< Return to Video

Джонатан Трент: Енергия от водорасли

  • 0:01 - 0:03
    Преди години си поставих за цел да разбера
  • 0:03 - 0:06
    дали е възможно да се разработят биогорива
  • 0:06 - 0:11
    в такъв мащаб, че те да се конкурират с фосилните горива,
  • 0:11 - 0:14
    но да не конкурират земеделието за вода,
  • 0:14 - 0:17
    тор или земя.
  • 0:17 - 0:18
    И ето какво измислих.
  • 0:18 - 0:20
    Представете си, че построим капсула, която да потопим
  • 0:20 - 0:22
    под вода и запълним с отпадъчна вода
  • 0:22 - 0:25
    и някаква форма на микроводорасли, произвеждащи петрол
  • 0:25 - 0:27
    и я направим от някой пластичен материал,
  • 0:27 - 0:29
    който се движи заедно с вълните под водата
  • 0:29 - 0:32
    и системата, която ще построим, разбира се,
  • 0:32 - 0:34
    използва слънчева енергия, за да подхранва водораслите,
  • 0:34 - 0:36
    а те, от своя страна, използват въглероден диоксид, което е добре,
  • 0:36 - 0:38
    и растейки произвеждат кислород.
  • 0:38 - 0:42
    Растящите водорасли са в контейнер,
  • 0:42 - 0:45
    който отдава топлината на околната вода
  • 0:45 - 0:47
    и можем да ги събираме и правим биогорива
  • 0:47 - 0:50
    и козметика, и тор, и фураж,
  • 0:50 - 0:53
    и, разбира се, за това ще е нужна голяма площ,
  • 0:53 - 0:55
    съответно трябва да се съобразим с други,
  • 0:55 - 0:59
    например рибари и кораби и такива неща,
  • 0:59 - 1:02
    но все пак говорим за биогорива,
  • 1:02 - 1:04
    а всички знаем колко важна е възможността да се сдобием
  • 1:04 - 1:06
    с алтернативно течно гориво.
  • 1:06 - 1:09
    Защо говорим за микроводорасли?
  • 1:09 - 1:13
    Виждате графика, показваща различните видове култури,
  • 1:13 - 1:17
    които са предвидени за производство на биогорива.
  • 1:17 - 1:19
    Така че виждате неща като соя,
  • 1:19 - 1:21
    която произвежда 50 галона от декар годишно,
  • 1:21 - 1:27
    или слънчоглед, рапица, ятрофа, палма,
  • 1:27 - 1:31
    а тази висока графа показва с какво може да допринесат микроводораслите.
  • 1:31 - 1:34
    Иначе казано, микроводораслите произвеждат между 2000
  • 1:34 - 1:36
    и 5000 галона от декар годишно,
  • 1:36 - 1:40
    сравнено с 50 галона от декар годишно от соята.
  • 1:40 - 1:43
    А какво са микроводорасли? Микроводораслите са
  • 1:43 - 1:45
    микро - това ще рече, че са изключително малки, както се вижда
  • 1:45 - 1:48
    това е снимка на тези едноклетъчни организми,
  • 1:48 - 1:51
    сравнена с човешки косъм.
  • 1:51 - 1:53
    Тези малки организми съществуват
  • 1:53 - 1:56
    от милиони години и има хиляди
  • 1:56 - 1:58
    различни видове микроводорасли по света,
  • 1:58 - 2:01
    някои от които са най-бързо растящите растения на планетата
  • 2:01 - 2:04
    и произвеждат, както ви показах, много петрол.
  • 2:04 - 2:07
    И така, защо искаме да направим това в морето?
  • 2:07 - 2:10
    Причината, поради която го правим в морето е защото
  • 2:10 - 2:15
    ако погледнете нашите крайбрежни градове, няма избор,
  • 2:15 - 2:18
    защото ще използваме отпадъчна вода, както подсказах,
  • 2:18 - 2:19
    а повечето пречиствателни станции
  • 2:19 - 2:23
    са в градовете.
  • 2:23 - 2:27
    Това е Сан Франциско, който вече има около
  • 2:27 - 2:29
    1500 километра канализационни тръби
  • 2:29 - 2:33
    и изхвърля отпадъчните си води в морето.
