Руфус Грискъм и Алиса Фолкман: Нека да говорим за табутата при отглеждането на децата

Издателите на Babble.com Руфус Грискъм и Алиса Фолкман, в оживен двубой, излагат 4 факти, които родителите никога не признават -- и защо те трябва да го правят. Забавно и откровено, както за родители, така и за тези които не са такива.

Алиса Фолкман: Ето как започва нашата история --

драматичните моменти на раждането

на първия ни син, Деклан.

Очевидно, наистина важен момент,

който промени живота ни по много начини.

Също така промени живота ни по много неочаквани начини,

и тези неочаквани начини, над които се замислихме по-късно,

в крайна сметка провокираха една бизнес идея между нас двамата,

и една година по-късно ние стартирахме Babble,

уеб сайт за родители.

Руфус Грискъм: Аз мисля че нашата история

започна няколко години по-рано. (АФ: Това е вярно.)

РГ: Може би си спомняш, че бяхме лудо влюбени.

АФ: Да, наистина.

РГ: По това време работехме над много по-различен уеб сайт.

Това беше сайт, наречен Nerve.com,

който беше -- мотото на който беше "грамотни цинизми."

Беше на теория, и да се надяваме на практика,

находчиво онлайн списание

за секс и култура.

АФ: Това породи сайт за запознанства.

Но можете да разберете шегите, които си правеха с нас. Секса води до деца.

Ако следвате инструкциите на Nerve.com, ще се озовете на Babble.com,

което и направихме.

И можем да започнем гериатричен сайт като наш трети проект. Ще видим.

РГ: Но за нас, приемствеността между Nerve и Babble

не беше само нещо като етап в живота,

което е, разбира се, уместно,

но беше всъщност повече

за желанието ни да говорим много откровено

за неща, за които на повечето им е трудно да говорят.

На нас ни се струва,

че когато хората започват да се задълбават, хората започват да лъжат за неща,

и тогава става наистина интересно,

това е темата, в която искаме да се потопим.

И ние бяхме изненадани да открием, като млади родители,

че има почти повече табута около отглеждането на децата,

отколкото около секса.

АФ: Това е вярно. Като казахме,

ранните години бяха наистина прекрасни,

но те бяха също много трудни.

И ние чувстваме, че част от тези трудности

бяха заради фалшивите реклами за отглеждане на деца.

(Смях)

Ние се абонирахме за много списания, направихме си домашното,

но наистина където и да погледнехме, бяхме заобиколени от снимки като тази.

И ние навлязохме в родителството,

очаквайки живота ни да изглежда така.

Слънцето винаги щеше да грее, и нашите деца никога нямаше да плачат.

Аз винаги щях да бъда с идеална прическа и добре отпочинала.

А в действителност, това изобщо не беше така.

РГ: Когато захвърлихме гланцираното списание за отглеждане на деца,

което разглеждахме, с тези красиви снимки,

и погледнахме към сцената в нашата всекидневна,

тя изглеждаше по-скоро така.

Това са нашите трима сина.

И, разбира се, те не винаги плачат и крещят.

Но с три момчета, има голяма вероятност,

че поне един от тях няма да се държи

точно така, както би трябвало.

АФ: Да, можете да видите, къде нещата не се връзваха при нас.

Ние наистина чувствахме, че това, което очаквахме

няма нищо общо с онова, което всъщност изпитвахме.

И така решихме, че наистина искахме да го споделим открито с родителите.

Наистина искахме те да разберат

какви са реалностите при отглеждането на деца с откровенност.

РГ: Така че днес това, което ще направим с удоволствие

е да споделим с вас четири табута за отглеждането на деца.

И, разбира се, има много повече от четири неща,

които не можете да кажете за отглеждането на децата.

Но ние бихме искали да споделим с вас днес

четирите, които са от особено значение за нас лично.

И така първото, табу номер едно:

не можете да кажете, че не сте се влюбили в бебето си

още в първата минута.

Спомням си ясно, седейки там в болницата.

Ние бяхме в процес на раждане на първото ни дете.

АФ: Ние, или аз?

РГ: Съжалявам.

Неправилно употребих местоимението.

Алиса беше много надълбоко в процеса

на раждане на първото ни дете -- (АФ: Благодаря ти.)

-- и аз бях там с медицински ръкавици.

И аз бях там с отворени ръце.

Сестрата дойде към мен

с това красиво, прекрасно дете.

И си спомням, че докато се приближаваше,

гласовете на приятели ми нашепваха:

"В момента, когато поставят бебето в ръцете ти,

ще изпиташ чувство на любов, което ще те завладее,

което ще бъде със степени по-силно,

от всичко друго, което някога си изпитвал в целия си живот."

Така че аз се подготвях за този момент.

Бебето идваше,

и аз се подговях за тази буря на любовта,

който да ме нокаутира.

