдават

да взриви постоянна равен Гейл между север и запад, от началото на

Декември до началото на май, на 19 април започнаха да свирят с много

по-голямо насилие, и по-западно от

обикновено продължава така и за двадесет дни заедно като през това време сме били прогонени

малко по на изток на Molucca острови, и около три градуса на север

на линията, както и нашият капитан от

наблюдение той взе 2-ри май, в което време вятърът утихна, и това беше А

перфектно спокойствие, като аз не бях, малко се зарадва.

Но той е човек с опит в навигацията на тези морета, кажи ни

се подготвят срещу бурята, който съответно се е случвало ден след:

южен вятър, наречен южната мусоните, започнаха да.

Констатацията, че е вероятно да преминавам, ние взехме в нашите шпринг платно, и застана от страна на

предната платно, но лошото време, ние изглеждаше оръжие всички бързо, и се връчва

mizen.

Корабът лежеше много широк извън, така че ние решихме, че е по-добре spooning преди морето, отколкото

се опитва или hulling.

Ние reefed платно на преден план и да го настроите, и спечели кърмата на преден план лист; начело

-твърдия метеорологични условия. Корабът носеше смело.

Ние belayed на преден план надолу разстояния, но платното е разделен, и спечели двора и

платното в кораба, и несвързан всички неща, на които е ясно от него.

Тя е много силна буря, морето счупи странно и опасно.

Ние теглени на въже на камшика персонал, и помага на човек на кормилото.

Не бихме се стенга ни, но нека всички стойка, защото тя scudded преди

морето много добре, и ние знаехме, че най-мачтата по време на полета, корабът е бил

wholesomer, и по-добър начин чрез морето, тъй като морето стая.

Когато бурята свърши, постави на преден план платното и основни-платно, и донесоха на кораба да.

Тогава ние mizen, основни най-платна, и на преден план най-Sail.

Разбира се ни е изток-север-изток, вятърът е на юг-запад.

Имаме десния гвоздеи на борда, ние отхвърлим нашите климатични скоби и лифтове, които си поставяме в

Лий-скоби, и теглени напред от времето bowlings, и ги теглени стегнат,

и ги belayed и спечели над mizen

халс към наветрената, и се държат изцяло и от толкова близо, като тя ще лъжа.

По време на тази буря, която бе последвана от силен вятър запад-юг-запад, ние бяхме

пренасяни по изчисленията ми, около петстотин левги на изток, така че

най-старият моряк на борда не може да каже в коя част на света сме.

Нашите разпоредби проведе добре, нашият кораб беше верен, и нашият екип всички в добро здраве;

но ние в най-голяма беда за вода.

Смятахме, че най-добре да се държи по същия курс, а от своя страна по-северните,

, които биха могли да ни донесе на северо-западната част на Великата Tartary, и в

Замразени море.

На 16-ия ден на месец юни, 1703, момче на най-мачта открити земя.

На 17-ти, сме дошли в пълен изглед на голям остров или континент (защото ние не знаеха

дали;) от южната част на което е малка врата на земя, вдаден в

морето, и една рекичка прекалено плитко, за да задържи кораб от над сто тона.

Ние хвърли котва в рамките на лигата на тази рекичка, и нашият капитан изпрати десет негови

добре въоръжени мъже в дългосрочен лодка с плавателни съдове за вода, ако има такива могат да бъдат намерени.

Пожелах си отпуск, за да отиде с тях, че мога да видя страната, и прави това, което

открития можех. Когато стигнахме до земята, не видяхме река или

пролетта, нито някакъв признак на жителите.

Нашите мъже следователно скитаха на брега, за да разберете някои прясна вода в близост до морето и

Вървях сама около една миля от другата страна, където наблюдава страната всички

пустеещ и скалист.

Аз сега започна да се уморят, и видя нищо, за да се забавляват любопитството ми, аз се върнах

нежно надолу към рекичката и морето, е изцяло в мен, видях нашите мъже

вече има в ладията, и гребане за живот на кораба.

Щях да Holla след тях, въпреки че тя е била малка цел, когато аз

наблюдава огромно създание, ходи след тях в морето, толкова бързо, колкото можеше: той нагази

не много по-дълбоко от коленете си, и взе

изумителен напредък, но нашите хора са началото на него половин левга, и морето

татък е пълна с остър скали, чудовището не е в състояние да настигне

лодката.

