Лиз Дилър: Гигантски балон за дебат

Как да направите голямо публично пространство вътре в не-толкова-велика сграда? Лиз Дилър споделя историята на създаването на приветливо, безгрижно (дори, смея да го кажа, секси) допълнение към Хиршхорн музея във Вашингтон, окръг Колумбия.

Обикновено разделяме пространството

на лично и обществено пространство

и отлично знаем тези законни разлики,

защото сме станали експерти

по защитаване на личното ни имущество и личното ни пространство.

Но не сме привикнали

към нюансите на обществото.

Какво трансформира стандартното публично пространство в качествено пространство?

Искам да кажа, че това е нещо,

по което студиото ни работеше

през миналото десетилетие.

Правим това чрез някои изследвания на случаи.

Голяма част от нашата работа

беше да преобразуваме

тази пренебрегната промишлена руина

в жизнеспособна пост-индустриална площ,

която гледа напред и назад

по едно и също време.

Друга голяма част от работата ни

се състоеше в това да направим полезно

място, което не бе в синхрон с времето си..

Работихме за демократизиране на Центъра Линкълн

за публиката, която няма 300 щатски долари,

да плати за билет за опера.

Така че ядохме, пихме,

мислехме, живяхме в обществено пространство

за дълго време.

И това ни научи на едно нещо,

което е, че за да направим наистина добро обществено пространство,

трябва да изтрием различията

между архитектура, урбанизъм,

пейзаж, медиа дизайн

и т.н.

То действително излиза извън различията.

Сега отиваме към Вашингтон, окръг Колумбия

и работим върху друго преобразуване,

което е за съществуващия музей Хиршхорн,

който е разположен

в най-таченото обществено пространство в Америка,

National Mall (Националния Мол).

Молът е символ

на Американската демокрация.

Това, което е удивително, е че, този символ

не е нещо, не е образ,

не е артефакт,

в действителност той е пространство

и то се определя от поредица от постройки

от всички страни.

То е пространство, където гражданите могат да изразят недоволството си

и да покажат силата си.

То е място, където са се състояли

основни моменти в Американската история.

И те се вписани там завинаги -

като марша през Вашингтон за работа и свобода,

и великата реч, която Мартин Лутър Кинг произнесе там.

Виетнамските протести, възпоминанието на всички починали

в пандемията от СПИН,

марша за репродуктивните права на жените,

чак почти до настоящето.

Молът е най-голямата гражданска сцена

за несъгласие в тази страна.

Той е синоним на свободна реч,

дори ако не сте сигурни, какво трябва да кажете.

Той може да бъде просто място за изказване на гражданско съчувствие.

Вярваме, че има голямо разделяне

между комуникативното и дискурсивно пространство на Мола

и музеите, които са разположени от всяка от страните му.

Тези музеи обикновено са пасивни,

има пасивна връзка между музея,

като презентатор и публиката,

като получател на информация.

Можете да видите динозаври,

насекоми и колекции от локомотиви

и всики подобни неща,

но в действителност не участвате;

на вас ви говорят.

Когато Ричард Кошалек стана директор на Хиршхорн

през 2009 г.,

той реши да се възползва

от факта, че този музей е разположен

в уникално място:

в седалището на властта в Съединените Щати.

Тъй като изкуство и политика

са по своята същност съединени винаги и през цялото време,

може да има някаква много специална връзка,

която би могла да бъде изкована в неговата уникалност.

Въпросът е, възможно ли е

изкуството да бъде въвлечено

в диалога на националните и световни дела.

Би ли могъл музеят да бъде агент на културна дипломация?

Има над 180 посолства във Вашингтон.

Има над 500 мозъчни тръстове.

Би трябвало да има начин

да се въвлече цялата тази интелектуална и глобална енергия

в и по някакъв начин през музея.

Би трябвало да има някакъв вид мозъчен тръст.

Хиршхорн, когато започнахме да мислим за него

и когато развихме мисията си

с Ричард и екипа му -

това е действително негова оригинална идея.

Но освен изложба на съвременно изкуство,

Хиршхорн ще стане обществен форум,

място на дискурс

за въпроси относно изкуство,

култура и политика.

Той ще има глобалния обхват на Световния Икономически Форум.

Той ще има интердисциплинарността на конференциите на TED.

Той ще има неформалността на градски площад.

За тази нова инициатива,

Хиршхорн ще трябва да разшири

или определи място

за съвременна, разгърната структура.

Това е. Това е Хиршхорн -

230 фута в диаметър от бетон,

проектиран в първата половина на 1970-те години

от Гордън Бъншафт.

Той е тежък, той е мълчалив,

той е като манастир, той е арогантен,

той е проект предизвикателство.

Архитектите обичат да го мразят.

Една изкупителна характеристика -

той е повдигнат от земята

и има кухина.

има празна среда,

която му подхожда, а фасадата

е в корпоративен и федерален стил.

Пръстенът около това пространство

са в същност галерии.

Много е трудно да се провежда шоу там.

