Chapter 01 - The Metamorphosis by Franz Kafka

Chapter 1. Classic Literature VideoBook with synchronized text, interactive transcript, and closed captions in multiple languages. Audio courtesy of Librivox. Read by David Barnes.

Playlist for The Metamorphosis by Franz Kafka: http://www.youtube.com/playlist?list=PL7A6D6EEC645742AC

The Metamorphosis free audiobook at Librivox: http://librivox.org/the-metamorphosis-by-franz-kafka/

The Metamorphosis free eBook at Project Gutenberg: http://www.gutenberg.org/ebooks/5200

The Metamorphosis at Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Metamorphosis

View a list of all our videobooks: http://www.ccprose.com/booklist

Глава I.

Една сутрин Грегор Samsa се събужда от тревожни сънища, той открил, че в

легло той е бил превърнат в един чудовищен който се предава чрез паразити бъг.

Той лежеше върху бронята си твърд гръб и видях, тъй като той вдигна глава, а малко по кафявите му,

засводени корема, разделен на секции, като с твърд лък.

От тази височина одеяло, почти готов да се плъзга изключва напълно, едва ли биха могли

останат по местата си.

Многобройните му крака, жално тънък в сравнение с останалата част от неговата

обиколката, блещукаха безпомощно пред очите му.

"Какво се случи с мен", помисли си той.

Това не беше сън. Неговата стая, подходяща стая за човешко същество,

само донякъде е твърде малък, да тихо между четири добре познати стени.

Над масата, на която се разпространява разопакован колекция на стоки за вземане на проби за кърпа

изход - Samsa е пътуващ търговец - висеше картина, която той е изрязан на

илюстрирано списание малко преди и в доста позлатени рамки.

Това е снимка на жена с шапка на кожа и боа кожа.

Тя седна изправен там, като издигат в посока на зрителя, твърди маншон кожа

в целия си предмишницата е изчезнал.

Поглед Грегор след това се обърна към прозореца.

В мрачната време - дъжд капки падаха гласно надолу върху металната прозорец

перваза - го прави доста меланхолия.

"Защо не мога съня за още малко време и да забрави всичко това

глупост ", помисли си той.

Но това е напълно непрактично, защото той беше свикнал да спи на дясната си страна, и

в сегашното си състояние той не може да се получи в тази позиция.

Без значение колко усилено той се хвърли върху дясната му страна, той винаги валцувани отново върху

гърба му.

Той трябва да са го опитвали сто пъти, затваряйки очите си, така че той не би

, за да видите гърчещи се крака, и даде само когато той започна да се чувствам лека, тъпа болка в

негова страна, която той никога не е изпитвал преди.

"О, Боже", помисли си той, - какво е трудна работа аз сте избрали!

Ден след ден, на пътя.

Подчертава на продажба са много по-големи, отколкото работата в централния офис, и

в допълнение към това, да се справят с проблемите на пътуване, притеснения

за връзки с влакове, нередовна лошо

храна, временно и постоянно променящи се човешки взаимоотношения, които никога не идват от

на сърцето. По дяволите с всичко! "

Той усети лек сърбеж на горната част на корема му.

Той бавно се избута на гърба си близо до леглото пост, така че той можел да вдигне

главата по-лесно, сърбеж страна, което беше изцяло покрити с малки бели

места - той не знаеше какво да направи от тях и искат да се чувстват на място с крак.

Но той е прибран незабавно, за контакт чувствах като студен душ всички

него.

Той пъхна отново в ранната си позиция.

"Това ранното ставане", помисли си той, "прави един мъж доста идиотски.

Един мъж трябва да има съня си.

Други живеят пътуващи търговци, като харем жени.

Например, когато се връщам към кръчмата по време на сутринта, за да напише

до необходимите поръчки, тези господа са просто седна на закуска.

Ако аз да опитам, че с шефа ми, бих се изхвърлят на място.

И все пак, кой знае, дали това не може да бъде наистина добра за мен?

Ако аз не се държах обратно заради родителите ми, щях да напусна преди векове.

Аз ще съм отишъл на шефа и му казах точно това, което мисля, че от дъното на душата

сърцето.

Той би паднал право бюрото си! Колко странно е да седи по това бюрото и

говори на работника или служителя от пътя до там.

Шефът има проблеми със слуха, така че работникът или служителят е да се засили доста близо до него.

Както и да е, аз не напълно са се отказали, че надеждата все още.

След като съм се събират пари, за да плати дълга на родителите ми за него - че трябва да приемате

още пет или шест години - I'll го направя за сигурност.

Тогава ще направи голям пробив.

Във всеки случай, точно сега аз трябва да ставам. Моят влак тръгва в пет часа. "

Той погледна към алармен часовник тиктака далеч от скрин.

"Мили боже!", Помисли си той.

Тя е 06:30, а ръцете ще тихо.

Той е миналото на половин час, вече почти четвърт.

Може ли алармата не са успели да звъни?

Човек вижда от леглото, че е правилно настроен за четири часа.

