1 00:00:00,631 --> 00:00:04,133 Преди да започнем да говорим за обекти извън нашата слънчева система, 2 00:00:04,133 --> 00:00:08,200 аз искам да се върна малко назад, защото намерих това хубаво изображение 3 00:00:08,200 --> 00:00:11,933 на Слънцето. И причината, поради която смятам ,че е удивително, 4 00:00:11,933 --> 00:00:16,800 е защото в този мащаб... Слънцето е огромен естествен обект, 5 00:00:16,800 --> 00:00:21,800 а в този мащаб Земята ще бъде грубо (това е приблизителна стойност) 6 00:00:21,800 --> 00:00:28,467 с този размер. И това е абсолютно невероятно според мен, защото самата идея, 7 00:00:28,467 --> 00:00:33,460 че цялата ни планета, всички ние можем да се поместим в една от тези плазмени изригвания, 8 00:00:33,460 --> 00:00:37,039 произхождащи от Слънцето, и можеш да си представиш, (не можем действително 9 00:00:37,054 --> 00:00:40,333 да сме там), но ако сме в някакъв вид защитна капсула, какво би било – 10 00:00:40,333 --> 00:00:43,047 да се намираме в такава среда. 11 00:00:43,047 --> 00:00:46,600 Затова си помислих ,че това ще е някак невероятна концепция, но както и да е. 12 00:00:46,600 --> 00:00:50,075 С това настрани, нека се замислим какво ще означава 13 00:00:50,075 --> 00:00:53,024 да бъдем на границата на Слънчевата система. В последното видео ние обходихме 14 00:00:53,024 --> 00:00:59,223 облака на Оорт, който започва на по-малко от 1 светлинна година от Слънцето, 15 00:00:59,223 --> 00:01:02,288 но според това какво определяш за граница, то може да е 16 00:01:02,288 --> 00:01:08,058 нещо съвсем наблизо или съвсем надалеч, като облака на Оорт. 17 00:01:08,058 --> 00:01:13,528 Така например виждаме как неща се изхвърлят от повърхността на слънцето, но дори да не се виждат, 18 00:01:13,528 --> 00:01:20,639 невидими частици, супер заредени електрони и протони също 19 00:01:20,684 --> 00:01:27,143 биват изхвърляни от Слънцето с голяма скорост, 400 км /сек, нека го изпиша 20 00:01:27,143 --> 00:01:32,822 400 км/сек. 21 00:01:32,822 --> 00:01:37,857 На Земята сме предпазени от тези частици с висок заряд, 22 00:01:37,857 --> 00:01:43,211 благодарение на земното магнитно поле, но ако бяхме на Луната, 23 00:01:43,212 --> 00:01:46,652 когато слънцето е над Луната, и ако сме от тъмната страна на Луната, 24 00:01:46,652 --> 00:01:53,157 ще имаме директен контакт с това, и може да си представиш, че не е най-доброто нещо 25 00:01:53,157 --> 00:01:57,245 да стоиш твърде дълго. Но главната причина, поради която говоря за това е, 26 00:01:57,245 --> 00:02:00,793 че тези частици идват с голяма скорост 27 00:02:00,793 --> 00:02:06,863 от повърхността на слънцето, те са наречени слънчев "вятър". 28 00:02:06,863 --> 00:02:09,017 Това е слънчев "вятър" и ще сложа "вятър" в кавички, 29 00:02:09,017 --> 00:02:12,668 защото е наистина много различно от нашия бриз. 30 00:02:12,688 --> 00:02:17,490 Това са просто заредени частици, които излитат с голяма скорост от Слънцето. 31 00:02:17,500 --> 00:02:21,908 Тук разказвам за слънчевия вятър, 32 00:02:21,908 --> 00:02:26,533 защото той може би ще ни помогне да разберем границите на нашата система. 33 00:02:26,533 --> 00:02:31,833 Това са границите, до които може да достигне слънчевият вятър, преди 34 00:02:31,833 --> 00:02:36,203 да се сблъска с материята, наречена междузвездно пространство. 