Стивън Левит за детските столчета за кола

Стивън Левит споделя данни, според които столчетата за кола не са по-ефективни от коланите за защита на децата от смърт в колите. При въпросите и отговорите, обаче, той прави едно решаващо възражение.

Едно време имало ужасна болест, засягаща деца.

Всъщност, сред всички болести, съществували на тази земя,

тя била най-лошата, убивала най-много деца.

И дошъл един блестящ изобретател, учен,

който измислил частичен лек за тази болест.

Той не бил съвършен. Много деца все пак умирали,

но със сигурност било по-добре от преди.

Едно от добрите неща в този лек било, че бил безплатен,

практически безплатен, и много лесен за упореба.

Но най-лошото в него било, че не можел да се използва

при най-малките деца, кърмачета и едногодишни деца.

И вследствие на това, няколко години по-късно,

друг учен... може би този учен

не бил чак толкова блестящ като предшественика си,

но градял върху изобретението на първия...

измислил втори лек.

Красотата на втория лек за тази болест

бил, че можел да се използва при кърмачета и едногодишни деца.

Проблемът с този лек бил, че бил много скъп

и много сложен за употреба.

И въпреки че родителите правили всичко възможно да го използват правилно,

почти всички в крайна сметка го използвали погрешно.

Но това, което правели, разбира се, тъй като бил толкова сложен и скъп,

било, че го използвали само за бебета и едногодишни.

И продължавали да използват съществуващия лек, който имали,

при двегодишни и по-големи.

Това продължило доста дълго време. Хората били доволни.

Имали два лека. Докато една определена майка,

чието дете навършило две години, умряло от тази болест.

И майката си казала: "Детето ми тъкмо навърши две години,

а преди детето да стане на две години, винаги използвах

този сложен, скъп лек, това лечение.

А после детето навърши две години и започнах да използвам

евтиното и лесно лечение, и се чудя..."

И се чудела, както се чудят всички родители, загубили деца...

"...няма ли нещо, което съм могла да направя,

като например да продължавам да използвам онзи сложен, скъп лек."

Казала на всички други хора и попитала:

"Как може нещо евтино и просто

да действа толкова добре като нещо,

което е сложно и скъпо?"

А хората си мислели: "Знаеш ли, права си.

Вероятно е погрешно да се прави смяна

и да се използва евтиното и просто решение."

И правителството чуло нейната история, другите хора също

и казали: "Да, права си, трябва да направим закон.

Трябва да поставим извън закона това евтино и просто лечение

и да не позволяваме на никого да го използва върху децата си."

И хората били щастливи, били доволни.

Това продължило много години, и всичко било наред.

Но после дошъл един скромен икономист, сам той имал деца

и използвал скъпото и сложно лечение.

Но знаел за евтиното и просто.

Мислил за това, и скъпото

не му изглеждало чак толкова прекрасно. Затова си помислил:

"Не разбирам нищо от наука, но разбирам нещо от данни,

затова може би трябва да разгледам данните

и да видя дали това скъпо и сложно лечение

наистина действа по-добре от евтиното и простото."

И, виж ти -- като прегледал данните,

открил, че като че ли скъпото, сложно решение

не било по-добро от евтиното.

Поне за деца, които били двегодишни и по-големи...

евтиното все още не ставало за по-малки деца.

Затова излязъл пред хората и казал:

"Направих едно чудесно откритие --

изглежда, просто бихме могли да използваме евтиното и просто решение.

И при това бихме могли да си спестим 300 милиона долара годишно

и да ги харчим за децата си по други начини."

Родителите били много нещастни и казали,

"Това е ужасно, защото как може нещо евтино и лесно

да бъде също така добро като трудното?" Правителството било много разстроено

и особено хората, които направили това скъпо решение,

били силно разстроени, защото си мислели:

"Как можем да се надяваме да се конкурираме с нещо, което по същество е безплатно?

Ще изгубим целия си пазар."

А хората били много ядосани и го обиждали с ужасни думи.

И той решил, че може би трябва да напусне страната

за няколко дни и да издири някои по-интелигентни,

непредубедени хора на едно място, наречено Оксфорд,

да отиде там и да опита да разкаже историята.