Със сигурност тя е стъпало. Да, но това е възможно да спи през

този шум, което прави мебелите шейк?

Сега, това е вярно, той не беше спал спокойно, но очевидно той беше спал по-дълбоко.

И все пак, какво трябва да направя сега? На следващия влак, оставени в седем часа.

За да хванеш, че един, той ще трябва да отидат в един луд прилив.

Колекция от образци не беше претъпкана, все пак, и той наистина не се чувствам особено

свеж и активен.

И дори ако той хвана влака, не е избягване на удар с шефа,

, тъй като момче за поръчки на фирмата би сте чакали за пет часа влак и

съобщава новината за отсъствието му отдавна.

Той е креатура на шефа, без гръбнак или интелигентност.

Ами тогава, какво би станало, ако той е болен?

Но това ще бъде изключително неудобно и подозрително, защото по време на петте му

години услуга Грегор не е бил болен нито веднъж.

Шефът със сигурност ще дойде с лекар от здравноосигурителното дружество

и ще укор на родителите си за мързеливи сина им и съкрати всички възражения, с

застрахователните коментари на лекар, за него

всеки е напълно здрав, но наистина мързеливи за работа.

А освен това, ще лекар в този случай да бъде напълно погрешно?

Освен наистина прекалена сънливост след дълъг сън, Грегор в действителност филц

доста добре и дори имаше наистина силен апетит.

Докато мислех всичко това в най-голямото бързане, без да е в състояние да направи

решение да се измъкнем от леглото - будилник показва точно четвърт

седем е предпазлив почука на вратата от главата на леглото.

"Грегор" глас "- това била майка му -" това е 06:45.

Не искате да бъдете по пътя си? "

Мек глас! Грегор се стресна, когато чу гласа му

отговор.

Това беше ясно и безпогрешно по-ранните му глас, но в него се преплитат, като че ли

от по-долу, irrepressibly болезнено скърцащ, които са напуснали думите положително

разлика само в първия момент и

изкривени в реверберация, така че не знам, ако някой беше чувал

правилно.

Грегор исках да отговоря подробно и да обясни всичко, но в тези

обстоятелства той се ограничи да се каже, "Да, да, благодаря ви майка.

Аз съм се веднага. "

Поради дървената врата, промяна в гласа на Грегор, не е наистина забележим

навън, така че майка му се успокои с това обяснение и се разбъркват.

Въпреки това, в резултат на кратък разговор, на другите членове на семейството

осъзнах, че Грегор е неочаквано все още у дома, и вече баща му е бил

чука на една странична врата, слабо, но с юмрук.

Грегор, Грегор ", нарича той," какво става? "

И след кратко време, той го призова отново в по-дълбок глас: "Грегор!"

Грегор! "На другата врата страна, обаче, сестра му

почука леко.

"Грегор? Добре ли си?

Да имаш нужда от нещо? ", Режисьор Грегор отговорите в двете посоки,

"Ще бъда готов веднага."

Той направи усилие с най-внимателен става и чрез вмъкване дълги паузи

между отделните думи, за да се премахне всичко забележителен от гласа му.

Баща му се обърна към закуската.

Въпреки това, сестра прошепна "Грегор, отвори вратата - Аз ви моля."

Грегор не е имал намерение на отваряне на вратата, но се поздрави за неговата

предпазна мярка, придобито от пътуване, за заключване на всички врати по време на нощта, дори и при

начало.

Първо искаше да се изправи тихо и необезпокоявани, да се облече, преди всичко

закуска, и едва след това разгледа по-нататъшни действия, - той забелязал, това ясно - от

мислите, че нещата в леглото, той няма да стигне до разумно заключение.

Той си спомни, че вече често се усеща лека болка или други в леглото, може би

резултат от неудобна легнало положение, които по-късно се оказа чисто

въображаеми, когато той се изправи, и той е

нетърпеливи да видят как настоящия си фантазии постепенно ще се разсее.

Че промяната в гласа му беше нищо друго, освен появата на истински чил,

професионални заболявания на търговски пътници, не на това, че е

малкото съмнение.

Много лесно бе да се хвърли настрана одеяло.

Той се нуждаеше само, за да се повиши малко, и тя падна от само себе си.

Но за да продължи да е трудно, особено защото той беше толкова необичайно широк.

Той се нуждаеше от ръцете и китките, за да се тласък изправено.

Вместо това, обаче, той трябваше само много малки крайници, които бяха непрестанно движещи се

с много различни движения и които, в допълнение, той е в състояние да контролират.

Ако той искаше да се наведе един от тях, а след това това е първият да се разшири, и ако той

най-накрая успя да прави това, което той искаше с този крайник, в същото време всички останали,

както и ако бъде оставен свободен, местят в прекалено болезнено възбуда.

"Но аз не трябва да остане в леглото безполезно", каза Грегор към себе си.

В началото той искаше да стане от леглото си с долната част на тялото му, но тази по-ниска

част - които, между другото, той не е все още погледна и той също не може да

картина ясно - се оказа твърде трудно да се движат.

