-
Kaква е вината на Фатмагюл?
-
Фатмагюл.
-
Спорна работа.
-
Добре дошла.
-
Донесох ти малко храна заедно с чая.
-
Благодаря.Дай я тук.
-
Спорна работа.
-
Благодаря како,добре дошла.
-
Момчета имаме празник.
-
Донесох ти шоколадов кекс,картофена паста и леща.
-
Благодаря како.Благодарим ти за усилията.
-
Вземи това и нагласи масата.
-
Добре шефе.
-
Това беше наистина приятна изненада.
-
Също така имам и друга изненада за теб,шефе.
-
Какво е това?
-
Фатмагюл?
-
Преминах теоритическият тест.Утре ще имам тест по кормуване.
-
Честито.
-
Това ме прави наистина щастлив.
-
И мен също.
-
Но започнах вече да се притеснявам за утре.
-
Не се притеснявай,и него ще го вземеш.
-
Ако искаш ще се упражняваш тази вечер.
-
Добре.
-
Ще им помогна.
-
Оставете на мен ,аз ще го приготвя.
-
Здравейте.Спорна работа.
-
Здравейте господин Осман.Добре дошъл.
-
Благодаря.Как сте?
-
Добре,благодаря.А вие?
-
Чудесно.Дойдох тук за да ви платя каквото ви дължа.
-
Не трябваше толкова да бързате да плащате.
-
Когато вие взехте нашата професия,не ни накарахте да чакаме,защо аз да го правя?
-
Докато имам парите,реших да платя каквото дължа.
-
Вземете ги и си ги харчете със здраве.
-
Благодаря ви.Нека Бог да ви възнагради.
-
И вас също.
-
Бих искал да ви представя съпругата си,Фатмагюл!
-
Това е господин Осман.
-
Това е моята съпруга господин Осман.
-
Здравейте,как сте?-Благодаря,добре.
-
Майстор Керим има толкова хубава професия...
-
Не можем да го видим да идва и да си тръгва.
-
Не си създавайте тъга или стрес.
-
Не си създавайте главоболие или преумора.
-
Благодаря ви за усилията майсторе.
-
Ние ще пием чай,искате ли да се присъедините към нас?
-
Страхувам се че нямам време,може би някой друг път.
-
Бих искал да ви попитам нещо майстор Керим...
-
Бихте ли се заели с работата в къщата ми в Ава?
-
Добре,защо не.
-
Добре тогава,ще бъда там този уикенд...Добре.
-
-
Ще дойдете да вземете мерки.
-
Можете да дойдете със съпругата си ако искате...
-
Можете да бъдете наши гости.
-
Имаме толкова много място,можете да останете ако искате.
-
Благодаря ви за предложението но трябва да работя през уикенда.
-
Знам това.Съпругата ми също е клиент на "Кухнята на розата"...
-
Така ли?
-
Каза ми че поръчва всичките си обеди за работата от вашата кухня.
-
Тя много ви хвали.
-
Благодарете и.Ще се радваме да ви видим там.
-
Надявам се да дойдем един ден.
-
Какво ще кажете за уикенда майстор Керим?
-
Добре, ще дойда и ще взема мерки.
-
Ще ви чакам.
-
Ще се радваме ако и вие също дойдете.
-
Съпругата ми и цялото ми семейство ще бъде там.
-
Надявам се някой друг път.
-
Добре.
-
Спорна работа.
-
Благодаря.
-
Грижете се за съпругата си.
-
Благодаря.
-
Спорна работа момчета.-Благодарим.
-
Ще се видим скоро.
-
Добре,ще поддържаме връзка.
-
Какво да правя?
-
Нищо.
-
Хайде изпий си чая и се връщай на работа по-скоро.
-
Не тръгвай.Хайде да седнем и да хапнем заедно...
-
Така ще мога да те видя за малко по-дълго.
-
Добре.
-
Погледни ги!...
-
Какво щяха да правят ако не беше донесла всичко това.
-
Тихо!Не ги притеснявай.
-
Хайде да сядаме.
-
Приятен апетит.
-
Благодаря како,невероятно е.
-
Мехмет.
-
Върви и кажи на Рахми да дойде.По-бързо!
-
Добре.
-
Кака е тук батко Рахми,чака те.
-
Вземи тези и събери другите.
-
Какво е станало Мукадес?Какво е станало?
-
Трябва ли да е станало нещо за да дойда тук за Бога?
-
Отивам до магазина,дай ми пари.
-
Почакай ще ти донеса.-Нямаш ли в теб?
-
Не,в джоба на якето ми са.
-
Моето момиче...
-
Отиваш до магазина заедно с мама ли?
-
Отиваш в магазина ли?
-
Хайде Рахми...
-
Нямам цял ден да те чакам тук.Хайде!
-
Влез вътре.
-
Защо трябва да влизам?За да гледам лицето на сестра ти ли?
-
Фатмагюл не е тук.Не е тук.
-
Тя отиде на изпит.А след това отиде в работилницата за да каже на Керим.
-
Утре ще има изпит по кормуване...
-
Сестра ми най-после ще вземе шофьорска книжка.
-
Какво ме интересува това за Бога!
-
Върви и ми донеси пари.Не искам да закъснея за пазар.
-
Виж в каква ситуация ме постави Рахми...
-
Чакам отпред пред външната врата като просяк.
-
Какво ме гледаш?Хайде върви.
-
Влез вътре госпожо Мукадес.
