Мартин Жак: Да разберем възхода на Китай

Говорейки по време на TED Salon в Лондон, икономистът Мартин Жак пита: Как ние на Запад разбираме Китай и неговия феноменален възход? Автор на "Когато Китай управлява света," той изследва защо хората на Запад често размишляват за нарастващата мощ на китайската икономика, и предлага три градивни елементи за разбиране какво е Китай и в какво ще се превърне. .

Светът се променя

с наистина забележителна скорост.

Ако погледнете графиката тук горе,

ще видите, че през 2025 година,

прогнозите на Goldman Sachs предсказват,

че китайската икономика

ще бъде почти същия размер като американската икономика.

И ако се вгледате в диаграмата

за 2050 година,

там се прогнозира, че китайската икономика

ще бъде два пъти по-голяма от Американската икономика,

а Индийската икономика ще бъде почти същата големина

както Американската икономика.

И ние трябва да имаме предвид тук,

че тези прогнози бяха изготвени

преди западната финансова криза.

Преди няколко седмици

гледах последните прогнози

от BNP Paribas,

за това кога Китай

ще има по-голяма икономика,

от тази на Съединените щати.

Goldman Sachs прогнозираха 2027 година.

Прогнозата, направена след кризата

е 2020 година.

Това е само след едно десетилетие.

Китай ще промени света

в два основни аспекта.

На първо място,

това е огромна развиваща се страна,

с население от 1,3 милиарда души,

която се развива през последните повече от 30 години

с около 10 процента годишно.

И в рамките на едно десетилетие

ще има най-голямата икономика в света.

Никога досега в модерната история,

най-голямата икономика в света

не е била на развиваща се страна,

вместо на развита страна.

На второ място,

за първи път в модерната история,

доминиращата държава в света --

която според мен ще стане Китай --

няма да бъде от Запада,

и ще произхожда от много, много различна цивилизация.

Знам, че има широко разпространено убеждение на Запад,

че докато държавите се модернизират,

те също усвояват западния начин на живот.

Това е илюзия.

Това е предположение, че модерността

е продукт само на конкуренция, пазари и технологии.

Това не е така. Тя е също оформена еднакво

от историята и културата.

Китай не е като Запада,

и няма да стане като Запада.

Ще остане в много основни аспекти

много различен.

Сега, големият въпрос тук е очевидно,

какво да си мислим за Китай?

Как да се опитаме да разберем какво е Китай?

И проблемът, който имаме на Запад в момента, до голяма степен е,

че традиционният подход

е, че ние го разбираме наистина от западна гледна точка,

използвайки западни идеи.

Ние не можем да правим това.

Сега искам да ви предложа

три градивни елементи,

за да се опитате да разберете какво представлява Китай --

само като начало.

Първото е това,

че Китай не е всъщност една национална държава.

Добре, той нарича себе си национална държава

през последните сто години.

Но всеки, който знае нещо за Китай,

знае, че той е много по-стар от това.

Така е изглеждал Китай след победата на династията Чин

през 221 година преди новата ера, в края на периода на враждуващите класи --

раждането на съвременен Китай.

И можете да го видите в сравнение с границите на съвременен Китай.

Или веднага след това, династията Хан,

още преди 2000 години.

И можете да видите, че вече заема

по-голяма част от това, което днес знаем като източен Китай,

което е мястото, където по-голяма част от китайците живели тогава

и живеят сега.

Невероятното нещо тук е,

че това, което дава на Китай усещането, че е Китай,

това, което дава на Китайците

усещането за това, че са Китайци,

идва не от последните сто години,

не от периода на националната държава,

както се е случило на Запад,

но от периода, ако искате,

на цивилизираната държава.

Тук си мисля, например,

за обичаи като родови поклонения,

за много характерно схващане за държавата,

също така, много характерна представа за семейството,

социални взаимоотношения като гуанши,

Конфуциански ценности и др.

Това са все неща, които идват

от времето на цивилизираната държава.

С други думи, Китай, за разлика от западните държави и повечето страни в света,

е оформен от чувството си за цивилизация,

неговото съществуване като цивилизирана държава,

а не като национална държава.

И има още нещо, което да се добави към това, и то е следното:

Разбира се, ние знаем, че Китай е голям, огромен,

демографски и географски,

с население от 1,3 милиарда души.

Това, с което често не сме много наясно

е фактът,

че Китай е изключително разнообразен

и много плуралистичен,

и в много отношения много децентрализиран.