Опитът отиде толкова бавно.

Когато, след като стана почти неистов, той най-накрая се хвърли напред с цялото си

сила и без да мисли, той избра негова посока неправилно, и той удари долната

орнамент на старинен креват трудно.

Насилие болката, която изпитах му разкрива, че долната част на тялото му беше в

момент може би най-чувствителни.

По този начин, той се опита да получи първия си горната част от тялото на леглото и обърна главата си внимателно

към ръба на леглото.

Той успя да направите това лесно и независимо от нейната ширина и тегло на телесна маса

Последна бавно последва обръщане на главата му.

Но, тъй като той най-накрая вдигна глава извън леглото на открито, той става нетърпелив

движи напред по-нататък по този начин, защото ако той си позволи

в крайна сметка да спадне с този процес,

ще отнеме чудо, за да се предотврати главата му от ранени.

И на всяка цена, той не трябва да губим съзнание в момента.

Той предпочита да остане в леглото.

Въпреки това, след подобни усилия, докато той лежеше там отново въздъхна, както и преди, и

отново видя малката му крайници, които воювали помежду си, ако нещо по-лошо в сравнение с предишните,

и не виждам някакъв шанс за налагане на тихо

и реда за това произволно движение на, той си каза отново, че не може

вероятно да остане в леглото, и че тя може да бъде най-разумно нещо, което трябва да се жертва

всичко, ако имаше дори най-малката

надявам се да се измъкнем от леглото в процеса.

В същия момент, обаче, той не забравяйте да се напомня от време на време

на факта, че спокойно - наистина най-спокойните - отражение може да бъде по-добре, отколкото най-

объркан решения.

В такива моменти, той насочва погледа си толкова точно, колкото той би могъл към прозореца,

но за съжаление имаше малко уверени радост, така трябва да бъдат от един поглед към

утринна мъгла, който криел дори от другата страна на тясната улица.

"Той вече е седем часа, той се каза по-късно главно на алармата

часовник, "вече седем часа и все още такава мъгла."

И за малко, докато вече той лежеше тихо със слаби дишане, като че ли може би

чака за нещо нормално и естествено условия да се появят отново на пълна тишина.

Но тогава той каза за себе си ", преди да удари една четвърт минало седем, каквато

се случи, трябва да съм напълно от леглото.

Освен това, от тогава някой от офиса ще пристигне запитване за мен, защото

Офисът ще се отвори преди седем часа. "

И след това той положи усилия за рок цялата си дължина на тялото на леглото с

униформа движение.

Ако той да се падне на леглото по този начин, главата му, който в хода на

падането, той възнамерява да вдигне рязко, вероятно ще остане невредим.

Неговия гръб изглеждаше трудно, нищо няма да се случи в действителност, че в резултат на

есента.

Неговото най-голямо резервация е притеснявате за силен шум, който есента трябва да създаде

и което вероятно ще предизвика, ако не страх, то поне загриженост от друга

страна на всички врати.

Въпреки това, той трябваше да бъде съден.

Както Грегор е в процес на повдигане себе си половина от леглото - нов метод

повече от игра, отколкото усилие; е нужен само рок с постоянен ритъм - тя

удари го колко лесно всичко това би било, ако някой да дойде да му помощ.

Два силни хора - помисли си той на баща си и слуга на момичето - щеше да е доста

достатъчно.

Те ще имат само трябваше да прокарат своите оръжия по засводени гърба му да го измъкне от

легло, да се наведе с теглото им, и след това просто да упражнява търпение и грижа, че

завършва капакът на пода, където

умалително краката му би след това, че се надява да придобива цел.

Сега, съвсем отделно от факта, че вратите били заключени, в случай, че той наистина се обадите

за помощ?

Независимо от всички утеснението му, той не е в състояние да потисне усмивка на тази идея.

Той вече е стигнал до точката, където, като се люлее по-силно, той поддържа си

равновесие с трудност, и много скоро той в крайна сметка ще трябва да реши, за в

пет минути ще бъде 07:15.

Тогава имаше един пръстен на вратата на апартамента.

"Това е някой от офиса", каза самият той каза, и той почти замръзна, докато неговият

малки крайници само танцуваха около всички по-бързо.

За един миг всичко все още остава.

"Те не се отварят," каза Грегор на себе си, уловени в някои абсурдни надежда.

Но след това, разбира се, както обикновено, слуга момиче с нея фирма протектора, отидох до вратата

и я отвори.

Грегор се нуждаеха да чуят само първата дума за поздрав на посетителя да се признае

веднага кой е той самият мениджър.

Защо е Грегор само един осъден да работи във фирма, където при най-малкото

прекратяване на действието, някой веднага привлече най-голямо подозрение?

Дали всички служители след това колективно, един и всички, негодници?

Сред тях беше там няма истински посветен човек, който, ако той не успя да използва само

няколко часа на сутринта за офис работа, ще стане ненормално от угризения на

съвест и наистина е в нито една държава не да стане от леглото си?