-
Сигурно се шегува с мен.
-
Какво мърмориш сега Мукадес?Какво?
-
Тя ми се подиграва."Влез вътре госпожо Мукадес."
-
Те дори не питат как сме,дали сме живи или мъртви...
-
Изобщо не ги е грижа за нас.
-
Не говори така Мукадес,недей.
-
Питат за това всеки ден.
-
Да,точно!Всичко е за шоуто.
-
А!Фатмагюл идва.Идва!
-
О,не!Не е тя.Не е тя.
-
Много забавно Рахми.
-
Аз ще се смея последна Рахми,каквото повикало такова се обадило скъпи Рахми...
-
Ще дойде деня когато всички ще съжаляват.Ще видиш!
-
Какво правиш тук?Защо дойде?
-
Искам да говоря с Фатма...гюл.
-
Какво?
-
Трябва да видя Фатмагюл.
-
Какво му се е случило?
-
Тръгвай си!Не можеш да видиш Фатмагюл.Не можеш!
-
Фатмагюл не е тук.Не е тук!
-
Виж,ако не си тръгнеш,ще се обадя в полицията.
-
Така ще стане наистина лошо за теб.Махай се!
-
Искам да кажа на Фатмагюл че съжалявам...
-
Моля те.
-
Виж...Не ме е грижа за нищо...
-
Ще те хвана за ръката и ще те изритам от тук.
-
Какво правите тук?
-
Здра..здравейте.
-
Как смееш да идваш тук...
-
Искам да...
-
...кажа на Фатмагюл че съжалявам.
-
Фатмагюл не е тук.
-
Моля ви вървете си.
-
Чуй...чуйте ме...
-
Аз много,много...съжалявам.
-
Ти си лъжец.Лъжец!
-
Кой знае защо си дошъл тук.
-
Дойдох тук на крака,в това състояние.
-
Страдам от гузната си съвест.
-
Трябва да говоря с Фа...Фа...Фатмагюл.
-
Много сте закъснял за това господин Решат.
-
Твърде късно е.
-
Трябваше отдавна да помислите за това...
-
Още в деня когато аз дойдох пред вратата ви.
-
А не сега след година и половина.
-
Никога!След всичката болка и страдание които причинихте на Фатмагюл.
-
Каквото и да кажете сте права.
-
Права сте.
-
Да,прави сме.
-
Бяхме прави през цялото това време...
-
Но вие...
-
...се опитахте по всякакъв начин с трикове да докажете друго.
-
Но не успяхте.
-
И никога няма да успеете.
-
Както виждате...
-
Плащам си цената за всички грешки които съм допуснал.
-
Можете да го видите.
-
Казвам ви това от дъното на душата си....
-
Аз...
-
Аз дълбоко съжалявам.
-
Не ти вярваме.Не вярваме...
-
Защо трябва да вярваме на човек като теб?
-
Говориш така само защото делото наближава.
-
Изобщо не те е грижа за Фатмагюл.
-
Ако наистина съжалявате за всичко което сте направили...
-
Нямаше да дойдете тук за да притеснявате Фатмагюл...
-
Щяхте да се обърнете към съда и да кажете истината.
-
Но къде ти е благоприличието?Къде е?
-
Не каза истината преди,защо го правиш сега?
-
Заслу...заслужавам си наказанието.
-
Поне разбирате това.
-
Но за жалост.... е твърде късно.
-
Изгубих всичко.
-
Първо,изгубих съпругата си...
-
Парите си...
-
И най-важното....
-
Както сами виждате...
-
Изгубих здравето си.
-
Искам от вас...
-
Да ми помогнете.
-
Имам...
-
една молба към Фатмагюл...
-
преди делото.
-
Ако аз...
-
оста...остана в това съст...състояние...
-
Ето това си ти!
-
Ето това си,той е тук заради себе си...
-
Тук е заради собствения си интерес.
-
Защо не казахте всичко още от начало?
-
Не дойдохте тук защото съжалявате....
-
А защото ви е страх от Фатмагюл.
-
Махайте се от тук!
-
Вървете си незабавно.
-
Госпожо Мерием...
-
Ще се видим много скоро,в съда.
-
Отивайте си.
-
Довиждане.Довиждане.
-
Хайде!
-
Всичко...
-
В...всичко е заради теб.
-
Боже мой!
-
Научих от теб какво е станало...
-
Бях объркан.
-
За какво говориш?
-
Преди наистина да разбера какво е станало...
-
...ти започна да се пазариш.
-
Не ми даде никаква възможност да помисля.
-
Така ли?
-
Ако имаше възможност за това,щеше ли да предадеш сина си и племеника си на полицията?
-
А?-Ти ми каза че има възможност да се спазарим.
-
Ти поиска да спасиш Селим преди мен.
-
Ти си отговорна за всичко.
-
Ти!
-
Не знам за какво говори този лунатик.За Бога!
-
Вижте какво говори само за да постигне своето.
-
Но знае къде се крие сина му.
-
Ще му подаде ли ръка?Разбира се че не.
-
Лъжа ли е?Виж ти какъв луд човек...
-
Мисли си че ще си изчисти името като обвини мен.
-
Рахми...
-
Някога ще защитиш ли съпругата си от някого?
-
Добре Мукадес.По-тихо.
-
Върви!Върви в магазина.
-
Защо да мълча?Не разбирам...
-
Аз ли съм виновна или Решат Яшаран?