Това след това бях казал, че не аз Дърст престой, за да видите издаването на приключението, но

завтече толкова бързо, колкото можех За първи път отидох, и след това се изкачи стръмен хълм,

който ми даде някаква перспектива на страната.

Открих, че е напълно култивирани, но това, което ме изненада е дължината на

трева, които, в тези основания, които като че ли да се съхраняват за сено, е около двадесет фута

висока.

Аз паднах в пътя, защото така ми го взе да бъде, макар че той служи на жителите

само като един крак път през областта на ечемик.

Тук влязох за известно време, но да видя малко и от двете страни, тя се сега

близо до прибиране на реколтата, както и царевица, покачването на най-малко четиридесет фута.

Аз бях един час ходене до края на тази област, който е ограден с хеджиране на

най-малко сто и двадесет фута висок, и дървета, които са толкова възвишени, че мога да не правят

изчисляване на тяхната надморска височина.

Имаше един стил да се премине от тази област в следващата.

Тя има четири стъпки, и камък, за да преминат, когато ти дойде до най-горната.

Това беше невъзможно за мен да се изкачи този стил, защото всяка стъпка е шест фута

високо, а горният камък около двадесет.

Бях се опитва да намери някаква празнина в хедж, когато аз открих един от

жители в следващото поле, постигането на напредък по пътя към по стил, със същия размер

Онзи, когото видях в морето, осъществяващо нашата лодка.

Той изглежда толкова висок, колкото един обикновен камбанария Spire, и отне около десет метра, на всеки

крачка, най-близо, колкото бих могъл да се досетите.

Бях поразена с изключително страх и удивление, и се затече да се скрие в

царевица, откъдето го видях на върха на стил, поглеждайки назад в следващото поле на

дясната ръка, и го чух да се обадите в

глас много градуса по-силно, отколкото говори-тромпет, но шумът е толкова високо в

въздух, че на първо време аз със сигурност, че е гръмотевица.

Затова седем чудовища, като него, дойде към него с жъне кукички

ръцете си, всяка кука за обширност на шест коси.

Тези хора не бяха така добре облечен като първия, чиито служители или работници, те

изглеждаше да бъде за няколко думи, той говори, те отидоха да се възползват от царевица в

поле, където лежах.

Съм опазил от тях най-голямо разстояние, колкото можех, но бе принуден да се движи с

изключително трудно, за стебла на царевицата понякога не са били над един крак

далечни, така че едва ли бих могъл да стиснете тялото ми, между тях.

Въпреки това, аз направих една промяна, за да върви напред, докато стигнах до една част от полето, където

царевица са били положени от дъжд и вятър.

Ето това е невъзможно за мен да напредвате стъпка, защото стъблата са толкова преплетени,

че не можех да пълзене чрез и бради на падналите ушите толкова силна и

посочи, че те прониза през дрехите ми, в плътта ми.

В същото време чух жетварите не на стотина метра зад мен.

Доста отчаян с труд, и изцяло преодолени от скръб и отчаяние, лежах

надолу между две хребети, и от сърце пожела там бих могъл да сложи край на дните ми.

Оплака ми пуста вдовицата и сирачето деца.

Аз се оплака моята собствена глупост и wilfulness, в опит за второто пътешествие, срещу

съвети на всички мои приятели и роднини.

В тази ужасна възбуда на ума, не можех да ида мислене на Лилипутия, чиито

жители, ме погледна, като най-голямото чудо, което някога се появи в света;

, където аз бях в състояние да изготвят имперски флот

в ръката ми, и изпълнява тези други действия, които ще бъдат записани завинаги в

летописите на тази империя, а бъдещите поколения едва ли им вярват,

, въпреки че удостоверява от милиони.

Размишлявах какво усмиряване трябва да докаже на мен, да се яви като маловажен в

тази нация, като един единствен лилипутски ще бъде сред нас.

Но това замислена да бъде най-малко на моите нещастия, защото, като човешки същества са

съблюдават, за да бъде по-див и жесток в пропорция за тяхното насипно състояние, какво бих могъл да

очакват, но да се залък в устата на

на първо място сред тези огромни варвари, които трябва да се случи да Ме уловите?

Безспорно философи са в правото си, когато те ни казват, че нищо не е голямо или

малко по друг начин, освен чрез сравнение.

Това може да са доволни богатство, за да Lilliputians намерите някои нация, където

хората са като умалително по отношение на тях, тъй като те са били за мен.