И така, както и да е -- ето ме. Това не е приказка.

А истинска история за Съединените щати днес,

а болестта, за която става дума, всъщност са

катастрофи с моторни превозни средства за деца.

Безплатният лек са предпазни колани за възрастни, а скъпият лек...

лекът за 300 милиона долара годишно...са детски столчета за кола.

Това, за което бих искал да ви говоря днес,

са някои от доказателствата, поради която смятам, че е така:

че за двегодишни и по-големи деца

всъщност няма реална полза -- доказана полза -- от столчета за кола,

въпреки невероятната енергия,

посветена за разширяване на законите

и за това да стане социално неприемливо

да слагаш предпазни колани на децата си. А после да говоря за това,

защо това е така?

И най-сетне да поговоря малко за един трети начин,

за друга технология, вероятно по-добра от всичко, което имаме,

но която не е имало никакъв ентусиазъм да се усвоява,

точно защото хората са толкова очаровани

от настоящото решение със столчета за кола. Така.

Много пъти, като се опитваш да правиш проучвания на данни,

те записват сложни истории. Трудно е да се открие в данните...

оказва се, че случаят не е такъв, като се разглеждат предпазните колани спрямо столчетата за кола.

Съединените щати пазят набор от данни

за всеки фатален инцидент, случил се от 1975 г. насам.

Значи, при всяка автомобилна катастрофа, при която загине поне един човек,

те имат информация за всички участници.

Ако разгледате тези данни... намират се в уебсайта на Националната администрация

за безопасен магистрален транспорт.

Може просто да погледнете необработените данни,

и ще започнете да получавате представа за ограниченото количество доказателства

в полза на столчетата за кола при двегодишни и по-големи деца.

Ето ги данните. Тук имам, сред децата между двегодишна и шестгодишна възраст...

за всички над шест години по същество никой не използва сточета за кола,

така че не може да се сравнява. 29,3 процента от децата, които не са закопчани

при катастрофа, при която загива поне един човек, загиват самите те.

Ако сложиш дете в столче за кола, загиват 18,2 процента от децата.

Ако носят предпазен колан от скута до рамото, според тези необработени данни,

загиват 19,4 процента. А интересното е, че ако носят колан само през скута,

загиват 16,7 процента. Всъщност, според теорията

коланът само за скут трябва да е по-лош

от колана скут-рамо. Това просто ви припомня,

че като си имате работа с необработени данни, има стотици

объркващи променливи, които може да пречат.

Това, което правим в проучването, е... а това е само представяне

на същата информация, но превърнато в цифри за по-лесно.

Жълтото стълбче представлява столчета за кола,

оранжевото стълбче -- скут-рамо, а червеното стълбче -- колани само през скута.

И всичко това в съотношение с непредпазени.

Колкото по-голямо е стълбчето, толкова по-добре. Така.

Това са данните, които показах току-що, нали?

Най-високото стълбче е това, което се стремим да победим.

Значи, може да се контролира за основните неща, като това колко е била тежка катастрофата,

на какво място е седяло детето, и така нататък. Възрастта на детето.

И ето го този среден набор от стълбчета.

Виждате, че предпазните колани само през скута

започват да изглеждат по-зле, като го направите.

И накрая, последният набор от стълбчета,

които всъщност контролират за всичко,

което изобщо може да си представите във връзка с катастрофата.

Петдесет, седемдесет и пет, сто различни характеристики на катастрофата.

Това, което се открива е, че при столчетата за кола и коланите скут-рамо,

когато става дума за спасяване на живот, фаталните случаи изглеждат напълно еднакви.

А и стандартните отклонения за грешка са относително малки около тези средни стойности.

И не само като цяло. Доста е ясно,

относно всичко, което искате да разглеждате.

Едно интересно нещо: ако разгледате катастрофите с челен сблъсък...

при катастрофата предницата на колата се удря в нещо...

всъщност се вижда, че столчетата за кола изглеждат малко по-добре.

И според мен това не е просто случайност.

За да се одобри столчето за кола,

трябва да се минат определени федерални стандарти --

всички те включват блъскането на колата в пряк, челен сблъсък.

Но като се разгледат други типове катастрофи, като сблъсъци със заден удар,

всъщност столчетата за кола не се представят толкова добре.