И вместо това, когато бебето бе поставено в ръцете ми,

беше изключителен момент.

Тази снимка е от буквално няколко секунди след това,

бебето бе поставено в ръцете ми и аз го отнесох.

И можете да видите, че очите ни блестят.

Аз бях изпълнен с любов и привързаност към жена ми,

с дълбока, дълбока признателност,

че имахме това, което изглеждаше като здраво дете.

И това беше също така, разбира се, нереално.

Искам да кажа, че трябваше да проверя етикетите и да се уверя.

Бях скептичен: "Наистина ли това е нашето дете?"

И всичко това беше доста забележително.

Но онова, което почувствах към детето в този момент беше дълбока обич,

но нищо подобно на това, което чувствам към него сега, пет години по-късно.

И така ние направихме нещо тук,

което е еретично.

Ние начертахме

нашата любов към децата ни с течение на времето.

(Смях)

Това, както знаете, е акт на ерес.

Не ни е позволено да чертаем любов.

Причината, поради която не ни е позволено да чертаем любов

е, защото ние мислим за любовта като двоично нещо.

Човек или обича, или не обича.

Или обичате, или не обичате.

А мисля, че реалността е, че любовта е процес.

И мисля, че проблемът с това, че си мислим за любовта

като нещо, което е бинарно

е, че това ни кара

да бъдем излишно разтревожени,

че любовта е измамна, или недостатъчна, или какво ли още не.

И мисля, аз говоря очевидно тук за преживяването на бащата.

Но мисля, че много хора имат това усещане

в началите месеци, може би първата година,

че тяхната емоционална реакция не е достатъчна по някакъв начин.

АФ: Ами, аз съм се радвам, че Руфус повдига този въпрос,

защото можете да забележите, къде има спад през първите години,

когато си мисля, че вършех по-голяма част от работата.

Но ние обичаме да се шегуваме,

през първите няколко месеца от живота на всичките ни деца,

че това е чичо Руфус.

(Смях)

РГ: Аз съм много привързан чичо, много привързан чичо.

АФ: Да, и аз често се шегувам с Руфус, когато той се връща вкъщи,

че аз не съм сигурна, че той ще бъде в състояние да намери детето ни

сред група с други бебета.

Така че всъщност имам малък тест тук за Руфус.

РГ: Ох.

АФ: Не искам да го унижавам прекалено много. Но ще му дам три секунди.

РГ: Това не е честно. Това е подвеждащ въпрос. Той не е там, нали?

АФ: Нашият син на осем седмици е някъде тук.

И искам да видя дали всъщност Руфус може да го разпознае бързо.

РГ: В левия край. (АФ: Не!)

(Смях)

РГ: Не е честно.

АФ: Какво повече да се каже.

(Смях)

Ще премина към табу номер две.

Не може да се говори, колко самотна мога да бъда, когато имам бебе.

Наслаждавах се, когато бях бременна; обичах го.

Чувствах се невероятно свързана с хората около мен.

Чувствах, че всички участваха в бременността ми, всички около мен,

проследяваха я до датата на раждането.

Чувствах все едно бях кораб за бъдещето на човечеството.

Това продължи и в болницата, беше наистина вълнуващо.

Бях отрупана с подаръци, и цветя, и посетители.

Беше наистина невероятно преживяване.

Но когато се прибрах у дома,

изведнъж се почувствах много изолирана,

и изведнъж се затворих и изключих.

И бях много изненадана от тези чувства.

Очаквах, че ще бъде трудно,

имах безсънни нощи, постоянни хранения,

но не очаквах чувствата

на изолация и самота, които изпитах.

И бях много изненадана, че никой не ми беше казал,

че щях да се чувствам по този начин.

И се обадих на сестра ми,

с която съм много близка -- тя има три деца --

и я попитах: "Защо не ми каза,

че ще се чувствам по този начин,

че ще имам тези -- ще се чувствам невероятно изолирана?"

И тя каза -- никога няма да го забравя --

"Това просто не е нещо, което човек иска да каже на майка,

която ще има бебе за първи път."

РГ: И разбира се, ние мислим,

че това е точно нещото, което наистина трябва да се казва

на майки, които ще имат деца за първи път.

И че това, разбира се, една от темите за нас,

е, че мислим,

че откровеността и бруталната честност

са изключително важни за всички нас,

за да бъдем страхотни родители.

И е трудно да не си мислим,

че част от това, което води до това усещане за изолация

е нашият съвременен свят.

Така че преживяването на Алиса не е изолирано.

И така 58% от анкетираните майки

споделят чувство на самота.

От тях, 67% са най-самотни

когато децата им са от нула до пет -- по-скоро от нула до две години.

