Какво е трагедията на общността? - Николас Амендолар

Виж целия урок: https://ed.ted.com/lessons/what-is-the-tragedy-of-the-commons-nicholas-amendolare

Възможно ли е свръхулова, супер микробите и глобалното затопляне да са причинени от едно и също нещо? През 1968, мъж на име Гарет Хардин седна и написа есе за пренаселеноста. В него той откри модел на човешкото поведение, който обяснява някои от най-големите проблеми в историята на човечеството. Николас Амендолар обяснява трагедията на общността.

Урок от Николас Амендолар, режисиран от TED-Ed.

Представете си като мисловен експеримент,
че живеете в малко село

и изхранването ви зависи от рибата
в местното езеро.

Споделяте езерото
с трима други селяни.

В началото в езерото има дузина риби
и те се размножават.

На всеки две риби, всяка нощ
се добавя едно бебе.

И така, за да имате възможно
най-много храна,

колко риби трябва да ловите всекидневно?

Помислете за момент.

Да предположим, че бебетата
израстват до големи риби мигновено

че езерото започва с пълен капацитет риби

и да игнорираме фактори като
пола на рибите които улавяме.

Отговора? Една, и не само вие.

Най-добрия начин всеки да получи
максималната възможно храна,

е всеки фермер да лови само по
една риба всеки ден.

Ето каква е математиката.

Ако всеки човек вземе по една риба,
ще има осем риби остатък през нощта.

Всяка двойка риби прави по едно бебе,

и на следващия ден езерото е пълно отново,
има 12 риби.

Ако някой вземе повече от една,
броят на размножителните двойки намалява

и популацията няма да може да
се възстанови.

В крайна сметка рибата в езерото
ще свърши,

и четиримата селяни ще
умрат от глад.

Това езерце с риби е само един
пример на класически проблем,

наречен трагедия на общностите.

Феноменът е описан за първи път
в памфлет от

икономистът
Уилям Фостър Лойд през 1833

в дискусия за прекомерната паша
на добитък,

в общите площи на селото.

Повече от 100 години по-късно, екологът
Гарет Хардин възражда концепцията,

за да обясни какво се случва когато
много лица

споделят ограничен ресурс,

като земята за паша,

зони за риболов,

място за живот,

и дори чист въздух.

Хардин твърди че тези ситуации,
поставят краткосрочния интерес

срещу общото благо,

и завършват зле за всички,

като резултата е прекомерна паша,

прекомерен риболов,

пренаселване,

замърсяване,

и други проблеми - социални
и на околната среда.

Ключовата особеност на
трагедията на общността

е че тя предоставя възможност на
отделния човек да получи ползи за себе си

докато предава негативните ефекти
на по-голяма популация.

За да видим какво означава това,
да посетим отново езерцето с рибата.

Всеки рибар има мотивация

да улови колкото може повече
риба за себе си.

Същевременно, спада
във възпроизвеждането

е споделен от цялото село.

Разтревожен че може
да загуби от съседите си,

рибарят може да заключи, че е в негов
интерес да улови допълнителна риба,

или две,

дори три.

За съжаление, до този извод стигат
и останалите трима рибари,

и това е трагедията на общността.

Най-доброто за себе си в краткосрочен план,
не е добре за всички в дългосрочен.

Това е опростен пример,
но трагедията на общността

играе роля и в по-сложни системи
в реалния живот.

Прекалената употреба на антибиотици води
до по-добра продукция в животновъдството

и в лекуването на
често срещани заболявания,

но също така доведе до еволюцията на
резистентни към антибиотици бактерии,

които заплашват цялото население.

Електроцентралата използваща въглища,
произвежда евтино електричество за

клиентите си и печалби за
собствениците си.

Тези краткосрочни местни облаги
са в помощ,

но замърсяването от минна дейност и
горенето на въглища се простират

в цялата атмосфера за период от
хиляди години.

Има и други примери.

Отпадъците,

недостига на вода,

обезлесяването,

задръстванията

и дори закупуването на бутилирана вода.

Но човешката цивилизация е доказала,
че може нещо забележително.

Сключваме социални договори,

правим общи споразумения,

избираме правителства

и създаваме закони.

Само за да спасим общото цяло
от индивидуалните импулси.

Не е лесно и със сигурност
не успяваме във всеки от случаите.

Но в добрите си дни сме доказали, че
можем да решаваме тези проблеми

и ще продължаваме да го правим
ако помним урока на Харди.

Когато се съсредоточим върху
трагедията на общността,

това което е добро за всички
е добро за всеки.