Елизабет Лесър: Заведи "Другия" на обяд

Във въздуха витае ужасно напрежение, което заплашва да направи модерната политика невъзможна. Елизабет Лесър представя двете страни на човешката природа, които създават това напрежение (нарича ги "Мистична" и "Войнстваща") и споделя нейния прост начин за започване на истински диалог - като отидете да обядвате с някого, с когото сте на различни мнения, и като му зададете три въпроса, за да разберете какво наистина се случва в сърцето му.

В тази стая може би

има около 600 човека,

но всъщност има много повече,

защото във всеки от нас

има много личности.

Аз имам две основни личности,

които са в конфликт и в постоянен разговор вътре в мен,

откакто бях малко момиче.

Наричам ги "Мистичната"

и "Войнстващата".

Родена съм в семейство

на политически активни родители,

които са интелектуални атеисти.

В семейството ми съществуваше максима, която звучеше горе-долу така:

Ако си интелигентент,

значи не си духовен.

Аз бях различната в семейството.

Бях това странно малко дете,

което искаше да води сериозни разговори

за световете, които може да съществуват,

отвъд нещата, които можехме да възприемем със сетивата си.

Исках да знам

дали това, което ние хората виждаме,

чуваме и мислим

е пълна и точна картина

на реалността.

И така търсейки отговори,

отидох на Католическа меса,

разговарях със съседите.

Четях Сартр и Сократ.

И след това се случи нещо чудесно,

когато бях в гимназията:

Гурута от Изтока

започнаха да идва в Америка.

Казах си:

"Искам да се запозная с един от тях."

И от тогава

вървя по мистичната пътека,

опитвайки се да стигна отвъд

това, което Аберт Айнщайн нарича

"оптическа илюзия

на всекидневното съзнание".

Но какво е имал предвид под това? Ще ви покажа.

Вдишайте точно сега

от чистия въздух в стаята.

Сега погледнете това странно,

намиращо се под водата

нещо, което прилича на коралов риф.

В действителност това е човешка трахея.

А тези цветни неща

са микроби,

които буквално плуват наоколо в стаята

точно сега около нас.

Ако сме слепи за тази просто биология

представете си какво пропускаме

на по-малкото атомно ниво точно сега

както и на по-голямото космическо ниво.

Годините ми, прекарани в "мистичната" ми личност,

ме накараха да си задавам въпроси

за почти всички неща, които са около мен.

Накараха ме да се чувства горда, че знам, че не знам всичко.

Сега, когато мистичната част от мен

започне да дърдори и дърдори,

войнстващата й затваря очите.

Тя се интересува

какво се случва в този свят точно сега.

Тя се безпокои.

Казва: "Извинете ме, ядосана съм,

и знам малко неща

и е по-добре да се заловим с тях."

Прекарах живота си като войнстваща личност,

работейки за правата на жените,

работейки за политически кампании,

бях активист, защитаващ околната среда.

И може би изглежда малко налудничаво

да приютя мистичната и войстващата личност

в едно тяло.

Винаги са ме привличали

тези странни хора,

които не стоят на едно място,

които посвещават живота си на човечеството

с куража на войнстващия

и с грацията на мистичността -

хора като Мартин Лутър Кинг мл.,

който написа: "Никога не мога да стана

това, което трябва да стана,

докато вие не станете

това, което трябва да станете.

Това," пише той, "е взаимносвързаната структура

на реалността."

Майка Тереза, друга мистична и войнстваща личност,

която каза: "Проблемът в света е,

че рисуваме прекалено малък кръга

на семейството си."

И Нелсън Мандела,

който живее според африканската концепция

на убунту,

което означава, че се нуждая от теб,

за да бъда себе си,

и ти се нуждаеш от мен, за да бъдеш себе си.

Днес обичаме да говорим

за тези три мистични и войнстващи личности

като че ли са били родени

с божествни гени.

Като всъщност ние имаме

същите способности като тях,

и трябва да свършим

тяхната работа сега,

Ужасно съм притеснена

от начините, по които всички наши култури

демонизират Другия,

чрез гласността, която даваме

на най-враждебно настроените сред нас.

Чуйте тези заглавия

на някои от най-продаваните книги

от двете страни на политическите крайности

тук в САЩ.

"Леберализмът е умствено заболяване",

"Ръш Лимбау е голям дебел идиот",

"Пинхедс и патриотите",

"Да спориш с идиоти".

Вероятно с тях си чешат езика,

но в действителност са опасни.