В процеса на подготвяне на тази презентация,

ние проучихме как някои други култури по света

се справят с този период от време,

защото тук, в западния свят,

по-малко от 50% от нас живеят в близост до нашите семейства,

което според мен е част от причините, защо това е толкова труден период.

И така да вземем един пример от многото:

в южна Индия

има практика, известна като джолабихари,

в която бременната жена, когато тя е седем-осем месеца бременна,

се премества при своята майка

и преминава през серия от ритуали и церемонии,

ражда и се връща в къщи пре нейното семейство,

няколко месеца след раждането на детето.

И това е един от многото начини,

по които смятаме, че другите култури компенсират този период на самота.

АФ: И така, табу номер три:

не можете да говорите за вашия спонтанен аборт -- но днес ще говоря за моя.

И така, след раждането на Деклан,

ние пренастроихме нашите очаквания.

Ние решихме, че всъщност можем да преминем през това отново

и мислехме, че знаем пред какво ще бъдем изправени.

И ние бяхме благодарни, че аз бях в състояние да забременея.

И скоро разбрах, че ще имаме момче.

Но по-късно, когато бях в петия месец,

научихме, че сме загубили нашето дете.

Това всъщност е последното малко изображение, което имаме от него.

И това очевидно беше много труден период от време --

наистина болезнен.

Докато преминавах през този траурен процес,

бях изумена, че не исках да видя никого.

Наистина исках да се заровя в дупка.

И наистина не знам как щях

да се върна обратно в моята околна среда.

И осъзнавам, според мен, че се чувствах по този начин,

на наистина интуитивно ниво,

зз се чувствах много засрамена --

объркана, честно казано --

че в някои отношения, аз се провалих,

в доставянето на онова, което съм генетично програмирана да направя.

И разбира се, това ме накара да се замисля,

дали бях в състояние да имам друго дете,

какво щеше да означава това за моя брак,

и просто за мен като жена.

Така че това беше много труден период от време.

Като започнах да работя над него повече,

аз започнах да излизам от тази дупка и да говоря с други хора.

И бях наистина изумена

от всички истории, които започнаха да изплуват.

Хора, с които контактувах ежедневно,

с които работех, бяхме приятели,

членове на семейството, които знаех от дълго време,

никога не бяха споделяли с мен своите собствени истории.

И просто си спомням как усетих, че всички тези истории излязоха наяве.

И се чувствах, като че ли се бях натъкнала

на това тайно общество от жени, от което сега бях станала част,

което беше успокояващо, но и също така обезпокояващо.

И аз мисля,

че спонтанния аборт е една невидима загуба.

Няма много голяма подкрепа в обществото за него.

Няма церемонии,

ритуали или обреди.

А мисля, че при смърт, има погребение, човек празнува живота,

и има голяма подкрепа от обществото.

И това е нещо, което жените просто нямат при аборт.

РГ: Което е жалко, защото разбира се,

това е често срещано и много травматично преживяване.

15 до 20 процента от всички бременности свършват със спонтанен аборт.

И аз намирам това за невероятно.

В едно проучване, 74% от жените казват,

че спонтанния аборт, те чувстват, е отчасти по тяхна вина, което е ужасно.

И поразително, 22 процента

заявяват, че ще скрият спонтанен аборт от техните съпрузи.

И така табу номер четири:

не можете да кажете, че вашето усреднено щастие

е намаляло, откакто сте имали дете.

Разпространеното мнение е, че всеки един аспект от живота ми

е станал драстично по-добър,

откакто съм участвал

в чудото, което е раждането на дете и създаването на семейство.

Никога няма да забравя, помня живо и до днес,

първият ни син, Деклан, беше на девет месеца,

и аз седях на дивана,

и четях великолепната книги на Даниел Гилбърт, "Натъкване на щастие."

И аз прочетох около две трети от нея

и се натъкнах на диаграма от дясната страна --

на дясната страница --

която тук кръстихме:

"Най-ужасяващата диаграма, която можем да си представим

за нов родител."

Тази диаграма се състои от четири напълно независими проучвания.

В основни линии, в нея има този значителен спад

на семейно удовлетворение,

което е тясно свързано, всички знаем, с щастието в по-широк мащаб,

което не се повишава отново,

докато първото ви дете не отиде в колеж.

Така че аз гледам тук на следващите две десетилетия от живота си,

тази пропаст от щастие,

в която направо шофираме нашия прословут кабриолет.

Ние бяхме унили.

АФ: Така че можете да си представите, искам да кажа отново, първите няколко месеца бяха трудни,

но ние ги преодоляхме,

и бяхме наистина шокирани като видяхме това изследване.

Така че наистина искахме да го разгледаме по-подробно,

с надеждата, че ще намерим нещо положително.

РГ: И в такива случаи е страхотно да имаш уеб сайт за родители,

защото имахме една невероятна репортерка,

която интервюира всички учени,

които бяха провели тези четири проучвания.