И кой знае, но че дори този изумителен раса на смъртните може да бъде еднакво

overmatched в далечна част на света, което ние все още не е откритие.

Уплашен и посрамиха като бях, не можех да ида става с тези разсъждения,

, когато един на жетварите, доближавайки се в рамките на десет метра от билото, където лежах, ме накара

залавянето, че със следващата стъпка, аз трябва

да бъдат смачкани до смърт под крака му, или нарязани на две си сърп.

И затова, когато той отново е на път да се движи, аз изкрещях толкова силен, колкото страхът може да направи

мен:, след което огромното създание стъпи кратко, и се оглежда за по него за някои

време, най-сетне ме espied, докато лежах на земята.

Той смята, известно време, с предпазливостта на човек, който се стреми да се държим на малък

опасно животно по такъв начин, че не могат да драскотина или ухапване

него, както аз самият понякога се прави с невестулка в Англия.

Най-сетне той се осмели да ме заведе зад, от средата, между предните си пръст и

палеца, и ме заведе в рамките на три ярда от очите му, че той може да гледат Моята форма

по-перфектно.

Предположих, смисъла си, и щастието ми ми дадоха толкова много присъствие на духа, че I

идеята не да се бори в най-малко, тъй като той ме държеше във въздуха над шестдесет фута от

на земята, въпреки че той тежко притискане

страни, ми за страх, аз трябва да се промъкнат през пръстите му.

Осмелил да повдигне очите ми към слънцето, и поставете ръцете ми

заедно в supplicating поза, и да говорят някои думи в скромен меланхолия

тон, подходящи за състоянието, тогава беше

в: Аз задържани във всеки един момент, че ще ми тире срещу земята, тъй като ние

обикновено се прави всяко малко омраза животно, което имаме предвид, да се унищожи.

Но добрата ми звезда ще го има, че той изглежда доволен с моя глас и

жестове, и започнаха да гледат на мен като любопитство, много се чудех да ме чуе

произнася артикулират думи, въпреки че той не може да ги разбере.

В същото време аз не бях в състояние да ида да стене и проливането на сълзи, и превръщането ми

глава към моята страна, да го знаят, както и колкото можех, как жестоко е наранен от

натиска на палеца си и пръст.

Той изглеждаше по залавянето на смисъла си, за повдигане на долна месеста част на палтото му, тури

ме внимателно в нея, и веднага се завтече заедно с мен на господаря си, който е А,

съществена фермер, и едно и също лице, аз за първи път в областта.

Фермерът, (тъй като предполагам от техните разговори) получи такава сметка на мен, тъй като неговата

служител може да му даде, взе парче на малка сламка, за размера на ходене

персонал, и по този начин издигна на lappets

на палтото ми, който изглежда, помисли си той да бъде някакъв вид на покрива, че природата е дал

мен. Той взривиха ми косми настрана, за да отнеме по-добър

с оглед на лицето ми.

Той призова елените си за него, и ги помолих, тъй като аз после научих, независимо дали те

виждал в областта всяко малко същество, което ми прилича.

След това той ме постави нежно на земята при всички четворки, но имам веднага нагоре, и

вървяха бавно назад и напред, нека тези хора виждат, че не е имал намерение да тече

далеч.

Те седнаха в кръг около мен, по-добре да се спазва моите движения.

Аз извадих моята шапка, и направи нисък поклон към земеделския производител,.

Аз паднах на колене и издигна моите ръце и очи, и изрече няколко думи като силен

колкото можех: взех чантата си на злато от джоба си, и смирено го представи пред него.

Получава го на дланта на ръката си, тогава се прилага в близост до очите му, за да видите

какво е то, и след това се обърна на няколко пъти с точка на една игла

(Които той извади от ръкава си), но може да направи нищо за нея.

Тогава направих знак, че той трябва да постави ръката си на земята.

Тогава взех в чантата си, и да го отворите, изля всичкото злато в дланта му.

Имаше шест испански парчета от четири pistoles всеки, до двадесет или тридесет

по-малки монети.

Видях го намокрите върха на малкия си пръст върху езика си, и да вземат един от моите

най-големи парчета, и после още една, но той изглеждаше да бъде изцяло в неведение какво те

са били.

Той ми направи знак да ги пуснат отново в чантата ми, и в чантата си отново в джоба си,

които, след като дар за него няколко пъти, мислех, че най-добре да се направи.