-
Аз ли съм виновна или Керим?
-
Защо намесваш Керим в това?
-
Значи забравихте!
-
Значи забравихте какво се случи.
-
Всички трябва да си измият първо устата преди да я отворят.
-
Писна ми от всички вас.
-
Искаш ли още?-Не.
-
Остави да почистя тук а ти може да се връщаш на работа.
-
Трябва да ти кажа че беше чудесно,трябва да го правим по-често.
-
Добре.
-
Значи ще съм сама този уикенд?
-
Ела,хайде да отидем заедно.
-
Не,не е честно спрямо кака,освен това утре имам изпит по кормуване...
-
Не искам да се чувства притисната от всичката работа през уикенда.
-
Ти ще отидеш там сутринта и ще се върнеш вечерта така или иначе.
-
Не е сигурно,може да завали отново...
-
Може дърветата да паднат,реките да прелеят...
-
И тогава ще трябва да остана там малко по-дълго.
-
Хайде,свърши си работата до уикенда така че да можем да отидем заедно.
-
Ако се притесняваш да кажеш на кака,аз ще говоря с нея.
-
Тя няма да ти откаже,даже ще се зарадва.
-
Не съм сигурна.
-
Хайде да отидем заедно...През деня ще си свърша работата...
-
А през нощта ще останем в същия хотел в който бяхме отседнали преди.
-
Трябва да е много хубаво там през пролетта.Ще се разходим...
-
Това ще е като един малък меден месец за нас.
-
Какво ще кажеш?
-
Кака Мерием ще ме убие.Преживя голям стрес напоследък.
-
Само почакай кака да разбере за това,ще те изрита казвайки ти :"Какво правиш тук?"
-
Почакай,остави ме да помисля.Ще поговорим отново довечера.
-
Добре ,така да бъде.
-
Спорна работа.
-
Благодаря,како.Благодарим за храната.-Да ви е сладко.
-
В ресторанта ли отиваш?-Не,прибирам се вкъщи.
-
Искаш ли да ти повикам такси?
-
Не,ще повървя.
-
Не се преуморявай.
-
Ще подишам свеж въздух.Ще бъде добре за мен.
-
Добре,ти си знаеш.
-
Ще се видим вкъщи.-До скоро.
-
Това е годежния пръстен на сина ви.
-
Намерих го на същото място където е била изнасилена Фатмагюл.
-
Къде може да са?
-
Как може кратка разходка да трае толкова дълго?
-
Ще се върнат скоро не се притеснявайте.
-
Недим трябва да го е завел до брега,може би са седнали някъде там.
-
Кой е?
-
Госпожа Мукадес.
-
Ало.-Госпожо Перихан...
-
Здравейте,аз съм Мукадес Кетенджи...
-
Какво искате?
-
Всъщност вие какво искате от мен?
-
Вие сте тази която ми се обажда.
-
Не се правете че не разбирате...
-
Значи свършиха ви възможностите.А сега се опитвате по този начин ли?
-
За какво говорите?Не ви разбирам.
-
С това ли Решат Яшаран ще се опита да се спаси?
-
Какво?-Кажете му това...
-
Той няма нищо срещу мен с което може да ме обвини.
-
Аз съм тази която се опита да загаси огъня.
-
Не забравяйте това госпожо Перихан,ако сина ви не е в затвора до днес,това е заради мен.
-
Не можете да се опитвате да ме карате да плащам вашите грешки.
-
Не можете да ме потъпквате госпожо Перихан.
-
Почакайте малко,успокойте се...
-
Не разбирам за какво говорите.
-
Мукадес беше добра когато прикри мръсотията ви и принуди Фатмагюл.Не е ли така?...
-
Но сега е лоша,така ли?
-
Но аз постъпих правилно.Направих това което мислех че е най-добро за всички.
-
Чувате ли ме?
-
А след всичко това ,господин Решат идва на крака на Фатмагюл...
-
Преструвайки се че страда от състоянието си...
-
...и че съжалява.
-
Решат...при Фатмагюл ли е ходил?
-
Да.Опита се да ме обвини за всичко,сякаш за всичко вината е само моя госпожо Перихан...
-
Напразно се опитвате.Няма да спечелите нищо от това.
-
А много скоро на делото,ще ви накараме да съжалявате за това,госпожо Перихан.
-
Ще приключим с вас завинаги.
-
Какво стана?Кой беше?
-
Госпожа Мукадес...
-
Решат е ходил при Фатмагюл да я моли за прошка.
-
Чайовете!...
-
Приятен ден.
-
Здравей.
-
Отидох да купя плдов сок.
-
Не си говорила с нея.Нали?-Не како.
-
Стой далеч от нея,при тях всеки ден става нов инцидент...
-
Техните проблеми нямат край.
-
Какво искаше?-Плодов сок.
-
Върви и го занеси вътре.
-
Датата на делото наближава,страх ги е все повече и повече.
-
Това е добре но защо този човек е дошъл тук?
-
Не знае ли че няма да се получи нищо от това.
-
Той няма никакъв срам затова е дошъл.
-
Не вярвам в неговото разкаяние.
-
Трябва да е намислил нещо.
-
Фатмагюл се обажда.
-
Здравей,мила.
-
Как си како?
-
Добре сме скъпа,Кадир е тук...
-
Пием чай.
-
Да ви е сладко.
-
Как мина физиотерапията на батко Кадир?
-
Каза че е добре,няма проблеми.