Беше наистина не е достатъчно, за да чирак прави справки, ако такива

разпит е дори необходима?

Трябва ли себе си мениджър идват, и в процеса трябва да бъде доказано пред

цялата невинни семейството, че разследването на този подозрителен

обстоятелство може да бъде възложено само на интелигентност на мениджъра?

И по-скоро като следствие от възбудено състояние, в което тази идея, Грегор, отколкото като

в резултат на реално решение, той се завъртя с цялата си мощ на леглото.

Имаше силен трясък, но не и истинска катастрофа.

Спадът се абсорбира донякъде от килима и, в допълнение, гърбът му беше повече

еластична от Грегор си мислех.

Поради тази причина тъп шум, не беше чак толкова очевиден.

Но той не е имал главата си с достатъчно грижи и го удари.

Той се обърна главата си, раздразнени и в болка, и го втрива върху килима.

"Нещо се е паднал там", заяви мениджърът в съседната стая вляво.

Грегор се опитах да си представя за себе си дали нещо подобно на това, което се случва с

го днес, би могъл да се случи в някакъв момент на управителя.

Най-малко един трябваше да признае възможността за такова нещо.

Въпреки това, сякаш за да даде обща отговор на този въпрос, мениджър сега, с

скърцане на полиран си ботуши, отне няколко решителни стъпки в съседната стая.

От съседната стая на правото на сестра си шепнеха информира Грегор:

"Грегор, мениджърът е тук." "Знам", казва Грегор за себе си.

Но той не посмя да направи гласа му са достатъчно силни, така, че сестра му да чуя.

Грегор, баща му сега каза от съседната стая вляво ", г-н Мениджър

дойде и пита, защо не са оставяли на ранния влак.

Ние не знаем какво трябва да го кажа.

Освен това, той също иска да говори с вас лично.

Така че, моля ви отвори вратата. Той ще бъде достатъчно добър, за да прости на каша

в стаята си. "

В средата на всичко това, мениджър призова по приятелски начин, "Добър

сутрин, г-н Samsa. "

"Той не е добре", казва майка му на мениджър, а баща му е бил все още говори

на вратата, "Той не е добре, повярвайте ми, г-н директор.

В противен случай как ще Грегор пропускайте влак?

Младият мъж е нищо в главата му, с изключение на бизнеса.

Аз съм почти ядосан, че той никога не излиза през нощта.

В момента той е в града осем дни, но той е бил у дома си всяка вечер.

Той седи тук с нас на масата и чете вестник тихо или проучвания му пътуване

графици.

Това е доста отклоняване за него до себе си зает с дърворезба.

Например, той се изрязва малка рамка в течение на две или три вечери.

Вие ще бъдете изумени колко хубав е.

Това е закачена на стената отдясно вътре в стаята. Ще го видите веднага, веднага след като

Грегор се отваря вратата. Както и да е, аз съм щастлива, че сте тук, г-н

Manager.

От себе си, ние никога не би са направили Грегор да отвори вратата.

Той е толкова упорити, и той със сигурност не е добре, въпреки че той се отрече, че това

сутрин. "

"Идвам веднага", казва Грегор бавно и съзнателно и не се движат, така както не

да загубят една дума от разговора.

"Скъпа госпожо, аз не може да го обясни на себе си по някакъв друг начин", заяви мениджърът;

"Надявам се, че това е нищо сериозно.

От друга страна, аз също трябва да се каже, че ние делови хора, за щастие или нещастие,

обаче човек се вгледа в него, много често просто трябва да преодолее леко неразположение за

бизнес причини ".

"Това може да дойде г-н Управител, за да ви видя сега?" Попитало баща си нетърпеливо и

почука веднъж отново на вратата. "Не", казва Грегор.

В съседната стая в ляво болезнена тишина се спусна.

В съседната стая на правото на сестра започна да плаче.

Защо не сестра си на другите?

Тя беше вероятно просто е станал от леглото и дори не са започнали да се обличат

още. Тогава защо тя плаче?

Защото той не ставаше и не е отдаване под наем на мениджър, защото той е бил в

опасност от загуба на позицията си, и защото след това шефът му ще язовец родителите си веднъж

отново със старите изисквания?

Тези вероятно са ненужни грижи в момента.

Грегор е все още тук и не е мислел за изоставяне на семейството му.

В момента той лежеше точно там, на килима, и никой, който е знаел за неговата

състояние щеше да изисква, че той сериозно нека мениджър инча

Грегор Но не би било небрежно отхвърля правилния начин, защото на този малък

неучтивост, за което той ще намери лесно и подходящо извинение по-късно.

Струваше Грегор, че тя може да бъде далеч по-разумно да го оставят на мира

момент, вместо да го смущаващи с плач и разговор.

Но това е много несигурност, което в затруднено положение останалите и извинен своите

поведение. "Г-н Samsa ", мениджърът сега крещят,

гласът му повдигнати, "какво става?

Barricading се в стаята си, отговори с само "да" и, че няма да правят

сериозни и ненужни проблеми за родителите си, и пренебрегването (Споменавам това

само между другото) вашите търговски задължения в една наистина нечувано начин.

