Khan Academy Vision

Overview of what we hope Khan Academy can help catalyze.
CLEARED-FOR-KA-TRANSLATION

Кан Академията днес

е основно - инструмент, или ресурс.

В момента, ако се разходите в сайта,

имаме видеота, имаме интерактивни упражнения,

имаме и табло за учители.

Та, в различните случаи, може да се използва от учители, за да помогнат на учениците им,

или да се използва от дете, което се учи самичко вкъщи, и иска независимо да научи нещо,

или може да се ползва от възрастен, който иска да преговори неща, които биха били свързани

с това, с което се занимават в момента.

Но това, което е ясно, е, че ние не желаем да мислим за Кан

като за всьо и вся, дори

не мислим, че това е начинът, по който учениците трябва да учат.

Вярваме, че Кан Академията е просто част първа

(и то доста примитивна версия в момента...)

на един инструмент, който в крайна сметка ще дава сили на един истински, интерактивен начин на образование.

Другото нещо, което трябва да изясним, е, че

не гледаме на това като на "или-или" случай.

Не мислим, че има противопоставяне на виртуалното с класната стая.

Както примерно беше Гугъл пощата срещу Yahoo имейл.

Мислим, че може да има ВИРТУАЛНО и КЛАСНА СТАЯ.

И дори: "Как да използваме инструментите и ресурсите на виртуалното обучение,"

"Как да ги използваме, за да помогнем истински на класната стая"

"Да направим времето, прекарано в класната стая най-полезно"

И в тази наша визия за това как един цялостен образователен "опит" може да бъде,

ние имаме няколко основни постулата.

Първа е идеята за "учене до съвършено владеене"

(И аз го слагам в кавички, защото съвършено може да значи различни неща за различни хора)

За нас, това е общата идея, че учениците трябва да имат дълбоко концептуално разбиране на основните идеи -

на по-основните неща - преди учениците да се карат да пристъпят към по-второстепенните и задълбочени,

или по-напреднали задачи и знание.

И така, ако гледаме на това как обикновено се напредва в математиката,

и математиката е само пример, смятаме, че това важи и извън нея -

при математиката се започва с аритметиката, като се напредва към алгебрата

и след това напред към тригонометрия, геометрия и другите -

но в края на краищата се стига до висшата математика (производни и др.)

Тъй, смятам,е, че много ученици

(и това е причината много ученици да имат проблеми с алгебрата -

и със сигурност производните и висшата математика.)

че много ученици просто не постигат съвършено познание на по-основните понятия и операции.

Вярваме, че ако учениците имат времето наистина да построят добри основи в аритметиката -

без експоненти и други -

то докато стигнем до алгебрата, те ще имат добра интуиция -

те ще имат по-добър шанс да я разберат.

Ако учениците имат концептуално, дълбоко, разбиране на алгебрата, тогава

висшата математика ще е много по-смислена за тях.

Ако работите по другия начин, ако просто оставяте учениците да преминат напред,

така че те разбират само 80, 90 процента , образно казано,

те ще просто ще продължават напред, колкото да оцелеят,

и в тях ще има само повърхностно владеене на материята.

Те ще започнат някак да се справят напред през алгебрата и висшата математика.

Но това не само, че ти пречи в по-напредналата материя, като градиш върху него,

но ще ти е почти невъзможно да използваш тези неща във всекидневния живот.

В нашите мисли, много по-ценно е да имаш дълбоко познание на алгебрата,

и да виждаш света през призмата на алгебрата,

отколкото просто да я "минеш", и някак да разбираш и малко висша математика,

но да не можеш да приложиш или наистина да разбереш основно което и да е от двете.

Другата идея (и тя също е свързана с ученето до съвършенство)

Ти не можеш просто да имаш съвършено познание - или поне в нашите мисли -

без да имаш свобода върху скоростта на учене.

Защото ако наистина искаме учениците да владеят познание,

то трябва да им дадем времето и свободата да научат това знание.

Ако всички други са научили нещо, и са готови да продължат,

то няма причина за тези, които не са го научили, да продължат също.

Трябва да ги оставим да работят и учат с техния си темп.

Другото голямо нещо за свободата върху скоростта на учене

е че тя създава чувство за собствена принадлежност (ownership).