-
Радвам се да го чуя,поздрави всички.
-
Добре,ще ги поздравя.
-
Те също те поздравяват.
-
Благодаря.
-
Какво правите?Справяте ли се?Как е работата?
-
Справихме се...Беше спокойно след като ти тръгна.
-
Ти какво направи?
-
Керим се зарадва да ме види разбира се...
-
Имат наистина много работа,за тях това беше добра почивка.
-
Поне имат работа.
-
Да...
-
И така,те хапнаха ,пийнаха и ми благодариха.
-
Да им е сладко.
-
Фатмагюл,скъпа...
-
Трябва да ти кажа нещо.
-
Какво е станало како?
-
Кажи им да дойдат на вечеря довечера.
-
Кадир каза да вечеряме заедно довечера,ще приготвя риба.
-
Да,ще приготвя.Ще приготвим.
-
Какво ще кажеш,мила?
-
Ще кажа на Керим,ако не е много изморен...
-
Добре,добре.Аз ще говоря с Керим.Ще дойдете.
-
Добре.Ще приготвя салатите за довечера.
-
В такъв случай ще се видим довечера.
-
До скоро.-Чао.
-
И вие ще дойдете,ще говорим.
-
Трябва да се съберем със сватовете си довечера,отлагам го от дни...
-
Този път не мога да се измъкна,нищо не мога да направя.
-
Ето какво е да си младоженец....
-
Трябва да правиш жена си щастлива.
-
Измисли го добре,по-добре да говорим с тях лице в лице.
-
Ако и бях казала сега щеше да се почувства толкова неловко.
-
И аз мисля така.
-
Утре ще отида да говоря в прокуратурата,чудя се дали няма да излезе нещо ново по случая.
-
Защо се изплашиха толкова много така внезапно?
-
Защо Решат Яшаран е изминал целия този път до тук?
-
Наистина.Най-добре да огледаме дали няма нещо което не знаем.
-
Ще отида с Юмер,така че ще може да ме остави в магазина за риба.
-
Добре.
-
Рахми,отивам да взема риба.
-
Риба за печене.
-
Не,не...
-
Мукадес няма да иска в апартамента,ще каже че ще засмърди цялото място.
-
Няма да иска.
-
Аз ще ти я приготвя и ще изпратя за Мурат.Вземи риба и за тях Кадир.
-
Не се притеснявайте...
-
Ще дойда довечера,така че Мурат да може да види леля си.
-
Това би било чудесно.
-
Добре,ще ви чакаме.
-
Добре,чудесно.Има ли нужда от нещо друго?
-
Имаме въглища,Фатмагюл ще приготви салатите...
-
Може да вземеш някакъв десерт тогава...
-
Или не,не се притеснявай,аз ще взема нещо от тук.
-
Добре,да тръгваме тогава.Спорна работа.
-
За Бога ,не използвай тази ръка.Нали?Не я натоварвай.
-
Юмер,не го оставяй да се прави на герой.Става ли?
-
Добре,чули това?-Да,чух.Хайде да тръгваме.
-
Лодос!
-
Време е да хапнеш,миличък.
-
Да ти е сладко...Пази ли къщата ни цял ден...
-
Ти наистина си много гладен миличък.
-
Здравей.
-
Много съжалявам Фатмагюл че не можах да ти кажа "здравей" преди.
-
Да,това много ме натъжи.
-
Но ти знаеш,не съм като другите.Правя това защото не искам да кажат на баща ми.
-
Ще ти забранят да говориш с нас,нали?
-
Наистина много ме е срам но...
-
Недей...свикнах вече с това хората да се държат с нас като със заразна болест.
-
Съжалявам,моля те не го описвай така.
-
Поне аз и ти,поне с теб можем да си говорим.
-
Но когато извърна главата си,от това ме заболя.
-
Мислех че можем да бъдем приятелки.
-
Аз наистина искам да бъдем приятелки.
-
Знам че съседите постъпват много нечестно но...
-
Знаеш.
-
Добре,не се натъжавай за това.Разбрах те.
-
Един ден ще осъзнаят че грешат.
-
Дано,ще видим...
-
Искам да имам съседи,с които да мога да седна и да изпия едно кафе...
-
...да имам гости.-Аз с удоволствие бих пила едно кафе.
-
Докато родителите ми не са вкъщи,имам малко време.
-
Добре.С удоволствие.Седни.
-
Как пиеш кафето си?-Със захар.
-
Има прясна лимонада,искаш ли?-Да.
-
Веднага идвам.
-
Името ти Лодос ли е?
-
Толкова си сладък.
-
Хайрие!
-
Идвам от вратата,да не си излязла от комина.
-
Къде по дяволите си?
-
Да.Разбира се че съм вкъщи.
-
Къде си?
-
Сякаш ме е грижа за седмичното ти събиране.
-
Есма с теб ли е?
-
Няма никой вкъщи,съберете се и се прибирайте.По-бързо!
-
Добре Шукрю,ще си дойда след 2 минути.Идвам си скъпи.
-
Вземи това,той не ти остави никакъв избор.
-
Благодаря,момичето не е вкъщи...
-
Беше излязла да пазарува,къде по-дяволите се е отплеснала.
-
Чао за сега.Беше чудесно.
-
Не броя това за посещение.
-
Това тя ли е?
-
Това е снаха и.
-
Искаш ли да те запозная с нея?-Не,няма начин...