Според мен това е, защото са били оптимизирани да минават,

както винаги очакваме да правят хората,

за оптимизация на относителни до ясни правила

за това колко засегната ще бъде колата.

А другото, което може да се твърди, е --

ами, столчетата за кола са станали много по-добри с времето.

Затова, ако разглеждаме скорошни катастрофи...

целият набор от данни обхваща почти 30 години данни...

това няма да се види в скорошните катастрофи. Новите столчета за кола са далеч, далеч по-добри.

Но всъщност, при скорошни катастрофи коланите скут-рамо

всъщност се справят дори още по-добре от столчетата за кола.

Казват: "Ама това е невъзможно, не може да бъде."

Аргументите, ако питате родителите, са:

"Но столчетата за кола са толкова скъпи и сложни,

имат толкова много оплетени закопчалки --

как е възможно да не действат по-добре от предпазните колани,

след като са толкова скъпи и сложни?"

Някак интересна логика,

според мен, използват хората. А другата логика, казват,

"Ами, правителството нямаше да ни каже, че не можем да ги използваме,

ако бяха много по-добри".

Но интересното е, че това, че правителството ни казва да ги използваме,

всъщност не се основава върху кой знае какво.

Всъщност се основава върху някои пламенни призиви на родители,

чиито деца са загинали след навършване на две години,

което довело до приемането на всички тези закони... няма много данни.

Така че може да стигнете само дотам, според мен, при разказване на историята си,

чрез употребата на тези абстрактни статистики.

Бях поканил няколко приятели на вечеря, и питах...

бяхме на пикник... питах ги какъв съвет биха могли да ми дадат,

за да докажа тезата си. Те казаха: "Защо не проведеш няколко краш теста?"

Отвърнах: "Страхотна идея."

Всъщност, опитахме се да възложим няколко краш теста.

Оказва се, докато призовавахме независимите

компании за краш тест из страната,

че никоя от тях не иска да проведе нашия краш тест,

защото казваха -- някои изрично, някои не толкова изрично --

"Целият ни бизнес идва от производители на столчета за коли.

Не можем да рискуваме да ги отблъснем, като тестваме столчета за коли спрямо предпазни колани."

В крайна сметка една се съгласи. При условия на анонимност

казаха, че с радост ще проведат този тест за нас.

Е, анонимност и 1500 долара на седалка, която разбием.

Отидохме в Бъфало, Ню Йорк,

и ето какво го предшестваше.

Това са манекени за краш тестове,

които чакат шанса си да заемат централната сцена.

Ето как става краш тестът.

Тук всъщност не разбиват цялата кола, разбирате ли...

няма смисъл да се съсипва цяла кола за целта.

Имат само едни седалки-пейки,

и затягат столчето за кола и колана върху тях.

Просто исках да погледнете това.

Според мен дава добра представа защо според родителите

столчетата за кола са толкова прекрасни. Погледнете детето в столчето за кола.

Не изглежда ли доволно, готово за тръгване,

като че ли би могло да преживее всичко? А ако погледнете детето отзад,

изглежда, все едно вече се задушава, преди дори да се случи катастрофата.

Трудно е да повярваш, като погледнеш това,

че детето отзад ще се справи много добре при катастрофа.

Това ще е катастрофа,

при която ще блъснат това челно в стена

при 30 мили ( 50 км.) в час и ще видят какво ще стане. Нали?

Ще ви покажа какво се случва.

Това, между другото, са тригодишни манекени.

Значи тук... това е столчето за кола. А сега, наблюдавайте две неща.

наблюдавайте как главата отива напред

и по същество се удря в коленете, а това е в столчето за кола.

Гледайте как лети наоколо столчето за кола при отскока нагоре във въздуха.

Столчето за кола се движи навсякъде.

Не забравяйте две неща за това.

Това е столче за кола, монтирано от човек,

монтирал 1000 столчета за кола, който знаеше точно как се прави това.

Оказа се също, че тези седалки-пейки

са най-добрият начин за монтиране на столчета за кола.

При плосък гръб монтирането им е много по-лесно.

Така че това е тест, много по-пригоден в полза на столчето за кола,

нали така? Затова на детето в тази катастрофа му е провървяло доста.