Фермерът, по това време, е убеден, аз трябва да бъде рационална създание.

Той говори често за мен, но звукът на гласа му пробивали ушите ми, като тази на водата

мелница, но думите му са достатъчно изразителни.

Отговорих толкова гръмко, така както бих могъл в няколко езика, и той често, ухото му в рамките на

два ярда от мен, но напразно, бяхме напълно неразбираеми за всеки друг.

След това той изпрати слугите си за тяхната работа, и като кърпичката си на неговата

джоб, той се удвоява и се разпространява на лявата си ръка, които той си поставяше за апартамент на

земята с дланта нагоре, което ми

знак пристъпвате към нея, колкото можех лесно да направя, за това не е над един крак в дебелината.

Мислех, че моя страна да се подчиняват, и за страх от падане, себе си, в цялата си дължина при

носна кърпичка, с остатъка от които той ми полочиха до главата за

допълнителна сигурност, и по този начин ме занесе у дома си.

Там той нарича жена си, и ми показа с нея, но тя изпищя и се затича назад, тъй като

жени в Англия при вида на жаба или паяк.

Въпреки това, когато тя е малко моето поведение, както и колко добре съм, наблюдавани на

подписва съпруга си, тя скоро се помирили, и постепенно нараства изключително

търг от мен.

Беше около дванадесет на обяд, и слуга донесе вечеря.

Това е само една съществена ястие от месо (годни за обикновен състояние на

земеделец), в една чиния на около четири и двадесет краката диаметър.

Компанията, фермер и неговата съпруга, три деца, и една стара баба.

Когато те бяха седна, стопанинът ми поставени на известно разстояние от него на масата,

която е на тридесет метра височина от пода.

Бях в ужасна уплаха, и се държат доколкото мога, от ръба, за страх от

падане.

Съпругата мляно месо малко, след това се разпадна малко хляб на каналокопател и

я постави пред мен.

Направих я направи дълбок поклон, извади нож и вилица, и падна, да се хранят, което им даде

повече наслада.

Господарката прати слугинята си за една малка DRAM чашка, която се проведе около два литра, и

напълни го с напитка; взех кораба с много трудности и в двете ръце, и в

най-почтителен начин пиеше с нея

благородие здраве, изразяване на думите, толкова силен, колкото можех, на английски език, което прави

компания се смее от сърце, че бях почти писнаха с шума.

Това алкохол вкус малка ябълково вино, и не е неприятен.

Тогава капитанът ми направи знак да дойде да му каналокопател страна, но докато вървях по

таблица, в голяма изненада всички, като снизходителен читател лесно ще

зачене и извинение, аз се случи да се препъват

срещу земната кора, и падна апартамент на лицето ми, но не е получила боли.

Станах веднага, и спазване на добри хора да бъдат в по-голямата загриженост, взех

ми шапка (която държах под ръката ми на добрите нрави), и го размахва над главата ми,

изработени три huzzas, да не е зло от падането ми.

Но напредва напред към господаря ми (както вече го наричат), най-малкият му

син, който седеше до него, арка момче на около десет години, ми отне от

краката и ме толкова високо във въздуха, че

Трепереше всеки крайник, а баща му ме грабна от него, и в същото време

му даде такава кутия на лявото ухо, както би отсечени европейски войски на

кон на земята, поръчване на него да бъдат взети от таблицата.

Но се страхува момчето може да ми дължиш въпреки, и добре помня как пакостлив

всички деца сред нас, естествено са врабчета, зайци, малки котенца и кученце

кучета, аз паднах на колене и посочвайки

момче, моя господар, за да се разбере, както и колкото можех, че поисках сина си

може да бъде помилван.

Бащата се спазват, и момчето седна отново, след което отидох при него, и

целуна ръката му, която господаря ми взе и го инсулт ме нежно с него.

В средата на вечеря, любимата котка на господарката си, скочи в скута си.

Чух шум зад мен, като тази на дузина отглеждане тъкачки по време на работа, както и превръщането на

главата ми, открих, че продължи от мъркане на това животно, което изглежда да бъде

три пъти по-голям от вол, както аз

изчислени с оглед на главата си, и един от нейните лапи, докато господарката си е хранене

и да я гали.