-
Нека да стоят възможно по-далече от нас.
-
Съпругът и е приятен човек.Но тя е малко...
-
Разбираш кой ти е приятел и кой не е когато говорят зад гърба ти.
-
Нямате никакъв срам да клюкарствате за някого когото не познавате.Нали?
-
Мислиш си че говорим за теб ли?
-
Погрешно си разбрала,когато видях вратата ви отворена ,исках да ви поканя.
-
Не трябва да вярвате на всичко което четете по вестниците.
-
Не трябва да съдите хората заради това което сте прочели...
-
Това е срамно и грешно.
-
Ако говорите зад гърба ми само заради Фатмагюл...
-
....знаете ли че аз също съм една от жертвите на този инцидент?
-
Изгубих дома и удобството си.
-
Довчера,живеех в моя си дом,а днес за жалост съм под наем.
-
Не говорехме за теб.
-
Може би не съм разбрала,но има Бог...
-
И той си знае работата.
-
О,моля ви сега...-Дошло ми е до гуша така или иначе.
-
Писна ми от всички,които се преструват и не казват нищо лице в лице.
-
Чуйте ме...Оставете ги да си говорят.Просто ги игнорирайте.
-
Какво става Нафие?
-
Нафие какво става?-Нищо...
-
Влезте вътре,идвам след минута.
-
Превзех вниманието ви госпожо Нафие.
-
Не говорете така,това ме натъжава.
-
Освен това,слязох долу за да ви поканя,но не бяхте вкъщи.
-
Излязох на пазар.
-
Добре тогава,елате сега.Събрали сме се всички съседи...
-
Ако искате сама можете да затворите устите им.
-
Не.Не мога да се занимавам с никого.Нека си говорят каквото искат.
-
Освен това ,се надявам че тези които говорят добри неща за мен,ще са добре...
-
...а тези които говорят лоши,да са по-зле от мен.
-
Добре,изборът си е ваш,ако размислите ,можете да дойдете.
-
Ще видим.
-
Приятно прекарване.
-
Какво става?
-
Нищо не става.Влезте вътре.
-
Сякаш ми харесва да живея тук...
-
Приклещена в тази къща.
-
Вие се наслаждавате на живота си,а аз трябва да приема всичко това.
-
Сякаш тя е единствената която страда.
-
Неблагодарници.
-
Не плачи повече.
-
Не плачи.
-
Ало.
-
Идвам Шукрю.На път съм.
-
Къде е това момиче?Все още никаква я няма.
-
Тя отиде да пазарува,ще се прибере след малко.
-
Дошла си е и е излязла,чантите са вкъщи.
-
Може би е забравила нещо и е отишла до магазина на ъгъла.
-
Надявам се Бог да те накаже ако стане нещо!
-
След като завърших училище,положих изпити за университета но...
-
Не се справих.-Не пробва ли отново?
-
Не.
-
Баща ми не можеше да си позволи да ме прати на допълнителни уроци...
-
Не можеш сам да научиш всичко...
-
...когато майка ти ти казва да се грижиш за братята и сестрите си,да чистиш къщата...
-
...да пазаруваш.Така нямаш време да учиш за изпити.
-
През това време ще забравиш всичко което си научил...
-
Така и не се пробвах отново.
-
Ами ти?
-
Опитвам се да завърша средното училище от вкъщи.
-
Това е много хубаво.
-
Също така имах теоритичен изпит по кормуване.Взех го.
-
Утре ще имам практически изпит,за да взема шофьорска книжка.
-
Това е чудесно.-Благодаря.
-
Опитай от тези.Сама ги направих.
-
Знам.Когато за първи път отворихте "Кухнята на розата",аз дойдох с майка ми.
-
А когато осъзнахте кои сме...
-
Моля те,не говори така,живея живот който родителите ми са ми избрали.
-
Искам да кажа че не мога да вземам собствени решения.
-
Не мисля същото като тях но не мога да повдигна глас срещу тях.
-
Есма все още ли не се е прибрала?
-
Не.Къде е твоята разхайтена дъщеря?
-
Скоро ще си дойде Шукрю.
-
А ти къде беше по дяволите?
-
Мина цял час.
-
Ще отида да я потърся Шукрю.
-
След като отида на работа вие двете си се разхождате,а?
-
Не,не е така.
-
Надявам се да е изчезнала поради добра причина...
-
...иначе знаеш какво ще стане и с двете ви.
-
Не се ядосвай за нищо Шукрю.
-
За нищо ли?Дойдох си вкъщи,а няма никой тук...
-
Ти си на някакво си място,а дъщеря ти никаква я няма...
-
Кажи ми къде е това момиче!
-
Всъщност,вашата история е урок за всички хора...
-
Ти се бориш за правата си.Възхищавам ти се толкова много.
-
Не го направих сама...
-
Брат ми беше до мен,Керим също...
-
Кака Мерием,а по-късно и батко Кадир се присъедини.
-
Те не ме оставиха да се предам.-Колко хубаво.
-
Есма!...
-
Есма!
-
За Бога Шукрю върни се тук.Тя не може да е там.
-
Татко?-Какво по дяволите правиш тук?
-
Какво правиш тук?
-
Тя не прави нищо лошо,повиках я тук за кафе.
-
Ще ти счупя кокалите!
-
Млъкни!Не ти ли казах да не идваш тук?
-
Какво правите?
-
Не ти ли казах да стоиш далеч от тази къща!
