Защо не можем да говорим за цикъла си?

"Не е редно да считаме, че трябва да сме феминистки, за да знаем как функционира тялото ни", твърди гинеколожката и автор Джен Гунтър. В тази лекция тя обяснява как срамът от менструацията потиска и води до принудително мълчание, разпространението на грешна и вредна информация и неправилно третиране на болката. Джен Гунтър обявява края на ерата на менструалното табу и изнася ясен и изключително необходим урок относно мистериозното устройство на матката.

Като тинейджърка
менструациите ми бяха ужасни.

Страдах от болезнени спазми,

изцапвах с кръв дрехите и чаршафи си

и получавах диария.

Налагаше ми се да отсъствам
от училище за ден-два месечно.

Помня как седях на дивана, покрита
със загряващи пластири, и се чудех:

"Каква е тази работа?"

Когато ядях храна, не ми изтичаше
слюнка от слюнчените жлези.

Когато се разхождах,

не ми изтичаше
вътреставна течност от колената.

Какво правеше менструацията
толкова различна?

Исках отговори на тези въпроси,

но нямаше кого да питам.

Майка ми не знаеше нищо за менструацията,

освен че е нещо мръсно и срамно,
за което не биваше да говоря.

Питах приятелките ми

и всички отговаряха с евфемизми.

А когато най-сетне събрах смелостта
да отида на лекар

и да говоря за тежките си менструации,

те ми казаха да ям дроб.

(Смях)

Когато ходех до аптеката,
за да си купя менструални продукти:

пакет с 48 супер макси превръзки,

които по онова време бяха
големи колкото кутия за салфетки —

(Смях)

Знаете за какво гоеоря.

Нямате идея докъде е стигнал напредъкът в абсорбиращата технология.

(Смях)

Преди ми се налагаше да купувам
менструалните си продукти

от щанда за дамска хигиена.

Помня как стоях там и се чудех:

"А защо пък тоалетната хартия
не е в щанда за анална хигиена?"

(Смях)

Каква е тази работа?

Защо не можем да говорим за цикъла си?

Не е заради кръвта,
както би твърдял Фройд.

Ако това беше причината,

тук на сцената щеше да стои
специалист по уши, нос и гърло

и да говори за табуто на
кървенето от носа, нали?

И не е дори заради самия цикъл,

защото иначе, с края на
нашета токсична, срамна менструацуя,

след навлизането в менопауза,

щяхме да получим по-висок
социален статус.

(Смях)

(Аплодисменти)

Просто едно патриархалното общество
има за цел да потиска жените

и използва различни методи в
различни моменти от живота ни.

Мензисът бива използван

в периода, който лекарите
наричат "репродуктивна възраст".

Това е било така още от памтивека.

В много култури вярвали, че жените
можели да погубват реколтата

и цветята и да развалят млякото.

А с появата на религията

и идеята за девствената чистота
нещата се влошили.

Медицината също не помагала.

През 20-те и 30-те

се смятало, че жените произвеждат
нещо наречено "менотоксин".

Само да минем покрай цветя и те вехнели.

(Смях)

Ето такива неща се случват,
когато няма разнообразие.

Защото нямало жена,
която да вдигне ръка и да каже:

"Ами всъщност това не е така."

И когато не можеш да говориш
за случващото се с тялото ти,

как можеш да разбулиш митовете?

Защото не е нужно да ни казва лекар,

че мензисът не е токсичен.

Ако беше, защо един ембрион
би се имплантирал в токсична помия?

И ако всички произвеждахме
този мистериозен менотоксин

щяхме да опостушаваме реколти
и да разваляме мляко.

(Смях)

С такива суперсили нима нямаше
да получим право на глас по-рано?

(Смях)

(Аплодисменти)

Дори сега,

когато пиша в "Туитър"
за менструалната диария

както подобава,

(Смях)

споменавам, че тя засяга 28% от жените.

И абсолютно всеки път
някой ми казва:

"Мислех, че съм единствената."

Културата на срама е толкова ефективна,

че жените дори не могат
да споделят опита си.

И започнах да си мисля:

"Ами ако всеки знаеше
за мензиса колкото един гинеколог?

Не би ли било прекрасно?"

Щяхте да знаете, както аз знам,

че менструацията

е доста уникален феномен
сред бозайниците.

Повечето бозайници имат естрален цикъл.

Хората, някои примати,

някои прилепи,

слонските земеровки и
бодлокожите мишки менструират.

По време на менструалния цикъл
мозъкът стимулира яйчника

да произвежда зрели яйцеклетки.

Освобождава се естроген,

който започва да изгражда
маточната лигавица,

клетка по клетка
подобно на тухли.

Ами ако строиш без хоросан
и тухлената стена е твърде висока?

Стената ще е нестабилна.

А какво става при овулацията?

Освобождава се хормон,
наречен прогестерон,

който е прогестационен т.е.
подготвя матката.

Действа като хоросан и крепи
тухлите една за друга.

Също така, прогестеронът
предизвиква промени,

за да направи лигавицата
по-гостоприемна за имплантация.

Ако не настъпи бременност,

(Профучаване)

лигавицата излиза навън,

кръвоносните съдове кървят
и това е мензисът.

И тази част ми е винаги много интересна,

защото при еструса

последния сигнал за подготовката
на маточната лигавица

всъщност идва от ембриона.

Докато при менструацията

решението се взема от яйчника.

Сякаш този избор е кодиран в
репродуктивната ни система.

(Възклицания и аплодисменти)

Добре, сега знаем защо кървим,

и то в значителни количества.

Това са 30-90 милилитра кръв

или една до три унции.

