< Return to Video

Мащаби на разстоянието до най-близките звезди

  • 0:01 - 0:04
    Преди да започнем да говорим за обекти
    извън нашата слънчева система,
  • 0:04 - 0:08
    аз искам да се върна малко назад, защото
    намерих това хубаво изображение
  • 0:08 - 0:12
    на Слънцето. И причината, поради която
    смятам ,че е удивително,
  • 0:12 - 0:17
    е защото в този мащаб... Слънцето
    е огромен естествен обект,
  • 0:17 - 0:22
    а в този мащаб Земята ще бъде
    грубо (това е приблизителна стойност)
  • 0:22 - 0:28
    с този размер. И това е абсолютно невероятно
    според мен, защото самата идея,
  • 0:28 - 0:33
    че цялата ни планета, всички ние можем
    да се поместим в една от тези плазмени изригвания,
  • 0:33 - 0:37
    произхождащи от Слънцето, и можеш
    да си представиш, (не можем действително
  • 0:37 - 0:40
    да сме там), но ако сме в някакъв вид
    защитна капсула, какво би било –
  • 0:40 - 0:43
    да се намираме в такава среда.
  • 0:43 - 0:47
    Затова си помислих ,че това ще е някак
    невероятна концепция, но както и да е.
  • 0:47 - 0:50
    С това настрани, нека се замислим
    какво ще означава
  • 0:50 - 0:53
    да бъдем на границата на Слънчевата система.
    В последното видео ние обходихме
  • 0:53 - 0:59
    облака на Оорт, който започва на по-малко
    от 1 светлинна година от Слънцето,
  • 0:59 - 1:02
    но според това какво определяш
    за граница, то може да е
  • 1:02 - 1:08
    нещо съвсем наблизо или
    съвсем надалеч, като облака на Оорт.
  • 1:08 - 1:14
    Така например виждаме как неща се изхвърлят
    от повърхността на слънцето, но дори да не се виждат,
  • 1:14 - 1:21
    невидими частици, супер заредени
    електрони и протони също
  • 1:21 - 1:27
    биват изхвърляни от Слънцето с голяма скорост,
    400 км /сек, нека го изпиша
  • 1:27 - 1:33
    400 км/сек.
  • 1:33 - 1:38
    На Земята сме предпазени
    от тези частици с висок заряд,
  • 1:38 - 1:43
    благодарение на земното магнитно поле,
    но ако бяхме на Луната,
  • 1:43 - 1:47
    когато слънцето е над Луната, и ако сме
    от тъмната страна на Луната,
  • 1:47 - 1:53
    ще имаме директен контакт с това, и може
    да си представиш, че не е най-доброто нещо
  • 1:53 - 1:57
    да стоиш твърде дълго. Но главната причина,
    поради която говоря за това е,
  • 1:57 - 2:01
    че тези частици идват с голяма скорост
  • 2:01 - 2:07
    от повърхността на слънцето,
    те са наречени слънчев "вятър".
  • 2:07 - 2:09
    Това е слънчев "вятър"
    и ще сложа "вятър" в кавички,
  • 2:09 - 2:13
    защото е наистина
    много различно от нашия бриз.
  • 2:13 - 2:17
    Това са просто заредени частици, които
    излитат с голяма скорост от Слънцето.
  • 2:18 - 2:22
    Тук разказвам за
    слънчевия вятър,
  • 2:22 - 2:27
    защото той може би ще ни помогне
    да разберем границите на нашата система.
  • 2:27 - 2:32
    Това са границите, до които може
    да достигне слънчевият вятър, преди
  • 2:32 - 2:36
    да се сблъска с материята,
    наречена междузвездно пространство.
  • 2:36 - 2:41
    И това точно тук е изображение
    на това как Облакът на Оорт,
  • 2:41 - 2:44
    или поне плътните части в ъглите,
    показва как облакът е доста
  • 2:44 - 2:48
    извън това, като виждаме
    местоположенията на Вояджър I и Вояджър II
    (по време на заснемане на клипа).
  • 2:48 - 2:57
    Ако търсим орбитата на Седна, ще е
    нещо подобно. Близката част
  • 2:57 - 3:00
    ще е някъде тук и тогава се отдалечава,
    но облакът на Оорт е много извън тези граници.
  • 3:00 - 3:04
    Затова, ако разгледаме Слънчевата
    система като областта,
  • 3:04 - 3:06
    в която се разпространява слънчевият вятър,
    ще видиш ,че е много по-малка от облака на Орт,
  • 3:06 - 3:13
    но въпреки това е доста голяма.
    Това тук е хелиопаузата. Взех то от Уикипедия.
  • 3:13 - 3:21
    Тук най-общо казано скоростта и силата
    на слънчевия вятър се сблъскват...
  • 3:21 - 3:26
    Налягането е толкова ниско,
    че на тях противодействат
  • 3:26 - 3:31
    водородът и хелият, които са
    основното съдържание на
  • 3:31 - 3:38
    междузвездното пространство. Това просто
    е тук. След тази точка няма повече слънчев вятър,
  • 3:38 - 3:42
    просто има една такава ''пауза'',
    нарекли са я хелиопауза.
  • 3:42 - 3:48
    Вояджър II напусна хелиосферата
    през ноември 2018 г. и навлезе в хелиопаузата,
    а Вояджър I през 2012 година (след заснемане на видеоклипа).
  • 3:48 - 3:52
    Това е едно от схващанията
    за границата на Слънчевата система.
  • 3:52 - 3:56
    Естествено, никога няма да има твърд или
    рязък край. Други приемат за край облака на Оорт.