Не може да управлявате площ от такъв мащаб просто от Пекин,

въпреки че си мислим, че това е така.

Никога не е било така.

Така че това е Китай, цивилизирана държава,

а не национална държава.

И какво означава това?

Ами мисля, че има най-различни значими последици.

Ще ви дам два примера набързо.

Първият е, че

най-важната политическа стойност за китайците

е обединението,

поддържането

на Китайската цивилизация.

Знаете ли, преди 2000 години, Европа:

разпадане, разпокъсаността на Свещената Римска империя [Римската империя].

Тя се разделила, и останала разделена до днес.

Китай, през същия период от време,

отишъл в точно обратната посока,

много болезнено задържайки тази огромна цивилизация,

цивилизирана държава цяла.

Второто нещо

е може би по-прозаично,

което е Хонг Конг.

Спомняте ли си предаването на Хонг Конг

от Великобритания на Китай през 1997 година?

Може би си спомняте

какво беше китайското конституционно предложение.

Една държава, две системи.

И мога да се обзаложа,

че едва ли някой на Запад им повярва.

"Прах в очите.

Когато Китай се докопа до Хонг Конг,

това няма да се случи."

13 години по-късно,

политическата и правната система в Хонг Конг

са толкова различни сега, колкото бяха през 1997 година.

Ние сгрешихме. Защо сгрешихме?

Ние сгрешихме, защото си мислихме, напълно естествено,

за модела на националната държава.

Мислете си за обединението на Германия през 1990 година.

Какво се случи?

Ами, в основни линии, изтока беше погълнат от запада.

Една нация, една система.

Това е мисленето за национална държава.

Но не можете да управлявате страна като Китай,

цивилизирана страна,

на базата на една цивилизация, една система.

Не става.

Така че всъщност реакцията на Китай

по въпроса за Хонг Конг --

както ще бъде по въпроса за Тайван --

беше естествен отговор:

една цивилизация, много системи.

Нека да ви предложа друг градивен елемент,

за да се опитаме да разберем Китай --

може би не толкова удобен.

Китайците имат много, много различна

концепция за раса,

в сравнение с повечето други страни.

Знаете ли,

от 1.3 милиарда китайци,

над 90 процента от тях

мислят, че принадлежат към една и съща раса,

Хан.

Сега, това е напълно различно

от другите страни с най-голямо население в света.

Индия, САЩ,

Индонезия, Бразилия --

всички те са многорасови.

Китайците не се чувстват по този начин.

Китай е многорасова само

наистина в периферията.

Така че въпросът е, защо?

Ами причината, мисля, по същество

е, отново, назад в цивилизираната държава.

История от най-малко 2000 години,

история на завладяване, окупация,

поглъщане, усвояване и т.н.,

довели до процеса, чрез който,

с течение на времето, тази идея за Хан се появила --

разбира се, подхранвана

от нарастващо и много значимо усещане

за културна идентичност.

Голямото предимство на този исторически опит

е, че без Хан,

Китай никога нямаше да остане цял.

Идентичността за Хан беше цимента,

който задържал тази страна цяла.

Големият недостатък на това е,

че Хан имат много слабо схващане

за културни различия.

Те наистина вярват

в собственото си превъзходство,

и не се отнасят с уважение,

към онези, които не са.

Оттам идва и тяхното отношение, например,

към Уйгурите и Тибетците.

Или нека да ви дам моя трети градивен елемент,

китайската държава.

Сега, връзката

между държавата и обществото в Китай

са много различни от тези на Запад.

Така, ние на Запад

преобладаващо изглежда си мислим -- в последните дни най-малко --

че правомощията и легитимността на държавата

са функции на демокрацията.

Проблемът с това предложение

е, че Китайската държава

се радва на по-голяма легитимност

и повече правомощия,

сред Китайците,

отколкото е вярно

за всяка западна държава.

И причината за това

е понеже --

ами, има две причини за това, мисля.

И това очевидно няма нищо общо с демокрацията,

защото от наша гледна точка Китайците със сигурност нямат демокрация.

И причината за това е,

от една страна, защото държавата в Китай

има много специално --

тя се радва на много специална значителност,

като представител,

въплъщение и пазител

на Китайската цивилизация,

на цивилизационната държава.

Това е най-близко до това Китай да изпълнява

един вид духовна роля.

А втората причина е защото,

докато в Европа

и Северна Америка,

властта на държавата е постоянно оспорвана --

искам да кажа в Европейската традиция,

исторически срещу църквата,

срещу други сектори на аристокрацията,

срещу търговци и т.н. --

за 1000 година

властта на китайската държава

не е била оспорвана.

