Питър Норвиг: Класната стая за 100 000 студенти

През есента на 2011 г. Питър Норвиг преподаваше на един клас, заедно със Себастиан Трун за изкуствения интелект в Станфорд, който беше клас, състоящ се от 175 студенти - и над 100 000 студенти по интерактивно уеб предаване. Той разказва, какво е научил за преподаването на глобална класна стая.

Всеки е роден ученик

и учител.

Това съм аз, вдъхновен

от първия ми учител,

майка ми,

а това съм аз, преподавайки

въведение в изкуствения интелект

на 200 студенти

в университета в Станфорд.

На студентите и на мен

ни харесваха лекциите,

но си помислих,

че докато предметът

на лекциите е прогресивен

и съвременен,

технологията на преподаване не е.

Всъщност, използвам основно

същата технология, както в

в тази класна стая от 14-и век.

Обърнете внимание на учебника,

на учения до катедрата

и на спящия човек

в дъното. (Смях)

Точно както сега.

Моят колега преподавател,

Себастиан Трун и аз мислехме,

че трябва да има по-добър начин.

Предизвикахме интерес към нас,

като създадохме онлайн клас,

който да бъде равен или по-добър

по качество от класа ни в Станфорд,

и да го направим достъпен за всеки

в света безплатно.

Обявихме началото на класа на 29-и юли

и за две седмици 50 000 души

се записаха.

Класът се увеличи до 160 000 студенти

от 209 държави.

Бяхме въодушевени да имаме

такава аудитория

и малко уплашени, защото

все още не бяхме завършили подготовката за класа. (Смях)

Започнахме да работим.

Изучихме това, което другите бяха направили,

това, което можехме да прекопираме и да променим.

Бенджамин Блум беше показал,

че преподаването лице в лице дава най-добри резултати,

и се опитахме да подражаваме на това,

точно както аз и майка ми,

въпреки, че знаехме,

че ще бъде преподаване на един учител на хиляди студенти.

Тук видео камера

ме записва, докато говоря

и чертая на парче хартия.

Един студент каза: "Този клас се чувстваше

като че ли седи в бар

заедно с много умен приятел,

който обяснява нещо,

което не сте разбрали, но ще го разберете."

Това беше точно това, към което се стремяхме.

От Академията Хан видяхме,

че кратки, 10-минутни видео филми

имаха по-добър резултат от опита

да се запише лекция, дълга един час

и да я поставим на екран с голям формат.

Решихме да направим лекциите дори по-кратки

и по-интерактивни.

Обикновено видео филмът ни продължава две минути,

понякога по-дълго, но никога повече

от шест минути, след това правим пауза за

въпрос, за да бъде

като преподаване лице в лице.

Тук обяснявам как компютъра използва

граматиката на английския език,

за да състави фрази, а тук

има пауза и студентът

трябва да разбере какво става

и да провери правилните кутии,

преди да може да продължи.

Студентите учат най-добре, когато

участват активно.

Искахме да ги ангажираме, да решим

неясните моменти и да ги направляваме да синтезират

сами ключовите идеи.

Избягваме въпроси

като: "Това е формула, сега

кажете ми стойността на Y,

когато Х е равно на две."

Предпочетахме отворени въпроси.

Един студент написа: "Сега виждам

мрежата на Байес и примери

на игрова теория, където и да погледна."

Харесвам този вид отговор.

Точно това искаме.

Не искахме студентите да запаметяват формули;

искахме да променим начина,

по който те гледаха на света.

Успяхме.

Или трябва да кажа, студентите успяха.

Малко е иронично,

че щяхме да разрушим традиционното образование,

като направихме това, завършихме,

като направихме онлайн класа ни

да изглежда като клас в традиционен колеж,

а не като онлайн клас.

В повечето онлайн класове, видео филмите са винаги достъпни.

Можете да ги гледате, когато пожелаете.

Но ако можете да го направите по всяко време,

това значи, че можете да го направите утре,

а ако можете да го направите утре,

можете никога

да не стигнете до него. (Смях)

Въведохме иновацията

да имаме срочни дати. (Смях)

Можете да гледате видео филмите

по всяко време, когато поискате през седмицата,

но в края на седмицата

домашното ви трябва да бъде направено.

Това мотивираше студентите да продължат, това също

означаваше, че всеки от тях работи

върху едно и също нещо по едно и също време,

и ако влезете във форума за дискусии,

можете да получите за минути отговор от колега.

Ще ви покажа някои от форумите, повечето от които

бяха създадени от студентите.

От Дафне Колър и Андрю Нг научихме за

концепцията за "несериозна" класна стая.

Студентите гледаха видео филмите

самостоятелно и

се събираха, за да ги дискутират.

От Ерик Мазур научих за инструкциите, давани от колеги,

че колегите могат да бъдат най-добрите учители,

защото те са тези,

които знаят, какво значи да не разбирате.

Себастиан и аз бяхме забравили това.

Разбира се, нямаше да имаме

класна стая с дискусии с

десет хиляди студенти,

така че насърчавахме тези онлайн форуми.

Накрая, от "Тийч фор Америка"

научих, че в класа не

става дума само за информация.

По-важни са мотивацията и решителността.

Съществено беше, студентите да видят,

че усилено работим за тях и

че те се поддържат взаимно.

Преподаването продължи 10 седмици

и в края, около половината от 160 000 студентите гледаха

най-малко един видео филм на седмица,

а над 20 000 пишеха всичките си домашни,

което им отне 50 до 100 часа.

Те получиха това удостоверение за завършване.

Какво научихме?

Приложихме няколко стари идеи

и няколко нови идеи и ги съчетахме,

но има още идеи, които могат да бъдат приложени.

Сега Себастиан преподава на друг клас.

Аз ще преподавам през есента.

В Станфорд Корсера, Удасити, MITx

и други имат други класове, на които ще преподавам.

Това е наистина вълнуващо.

Но за мен, най-вълнуващата

част са данните, които събираме.

Събираме хиляди данни

от взаимодействия за студент в един клас,

общо милиарди взаимодействия

и сега можем да започнем да ги анализираме,

и когато научим от тях,

правим опити,

ето кога истинската революция ще дойде.

Ще можете да видите резултатите от

ново поколение удивителни студенти.

(Аплодисменти)