Федералните стандарти са,

че резултатът трябва да е под 1000,

за да бъде одобрено столче за кола при тази катастрофа,

в някои метрични единици, които не са важни.

А тази катастрофа щеше да е около 450.

Значи това столче за кола всъщност беше над средното

според потребителски доклади, и се справи доста добре.

Следващият тест -- това е детето, същата катастрофа,

което е с предпазния колан. Всъщност, почти не се премества,

в сравнение с другото дете. Странното е,

че работата на камерата е ужасна, защото те са настроени само

за столчетата за кола, така че всъщност дори нямат начин

да движат камерата така, че да може да се види детето при отскока.

Както и да е -- оказва се, че при тези две катастрофи всъщност

за тригодишното е било малко по-добре. То получава около 500

от, по тази скала, спрямо 400 и нещо.

Но все пак, ако занесеш само данните от тази катастрофа

на федералното правителство и кажеш: "Изобретил съм ново столче за кола.

Бих искал да го одобрите за продажба,"

те биха казали: "Това е фантастично ново столче, действа страхотно."

Получи само 500, а можеше да получи чак до 1000.

И този предпазен колан би минал с овации

за одобрение, като столчето за кола.

В известен смисъл това предполага,

че не само хората нагласят погрешно столчетата си за кола,

което поставя децата в риск. А просто по начало,

столечтата за кола не вършат кой знае каква работа.

Ето я катастрофата. Настроени са на същото време.

Виждате, че със столчето за кола отнема много по-дълго време...

за отскок трябва много по-дълго време,

но просто има много по-малко движение за детето, което е с предпазния колан.

Ще ви покажа и тестовете за шестгодишни.

Шестгодишното е на столче за кола, и се оказва...

изглежда ужасно, но е страхотно. Горе-долу 400, нали така?

Значи, това дете ще се справи чудесно при катастрофата.

Изобщо няма да е проблем за детето.

А ето го шестгодишното с предпазния колан,

и всъщност те влизат точно в, разбирате ли,

в една-две точки от същото. Така че всъщност, за шестгодишното,

столчето за кола не е направило абсолютно нищо.

Има и още някои доказателства, така че в известен смисъл...

разкритикува ме един учен, който каза: "Никога не бихте могли да публикувате

проучване с n равно на 4", като имаше предвид тези катастрофи.

Отговорих на писмото му и казах: "А какво ще кажете за n равно на 45 004?"

Защото имах другите 45 000 катастрофи от реалния свят.

И просто смятам за интересно, че идеята

да се използват катастрофи от реалния свят, което до голяма степен е нещо,

което според икономистите може да е правилната постъпка,

е нещо, което учените всъщност обикновено не мислят...

предпочитат да използват лаборатория,

много несъвършена наука за разглеждане на манекени,

отколкото всъщност 30 години данни за това какво сме виждали

при деца и при столчета за кола.

Затова според мен отговорът на тази загадка

е, че има много по-добро решение,

което не е вълнувало никого, защото всички

са толкова възхитени от предполагаемия начин, по който действат столчетата за кола.

А ако помислите от гледна точка на дизайна,

за връщането в самото начало, и кажете:

"Просто искам да предпазя децата на задната седалка."

Не смятам, че в тази зала има някой, който би казал:

"Е, правилният начин да се почне би бил --

да направим прекрасен предпазен колан за възрастни.

А после да направим едно много голямо приспособление,

което да го закрепите с тази верига."

Имам предвид, защо да не започнем... така или иначе, кой седи на задната седалка освен децата?

Но по същество да се направи нещо такова,

което не знам точно колко би струвало,

но не виждам причина,

защо това да е много по-скъпо от обикновено столче за кола.

Просто всъщност... виждате ли, това се сгъва... зад седалката е.

Имаш обикновена седалка за възрастни, после я разгъваш,

детето сяда отгоре, и е интегрирана.

Струва ми се, че това не може да е много скъпо решение,

а трябва да действа по-добре от това, което вече имаме.

Въпросът е, има ли някаква надежда да се усвои нещо такова,

което се предполага, че ще спаси много животи?

Според мен отговорът е в една история.