Тя е нямала сериозни съперници.

Така че можете да видите,

че начинът, по който властта е построена в Китай

е много различен от нашия опит

в западната история.

В резултат на това, между другото,

китайците имат много по-различно възприятие за държавата.

Докато ние я виждаме като нарушител,

непознат,

със сигурност орган,

чиито правомощия трябва да бъдат намалени,

или дефинирани и ограничени,

Китайците въобще не виждат държавата по този начин.

Китайците виждат държавата

като интимен -- не само като интимен всъщност,

като член на семейството --

всъщност не просто като член на семейството,

но като главата на семейството,

патриарха на семейството.

Това е китайското схващане за държавата --

много, много различно от нашето.

То е заложено в общество по много различен начин,

отколкото, както е

на Запад.

И бих ви предложил, че действително това, с което се занимаваме тук,

в Китайския контекст,

е нов вид модел,

който е по-различен от всичко,

за което можем да се сетим в миналото.

Помнете, че Китай вярва в пазара и държавата.

Искам да кажа, Адам Смит,

пишейки още в края на 18 век, казва:

"Китайският пазар е по-голям и по-развит

и по-сложен

от всеки в Европа."

И, с изключение на периода на Мао,

това е останало повече или по-малко вярно и досега

Но това е комбинирано

с изключително силна и повсеместна държава.

Държавата е навсякъде в Китай.

Искам да кажа, тя води фирмите,

много от тях все още са публична собственост.

Частните фирми, колкото и да са големи, като Lenovo,

зависят в много отношения от държавен патронаж.

Икономически цели и т.н.

се определят от държавата.

И държавата, разбира се, нейният авторитет се простира и в други области --

с които сме запознати --

с неща като политиката за едно дете.

Нещо повече, това е много стара държавна традиция,

много стара традиция за управление на държавата.

Искам да кажа, ако искате илюстрация на това,

Великата китайска стена е един пример.

Но това е друг, това е Великия канал,

който бил построен първоначално

в пети век преди Христа,

и бил завършен

в седми век от нашата ера

Простира се в продължение на 1114 мили (1793 километра),

свързвайки Пекин

с Хангджоу и Шанхай.

Така че има дълга история

на изумителни държавни инфраструктурни проекти

в Китай,

което предполагам ни помага да си обясним това, което виждаме днес,

което е неща като язовира Трите клисури

и много други подобни примери

за държавна компетенция

в рамките на Китай.

Ето ги и трите градивни елементи,

в опитите ни да разберем различията е Китай --

цивилизираната държава,

понятието за раса

и естеството на държавата

и нейната връзка с обществото.

И все пак, ние все още настояваме, до голяма степен,

мислейки си, че можем да разберем Китай,

като просто се позоваваме на западния опит,

гледайки на него през западни очи,

използвайки западни понятия.

Ако искате да разберете защо

ние безпогрешно изглежда, че разбираме Китай погрешно --

нашите прогнози за това какво ще се случи в Китай са неверни --

това е причината.

За съжаление мисля,

трябва да кажа, че мисля,

че отношението към Китай

е това на човек с дребнав западен манталитет.

То е донякъде арогантно.

То е арогантно, в смисъл,

че ние смятаме, че сме най-добрите,

и затова имаме универсалната мярка.

И на второ място, то е невежо.

Ние отказваме да адресираме наистина

въпроса за различията.

Знаете ли, има много интересен пасаж

в книгата на Пол Коен, американски историк.

И Пол Коен твърди,

че Западът мисли за себе си,

като може би за най-космополитната

от всички култури.

Но това не е.така.

В много отношения,

той е най-ограничения,

защото за 200 години

Запада е бил толкова доминиращ в света,

че наистина не е било необходимо

да разбира други култури,

други цивилизации.

Защото, в крайна сметка,

той би могъл, ако е необходимо със сила,

да наложи своята воля.

Докато тези култури --

почти останалата част от света, всъщност --

която била в много по-слаба позиция, за разлика от Запада,

била принудена да разбира Запада,

поради присъствието на Запада в тези общества.

И затова, те са в резултат на това,

та са по-космополитни в много отношения, отколкото Запада.

Искам да кажа, да вземем въпроса за Източна Азия.

Източна Азия: Япония, Корея, Китай и т.н. --

една трета от населението на света живее там,

сега най-големият икономически регион в света.

