Не е срамно да се грижиш за душевното си здраве

Когато стресът идва в повече на предприемача Сангу Деле, той трябвало да се изправи пред собствените си дълбоки предрасъдъци, че хората не трябва да се грижат за душевното си здраве. В своята лекция, Деле споделя как той се е научил да се справя с тревожността в общество, което не е свикнало да борави с емоциите. Както той казва: "Това да бъдем честни за начинът, по който се чувстваме, не ни прави слаби, прави ни хора."

Миналата година

беше ад.

(Смях)

За първи път ядох нигерийски Джолоф ориз.

(Смях)

В действителност, вече сериозно,

бях объркан и несигурен.

Изправен пред огромен стрес

получих паник атака.

Някои дни не можех да работя.

През други ми се искаше

да лежа в леглото си и да плача.

Докторът ми ме попита дали бих искал

да поговоря със специалист по душевно
здраве за стреса и тревожността.

Душевно здраве?

Млъкнах и разтресох глава
в знак на протест.

Изпитах дълбоко чувство на срам.

Усетих тежестта на позора.

Имам любящо семейство,
което ме подкрепя

и изключително верни приятели,

Въпреки това не можех да си представя

да разкажа на някого за моята болка.

Чувствах се притиснат от строгите правила

на нашата африканска мъжественост.

"Хората имат истински проблеми, Сангу."

"Съвземи се!"

За пръв път чух за "душевно здраве"

беше, когато едва слязал
от кораба от Гана,

станах ученик в училището Педи в Ню Джърси.

Тъкмо бях загубил по жесток начин

седем близки за един месец.

Сестрата в училище, загрижена
за това, през което

бях преминал
(Бог да я благослови),

се поинтересува от моето душевно здраве.

"Да не се е побъркала?" - помислих си.

Нима не знае, че съм африканец?

(Смях)

Подобно на Оконкуо от
"Нещата се разпадат",

ние, африканските мъже не осъзнаваме и

не изразяваме нашите емоции.

Ние се справяме с проблемите си.

(Аплодисменти)

Ние се справяме с проблемите си.

Обадих се на брат ми и
се посмяхме за хората "Оибо"

(белите хора)

и техните странни болести:

депресия, синдром на
дефицит на вниманието,

и онези "странни неща".

Когато си израснал в Африка
и хората използват думата "луд",

това, което си представяш, е човек
с мръсна, сплъстена коса,

който бръщолеви по улиците
полугол.

Ние всички го познаваме.

Нашите родителите са ни
предупреждавали за него.

"Мамо, мамо, защо
този човек е луд?"

"Защото се дрогира!

Ако дори и помиришеш дрога,
ще завършиш като него!"

(Смях)

Ако се разболееш от пневмония,

майка ти веднага ще те
заведе в най-близката болница,

за да те лекуват.

Но ако посмееш да кажеш,
че си депресиран,

местния пастор ще поиска
да махне демоните от теб

и ще обвини вещиците в селото ти.

Според Световната
здравна организация

да си душевно здрав означава,
че можеш да се справиш

нормалните източници на стрес.

Че можеш да работиш
успешно и плодотворно

и че можеш да
допринасяш на обществото.

Душевното здраве включва
нашето емоционално,

психологичeско и социално благополучие.

В световен мащаб 75% от всички
психични заболявания

могат да бъдат срещнати
в страни с нисък доход.

Даже повечето правителства в Африка

влагат по-малко от 1% от техния
бюджет за душевно здраве.

Дори по-лошо,

в Африка имаме изключителен
недостиг на психиатри.

Например, в Нигерия
има около 200

на 200 милиона население.

В цяла Африка

90 % от нашето население
няма достъп до лечение.

В резултат на това,

ние страдаме от самота,

която е била заглушена
от белега на позора.

Ние, бидейки африканци,
често отговаряме на идеята

за душевно здраве с
резервираност,

невежество,

вина,

страх

и гняв.

В изследване, проведено
от Алболида Флорѐс,

в което директно били попитани
"Каква е причината за душевните болести?"

34% от запитаните нигерийци
казали "злоупотреба с наркотици",

19% казали "Божествения гняв
и волята на Господ".

(Смях)

12% -

"магьосничество и
обладаване на духа".

Но много малко споменали
други познати причини

за душевните болести
като гените,

социално икономическия ранг,

войната,

конфликтите

или загубата на близък.

Заклеймяването на душевните болести

често води до отлъчване от обществото
и демонизиране на страдащите.

Фотожурналистът Робин Хамънд
е документирал някои от тези злоупотреби

в Уганда,

Сомалия

и, тук, в Нигерия.

За мен

срамът е лично изживяване.

През 2009 година

получих ужасяващо
обаждане през нощта.

Най-добрият ми приятел в този свят -

блестящ, чаровен,
философски настроен млад мъж -

беше диагностициран
с шизофрения.

Наблюдавах някои от приятелите,
с които сме израстнали, с отвращение.

Чух подсмиването.

Чух шептенето.

"Ти чу ли, че той е полудял?"

(Пиджин)
"Той е полудял!"

Пренебрежителни, унизителни
коментари за неговото състояние -

думи, които ние никога не бихме
употребили за някой с рак

или с малария.

По някакъв начин, когато
става дума за душевна болест,

нашето невежество кара
цялата съпричастност да изчезне.

Бях до него, когато
неговата общност го изолира,

но нашата любов
никога не трепна.

Без да се усетя станах
пламенен защитник

на душевното здраве.

Вдъхновен от неговото положение,
помогнах за учредяването на

специализирана група по
душевно здраве за ученици

в моя колеж.

И докато бях ръководител
във висшето училище,

подкрепях много студенти,

които преминаваха през трудности,
свързани с душевното им здраве.

Виждах как студентите
от Африка се борят

и не могат да говорят с никого.

Дори с тези познания
и техните истории,

аз, на свой ред, се борех и
не можех да говоря с никого

когато се изправях лице
в лице в моята тревожност -

толкова дълбоко вкоренен
е нашият страх от това да бъдем "лудия".

Всеки от нас,

но специално ние - африканците,

трябва да осъзнаем, че
нашите душевни борби

не ни правят по-малко мъжествени

и нашите травми не ни
правят по-слаби.

Трябва да гледаме на душевното здраве
със същата важност

като на физическото.

Трябва да спрем
да страдаме в мълчанието си.

Трябва да спрем

да заклеймяваме болестите

и да травмираме тези,
които страдат.

Говорете с приятелите си.

Говорете с хората, които обичате.

Говорете със специалисти
по душевно здраве.

Бъдете уязвими.

И го правете с вярата, че не сте сами.

Кажете, ако ви е трудно.

Да бъдем честни за това
как се чувстваме

не ни прави слаби,

прави ни хора.

Време е да спрем срама,
свързан с душевните болести.

Така че следващият път,

когато чуете за душевна болест

не си мислете за "лудия".

Мислете си за мен.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)