Пламенния лицето на това създание като цяло ми смутените;

макар че стоеше в далечния край на масата, над петдесет метра разстояние, и въпреки че

господарката си я държал бързо, от страх, тя

може да даде пролетта, и Ме уловите в талоните си.

Но това се случи, няма опасност за котката не взе най-малко уведомление за мен

, когато господарят ми ме постави в рамките на три ярда от нея.

И тъй като имам винаги казваше, и е установено, вярно, от опит, при моите пътувания, които

летят или откриване на страх пред ожесточена животно, е по определен начин, за да го преследват

или да ви атакуват, така че реших, в това

опасен момент, за да не показват начина на безпокойство.

Вървях с пъти неустрашимост пет или шест преди много главата на котката, и дойде

, в рамките на половин двора на нея, след което тя се отдръпна, като че ли бяха повече

страхуват от мен: Имах по-малко опасения

по отношение на кучетата, от които три или четири влезе в стаята, както е обичайно в

на земеделските производители къщи, едната от които е на Мастиф, в насипно състояние, равна на четири слона,

и друг хрътка, малко по-висок от този на мастиф, но не толкова голям.

Когато вечеря е почти готов, сестрата идва с дете на една годинка в ръцете си,

които веднага ме е шпионирал, и започна да пищи и, че може би сте чували от

Лондон Бридж за Челси, след обичайния

красноречие на кърмачета, за да ме вземе за играчка.

Майка, от чисто снизхождение, ме хвана и ме сложи към детето, които

в момента ме сграбчи средата, и главата ми в устата си, където аз така изрева

силен, че е таралеж frighted, и нека

да ме оставиш, и трябва непогрешимо счупи врата си, ако майката не е имал

престилка под мен.

Медицинска сестра, за да успокояват си маце, използването на дрънкалка, която е един вид от кухи кораб

пълни с големи камъни, и закрепени с кабел до кръста на детето, но всички в

напразно, така че тя беше принудена да прилага последното средство за защита, като го смучат.

Трябва да призная, не е обект някога отвратен ме толкова много, тъй като очите на нейния чудовищен

рак на гърдата, който не мога да кажа какво да се сравни с, така че да се даде любопитен читател

Идеята на насипно състояние, форма и цвят.

То стоеше видни шест фута, и не може да бъде по-малко от шестнадесет в обиколката.

Зърното е около половината от bigness на главата ми, и оттенъка, така че и изкопани,

толкова различни, с петна, пъпки и лунички, че нищо не може да се появи повече

гади: Имах почти недостъпно за нея,

тя седна, по-удобно да се даде смучат, и аз на масата.

Това ме накара да се отрази върху справедливата кожи от нашите дами, които се появяват толкова красива

за нас, само защото те са от нашата собствена размер, и техните дефекти не се вижда, но

през увеличително стъкло, където откриваме

от експеримент, който най-плавните и белите кожи изглеждат груби, и груб, и

зле цвят.

Спомням си, когато бях в Лилипутия, тена на тези умалително хора

се появи пред мен най-справедливия в света и говорим по тази тема с човек

на обучение там, който беше интимна

мой приятел, той каза, че лицето ми се появи много по-справедлива и по-гладко, когато той

погледна ме от земята, отколкото го е направил по-близък оглед, когато го заведох в

ръката ми, и го заведе в близост, която той

признал е на първо много шокираща гледка.

Той каза, "той може да открие големи дупки в кожата ми, че пънове на брадата ми бяха

десет пъти по-силен от четина от глиган, и ми тен, съставено от няколко

цветове съвсем неприятен: "въпреки че

Трябва да просят се оставя да се каже, за себе си, че съм справедлив, тъй като повечето от моята секс и страната,

и много малко почернял от всичките ми пътувания.

От друга страна, разказва за дамите в съда, че император, той използва, за да

Кажи ми, "казва един от лунички; друг прекалено широка уста, трети твърде голям нос;"

нищо, от което бях в състояние да разграничават.

Признавам размисъл в тази посока е достатъчно очевидно, което, обаче, не можех да

въздържам се, да не би читателят би си мислите, тези неизчерпаеми създания всъщност са деформирани:

Аз трябва да ги направя на правосъдието да се каже, те са

миловиден раса от хора, и особено черти на лицето на господаря ми,

въпреки че той е бил, но един земеделски стопанин, когато го видя от височина от шестдесет фута, се появява

много добри пропорции.