Отговорът, както на въпроса защо столчето за кола е имало такъв успех,

така и защо това може някой ден да бъде усвоено, или не,

е в една история, която ми разказа баща ми - става дума за времето, когато е бил лекар

във военновъздушните сили на САЩ в Англия. А това било отдавна.

Тогава разрешавали да се правят неща, които не може да се правят днес.

При баща ми идвали пациенти,

които според него всъщност не били болни.

Имал голям буркан, пълен с хапчета плацебо, които им давал

и казвал:" Върнете се след седмица, ако още ви е зле."

А повечето от тях не се връщали,

но някои от тях се връщали.

А като се връщали, той, все още убеден, че не са болни,

имал друг буркан с хапчета. В този буркан имало огромни конски хапчета.

Били почти невъзможни за поглъщане.

Те за мен са аналогията за столчетата за кола.

Хората ги гледат и казват: "Леле, това нещо е толкова голямо

и токова трудно за преглъщане. Ако това не ми помогне,

тогава какво изобщо може?"

И се оказало, че повечето хора не се връщали,

защото действало. Но от време на време

все пак имало по някой пациент, убеден, че е болен,

който се връщал. И баща ми имал трети буркан с хапчета.

А в буркана с хапчета имало

най-мъничките хапчета, които можел да намери,

толкова малки, че едва се виждали.

И казвал: "Слушайте, знам, че ви дадох онова огромно хапче,

това сложно, трудно за преглъщане хапче,

но сега имам едно, което е толкова мощно,

но е наистина миниатюрно, дребно и почти невидимо,

почти като това нещо тук, което дори не се вижда."

И се оказало, че никога,

от всички случаи, когато баща ми давал това хапче, много мъничкото хапче,

никой не се връщал с още оплаквания, че е болен.

Затова баща ми винаги приемаше това за доказателство,

че това мъничко, ситно, мощно хапче

има най-големия плацебо ефект. И в известен смисъл, ако това е правилната история,

според мен интегрираните столчета за кола, както ще видите,

много бързо стават нещо, което всички имат. Другото възможно заключение

е -- ами, може би, след като дошъл при баща ми три пъти

и бил изпратен вкъщи с плацебо, той все още се чувствал болен,

и си тръгнал и си намерил друг лекар.

Това е напълно възможно. И ако случаят е такъв,

тогава според мен още дълго време ще си стоим с конвенционални столчета за кола.

Много благодаря.

(Аплодисменти)

(Публика: Исках само да ви попитам -- като носим предпазни колани,

не ги носим непременно само за да предотвратим загуба на живот,

а също и да предотвратим много сериозни наранявания.

Вашите данни разглеждат смъртните случаи. Не разглеждат сериозните наранявания.

Има ли някакви данни, които показват, че детските столчета

всъщност са по-малко ефективни, или толкова ефективни, колкото и предпазните колани

срещу сериозни наранявания? Защото това би доказало тезата ви.)

Да, прекрасен въпрос. Според моите данни, и в друг набор от данни,

които разглеждах за катастрофи в Ню Джърси,

открих много малки разлики при нараняванията.

В тези данни има статистически незначителна разлика

в нараняванията между седалки за кола и колани от скут до рамо.

В данните за Ню Джърси, които са различни,

защото се докладват не само фатални катастрофи,

а всички катастрофи в Ню Джърси.

Оказва се, че има 10-процентна разлика в нараняванията,

но като цяло те са дребни наранявания.

Интересното е -- трябва да го кажа като опровержение --

има медицинска литература, много трудна за съпоставяне с тези други данни,

която предполага, че седалките за кола са невероятно по-добри.

Използват напълно различна методология, която включва...

след като се случи катастрофата, те вземат от застрахователните компании

имената на хората, пострадали при катастрофата,

обаждат им се по телефона

и ги питат какво се е случило.

И всъщност още не мога да разреша

и се надявам да работя с тези медици-изследователи,

за да се опитам да разбера как може да има такива разлики,

напълно несъвместими една с друга.

Но това очевидно е жизненоважен въпрос.

Въпросът е дори дали... има ли достатъчно сериозни наранявания,

за да се правят те ценово ефективни? Някак коварно е.

Дори ако са прави, не е толкова ясно,

че са толкова ценово ефективни.