  • 2:33 - 2:37
    Различните градове по света третират отпадъчната си вода
  • 2:37 - 2:40
    по различен начин. Някои я обработват.
  • 2:40 - 2:41
    Някои просто я изхвърлят.
  • 2:41 - 2:44
    Но във всички случаи, водата, която се изхвърля
  • 2:44 - 2:47
    е абсолютно подходяща за отглеждането на микроводорасли.
  • 2:47 - 2:49
    Нека си представим как би изглеждала системата.
  • 2:49 - 2:51
    Наричаме я "Омега", което е акроним за
  • 2:51 - 2:55
    офшорни мембранни капсули за отглеждане на водорасли.
  • 2:55 - 2:58
    В "НАСА" трябва да имате хубави акроними.
  • 2:58 - 3:00
    А как работи? Отчасти вече ви показах как.
  • 3:00 - 3:04
    Слагаме отпадъчна вода и източник на въглероден диоксид
  • 3:04 - 3:07
    в нашата плаваща структура
  • 3:07 - 3:11
    и отпадъчната вода осигурява хранителни вещества на водораслите,
  • 3:11 - 3:14
    а те изолират въглеродния диоксид, който иначе
  • 3:14 - 3:16
    би се отделил в атмосферата като парников газ.
  • 3:16 - 3:18
    Те, разбира се, използват слънчева енергия, за да растат,
  • 3:18 - 3:21
    а енергията от вълните на повърхността осигурява енергия
  • 3:21 - 3:23
    за разбъркване на водораслите, а температурата
  • 3:23 - 3:26
    се контролира от температурата на околната вода.
  • 3:26 - 3:29
    Растящите водорасли произвеждат кислород, както споменах,
  • 3:29 - 3:33
    а също произвеждат и биогорива, тор, храна
  • 3:33 - 3:36
    и други подобни интересни продукти.
  • 3:36 - 3:39
    И системата е затворена. Какво имам предвид?
  • 3:39 - 3:42
    Тя е модулна. Да предположим, че нещо
  • 3:42 - 3:44
    абсолютно неочаквано се случи на един от модулите.
  • 3:44 - 3:46
    Тече. Ударен е от мълния.
  • 3:46 - 3:49
    Отпадъчната вода, която изтече е вода,
  • 3:49 - 3:51
    която така или иначе отива в крайбрежната околна среда,
  • 3:51 - 3:53
    а водораслите, които изтекат са биоразградими
  • 3:53 - 3:54
    и понеже живеят в отпадъчни води, това ще рече,
  • 3:54 - 3:57
    че са сладководни водорасли, което означава, че не могат
  • 3:57 - 3:59
    да живеят в солена вода, така че умират.
  • 3:59 - 4:01
    Пластмасата, с която ще го построим
  • 4:01 - 4:04
    е позната пластмаса, с която имаме добър опит
  • 4:04 - 4:09
    и ще рециклираме модулите, така че да можем да ги използваме отново.
  • 4:09 - 4:12
    Може да отидем и по-нататък, мислейки за
  • 4:12 - 4:15
    системата, която ви показвам, а това ще рече,
  • 4:15 - 4:18
    че трябва да помислим за питейната вода,
  • 4:18 - 4:20
    която също ще бъде проблем за в бъдеще
  • 4:20 - 4:22
    и ние работим върху методи
  • 4:22 - 4:24
    за възстановяване на отпадъчната вода.
  • 4:24 - 4:27
    Другото нещо, което трябва да се вземе предвид, е самата структура.
  • 4:27 - 4:30
    Тя осигурява повърхност за нещата в океана
  • 4:30 - 4:33
    и тази повърхност, която е покрита с водорасли
  • 4:33 - 4:36
    и други морски организми
  • 4:36 - 4:40
    ще се превърне в своеобразен морски хабитат,
  • 4:40 - 4:42
    така че ще се увеличи биоразнообразието.
  • 4:42 - 4:44
    И накрая, понеже е морска структура,
  • 4:44 - 4:47
    може да помислим как може да допринесе
  • 4:47 - 4:50
    като аквакултурна дейност в морето.