-
Няма да слушаш думата на баща си ли?
-
Ще ти счупя кокалите!
-
Не ти ли казах да не идваш тук?
-
Не я удряйте повече!Не я удряйте!
-
Шукрю,моля те,пусни я да върви.
-
Няма да слушаш какво ти казва баща ти,а?
-
Тя нищо не е направила,не я удряйте!
-
Казах ти да не идваш в тази къща!
-
Няма да слушаш баща си,а?
-
Отивай вкъщи!
-
Ще си платиш затова че не ме послуша.
-
Остави я да върви!
-
Не мога да ти опиша колко много искам тези мъже да отидат в затвора.
-
Ще отидат.
-
Трябва да признаят престъпленията си със собствените си усти.
-
Трябва да признаят за цялата несправедливост срещу мен...
-
Искам това толкова много.
-
Дано момичето ми.
-
Искам да мога гордо да вдигна глава срещу всички в квартала.
-
Искам това толкова много.
-
Твоята глава е гордо вдигната вече...
-
Защо си толкова колеблива?
-
Те разбира се ще бъдат засрамени от постъпката си един ден.
-
Толкова е трудно да го приема како.
-
Този човек преби дъщеря си заради мен...
-
Само защото е говорила с мен.Можеш ли да си представиш?
-
Дори не можах да се изправя и да кажа "Какво правите?"
-
Гледах случващото се безпомощно.
-
Истината е че все едно аз бях пребитата...
-
Бедното момиче пострада заради мен.
-
Не е заради теб Фатмагюл...
-
А заради това което е в главата на такива невежи хора.
-
Защо трябва да е толкова трудно да се защитиш и да се бориш за собствените си права?
-
Защото никой няма куража да го направи,ето за това мила.
-
А това че ти се бориш срещу онези животни,това притеснява тези хора.
-
Защото гневът им не е към теб...
-
А към мрака и невежеството вътре в тях.
-
Надявам се че този човек е искрен за това което каза на кака Мерием днес.
-
Надявам се че ще каже истината когато му дойде времето.
-
Забрави.Това е Решат Яшаран...
-
Той мисли само за себе си сега.Бог знае какво планува в момента.
-
И аз мисля така.
-
Той иска да не го обвиниш така че да може да се спаси.
-
Както знаеш,хотата казват,по един или друг начин справедливостта ще възтържествува.
-
Той наистина е получил удар в лицето.
-
Сега живеят като семейство в къщата на онази жена която работеше за тях...
-
Госпожа Ядигер мисля.Тя информира в полицията за тях преди.
-
Знам,батко.Знам.
-
Каквото повикало такова се обадило.
-
Жената с която се разведе,се грижи за него...
-
Никога няма да забравя какво направи тя.Тя трябва да е съвестна жена.
-
Съвест!Каква съвест?
-
Ако бяха достойни човешки същества,нямаше да останат спокойни в нощта на инцидента.
-
По един или друг начин...
-
Стигнахме до този ден.
-
Чудя се дали ще можете да се справите без мен?
-
Дъщеря ми е заета и аз трябва да гледам внука си.
-
Добре.Върви Ядигер.
-
Нали Перихан?
-
Ние ще си бъдем вкъщи утре така или иначе.
-
Ядигер...
-
Информира ни че трябва да гледа внука си.
-
Разбира се Ядигер.
-
Съжалявам,бях се отнесла.
-
Седни и си довърши храната,трябва да си вземеш лекарствата.
-
Остави ли ми някакъв апетит?
-
Не мога да повярвам че след всичкото това време,след всичко което се случи...
-
...отиде да видиш това момиче и и каза че съжаляваш?
-
Перихан!
-
Достатъчно.
-
Трябва да си намислил нещо преди да отидеш там...
-
Определено си планирал някаква игра.
-
Погледни ме за Бога.
-
Толкова съм жалък,толкова нещастен!
-
Свършен съм Перихан.Свършен.
-
Добре,говори без да крещиш.Успокой се.
-
Да...
-
Отидох да и кажа че съжалявам.
-
Отидох пред вратата им да се извиня.
-
Какво друго ми е останало да губя,а?
-
Достойнството ми ли?Достойнството ми!
-
Добър вечер.
-
Добре дошъл.
-
Как си батко?
-
Майната ти!
-
Добре дошъл.Гладен ли сте?
-
Не,не съм.Няма да остана дълго.
-
Дойдох за няколко подписа и си тръгвам.
-
Оставете ме да ви сложа чай поне,ще изчистя масата по-късно.
-
Какво направи?
-
Работя.Наистина съм зает,опитвам се да достигна до всички краища.
-
Също така започнах да пиша отбранителното си изявление.
-
Како...
-
Трябва да се подпишеш тук.
-
Какво е това?
-
Това е съгласие за продажба на къщата в Кан...
-
Ако продадем активите си в чужбина,и съберем някакви пари от продажбите...
-
Ще можем да платим някои от дълговете си.
-
Ето виждаш ли,работя постоянно.
-
Ще сме много по-обичани в чужбина...
-
Никой не е сложил ръцете си в джобовете.Дори не съм получил и стотинка от никого.
-
Какво ще стане със затвора?
-
Има ли възможност да свършим в затвора накрая?
-
Не мога да видя ,къде трябва да се подпиша?
-
Може би ти няма да влезеш заради здравословните си проблеми.
-
Какво означава "може би"?