Казахме си, че нещо не е наред.

Нещо липсваше в тези проучвания.

Не можеше да бъде толкова зле.

Така че Лиз Мичъл свърши чудесна работа.

И тя интервюира четирите учени,

и тя също така интервюира Даниел Гилбърт.

И ние наистина намерихме нещо добро.

Така че това е нашето предположение,

за това как изглежда кривата на усредненото щастие

през целия живот.

Усредненото щастие е, разбира се, недостатъчно,

защото това не показва

преживявянията момент след момент.

И така, според нас изглежда така,

когато нанесем

преживявянията момент след момент.

Всички ние помним като деца,

най-малките дреболии -- и ние виждаме това по лицата на децата ни --

най-малката дреболия

може да ги изстреля на висини

от просто невероятна радост,

а после другата най-малка дреболия

понеже да ги понижи в дълбините на отчаянието.

Това е невероятно за наблюдаване и ние самите си го спомняме.

И после, разбира се, с напредване на годините,

това е почти, като че ли остаряването е форма на литий.

Докато остаряваме ние ставаме по-стабилни.

И част от това, което се случва, мисля, когато сте на 20-30 години е,

че започвате да се научавате да разпределяте вашето щастие.

Започвате да осъзнавате, че

"Хей, аз може да отида на този концерт

и да имам напълно трансформиращо преживяване,

което ще накара цялото ми тяло да настръхне,

но по-вероятно е, че ще се чувствам клаустрофобично

и няма да мога дори и бира да пия.

Така че няма да отида.

Имам добра стерео уредба в къщи. Така че няма да отида."

Така че усредненото ви щастие се покачва,

но вие губите тези мимолетни моменти.

АФ: Да, а след това имате първото си дете.

И тогава наистина се подлагате

на тези пикове и спадове --

пиковете са първите стъпки, първата усмивка,

детето ви чете пред вас за първи път --

спадовете са в нашата къща по всяко време между 6 и 7 всяка вечер.

Но вие осъзнавате, че се подлагате

на загубата на контрол по един наистина прекрасен начин,

което смятаме, че предоставя доста смисъл в живота ни

и е доста приятно.

РГ: И така, в известен смисъл

ние търгуваме със усредненото щастие.

Ние търгуваме със сигурността и безопасността

на определено ниво на задоволство

за тези мимолетни моменти.

Така че къде ни поставя това нас двамата,

семейство с нашите три малки момчета

в разгара на всичко това?

Има и друг фактор в нашия случай.

Ние нарушихме още едно табу

в нашия живот.

И това е бонус табу.

АФ: Бързо бонус табу за вас, че ние не трябва да работим заедно,

най-вече с трите си деца --

но ние го правим.

РГ: И ние имаме резервации за това.

Всеки знае, че човек в никакъв случай не трябва да работи заедно със своята половинка.

Всъщност, когато за първи път се опитахме да съберем пари за да започнем Babble,

инвеститорите ни казаха:

"Ние категорично не инвестираме

в компании, които са основани от съпруг и съпруга,

защото това е допълнителна възможност за неуспех.

Това е лоша идея. Не го правете."

А ние очевидно продължихме напред. Направихме го.

Събрахме парите и сме доволни, че го направихме,

защото в тази фаза от живота ни

невероятно ограничения ресурс е времето.

И ако сте наистина страстни за това, което правите всеки ден -- а ние сме --

и ако сте също така страстни за връзката ви,

това е единственият начин, по който знаем как да го направим.

И така, последния въпрос, който ще зададем е:

можем ли заедно да изкривим нагоре тази графика на щастието?

Страхотно е, че имаме тези мимолетни моменти на радост,

но те са понякога доста неуловими.

А какво да кажем за средната крива на щастие?

Можем ли да я придвижим малко нагоре?

АФ: И ние смятаме, че щастието, за което говорихме,

наистина е резултат от навлизането в отглеждането на деца --

а и наистина всяко дългосрочно партньорство --

с погрешните очаквания.

И ако имате правилните очаквания и управление на очакванията,

чувстваме, че то може да бъде доста приятно изживяване.

РГ: И така, това е, което --

И мислим, че много от родителите,

когато стигнате дотам -- както е поне в нашия случай --

си стягате багажа за пътуване до Европа, и сте много радостни да отидете там.

Слизате от самолета,

и се оказва, че се разхождате в Непал.

И разходката в Непал е невероятно преживяване,

особено ако си стегнете багажа подходящо

и знаете какво ви очаква и сте развълнувани.

Така че, идеята за всичко това за нас днес

е не само да се надяваме за откровеност в името на честността,

но надежда, че ако сме по-честни и откровени за тези преживявания,

ние ще можем заедно

да огънем мъничко нагоре линията на щастието.

РГ + АФ: Благодариме ви.

(Ръкопляскания)