  • 3:57 - 4:02
    Това е мястото, от което се счита, че
    кометите навлизат в Слънчевата система.
  • 4:02 - 4:05
    Всъщност ние все още не сме
    наблюдавали обекти в облака, но
  • 4:05 - 4:11
    мислим, че са някъде там. Тогава може би
    най-абстрактното понятие ще бъде
  • 4:11 - 4:17
    значителното влияние от слънчевата
    гравитационна сила. Така всички тези начини
  • 4:17 - 4:21
    са създадени, за да си представим границите на Слънчевата система,
    но всички от тях имат бели петна относно
  • 4:21 - 4:24
    кое е и кое не е в Слънчевата система.
    Но моята мисъл тук е,
  • 4:24 - 4:28
    че искам да започна да обяснявам
    малко извън Слънчевата система
  • 4:28 - 4:33
    и да ти дам общо понятие за размерите,
    докато достигнем до най-близката звезда.
  • 4:33 - 4:39
    И ако дойдем тук, това показва
    нашия "квартал" от звездна гледна точка.
  • 4:39 - 4:43
    И въпреки че тези звезди изглеждат
    доста големи, ако ги нарисуваш,
  • 4:43 - 4:49
    то това е нашата Слънчева система.
    Очевидно
  • 4:49 - 4:52
    си казваш: "това е Слънцето",
    но не е . Слънцето,
  • 4:52 - 4:54
    ако го нарисуваш, няма да заеме
    дори 1 пиксел. Дори
  • 4:54 - 4:59
    цялата орбита на Плутон и дори всичко в нея
    няма да стигне до 1 пиксел
  • 4:59 - 5:09
    на екрана тук. Ние виждаме радиус,
    груб радиус
  • 5:09 - 5:17
    на светлинна година. Това е грубо какъв
    може би е радиусът на облака на Оорт.
  • 5:17 - 5:21
    Ние видяхме в последното видео
    колко огромен беше радиусът,
  • 5:21 - 5:31
    по-специално в сравнение с орбитата на Плутон,
    която беше грубо нещо такова.
  • 5:31 - 5:37
    Това по себе си е огромен, огромен диаметър,
    на огромно разстояние от Слънцето.
  • 5:37 - 5:44
    И това няма да достигне дори пиксел
    на чертежа тук.
  • 5:44 - 5:48
    Но за да ти дам идея за това
    колко далеч сме,
  • 5:48 - 5:52
    ние сме частица от частица
    от частицата тук вътре,
  • 5:52 - 5:56
    пиксел от пиксела в центъра тук,
    за да изминем разстоянието
  • 5:56 - 6:00
    от нашата Слънчева система,
    по-точно от нашата планета Земя
  • 6:00 - 6:09
    до най-близката звезда или може би до
    най-близката кратна звезда – Алфа Кентавър.
  • 6:09 - 6:11
    Те са най-близката група звезди и са 3.
    Алфа Кентавър A, която е най-голямата,
  • 6:11 - 6:14
    Алфа Кентавър B и тази, която не можем
    да наблюдаваме с невъоръжено око.
  • 6:14 - 6:20
    Тя се казва Алфа Проксима или дори мисля,
    че се нарича Проксима Кентавър.
  • 6:20 - 6:23
    Проксима Кентавир
    е много по-малка звезда,
  • 6:23 - 6:31
    но тя е най-близка. Тази група от звезди
    е най-близко до нас,
  • 6:31 - 6:40
    на приблизително 4,2 светлинни години.
    Можем също да кажем, че ако се излъчи светлина
  • 6:40 - 6:45
    от някоя от тези планети, на тази светлина
    ще и трябват 4,2 години, за да стигне до нас .
  • 6:45 - 6:50
    Или ако тези звезди изчезнат или избухнат,
    ние ще узнаем след 4,2 години.
  • 6:50 - 6:55
    Може да си кажеш: "Хей, това не е толкова зле, ние
    трябва да си направим екскурзия и да отидем там,
  • 6:55 - 7:01
    да видим дали там има хора, с които можем
    да се срещнем и да обменяме технологии".
  • 7:01 - 7:06
    Но това е огромно разстояние, просто тези 4,2
    светлинни години са невероятно голямо
  • 7:06 - 7:11
    разстояние. И само за да ти дам представа,
    Вояджър I и II, за които говорихме
  • 7:11 - 7:15
    в последното видео, виждаме
    до къде са стигнали.Те са навлезли
  • 7:15 - 7:26
    в хелиопаузата. Те пътуват
    със скорост от 60 000 км /ч
  • 7:26 - 7:31
    което е равно на 17 км/сек.
  • 7:31 - 7:35
    Ако ние можехме да достигнем
    до такива стойности на скоростта,
  • 7:35 - 7:39
    имайки предвид, че тези уреди развиват
    тази скорост благодарение на гравитационните
  • 7:39 - 7:43
    сили на някои от най-големите планети,
    за да могат да ускоряват. Това е скорост,
  • 7:43 - 7:48
    която е трудна за постигане,
    но ако можеш да я достигнеш
  • 7:48 - 7:58
    и да се запътиш директно към системата
    Алфа Кентавър, която е най-близка до Земята,
  • 7:58 - 8:10
    ще ти отнеме 80 000 години пътуване
    със скоростта на Вояджър I, който е по-бързият от двата.
  • 8:10 - 8:16
    Това е умопомрачително много време, затова трябва
    да измислим някакъв по-добър начин,
  • 8:16 - 8:16
    за да го направим.
Title:
Мащаби на разстоянието до най-близките звезди
Description:

Мащаби на разстоянието до най-близките звезди

more » « less
Video Language:
English
Duration:
08:18

Bulgarian subtitles

Revisions