Аз говоря тук, в името на родителите ви и вашия работодател, и аз съм

искането ви с цялата си сериозност за незабавно и ясно обяснение.

Аз съм изумен.

Аз съм изумен. Мислех, че съм ви познавал като спокойна, разумна

лице, и сега се появяват внезапно да искате да започне парада в странни настроения.

Главният посочи, за мен по-рано този ден едно възможно обяснение за вашия

пренебрегване - той се отнася до събирането на пари в брой, възложени за вас преди малко -

но в действителност аз почти го даде думата си

чест, че това обяснение не може да бъде правилно.

Въпреки това, сега виждам тук невъобразим прасе, замаяност, и аз съм напълно да губят

желание да говорят за теб в най-малката.

И вашата позиция не е на всички най-сигурните.

Първоначално възнамерявах да Споменавам всичко това, да ви насаме, но тъй като вие се освобождавате

ми да си губя времето тук напразно, аз не знам защо въпросът не трябва да дойдат в

вниманието на родителите си.

Вашият производителността също е много незадоволително напоследък.

Разбира се, това не е от времето на годината да проведе изключителни бизнес, ние признаваме

това, но едно време на годината за провеждане няма бизнес, има няма такова нещо изобщо,

Г-н Samsa, и такова нещо никога не трябва да бъде. "

"Но г-н мениджър", наречен Грегор, освен себе си и в своята възбуда, забравяйки

всичко останало, "аз съм отваряне на вратата незабавно, този момент.

Леко неразположение, заклинание, замаяни, не ми позволява да ставане.

Аз съм все още лежи в леглото, точно сега. Но аз съм доста освежени отново.

Аз съм в средата на ставане от леглото.

Просто имай търпение за кратко време! Нещата не вървят толкова добре, колкото си мислех.

Но нещата са наред. Как изведнъж това може да преодолее някой!

Само вчера вечерта всичко беше наред с мен.

Родителите ми със сигурност знаем, че. Всъщност вчера вечерта имах

малки предчувствие.

Хората трябва да са видели, че на мен в. Защо не мога да съобщи, че в офиса?

Но хората винаги си мислят, че ще получите повече от болест, без да се налага да отседнете в

начало.

Г-н Управител! Вземете лесно на родителите ми!

Има наистина не е основа за критиките, които вие сега сте срещу мен, и

наистина никой не е казал една дума с мен за това.

Може би не сте прочели последните заповеди, които съм продала.

Освен това, сега съм създаването на моето пътуване на влак от осем часа, а няколко часа "

Останалите са направили ми силно.

Г-н Управител, не остават. Аз ще бъда в офиса в правото на човек

далеч. Моля, добротата, за да кажа, че и да

предадете моята почит към главния ".

Докато Грегор бързо blurting всичко това навън едва ли е наясно с това, което той казва, той

преместени в близост до гърдите на чекмеджета, без усилия, вероятно в резултат на

практика той вече е имал в леглото, а сега

той се опитва да се издигне върху него. Всъщност, той искаше да отвори вратата.

Той наистина исках да, да бъде видяно от и да говори с управителя.

Той пожела да станем свидетели на това, което другите сега иска за него, бих казал, когато те видях

него. Ако те се стреснаха, след това Грегор не е имал

повече отговорност и може да бъде спокоен.

Но ако те приемат всичко спокойно, тогава той би няма причина да се вълнува

и, ако той има ход от, наистина може да бъде на гарата около осем часа.

На първо място той се плъзна надолу няколко пъти върху гладката скрин.

Но най-сетне той се даде окончателен люлка и застанаха там.

Той вече не беше изобщо наясно с болки в долната част на тялото му, без значение колко те биха могли да

все още ужилване.

Сега той се остави да падне срещу гърба на близкия стол, на ръба, на който той

готви сам с тънките си крайници.

По този начин той придобива контрол над себе си и се държат тихо, защото той вече може да

чуете мениджър.

"Знаете ли, разбира нито една дума?" Мениджърът попита родителите ", той играе

глупак с нас? "

"За Бога - извика майката вече в сълзи," може би той е много болен и ние сме

разстройващо него. Грете!

Грете! ", Извика тя в този момент.

"Майка?", Наречен на сестрата от другата страна.

Те са прави да бъдат разбрани, през стаята на Грегор,.

"Трябва да отидете на лекар веднага.

Грегор е болен. Побързайте да се лекарят.

Чували ли сте Грегор говоря още? "

"Това е гласът на животните", каза мениджърът забележително тихо в сравнение с

на плача на майката. "Анна!

Анна! "- Кресна баща през залата в кухнята, пляскане на ръцете си,

"Донесе ключар веднага!"

Двете млади жени са вече тече през залата с swishing поли - как

сестра си, себе си облечен толкова бързо? и дръпна отваря вратите на

апартамент.

Човек не можеше да чуе затваряне на всички врати. Те вероятно са напуснали ги отворите, както е

обичаен в апартамент, където е извършено огромно нещастие.