  • 4:50 - 4:52
    Вероятно си мислите, "Брей, това звучи
  • 4:52 - 4:56
    като добра идея. Какво можем да направим, за да пробваме дали ще стане?"
  • 4:56 - 5:00
    Е, аз установих лаборатории в Санта Круз,
  • 5:00 - 5:03
    в Калифорнийската ловно-риболовна сграда
  • 5:03 - 5:06
    и в тази сграда имаме възможността да използваме големи резервоари
  • 5:06 - 5:08
    с морска вода, за да изпробваме тези идеи.
  • 5:08 - 5:11
    Провеждаме експерименти също и в Сан Франциско,
  • 5:11 - 5:14
    в една от трите пречиствателни станции,
  • 5:14 - 5:16
    отново сграда, в която да тестваме тези идеи.
  • 5:16 - 5:19
    И накрая искахме да видим къде може да видим
  • 5:19 - 5:22
    какво би било въздействието на тази структура
  • 5:22 - 5:26
    върху морската среда и построихме полеви обект
  • 5:26 - 5:28
    на място, наречено "Морска лаборатория Мос Лендинг"
  • 5:28 - 5:31
    в Монтерей, където работихме в пристанище,
  • 5:31 - 5:35
    за да видим какво би било въздействието върху морските организми.
  • 5:35 - 5:39
    Лабораторията в Санта Круз беше нашата иновативна работилница.
  • 5:39 - 5:41
    Беше място, където отглеждахме водорасли,
  • 5:41 - 5:44
    топяхме пластмаса и правехме инструменти,
  • 5:44 - 5:46
    правехме много грешки.
  • 5:46 - 5:48
    Или, както е казал Едисон,
  • 5:48 - 5:51
    намирахме 10 000 начина, по които системата не работи.
  • 5:51 - 5:55
    Отглеждахме водорасли в отпадъчна вода, създадохме инструменти,
  • 5:55 - 5:59
    които ни позволиха да надникнем в живота на водораслите,
  • 5:59 - 6:00
    така че да следим как растат,
  • 6:00 - 6:03
    какво ги прави щастливи, как да сме сигурни,
  • 6:03 - 6:07
    че ще имаме култура, която ще оцелее.
  • 6:07 - 6:10
    Така че най-важното нещо, което трябваше да разработим бяха
  • 6:10 - 6:13
    т.нар. фото-биореактори.
  • 6:13 - 6:14
    Това са структурите, които щяха да плават
  • 6:14 - 6:18
    на повърхността, направени от евтина пластмаса,
  • 6:18 - 6:20
    в които ще растат водораслите. Създадохме много
  • 6:20 - 6:23
    варианти, повечето от които бяха пълен провал
  • 6:23 - 6:26
    и когато накрая стигнахме до вариант, който работеше
  • 6:26 - 6:28
    с капацитет около 100л., го увеличихме
  • 6:28 - 6:32
    до 1700л. в Сан Франциско.
  • 6:32 - 6:34
    И нека ви покажа как работи системата.
  • 6:34 - 6:38
    На практика взимаме отпадъчна вода с водорасли по наш избор в нея
  • 6:38 - 6:40
    и я циркулираме през тази плаваща структура -
  • 6:40 - 6:43
    тази цилиндрична, гъвкава структура -
  • 6:43 - 6:44
    и тя циркулира през това нещо
  • 6:44 - 6:47
    и, разбира се, има слънчева светлина на повърхността
  • 6:47 - 6:50
    и водораслите покарват от хранителните вещества.
  • 6:50 - 6:52
    Но това си е малко като да си сложиш главата в торба.
  • 6:52 - 6:55
    Водораслите няма да се задушат заради въглеродният диоксид,
  • 6:55 - 6:56
    както ние бихме.
  • 6:56 - 6:59
    Те се задушават, защото произвеждат кислород, при това те
  • 6:59 - 7:01
    не точно се задушават, а кислорода, който произвеждат
  • 7:01 - 7:04
    е проблемен, така че те изразходват целия въглероден диоксид.