-
Няма да те пъхнат в затвора в това състояние,знам ли?
-
Говори ми като адвокат.Като адвокат,като мъж...
-
Кажи ми с подробности какво става?Какво правиш?
-
Работя за теб батко...
-
Преследвам това секунда след секунда.Работя.
-
Ходи да видиш Ердоан онзи ден.
-
Да.
-
Нещо не е наред ли?
-
Не.
-
Как е здравето му?
-
Много е отслабнал...
-
Изглеждаше блед.
-
Каза да не го притискаш и че не иска да те вижда повече.
-
Аз съм го притискал?Така ли?
-
Работя толкова много за техния интерес...
-
Не мога да се справя с всичко.
-
Също така в това време пиша отбранителното си заявление.
-
Както и да е,сега тръгвам.
-
Остани и поговори с батко си за малко.
-
Ще дойда отново како...
-
Децата ме чакат...
-
Събрах всички адвокатски помощници заедно и делегирах цялата работа за тях...
-
Като команден център е в който всички те работят като пчели.
-
Грижи се за себе си батко.Чао.
-
Да,точно!
-
Глупав идиот!
-
Виж!Не съм виждал батко по-добре,казвам ти.
-
Делото наближава,затова той е малко изнервен.
-
Правим най-доброто,което можем...
-
Добре,ще се видим по-късно.
-
Довиждане.
-
Дали знае че е ходил при Фатмагюл?
-
Очевидно е че не знае.
-
Това означава че Решат е отишъл там на своя глава.
-
Защо е направил подобно нещо?
-
Ти сериозно ли вярваш че след всичко станало Фатмагюл ще ни прости?
-
Вярваш ли в това?
-
Не знам в какво да вярвам Перихан.
-
Нямаме нищо което да е останало в ръцете ни.
-
Ако това е единствената надежда която имаме...
-
Трябва да се държим за нея.
-
Това не е надежда!
-
Фатмагюл няма да направи нито крачка назад.
-
Може би както Решат каза,онази жена...Искам да кажа,снаха и може да ни помогне.
-
Какво става Рахми?На къде?
-
Отиваме у кака Мерием Мукадес.Кака Мерием.
-
Какво ще правите там по това време?
-
Леля ми е там.
-
Така значи!
-
Не са се виждали един друг от доста време...
-
Ще се видят.Няма да стоим много така или иначе.
-
Не,господине!Не можеш да отидеш!
-
Ако толкова много иска да го види,може да дойде тук и да го види.
-
Защо трябва детето ми да ходи там за да я вижда?
-
Не бъди такава Мукадес.
-
Щом като кажа "не",това значи "не" Рахми!
-
Искам да видя леля.-По-тихо.
-
Какъв е проблема децата да отидат Мукадес?
-
Ако ти не искаш да говориш с тях,тогава недей...
-
Но не можеш да разделиш децата от леля им.-Напротив мога!
-
Ако искаш да отидеш,върви при сестра си...
-
...и никога повече не се връщай ако искаш.
-
И аз отивам.-Върви и ни остави на мира.
-
Знаеш ли че никой от блока не говори с мен заради нея?
-
Всички говорят зад гърба ми.
-
Кой?
-
Кой мислиш?Тази за която не можеш да спреш да говориш.Тази госпожа Нафие...
-
И останалите са точно като нея.
-
Искам да видя леля.
-
Не!Не ме карай да си изкарам гнева върху теб.
-
Обичах старата ни къща.Имаше голям двор.
-
Да,беше чудесно,докато леля ти не ни изрита.
-
А ти все още продължаваш да говориш за нея.
-
Не говори така Мукадес.Недей.
-
Не говори какво Мукадес?
-
Греша ли?-Грешиш.
-
Дойдохме тук заради това което ти направи.
-
Ти сама си го направи.
-
Дойдохме тук заради теб.
-
Недей да обвиняваш никой друг.Хайде,сине.
-
Ще отидем ли да видим леля?-Да.
-
Рахми,не искаш да ми причиниш това...
-
???
-
Ще те накарам да си платиш за това.
-
Великите умове мислят еднакво.
-
Здравейте госпожо Перихан.
-
Има ли нещо което можете да направите за нас?
-
Вие ми кажете,госпожо Перихан.
-
От вас зависи.
-
"Грешна парола".
-
"Потребителското име не съществува."
-
Всичко което каза Решат е било вярно.
-
Можете да дойдете тук ако искате.
-
Ами,госпожо Перихан,аз вече не знам кое е правилно или грешно.
-
Всичко което знам е че не искам да бъда с хора които са зачеркнали името ми.
-
Какво можете да направите тогава?
-
Можете ли да убедите Фатмагюл?
-
Не,не можете.-Ситуацията ми е същата като на Решат Яшаран.
-
Всъщност,на процеса ще сме само ние които ще можем да си помогнем една на друга.
-
Ако името ми не бъде намесено в делото...
-
...мога да им кажа....че Решат Яшаран е невинен.
-
Не трябва да говорим за такива неща по телефона.
-
Трябва да поговорим лично.
-
Добре,ще ви се обадя когато ми е удобно.
-
Мога да дойда навсякъде където поискате.-Побързайте тогава.
-
Датата на делото наближава.-Чакайте за обаждането ми.
-
И така,госпожо Фатмагюл...
-
...Няма да ти позволя да ме измъчваш повече.
-
Аз ще сложа скъпа,ела тук.-Всичко е наред,аз сложих.