Когато вечерята беше направено, господарят ми излезе да си работници, и, колкото можах да открия от

си глас и жест, даде съпругата му строг такса да се грижи за мен.

Бях много уморен, и да се изхвърлят, за да заспи, което господарката си възприемане, тя

ме на собственото си легло, и ме покри с чиста бяла носна кърпичка, но по-големи и

-груба, отколкото на грота на човек на войната.

Спах около два часа, и сънувах, бях у дома с жена ми и децата, които

влошава си скърби, когато се събудих и се оказах сама в една огромна стая, между

двеста и триста фута широк, и по-горе

двеста, лежи в леглото двадесет ярда широк.

Любовница ми беше отишла за домашните си работи, и ми беше заключен инча

Леглото е осем ярда от пода.

Някои естествени потребности, които се изискват ми да стигнете, аз Дърст не предполага да се обадите и ако I

имал, това би било напразно, с такъв глас като моя, на толкова голямо разстояние

от стаята, където лежах в кухнята, където семейството запази.

Докато бях при тези обстоятелства, два плъхове се прокрадна завеси, и се затича

миришещи напред и назад на леглото.

Един от тях дойде почти до лицето ми, след което станах в уплашено, и извади

закачалка ми да се защитавам.

Тези отвратителни животни са имали дързостта да ме атакуват от двете страни, и един от тях

предните си крака в яката ми, но аз имах късмета да се откъснете корема му, преди да

той би могъл да ми направи никакво зло.

Той падна в краката ми, и други, виждайки съдбата на другаря си,

избяга, но не и без един добър рана на гърба, което аз му дадох като той избягал, и

тече кръв, стичаща се от него.

След този експлойт, вървях внимателно, за да се насам-натам на леглото, да се възстановят дъха ми и

загуба на спиртни напитки.

Тези същества са били на размера на голям мастиф, но безкрайно по-пъргав и

ожесточена, така че, ако имах колана ми, преди да отида да спя, аз трябва да има

непогрешимо бил разкъсан на парчета и да бъде погълната.

Измерих опашка на умрял плъх, и установил, че то да бъде два ярда, което иска

инча, но тя беше там срещу стомаха ми, за да плъзнете трупа от леглото, където лежеше

все още кървене; наблюдавах, тя е все пак някои

живот, но със силно наклонена черта през врата, аз напълно го допуснат до полет.

Скоро след господарката си влезе в стаята, които като ме видя всички кървави, избягах и ме хвана

в ръката си.

Посочих на умрял плъх, усмихвайки се, и други знаци, за да покажа, че не е наранен;

вследствие на което тя беше изключително се зарадваха, наричайки прислужницата на умрял плъх с

чифт клещи и го хвърли през прозореца.

Тогава тя ме постави на масата, където показах я ми закачалка всички кървави, и като го избърше

обица на палтото ми, тя се върна към ножницата.

Бях притиснати да направят повече от едно нещо, което друг не може да направи за мен, и

опитаха да направят господарката си разбере, че поисках да се определят

на пода, които, след като тя е направил, ми

свенливост не би ми страда да изразявам себе си по-далеч, отколкото от сочещи към

врата, и се поклони няколко пъти.

Добра жена, с много трудности, най-накрая разбраха, какво щях да съм на

ме отведе отново в ръката си, влязох в градината, където тя ме постави.

Отидох на едната страна около двеста ярда, и помаха с нея да не изглежда или да

дойдете подир мене, аз се скрих между два листа от киселец, и има заустват

потребностите на природата.

Надявам се, че нежната читателят ще ме извините за жилище по тези и други подобни данни,

които, обаче незначителен, те могат да се появят groveling вулгарни умове, все още ще

със сигурност да помогне на философ, за да уголемите си

мисли и въображението, и да ги прилагат в полза на обществеността, както и частни

живот, който ми беше единствената дизайн при представянето на този и други сметки на моята

пътува към света, в който съм бил

главно студия на истината, без да се засягат всякакви орнаменти на обучение или на

стил.

Но цялата сцена на това пътуване прави толкова силно впечатление в ума ми, и е толкова

фиксирани дълбоко в паметта ми, че в него ангажира с хартия аз не пропуснат едно

материал обстоятелство обаче, по

стриктен преглед, заличени някои пасажи.

От по-малко момент, които са били в първата ми копие от страх да не бъдат критикувани като досаден и

незначителен, което пътуващите често са може би не, без справедливост, обвинени.