Въпреки това, Грегор са станали много по-спокоен.

Добре, хората не разбират думите му повече, въпреки че изглежда ясно

достатъчно за него, по-ясни, отколкото по-рано, може би защото ушите му са свикнали с

тях.

Но поне хората, които сега мислех, че нещата не са наред с него и са

готови да му помогнат.

Доверието и уверение, с която са били извършени първите договорености

го накара да се чувстват добре.

Той чувстваше, се включват отново в кръга на човечеството и е очаква от

лекар и ключар, без да прави разлика между тях с някоя действителна

прецизност, прекрасен и изненадващи резултати.

За да се получи ясен глас, колкото е възможно за критичните разговор

който предстои, той се изкашля малко, и със сигурност си направи труда да направи това

в един наистина покори начин, тъй като тя е

Възможно е дори този шум звучи като нещо различно от човешки кашлица.

Той вече не се доверие, че ще реши повече.

Междувременно в съседната стая се е превърнала в наистина тих.

Може би родителите му седяха с мениджъра на масата шепот; може би

Всички те са се облегнат на вратата слушане.

Грегор бавно себе си избута към вратата, с помощта на лесен стол, нека

от там, се хвърли срещу вратата, се проведе в изправено положение срещу него - на

топки на малката му крайници са малко лепкава

неща за тях - и си почивал там за момент от неговата усилие.

Тогава той направи опит да завърти ключа в ключалката с устата си.

За съжаление изглежда, че той не е имал реална зъби.

Как тогава той беше да вземете държат на ключа?

Но, за да компенсирате че челюстите му естествено са много силни, с тяхна помощ той

успя да вземеш ключа наистина движещи.

Той не забеляза, че той е очевидно, причиняването на някои щети върху себе си, за

кафява течност излезе от устата му течеше над ключа, и капеше върху пода.

"Просто слушам за момент," каза мениджър в съседната стая, той е превръщането на

ключ. "За Грегор, че е голямо насърчение.

Но всички те трябваше да извика към него, включително и на баща си и майка си: "Хайде,

Грегор, "те трябваше да извика" продължава напред, продължаваме да работим върху ключалката ".

Представата, че всичките му усилия са били последвани с напрежение, той малко

трескаво ключ с всички сила, той може да събере.

Когато ключът се оказа повече, той танцуваше около ключалката.

Сега той се държи в изправено положение само с устата си, и той трябваше да виси върху

ключ или след това го натиснете надолу, отново с цялата тежест на тялото си, както е необходимо.

Доста по-различна щракване на ключалката, тъй като тя най-накрая скъса наистина се събудих Грегор.

Дишаше тежко, каза той за себе си: "Така че аз не се нуждае от ключар," и той постави

главата срещу вратата дръжката да отвориш вратата напълно.

Защото той трябваше да отвори вратата по този начин, тя вече е отворен много широк, без да

него все още е наистина видим.

Той първо трябваше да се превърне бавно по ръба на вратата, много внимателно, на

Разбира се, ако той не искаше да падне неловко на гърба си правото на входа в

стая.

Той все още е зает с това трудно движение и нямаше време да плати

внимание на нещо друго, когато е чул мениджър възкликне силен "Oh!"

Звучеше като вятър, свирки и сега той

видях го, най-близо до вратата, притиснал ръка срещу отвори устата си и се движат

бавно назад, сякаш невидима постоянна сила го избутваше.

Майка му - въпреки присъствието на управителя, тя стоеше тук с косата си

стърчи на края, все още е бъркотия от нощта - гледаше на баща си с нея

стисна ръце.

След това тя отива на две крачки към Грегор и рухна в средата на нея

поли, които са разпръснати около всичките си, лицето си, потънал на гърдите си,

напълно скрити.

Баща му стисна юмрук с враждебно изражение, ако той желае да прокара Грегор

обратно в стаята си, после погледна неуверено около дневната, закри очите си

с ръцете си и извика така, че със силните си гърда се разтресе.

В този момент Грегор не е взел една стъпка в стаята, но се облегна тялото му от

срещу твърдо прикован крило на вратата отвътре, така че само половината от тялото му е

видими, както и главата му, наклонена

настрани, с които той надникна над другите.

Междувременно тя е станала много по-ярка.

Постоянния ясно от другата страна на улицата е част от безкрайното сиво-

черен къща, намираща се обратното - това е болница с тежки редовни прозорци

разрушаването на фасадата.

Дъждът все още идват, но само в големи индивидуални капки видимо и здраво

срине един по един върху земята.

Закуската ястия стояха струпани около масата, защото за баща си

закуска е време най-важното хранене през деня, която той продължава в продължение на часове от

четенето на различни вестници.

Директно напречно на отсрещната стена висеше фотографията на Грегор от времето на неговата

военна служба, това е картина на него като лейтенант, тъй като той, усмихвайки се и се тревожи

свободно, с ръка върху меча си, изисква уважение към неговия лагер и униформа.