Когато Хиршхорн беше открит,

Ада Луис Хуксабъл, критик в Ню Йорк Таймс,

избра следните думи:

"Модерен нео затвор."

"Недъгав паметник и недъгав Мол

за недъгава колекция."

Почти четири десетилетия по-късно,

как ще бъде разширена тази сграда

за нова прогресивна програма?

Къде ще отиде тя?

Не може да влезе в Мола.

Няма място там.

Не може да влезе в двора.

Той е вече зает от градински пейзаж и скулптури.

Е, винаги има дупка.

Но как да заеме пространството на тази дупка,

без да бъде невидим?

Как може да стане иконичен?

Какъв език да възприеме?

Хиршхорн стои между паметниците на Мола.

Повечето са неокласически, тежки и тъмни,

направени от камък и бетон.

Въпросът е,

ако се заеме това пространство,

какъв ще бъде материалът, от който е построен Молът.

Трябва да бъде различен от този на сградите там.

Трябва да бъде нещо напълно различно.

Трябва да бъде въздух.

В нашето въображение, трябва да бъде светлина.

Трябва да бъде ефимерно. Трябва да бъде безформено.

Трябва да бъде свободно.

(Видео)

Това е голямата идея.

Това е гигантска въздушна възглавница.

Разширяването приема формата на неговия контейнер

и тя излъчва, винаги, където може -

на върха и по страните.

Но по-поетично,

обичаме да мислим за структурата

като вдишваща демократичния въздух на Мола,

внасяйки го в себе си.

Преди това и след това.

Беше наречена "балонът" от пресата.

Това беше салона.

Той в действителност е голям обем въздух,

който просто се излъчва във всички посоки.

Мембраната е полупрозрачна.

Направена е от покрити със силикон стъклени фибри.

Той се надува два пъти годишно за по един месец.

Това е изгледът отвътре.

Може би се чудите,

как, по дяволите,

това беше одобрено от федералното правителство.

То трябваше да бъде одобрено от две агенции.

Едната агенция запазва

достойнството и светостта на Мола.

Изчервявам се всеки път, когато показвам това.

Интерпретирайте го вие.

Но това, което мога да кажа,

е че, това е комбинация

от иконоклазъм

и обожание.

Имаше и креативна интерпретация.

Законът за конгресни постройки от 1910 г.

ограничава височината на постройките в окръг Колумбия

до 130 фута,

с изключение на небостъргачи, кули, куполи и минарета.

Те изключват паметниците на църкви и на щата.

Балонът е висок 153 фута.

Това до него е Пантеонът.

Той има около 1,2 милиона кубични фута сгъстен въздух.

Спорихме за него,

защото в същност е купол.

Ето къде се намира,

много тържествен,

между държавните постройки в Мола.

Въпреки, че Хиршхорн не е отличен,

той е много исторически чувствителен.

Не можехме да докоснем повърхността му.

Не можехме да оставим следи.

Опънахме го от краищата

и го държахме с кабели.

Това е изследване на връзващи техники,

което в действителност е много важно,

защото той е духан от вятъра през цялото време.

Има постоянен стоманен пръстен на върха,

но той не може да бъде видян от Мола.

Има също и някои ограничения

за това, колко да бъде осветен.

Той свети отвътре, той е полупрозрачен.

Но не може да бъде осветен повече от Капитолията

или някои от паметниците.

Идваме до йерархията на осветлението.

Мястото се осветява два пъти годишно.

Сваля се от камион.

Повдига се.

След това се изпълва

с въздух под ниско налягане.

След това се завръзва с кабелите.

И след това се уравновесява с вода в дъното.

Това е много странен момент,

когато бяхме попитани от администрацията на Мола,

колко време е необходимо за монтирането.

Казахме, че първото издигане ще бъде извършено за седмица.

Те наистина се съгласиха с това.

После беше лесно.

Трябва да кажа, че в действителност нямахме много пречки

от правителството и властите.

Но някои от най-големите пречки

бяха техническите.

Това са опаковането и тъканта.

Това е мъглив въпрос.

Има изключително налягане.

Това е много необикновена постройка,

в която няма гравитационно натоварване,

но има натоварване във всички посоки.

Ще ви покажа набързо тези слайдове.

Това е пространството в действие.

Гъвкав интериор за дискусии,

точно по този начин, но в кръга -

светъл и реконфигуриращ се.

Може да бъде използван за каквото и да е,

представления, филми,

монтажи.

И първата програма

ще бъде за културен диалог и дипломация,

която е организирана в сътрудничество

със Съвета за чуждестранни отношения.

Форма и съдържание са заедно тук.

Балонът е анти - паметник.

Идеалите на демокрацията на участието

са представени чрез гъвкавост,

а не чрез неизменяемост.

Изкуството и политиката

заемат двусмислено място извън стените на музея,

но в музея,

смесват неговия въздух

с демократичния въздух на Мола.

Надявам се, че балонът ще бъде изпълнен с въздух

за пръв път

в края на 2013 г.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)