Сега, едно заглавие, което може да звучи познато,

но чийто автор може да ви изненада:

"Четири и половина години битка

срещу лъжите, глупостта

и малодушието."

Кой е авторът?

Това е първото заглавие на Адолф Хитлер

за "Mein Kampf" - "Моята борба" -

книгата, която постави основите на нацистката партия.

Най-ужасните години от човешката история,

независимо дали се случва в Камбоджа или в Германия

или Руанда,

те започват по този начин - като отричаме различните.

И след това се видоизменят

в краен екстремизъм.

Затова започвам нова инициатива.

И това ще помогне на всички нас,

включително и на мен,

да противодействаме на тенденцията

да не харесваме другите.

Осъзнавам, че всички сме много заети хора,

така че не се безпокойте, можете да го направите в обедната почивка.

Нарекох инициативата си

"Заведи Другия на обяд".

Ако сте

републиканец

можете да заведете демократ на обяд,

а ако сте демократ

помислете дали да не отидете

на обяд с републиканец.

А ако идеята да заведете някои от тези хора на обяд

убива апетита ви,

ви съветвам да започнете по-локално,

защото няма недостиг на Други

и в близкото ви обкръжение.

Може би този човек,

който посещава джамията,

или църквата или синагогата, долу по улицата;

или някой, който е на противоположното мнение

в спора за абортите;

или зет ви,

който не се притеснява от глобалното затопляне -

всеки, чийто начин на живот ви плаши

или чиято гледна точка

ви вбесява.

Преди няколко седмици

поканих на обяд една от организаторките на чаеното парти на консерваторите.

Сега мога да кажа, че тя премина теста с вбесяването.

Тя е дясна активистка,

а аз съм активистка от Лявото пространство.

Използвахме определени правила,

за да поддържаме разговора на ниво,

и вие можете да ги използвате,

защото знам, че ще заведете

Другия на обяд.

Така че, първо си поставете цел:

да опознаете един човек,

от група, която въз основа на стереотипи не харесвате.

И след това, преди да се съберете,

постигнете съгласие върху някои основни правила.

Дамата от чаеното парти и аз,

се съгласихме за следното:

Да не убеждаваме, защитаваме

или прекъсваме.

Бъдете любопитни,

бъдете разговорливи, бъдете истински.

И слушайте.

Оттук, се гмурваме.

И използваме тези въпроси:

Споделете свои преживявания с мен.

Какви проблеми

ви безпокоят силно?

И какво винаги сте искали да попитате

някого от другата страна?

С моята партньорка стигнахме

до някои наистина важни прозрения

и ще споделя едно от тях с вас.

Мисля, че има отношение

към всеки проблем

между хора, където и да се намират.

Попитах я защо тя и съмишлениците й

правят такива скандални твърдения и

говорят лъжи за тези, от моята страна.

"Какви?", поиска да научи тя,

"Например че сме група

елитаристи,

морално корумпирани поддръжници на терористите."

Тя беше шокирана.

Тя мислела, че ние

ги обиждаме много по-често,

като ги наричаме безмозъчни,

избухливи расисти.

И двете се зачудихме

на етикетите, които

не подхождат на хората,

които познаваме в действителност.

И след като установихме доверие помежду си,

започнахме да вярваме в искреността на другия.

Решихме да поговорим със собствените си общности,

когато забелижим

разговори, които са насочени против различните,

които могат да доведат

или да засилят параноята

и след това да бъдат използвани

като подбудителство.

Към края на обяда ни

вече ценяхме откритостта на другия.

Никоя от нас не се бе опитала да промени другата.

Но и не бяхме претендирали,

че нашите различия просто ще изчезнат

след този обяд.

Вместо това ние бяхме направили

първите стъпки заедно,

преодоляхме първоначалната неприязън и

се затътихме към мястото убунту,

което е единственото място,

на което решения

на изглеждащите напълно неразрешими проблеми

могат да бъдат намерени.

Кого да поканите на обяд?

Следващият път, когато се уловите,

че не харесвате различните,

ще ви даде отговора.

И какво може да се случи по време на обяда ви?

Ще се отвори ли небето

и песента "Ние сме светът" ще зазвучи ли в ресторанта?

Най-вероятно не.

Защото убунту се задейства бавно

и трудно.

Това са двама души,

които загърбват претенцията си,

че знаят всичко.

Това са двама души,

две войнстващи личности,

които оставят оръжията си

и се насочват един към друг.

Ето как го е казал големият персийски поет Руми:

Отвъд идеите

за грешно и правилно

има поле.

Ще се видим там."

(Ръкопляскания)