Вратата към залата беше открехната, и тъй като вратата на апартамента беше отворена,

може да се види в разтоварването на апартамент и началото на стълбище

слизат надолу.

"Сега", каза Грегор, добре знаят, че той е единственият, който е запазил самообладание.

"Аз ще се облече веднага, опаковка на събирането на проби, и тръгнахме.

Ще ми позволи да се определи по пътя ми, няма ли?

Виждате ли, г-н директор, аз не съм прасе с глава, и аз съм щастлив да работя.

Пътуването е изморително, но не можех да живея без него.

Къде отиваш, г-н Управител? За офиса?

Наистина ли?

Ще докладвам за всичко правдиво?

Човек може да бъде неработоспособно, моментално, но точно това е най-добрият

време, за да се помни по-ранните постижения и да се смята, че по-късно, след

пречки са бутна настрана,

лице ще работят още по-нетърпеливо и интензивно.

Наистина съм толкова задължен на г-н Главен - знаете, че много добре.

От друга страна, аз съм загрижен за моите родители и сестра ми.

Аз съм в поправката, но аз ще се работи отново от него.

Да не се правят нещата по-трудни за мен, отколкото те вече са.

Говори от мое име в офиса! Хората не обичат пътуващи търговци

Знам това.

Хората си мислят, че те печелят куп пари и по този начин води глоба живот.

Хората не изобщо да има специална причина да мисля, чрез това решение

ясно.

Но вие, г-н директор, имате по-добра перспектива за какво става дума в сравнение с други

хора, дори и аз ви кажа, в пълно доверие, по-добра перспектива от г-н

Председателят на себе си, който в качеството му на

работодателят може да пусне своя преценка да прави случайни грешки за сметка на

служител.

Можете също така знаем достатъчно добре, че пътуващ търговец, който е извън

офис почти цялата година може да стане толкова лесно жертва на клюки, случайности,

и неоснователни жалби, срещу които

това е невъзможно за него да се защитава, тъй като за по-голямата си част той не чува

за тях на всички и само тогава, когато той е изчерпал след завършване на пътуването и в

дом получава да се чувстват в собственото си тяло на гаден

последици, които не могат да бъдат старателно проучени обратно към техния произход.

Г-н Управител, не оставяйте без да продумат ми каза, че ще най-малко

Признавам, че Аз съм малко в дясно! "

Но в първите думи на Грегор мениджър вече отвърна, и сега той погледна назад

в Грегор над си потрепване на раменете с свити устни.

По време на реч Грегор все още той не е за момент, но непрекъснато се отдалечава към

врата, без да откъсне очите си от Грегор, но наистина постепенно, ако е

тайна забрана за напускане на стаята.

Той вече беше в залата, и като се има предвид, внезапно движение, с което той най-накрая

смъкна крак на хола, човек би могъл да смята, че той току-що беше изгорена

стъпалото на крака му.

В залата, обаче, той протегна дясната си ръка далеч от тялото си към

стълбище, тъй като ако някои наистина свръхестествени релеф го чакаше

там.

Грегор осъзнах, че той не трябва при никакви обстоятелства да дава възможност на управителя да си отиде

в тази рамка на ума, особено ако позицията му във фирмата не е трябвало да бъдат поставени

в най-голямата опасност.

Неговите родители не разбират всичко това много добре.

През дългите години, те са развили убеждението, че Грегор е създадена за живот

в неговата фирма, и в допълнение, те имат толкова много да се направи в днешно време с настоящите си

неприятности, че всички предвидливост е чужда за тях.

Но Грегор тази предвидливост. Мениджърът трябва да се проведе, успокои се,

убеден, и най-накрая спечели.

Бъдещето на Грегор и семейството му наистина зависи от това!

Ако само сестра е била там! Тя беше умен.

Тя вече викаха, докато Грегор все още лежеше кротко на гърба си.

И мениджър, този приятел на дамите, със сигурност ще оставя да се ръководи от

нея.

Тя щеше да затвори вратата на апартамента и да го говори от уплаха си

в залата. Но сестра дори не беше там.

Грегор трябва да се справят с нея себе си.

Без да мисля, че все още той не знае нищо за настоящия си способността да се движат

и че речта си, вероятно наистина вероятно отново не са били

разбира, той напуска крилото на вратата,

избута себе си през отвора, и исках да отида на управителя, който е

вече стегнат върху парапет с двете си ръце на кацане в

смешен начин.

Но както той погледна за нещо, за да се държим с малък писък Грегор

веднага падна върху многобройните си малко краката.

Едва се е това да се случи, когато се чувства за първи път тази сутрин

физическото благосъстояние.

Малки крайници фирма пода под тях, те се подчини перфектно, тъй като той забелязал да му

радост, и се стремят да го носят напред в посоката, която той искаше.

Веднага той вярва, че окончателното подобрение на всичките му страдания

незабавно на ръка.