  • 7:04 - 7:06
    Така че следващото важно нещо, което трябваше да разберем, бе как да премахнем
  • 7:06 - 7:10
    кислорода, което постигнахме с построяването на тази колона,
  • 7:10 - 7:11
    която циркулира част от водата
  • 7:11 - 7:15
    и връща въглероден диоксид, което направихме чрез разпенване
  • 7:15 - 7:17
    преди да върнем водата.
  • 7:17 - 7:19
    И тук виждате прототипът,
  • 7:19 - 7:23
    който беше първият опит в построяването на тази колона.
  • 7:23 - 7:25
    По-голямата колона, която инсталирахме в Сан Франциско
  • 7:25 - 7:27
    във вече направената система.
  • 7:27 - 7:30
    Колоната имаше и друга много готина способност,
  • 7:30 - 7:33
    чрез която водораслите се установяваха в колоната,
  • 7:33 - 7:37
    което ни позволяваше да натрупаме биомаса,
  • 7:37 - 7:40
    така че да можем лесно да ги събираме.
  • 7:40 - 7:42
    Така че премахваме водораслите,
  • 7:42 - 7:45
    които се утаяваха на дъното и след това можем
  • 7:45 - 7:49
    да ги съберем чрез процедура, с която разстиламе водораслите
  • 7:49 - 7:53
    на повърхността и ги обираме с мрежа.
  • 7:53 - 7:56
    Искахме също да разберем какво ще е въздействието
  • 7:56 - 7:59
    на тази система върху морската среда
  • 7:59 - 8:03
    и споменах вече, че направихме този експеримент
  • 8:03 - 8:05
    в морската лаборатория в Мос Лендинг.
  • 8:05 - 8:08
    Е, разбира се, разбрахме, че този материал
  • 8:08 - 8:11
    се препълваше с водорасли и тогава трябваше да разработим
  • 8:11 - 8:13
    прочистваща процедура, а също гледахме и взаимодействието
  • 8:13 - 8:16
    с птиците и морските бозайници и всъщност
  • 8:16 - 8:19
    тук виждате морска видра, която го намира за доста интересно
  • 8:19 - 8:22
    и периодично си проправя път през това малко
  • 8:22 - 8:25
    плаващо водно легло. Искахме да я наемем
  • 8:25 - 8:27
    или да я обучим да чисти повърхността,
  • 8:27 - 8:30
    но това за в бъдеще.
  • 8:30 - 8:31
    А какво правехме наистина -
  • 8:31 - 8:33
    работехме в четири области.
  • 8:33 - 8:36
    Проучването ни покри биологията на системата,
  • 8:36 - 8:38
    което включваше изучаването на растежа на водораслите,
  • 8:38 - 8:41
    но също и какво яде водорасли и какво ги убива.
  • 8:41 - 8:44
    Проектирахме, за да разберем от какво ще се нуждаем,
  • 8:44 - 8:46
    за да можем да построим тази структура,
  • 8:46 - 8:49
    не само в умален мащаб, но и как бихме могли да я построим
  • 8:49 - 8:52
    в огромния мащаб, който би бил нужен.
  • 8:52 - 8:55
    Споменах, че гледахме птици и бозайници
  • 8:55 - 8:58
    и общо взето екологичното взаимодействие
  • 8:58 - 9:01
    на системата и накрая гледахме икономиката.
  • 9:01 - 9:02
    А под икономика имам предвид
  • 9:02 - 9:06
    каква енергия е необходима, за да работи системата.
  • 9:06 - 9:07
    Получава ли се повече енергия от системата,
  • 9:07 - 9:09
    отколкото трябва да вложиш в нея,
  • 9:09 - 9:11
    за да работи?
  • 9:11 - 9:12
    Ами оперативните разходи?
  • 9:12 - 9:14
    Ами капиталовите разходи?
  • 9:14 - 9:18
    Ами цялата икономическа структура?
  • 9:18 - 9:21
    Така че, нека ви кажа, че няма да е лесно
  • 9:21 - 9:24
    и има още доста работа във всички четири области,
  • 9:24 - 9:27
    за да може системата наистина да работи.