И ще ви кажа сега,

че източно азиатците, хората от Източна Азия,

са далеч по-добре осведомени

за Запада,

отколкото Запада е за Източна Азия.

Сега този въпрос е много уместен, боя се,

за днешно време.

Защото какво се случва? Нека да се върнем на тази диаграма от началото --

графиката от Goldman Sachs.

Това, което се случва е

че много бързо в исторически план,

света се движи

и формира,

не от старите развити страни,

но от развиващия се свят.

Ние виждаме това

от гледна точка на Г-20 --

узурпиращи много бързо позицията на Г-7,

или Г-8.

И има две последствия от това.

На първо място, Запада

бързо губи

влиянието си в света.

Имаше драматична илюстрация на това, всъщност преди една година --

в Копенхаген, на конференцията за изменението на климата.

Европа не беше на крайната маса за преговори.

Кога за последно се случило това?

Бих се обзаложил, че най-вероятно преди около 200 години.

И това ще се случи в бъдещето.

И второто последствие е,

че светът неизбежно, в резултат на това,

ще става все по-непознат за нас,

тъй като ще бъде формиран от култури и преживявания, и истории,

с които не сме много запознати,

или, с които не общуваме.

И накрая, боя се -- да вземем Европа,

Америка е малко по-различна --

но Европейците като цяло, трябва да кажа,

не са запознати,

не са наясно,

с начина, по който светът се променя.

Някои хора -- имам английски приятел в Китай,

и той ми каза: "Континентът ходи насън в забрава."

Ами, може би това е вярно,

може би това е преувеличение.

Но има и друг проблем, който е свързан с това --

че Европа все повече се откъсва от света --

и това е нещо като

губене на представа за бъдещето.

Искам да кажа, Европа навремето, разбира се, преди определяше бъдещето

с нейната увереност.

Вземете 19-ти век например.

Но това, уви, вече не е вярно.

Ако искате да почувствате бъдещето, ако искате да вкусите от бъдещето,

опитайте Китай -- това е стария Конфуций.

Това е жп гара,

подобна на която не сте виждали никога преди.

Дори не прилича на жп гара.

Това е новата жп гара на Гуанджоу

за високоскоростни влакове.

Китай вече има по-голяма мрежа,

от всяка друга страна в света,

и скоро ще има по-голяма от всички останали страни в света, взети заедно.

Или вземете това: Сега това е само идея,

но това е идея, която наскоро ще бъде изпитана

в предградие на Пекин.

Тук имате мегабус,

на горния етаж вози около 2000 души.

Той пътува по релси

по крайградски път,

и колите се движат под него.

И равива скорост до 100 мили (160 километра) в час.

Това е начина, по който ще се развиват нещата,

тъй като Китай има много специфичен проблем,

който е различен от Европа

и различен от Съединените щати.

Китай има огромен брой хора и няма място.

Така че това е решение за ситуацията,

когато Китай ще има

много, много, много градове

с над 20 милиона души.

Добре, как бих искал да завърша?

Ами, какво трябва да бъде отношението ни

към този свят,

който виждаме

да се развива много бързо

пред нас?

Мисля, че ще има добри неща в него и ще има лоши неща в него.

Но искам да твърдя, преди всичко,

голяма положителна картина за този свят.

В продължение на 200 години,

светът беше по същество управляван

от фрагмент от населението на света.

Това е, което представляха Европа и Северна Америка.

Пристигането на страни

като Китай и Индия --

между тях 38 процента от населението на света --

и други като Индонезия и Бразилия и т. н.,

представлява най-важният единичен акт

на демократизация

през последните 200 години.

Цивилизациите и културите,

които са били пренебрегвани, които са нямали глас,

които не са били изслушвани, които не са били известни,

ще имат различен вид

представителство в този свят.

Като хуманисти, ние трябва да приветстваме, разбира се,

тази трансформация.

И ще трябва да научим

за тези цивилизации.

Този голям кораб тук

е онзи, на който плавал Джън Хъ

в началото на 15 век,

по време на големите му пътувания

около Южнокитайско море, Източнокитайско море

и през Индийския океан до източна Африка.

Малката лодка пред него

е кораба, в който, 80 години по-късно

Христофор Колумб прекосил Атлантическия океан.

(Смях)

Или, погледнете внимателно

този копринен свитък,

направен от Жу Жоу

през 1368 година.

Мисля, че те играят голф.

Исусе, китайците дори изобретили голфа.

Добре дошли в бъдещето. Благодаря ви.

(Ръкопляскания)