35 00:02:36,203 --> 00:02:40,505 И това точно тук е изображение на това как Облакът на Оорт, 36 00:02:40,505 --> 00:02:44,238 или поне плътните части в ъглите, показва как облакът е доста 37 00:02:44,238 --> 00:02:47,769 извън това, като виждаме местоположенията на Вояджър I и Вояджър II (по време на заснемане на клипа). 38 00:02:47,769 --> 00:02:56,741 Ако търсим орбитата на Седна, ще е нещо подобно. Близката част 39 00:02:56,741 --> 00:02:59,671 ще е някъде тук и тогава се отдалечава, но облакът на Оорт е много извън тези граници. 40 00:02:59,671 --> 00:03:03,847 Затова, ако разгледаме Слънчевата система като областта, 41 00:03:03,847 --> 00:03:06,497 в която се разпространява слънчевият вятър, ще видиш ,че е много по-малка от облака на Орт, 42 00:03:06,497 --> 00:03:13,119 но въпреки това е доста голяма. Това тук е хелиопаузата. Взех то от Уикипедия. 43 00:03:13,119 --> 00:03:21,309 Тук най-общо казано скоростта и силата на слънчевия вятър се сблъскват... 44 00:03:21,309 --> 00:03:25,795 Налягането е толкова ниско, че на тях противодействат 45 00:03:25,795 --> 00:03:30,819 водородът и хелият, които са основното съдържание на 46 00:03:30,819 --> 00:03:38,229 междузвездното пространство. Това просто е тук. След тази точка няма повече слънчев вятър, 47 00:03:38,252 --> 00:03:41,657 просто има една такава ''пауза'', нарекли са я хелиопауза. 48 00:03:41,695 --> 00:03:48,164 Вояджър II напусна хелиосферата през ноември 2018 г. и навлезе в хелиопаузата, а Вояджър I през 2012 година (след заснемане на видеоклипа). 49 00:03:48,164 --> 00:03:51,844 Това е едно от схващанията за границата на Слънчевата система. 50 00:03:51,844 --> 00:03:56,494 Естествено, никога няма да има твърд или рязък край. Други приемат за край облака на Оорт. 51 00:03:56,511 --> 00:04:02,414 Това е мястото, от което се счита, че кометите навлизат в Слънчевата система. 52 00:04:02,414 --> 00:04:05,261 Всъщност ние все още не сме наблюдавали обекти в облака, но 53 00:04:05,283 --> 00:04:10,687 мислим, че са някъде там. Тогава може би най-абстрактното понятие ще бъде 54 00:04:10,687 --> 00:04:16,922 значителното влияние от слънчевата гравитационна сила. Така всички тези начини 55 00:04:16,922 --> 00:04:21,420 са създадени, за да си представим границите на Слънчевата система, но всички от тях имат бели петна относно 56 00:04:21,420 --> 00:04:23,873 кое е и кое не е в Слънчевата система. Но моята мисъл тук е, 57 00:04:23,873 --> 00:04:28,364 че искам да започна да обяснявам малко извън Слънчевата система 58 00:04:28,364 --> 00:04:33,124 и да ти дам общо понятие за размерите, докато достигнем до най-близката звезда. 59 00:04:33,124 --> 00:04:38,780 И ако дойдем тук, това показва нашия "квартал" от звездна гледна точка. 60 00:04:38,780 --> 00:04:43,285 И въпреки че тези звезди изглеждат доста големи, ако ги нарисуваш, 61 00:04:43,285 --> 00:04:49,005 то това е нашата Слънчева система. Очевидно 62 00:04:49,129 --> 00:04:51,642 си казваш: "това е Слънцето", но не е . Слънцето, 63 00:04:51,642 --> 00:04:53,912 ако го нарисуваш, няма да заеме дори 1 пиксел. Дори 64 00:04:53,912 --> 00:04:59,349 цялата орбита на Плутон и дори всичко в нея няма да стигне до 1 пиксел 65 00:04:59,349 --> 00:05:09,404 на екрана тук. Ние виждаме радиус, груб радиус 66 00:05:09,404 --> 00:05:16,943 на светлинна година. Това е грубо какъв може би е радиусът на облака на Оорт. 67 00:05:16,943 --> 00:05:20,617 Ние видяхме в последното видео колко огромен беше радиусът, 68 00:05:20,617 --> 00:05:30,833 по-специално в сравнение с орбитата на Плутон, която беше грубо нещо такова. 