Но в самия момент, когато той лежеше на пода на рока в сдържан начин доста

тясно и пряко срещу майка си, който очевидно е напълно потънал в

себе си, тя изведнъж скочи с

ръце се разпространиха далеч един от друг и пръстите си разшири и извика: "Помощ, за Бога

саке, помощ! "

Тя приема, наведе главата си, сякаш искаше да видите Грегор по-добре, но работи

безсмислено, противоречащи на този жест, забравяйки, че зад нея стоеше

таблицата с всички ястия на нея.

Когато тя стигна до масата, седна тежко върху него, сякаш разсеяно, и

не изглежда да забележите, че до кафето си изливат върху

килим в пълен поток от големите преобърнал контейнер.

"Майка, майка," каза Грегор тихо, и погледна към нея.

Мениджър за миг са изчезнали напълно от съзнанието му.

В очите на протичащия кафе Грегор не можеше да спре да се скъсат челюстите му в

въздуха няколко пъти.

По това майка му изкрещя всичко отначало, побърза от масата и се срина в

прегръдките на баща си, който се втурне срещу нея.

Но Грегор нямаше време сега за родителите му - мениджър е вече на

стълбище. Нивото на брадичката си с стълбче

мениджър погледна назад за последен път.

Грегор първоначално движение, за да се изравнят с него, ако е възможно.

Но мениджърът трябва да има съмнение за нещо, защото той направи скок над

няколко стълби и изчезна, все още вика: "А!"

Звукът отекваше в целия стълбището.

Сега, за съжаление този полет на мениджъра също изглеждаше обърквам баща си

напълно.

Рано той е бил относително спокоен, вместо да вървят след мениджър

себе си или най-малко не пречи на Грегор от преследването му, с дясната си ръка той

сграбчи държат на тръстика на мениджъра, който

, и той е оставил зад с шапка и палто на един стол.

С лявата си ръка, баща му вдигна голям вестник от масата и

тропаше с крака на пода, той за шофиране Грегор назад в стаята си, като

размахване на захарна тръстика и вестник.

Не искане на Грегор е от някаква полза, нито искане би дори да се разбира.

Без значение как желание беше да се обърнат главата си с уважение, баща му просто всичка сила

толкова по-трудно с нозете си.

Другата стая от него майка му извади отворен прозорец, въпреки хладното

време, и наведе с ръце на бузите си, тя блъсна лицето си далеч извън

прозореца.

Между алея и стълбището силен проект, завеси на

прозорец лети наоколо, вестниците на масата покосен, и отделните листове

запърха надолу по пода.

Бащата безмилостно натисна напред, бутане съскането, като див мъж.

Сега, Грегор не е имал практика всички ще назад - това е наистина много бавно става.

Ако Грегор само е било позволено да се обърнеш, той би са били в неговото

стая веднага, но той се страхуваше да направи своя баща нетърпелив от време отнема

процес да се обръща, и всеки момент

той е изправена пред заплахата от смъртоносен удар на гърба си или главата си от захарна тръстика в неговия

ръката на баща му.

Накрая Грегор не е имал друг избор, защото той забеляза с ужас, че той не

разберат още как да се запази посоката си ще назад.

И така започна той, на фона на постоянно тревожни странично погледи в посока на баща си,

да се предаде колкото е възможно по-бързо, въпреки че в действителност това е само

прави много бавно.

Може би баща му е забелязал неговите добри намерения, защото той не наруши Грегор

в това движение, но с върха на бастуна от разстояние, той дори режисира

Грегор ротационното движение тук и там.

Ако само баща му не е изсъска така непоносимо!

Поради това Грегор напълно загубил главата си.

Той беше вече почти напълно се обърна, когато, винаги с това съскане

ухото му, той просто е направил грешка и се върна малко.

Но когато той най-накрая бе успешна в главата си в предната част на вратата

откриване, стана ясно, че тялото му е твърде широк, за да премине през допълнителни.

Естествено, баща му, в сегашния си психическо състояние, не е имал идеята за отваряне на други

крило на вратата малко, да създаде подходяща проход за Грегор, за да получите чрез.

Неговият единствен фиксирани мисъл беше, че Грегор трябва да влязат в стаята си толкова бързо, колкото

възможно.

Той никога не би позволила разработва препарати, които Грегор изисква да се ориентират

себе си и по този начин може би се през вратата.

Напротив, ако има няма да има пречки и с един особен шум, той сега

изпъди Грегор напред.

Зад Грегор звука в този момент вече не беше като глас на само един

баща.

Сега тя наистина вече не е шега, и Грегор се принуди, да става каквото може,

във вратата. Едната страна на тялото му се надигна.

Той лежеше под ъгъл в отвора на вратата.

Си фланг е засилваше с остъргване. От бялата врата грозни петна бяха оставени.

Скоро той се заби и не биха били в състояние да се движат повече на собствените си.

Малките крака от едната страна висяха, потрепване във въздуха над, и тези, от друга страна

страна се оказаха болезнено в пода.

Тогава баща му му даде един наистина силен освободителна тласък от зад, и той

сноват, силно кървене, далеч във вътрешността на стаята си.

Вратата изгърмя с тръстика, и най-накрая беше тихо.