Може и да е повече

и знам, че често изглежда сякаш е повече.

Знам.

Та защо кървим толкова обилно?

И защо кръвта не може просто да
си остане там до следващия цикъл?

Нали не сме бременни, та
защо не може да си стои там?

Представете си ако всеки
месец кръвта се натрупваше.

Представете си що за
цунами мензис би настъпил.

(Смях)

Няма как да я абсорбираме,
защото е твърде много.

А тя е твърде много, защото се нуждаем
от дебела маточна лигавица

за много специфична цел.

Бремеността е значително биологично
предизвикателство за телата ни.

Говоря за майчина смъртност,

последиците от кърменето

и трудностите при отглеждане
на дете, докато то стане самостоятелно.

И еволюцията —

(Смях)

Това продължава по-дълго
за някои от нас.

(Смях)

Но еволюцията знае за
съотношението риск-полза.

Затова еволюцията иска да максимизира
шанса за благоприятен резултат.

A как можем да направим това?

Чрез най-висококачествените ембриони.

Как се сдобиваме с тези ембриони?

Караме ги да се понапънат.

Даваме им път с препятствия.

През хилядолетията на нашата еволюция

в матката се е водела
"надпревара във въоръжаването".

Лигавицата ставала
все по-дебела и по-дебела,

а ембрионът – по-инвазивен,

до стигането на примирие

с резултат съвременната маточна лигавица.

Та имаме удебелена маточна лигавица,

която трябва да излезе.

А как ще спрем кървенето?

Ами, спираме кървене от носа
като го стиснем.

Ако си порежем крака, притискаме раната.

Спираме го чрез оказване на натиск.

Когато менструираме,

маточната лигавица отделя вещества,

които образуват химикали
наречени простагландини

и други медиатори на възпалението.

Те предизвикват маточни контракции,

които притискат кръвоносните съдове

и спират кървенето.

Те могат и да изменят
кръвотока към матката

и да предизвикат възпаления,
което изостря болката.

И си казвате: "Добре де, колко
силен е упражненият натиск?"

И от проучвания, където на няколко
невероятни жени

доброволно поставиха
катетри за налягане

вътрематочно, които носеха

през целия си менструален цикъл.

Бог да ги благослови, защото без тях
нямаше да имаме тези познания

а това знание е важно

защото натискът в матката

по време на мензис

е 120 милиметра живачен стълб.

Какво значи това?-бихте питали

Ами, това е същото количество натиск

като при втората фаза
на раждане, когато има напъни.

(Възклицания)

Да.

За тези от вас, които не са имали
немедицирано раждане,

представете си маншет на
апарат за кръвно налягане,

който не е толкова стегнат като в началото

но е все още доста стегнат

и Ви се иска да спре.

Това променя нещата, нали?

Ако се замислим за менструалната болка

не бихме казали, че някой трябва
да пропусне училище,

защото е във втората фаза
на раждане и се напъва,

не бихме ги нарекли "слаби".

Бихме казали: "Боже мили,
стигнала си чак дотам", нали?

(Смях)

И не бихме отказали да дадем
болкоуспокояващи

на жени, страдащи от типични
родилни болки, нали?

Важно е да наречем тази болка
"типична, вместо "нормална".

Защото нормалната болка
е по-пренебрежима,

докато типичната болка
трябва да бъде лекувана.

И има няколко начина за лекуване
на менструалната болка.

Първият е т.н. ТЕНС апарат,

който може да се носи под дрехите

и изпраща електроимпулси
към нервите и мускулите.

Никой не знае как точно работи той,

но според теорията за
"контрола на вратата"

причината е контра-дразнене.

По същата причина, когато се ударим
разтриваме мястото на удара.

Вибрациите стигат до мозъка
по-бързо от болката.

Вторият начин са лекарства,

известни като нестероидни
противовъзпалителни средства.

Те блокират освобождаването
на простагландини

и могат да намалят
менструалните болки у жените с 80%.

Също така те намалят
количеството кръв с 30 до 40%

и могат да помогнат при
менструална диария.

Третия начин е хормоналната контраценция,

която изтънява маточната лигавица

произвеждат се по-малко простагландини,

а по-малко кръв, значи
нужда от по-малко контракции.

Но ако тези лечения се провалят за вас —

и тук подборът на думи е важен,

защото ние никога не проваляме лечението,

то проваля нас.

Ако това лечение се провализа вас,

може да сте сред хората,

които са резистентни към нестероидни
противовъзпалителни средства.

Не ни е много ясно защо,

но има сложни механизми

поради които тези медикаменти
просто не влияят на някои жени.

Има също и друга възможна причина

за болезнен цикъл.

Съществува състояние,
наречено ендометриоза,

при което маточната лигавица
се разпространява в тазовата кухина

и причинява възпаления,
белези и сраствания.

Може да има и други механизми,
които още не разбираме,

защото е възможно различната
поносимост към болката

да е поради много сложни
биологични механизми.

Но единствения начин да разберем
повече е като говорим за това.

Не е задължително да си феминистка,

за да знаеш как функционира тялото ти.

Не е —

(Аплодисменти)

Не е задължително да си феминистка,

за да поискаш помощ, когато страдаш.

Дошъл е краят на ерата
на менструалното табу.

(Викове и аплодисменти)

Единственото проклятие тук

е че сме успели да убедим
половината човечество,

че билогичният процес, който
осигурява продължаването на вида,

който е в началото на всичко,

се смята за мръсен или токсичен.

Но аз отказвам да търпя това.

(Аплодисменти)

А как ще развалим проклятието?

Чрез знание.

Благодаря Ви!

(Викове и аплодисменти)