69 00:05:30,833 --> 00:05:36,813 Това по себе си е огромен, огромен диаметър, на огромно разстояние от Слънцето. 70 00:05:36,813 --> 00:05:43,608 И това няма да достигне дори пиксел на чертежа тук. 71 00:05:43,608 --> 00:05:48,004 Но за да ти дам идея за това колко далеч сме, 72 00:05:48,004 --> 00:05:52,244 ние сме частица от частица от частицата тук вътре, 73 00:05:52,264 --> 00:05:55,765 пиксел от пиксела в центъра тук, за да изминем разстоянието 74 00:05:55,765 --> 00:05:59,995 от нашата Слънчева система, по-точно от нашата планета Земя 75 00:05:59,995 --> 00:06:08,608 до най-близката звезда или може би до най-близката кратна звезда – Алфа Кентавър. 76 00:06:08,608 --> 00:06:11,069 Те са най-близката група звезди и са 3. Алфа Кентавър A, която е най-голямата, 77 00:06:11,069 --> 00:06:14,424 Алфа Кентавър B и тази, която не можем да наблюдаваме с невъоръжено око. 78 00:06:14,424 --> 00:06:19,853 Тя се казва Алфа Проксима или дори мисля, че се нарича Проксима Кентавър. 79 00:06:19,853 --> 00:06:22,996 Проксима Кентавир е много по-малка звезда, 80 00:06:22,996 --> 00:06:30,596 но тя е най-близка. Тази група от звезди е най-близко до нас, 81 00:06:30,596 --> 00:06:39,879 на приблизително 4,2 светлинни години. Можем също да кажем, че ако се излъчи светлина 82 00:06:39,879 --> 00:06:44,835 от някоя от тези планети, на тази светлина ще и трябват 4,2 години, за да стигне до нас . 83 00:06:44,835 --> 00:06:49,880 Или ако тези звезди изчезнат или избухнат, ние ще узнаем след 4,2 години. 84 00:06:49,880 --> 00:06:55,404 Може да си кажеш: "Хей, това не е толкова зле, ние трябва да си направим екскурзия и да отидем там, 85 00:06:55,404 --> 00:07:00,585 да видим дали там има хора, с които можем да се срещнем и да обменяме технологии". 86 00:07:00,585 --> 00:07:06,154 Но това е огромно разстояние, просто тези 4,2 светлинни години са невероятно голямо 87 00:07:06,154 --> 00:07:11,064 разстояние. И само за да ти дам представа, Вояджър I и II, за които говорихме 88 00:07:11,064 --> 00:07:14,572 в последното видео, виждаме до къде са стигнали.Те са навлезли 89 00:07:14,572 --> 00:07:25,705 в хелиопаузата. Те пътуват със скорост от 60 000 км /ч 90 00:07:25,705 --> 00:07:31,389 което е равно на 17 км/сек. 91 00:07:31,389 --> 00:07:34,509 Ако ние можехме да достигнем до такива стойности на скоростта, 92 00:07:34,509 --> 00:07:39,291 имайки предвид, че тези уреди развиват тази скорост благодарение на гравитационните 93 00:07:39,291 --> 00:07:42,567 сили на някои от най-големите планети, за да могат да ускоряват. Това е скорост, 94 00:07:42,567 --> 00:07:48,302 която е трудна за постигане, но ако можеш да я достигнеш 95 00:07:48,302 --> 00:07:57,625 и да се запътиш директно към системата Алфа Кентавър, която е най-близка до Земята, 96 00:07:57,625 --> 00:08:09,974 ще ти отнеме 80 000 години пътуване със скоростта на Вояджър I, който е по-бързият от двата. 97 00:08:09,974 --> 00:08:15,798 Това е умопомрачително много време, затова трябва да измислим някакъв по-добър начин, 98 00:08:15,800 --> 00:08:16,250 за да го направим.