И това е много, много важно.

ГОЛЯМО.

Може би най-важното нещо, което можеш да научиш,

докато си в училище,

не е задължително някой предмет -

да знаеш как да решиш система от уравнения или да решиш интеграл.

Най-важното нещо е да се научиш как да учиш.

"Как придобиваш чувство за принадлежност спрямо нещо?"

Как, в някаква степен, ставаш своя собствен гид?

Как определяш целите си?

И това може да стане само в една среда, в която всеки сам определя темповете, с които напредва в ученето.

където, заедно с помощта на ментора, с хора, които да те напътстват,

може да кажеш, "Ето, това е което искам да уча."

Това е, така казано, това, което аз искам да продължа да уча.

Ще направя това и това, за да го постигна.

И моята цел е наистина доброто научаване. Моята цел не е просто да стигна до някъде, иди ми дойди.

Другото нещо, в което вярваме,

и сме започнали -

работиме в много училища -

Работиме в училища по всичко това -

е относно как дефинираме инструментите си и ресурсите си -

Това е идеята как ученици помагат на ученици в ученето -

Или да го наречем "взаимоучителна метода", на запад казват "peer-to-peer".

Има овечидна полза от това.

Ако имаш други ученици,

които може би са напреднали по-бързо,

те могат да ти обяснят нещо,

ако имаш достъп до хора, които биха могли да ти помогнат.

Но ние смятаме, че това е също толкова важно и за ученика, който преподава,

тъй както е и за ученика, който се учи.

Защото едно е да гледаш на дадена задача

и да преминаваш през предметите по традиционния начин,

но за да разбереш НАИСТИНА нещо -

и аз мисля, че повечето учители ще се съгласят с това -

Ти трябва да го преподаваш.

Ти трябва да го анализираш и да го обясниш.

И да помогнеш на други хора да го научат.

И отгоре на това, ти надграждаш върху онези комуникативни умения,

които са не по малко важни,

като примерно чувството за принадлежност -

както и другите по-осезаеми знания:

емпатията,

умението да можеш да изслушваш някого,

умението да можеш да напътстваш някого,

без да ги караш да се чувстват несигурни или сплашени, или неудобно.

И накрая, четвъртият водещ принцип за нас

е идеята, че учениците

- и това е много основно за класната стая -

че когато те са заедно, те трябва да комуникират помежду си -

така че всичко трябва да е интерактивно -

(И когато говорим за интерактивно,

ние нямаме предвид интерактивно с "компютър").

Говорим за взаимодействие в класната стая.

Трябва да се общува с другите човешки същества.

Трябва да говорят един с друг.

Да се усмихват.

Да ги виждат.

И това е основано на запитване или изследване.

(Пише: Запитване. Изследване.)

И това е мноого важно за всичко, в което вярваме.

(затова правим проучвания в летни лагери,

които се водят изцяло от този тип опит.)

Защото вярваме, че за да може ученикът

наистина да придобие вътрешно усещане за знание и знание, удобство, за всички тези неща -

(и това важи заедно с - особено - идеята за учене до съвършенство.)

- те трябва да се борят с идеите, да изпитват труднот.

Трябва да ги изпитват осезаемо.

Примерно, имаме ученици -

които правят неща, които са косвено свързани с преподаване на вероятности,

но те не знаят това.

Те си мислят, че правят симулация.

Те си мислят, че играят някакъв вид игра.

Но правейки тези симулации в игрите,

по-късно, когато се сблъскат

по-формални академични идеи за вероятностите или очаквана стойност,

те имат осезаемо знание и спомен за тях -

те имат интуитивно разбиране за тях.

И те също тогава разбират и ценността на формалното представяне на тези неща.

Така че, надявам се, дадохме добра представа за това какво представляваме.

Ние сме инструмент и ресурс днес,

но пълната цел е

И ние искаме хората да го използват по всякакъв начин, какъвто намерят за добре.

Може да е част от програма в училище.

Може да е само притурка.

Може да се използва за преговор, някак си.

Но истинската цел е "Как да оптимизираме този инструмент"

Как да подобрим инструмента, за да можем наистина

да работим по тези ценности, за да постигнем истински цялостно образование в рамките на нашия опит.