  • 9:27 - 9:30
    Но ние нямаме много време и бих искал да ви покажа
  • 9:30 - 9:34
    художествена концепция на това как би изглеждала системата,
  • 9:34 - 9:36
    ако се намираме в защитен залив
  • 9:36 - 9:40
    някъде по света и на заден план, на тази картинка
  • 9:40 - 9:42
    е и пречиствателната станция
  • 9:42 - 9:45
    тръби за въглеродния диоксид,
  • 9:45 - 9:48
    но когато направим сметките по системата,
  • 9:48 - 9:51
    разбираме, че всъщност ще е трудно тя да заработи.
  • 9:51 - 9:56
    Освен, ако не погледнем на системата като начин за пречистване на отпадъчна вода,
  • 9:56 - 9:59
    изолиране на въглерод и евентуално за фотоволтаични панели
  • 9:59 - 10:03
    или енергия от вълните, или дори вятърна енергия.
  • 10:03 - 10:04
    И ако се замислим за обединение
  • 10:04 - 10:07
    на всички тези различни дейности,
  • 10:07 - 10:12
    може също да включим и аквакултурите.
  • 10:12 - 10:15
    Така че ще имаме под системата мидена аквакултура,
  • 10:15 - 10:17
    където да отглеждаме миди и раковини.
  • 10:17 - 10:20
    Ще отглеждаме стриди и други,
  • 10:20 - 10:23
    които ще произвеждат продукти с висока стойност
  • 10:23 - 10:25
    и това би било пазарен стимул докато строим системата
  • 10:25 - 10:29
    във все по-голям мащаб, така че, в крайна сметка,
  • 10:29 - 10:35
    тя да бъде конкурентна, чрез идеята това да се прави за горива.
  • 10:35 - 10:37
    И винаги изниква един голям въпрос,
  • 10:37 - 10:41
    понеже пластмасата в океана има наистина лоша репутация,
  • 10:41 - 10:44
    а сега ние мислим екологично.
  • 10:44 - 10:46
    Какво ще правим с цялата тази пластмаса,
  • 10:46 - 10:49
    която ще трябва да използваме в нашата морска екосистема.
  • 10:49 - 10:51
    Не знам дали знаете това,
  • 10:51 - 10:53
    но в Калифорния има огромно количество пластмаса,
  • 10:53 - 10:57
    която се използва на полето като пластмасов тор.
  • 10:57 - 11:00
    Това е пластмаса, от която се правят малки парници
  • 11:00 - 11:03
    точно по повърхността на земята и това
  • 11:03 - 11:06
    затопля почвата, за да увеличи сезона на растеж;
  • 11:06 - 11:08
    това ни позволява да контролираме плевелите
  • 11:08 - 11:12
    и, разбира се, прави напояването много по ефикасно.
  • 11:12 - 11:14
    Така че системата "Омега" ще е част от
  • 11:14 - 11:17
    такъв вид решение и след като вече
  • 11:17 - 11:20
    не я използваме в морска среда, ще я използваме,
  • 11:20 - 11:23
    надявам се, на полето.
  • 11:23 - 11:24
    Къде ще я поставим
  • 11:24 - 11:27
    и как ще изглежда?
  • 11:27 - 11:29
    Ето изображение на това, което бихме могли да направим в залива на Сан Франциско.
  • 11:29 - 11:32
    Сан Франциско произвежда почти 250 хиляди кубични метра
  • 11:32 - 11:35
    отпадъчна вода. Ако си представим петдневен период
  • 11:35 - 11:37
    на системата, ще трябва да задържа 1,2 милиона кубични метра вода
  • 11:37 - 11:41
    и това би било около 1280 декара
  • 11:41 - 11:45
    "омега" модули, плаващи в залива на Сан Франциско.
  • 11:45 - 11:47
    Това е по-малко от един процент
  • 11:47 - 11:48
    от площта на залива.
  • 11:48 - 11:52
    От 7500 л. на декар годишно
  • 11:52 - 11:55
    ще произвежда 7,5 милиона литра гориво,
  • 11:55 - 11:57
    което е около 20 процента от биодизела
  • 11:57 - 12:00
    или от дизела, нужен за Сан Франциско
  • 12:00 - 12:04
    и това е без да се прави нищо за по-добра ефективност.
  • 12:04 - 12:07
    Къде другаде бихме могли да сложим системата?
  • 12:07 - 12:09
    Има много възможности.
  • 12:09 - 12:12
    Разбира се, заливът на Сан Франциско, както вече споменах.
  • 12:12 - 12:13
    Друг пример е заливът на Сан Диего,
  • 12:13 - 12:16
    заливите Мобайл и Чесапийк, но истината е,
  • 12:16 - 12:18
    че с покачването на морското равнище ще има
  • 12:18 - 12:22
    много нови възможности.
  • 12:22 - 12:26
    Така че ви разказвам за система
  • 12:26 - 12:29
    на интегрирани дейности.
  • 12:29 - 12:32
    Производството на биогорива е съчетано с алтернативната енергия,
  • 12:32 - 12:35
    която е съчетана с аквакултурата.
  • 12:35 - 12:39
    Отправил съм се да намеря път
  • 12:39 - 12:44
    към иновативно производство на устойчиви биогорива
  • 12:44 - 12:48
    и пътьом открих, че интеграцията е това, което наистина се изисква
  • 12:48 - 12:55
    за устойчивост, за сметка на иновацията
  • 12:55 - 12:58
    В дългосрочен план имам вяра
  • 12:58 - 13:04
    в нашата колективна и свързана изобретателност.
  • 13:04 - 13:08
    Мисля, че почти няма граници на това, което можем да постигнем,
  • 13:08 - 13:10
    ако сме изцяло отворени
  • 13:10 - 13:14
    и не се интересуваме кой получава признанието.
  • 13:14 - 13:18
    Устойчивите решения за бъдещите ни проблеми
  • 13:18 - 13:20
    ще са различни
  • 13:20 - 13:23
    и ще има много от тях.
  • 13:23 - 13:26
    Мисля, че трябва да обмислим всичко,
  • 13:26 - 13:29
    всичко от алфа до "Омега".
  • 13:29 - 13:32
    Благодаря ви! (Ръкопляскания)
  • 13:32 - 13:37
    (Ръкопляскания)
  • 13:37 - 13:41
    Крис Андерсън: Един бърз въпрос към теб, Джонатан.
  • 13:41 - 13:43
    Може ли този проект да прожължи
  • 13:43 - 13:47
    с "НАСА" или ще се нуждае от някой много амбициозен
  • 13:47 - 13:51
    фонд за зелена енергия да дойде и да го хване за гушата?
  • 13:51 - 13:52
    Джонатан Трент: Сега наистина е на такъв етап в "НАСА",
  • 13:52 - 13:55
    където биха искали да го завъртят като нещо,
  • 13:55 - 13:58
    което би могло да бъде в морето, а има много проблеми
  • 13:58 - 14:00
    с това в Щатите, заради
  • 14:00 - 14:02
    проблеми с разрешенията и с времето да се вземат разрешения
  • 14:02 - 14:04
    да се правят неща в морето.
  • 14:04 - 14:07
    В този момент наистина се нуждае от външни хора
  • 14:07 - 14:09
    и ние сме изцяло отворени с тази технология,
  • 14:09 - 14:11
    така че ще я пуснем за всеки
  • 14:11 - 14:13
    и всеки, който е заинтересован да я поеме
  • 14:13 - 14:15
    и да се опита да я направи реалност.
  • 14:15 - 14:17
    К. А.: Това е интересно. Няма да я патентовате.
  • 14:17 - 14:19
    Публикувате я.
  • 14:19 - 14:20
    Дж. Т.: Абсолютно.
  • 14:20 - 14:21
    К. А.: Добре, благодаря ти много.
  • 14:21 - 14:25
    Дж. Т.: Благодаря! (Ръкопляскания)
Title:
Джонатан Трент: Енергия от водорасли
Speaker:
Jonathan Trent
Description:

Наречете го "гориво без фосили": Джонатан трент работи по план за ново биогориво чрез отглеждане на микроводорасли в плаващи в морето платформи, които се хранят с отпадъчна вода от градовете. Чуйте дръзката визия на неговият тим за проект "Омега" и как той би могъл да захрани с енергия бъдещето.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
14:45

Bulgarian subtitles

Revisions