-
Вие хора искате ли нещо друго от тук?
-
Добре сме батко.Ела да седнеш.
-
Добре,идвам.-Златни ти ръце батко.Всичко е чудесно.
-
Да ви е сладко.
-
Тази фраза "златни ти ръце" сега дори ми се струва още по-смислена.
-
Може да не ти се случи никога вече.
-
Може да не се случи на никой от нас.
-
Како,ще ходя в Ава по работа този уикенд.
-
Помолих Фатмагюл да дойде с мен но...-О,това би било толкова хубаво!
-
Вие двамата трябва да отидете.-Но аз казах не.
-
Оставих те сама толкова много тези дни.-Хайде,не се притеснявай,а и аз приготвих всичко.
-
Ще се натъжа ако не отидеш.
-
Но може би ти и батко Кадир имате някакви планове?
-
Ръката му все още се възстановява.-Не,мила,трябва да работя.
-
Виждаш ли,ето,той сам ти казва.
-
Освен това ,може да затворим и да отидем където поискаме.Без значение.
-
Ето защо не можем да платим сметките.
-
Искам да кажа,ако "Кухнята на розата" работеше постоянно...
-
Ами,радвам се че е така....
-
Преди всичко, "Кухнята на розата"не е като работа.
-
Отиваме там за да срещаме нови хора.
-
И да сме там това е най-хубавото.
-
Мислех че да си с мен е най-хубавото.
-
Искам да кажа,след теб скъпи.
-
Добре,тогава,значи отиваме?
-
Тогава утре ще направя бюреците и сармите за уикенда.
-
Също така ще направя пълнежите за бюреците.
-
Няма да заспи ако не ми помогне.
-
Ще останем там за една нощ така или иначе.Ще бъдем тук на следващият ден.
-
Това е чудесно тогава.
-
Като малък меден месец.
-
Точно това и казах и аз.
-
Добре тогава.
-
Хайде тогава да пием за ръката на Кадир...
-
....и за шофоьорската книжка на Фатмагюл която се надяваме да вземе утре.
-
Ще я вземеш нали?-Да,ще я взема.
-
На здраве.
-
Лельо!
-
О?
-
Мурат,добре дошъл миличък.
-
Липсваше ми усмивката ти.
-
Да ви е сладко,да ви е сладко.
-
Добре дошли.-Добре заварили.
-
Батко ,добре дошъл.
-
Батенце,колко хубаво че дойдохте!
-
Бях обещал на кака Мерием.
-
А и исках да дойда и да ви видя.
-
Рахми,седни,ще ти донеса рибата.
-
Моля ви седнете.Приготвили сме всичко.
-
Как е Лодос,защо не е тук?Не го ли доведохте?
-
Лодос пази къщата.
-
Само леля ти ли ти липсваше?
-
Ела тук.
-
Ние почти не можем да идваме тук.Мама не иска.
-
Това не е вярно,защо да не иска?
-
Тя се развика и разплака.Каза че те трябва да дойдат при нас.
-
О,Мурат,миличък,сигурна съм че не е имала това предвид.
-
Така беше.-Мурат не говори така.
-
Не дойдохме ли тук след като ти и се развика?
-
Добре,добре,каквото станало,станало.
-
Капитан Мурат,давам ти най-голямата риба.
-
Добре.
-
Ето така.
-
Мурат,миличък,можете да идвате тук когато поискате,нали?
-
Дори не съм докосвала играчките ти.
-
Можеш да дойдеш и да си играеш с тях.
-
Как върви работата,Керим?
-
Фатмагюл каза че върви добре,но...-Добре е батко.Бавно но по-добре.
-
Говорихме с господин Фахретин онзи ден в "Кухнята на розата".
-
Фатмагюл му се обади.-Да,батко,знам за това.
-
Знаете ли че имаше купувачи които се интересуваха от нашите земи.
-
Лельо.-Да,миличък?
-
Не ни ли искаш тук?
-
А?-Как мога да не ви искам тук?
-
Но защо тогава се преместихме?
-
Мурат,какво има?
-
Липсваше ми тази градина.
-
Тази градина все още е твоя миличък.
-
Всъщност е само твоя.
-
Можеш да поканиш тук всичките си приятели и да играете тук цяло лято,нали?
-
Къщата ни има голям двор така или иначе.Можем да поговорим с майка ти...
-
...да останеш тук за цялото лято.-Тя никога няма да ме пусне.
-
Само почакай.С времето нещата ще се подобрят.
-
Наистина ли?Ще се помирите ли с мама?
-
Не знам Мурат.
-
Майка ти ме натъжи толкова много.
-
Ето защо не мога да ти обещая.
-
Но мога да ти обещая едно нещо.
-
Ще бъда до теб до края на живота си.
-
Ще се виждаме един друг когато си поискаме.
-
Когато поискаме,ще се срещаме и ще се виждаме.
-
Ами Елиф?-И с нея също.
-
Ало,господин Осман.Звънях ви и оставих съобщение.
-
Да,момчетата ми казаха.
-
Ще съм там в събота за да взема мерки.
-
О,точно затова ви се обаждам.Ние няма да сме в Ава през уикенда.
-
О,така ли?-Да...
-
...майката на съпругата ми се разболя.Заведохме я в болница.
-
Не можем да тръгнем докато не се оправи.
-
Бързо оздравяване.
-
Хайде след малко да направим ляв завой.
-
Не,не,няма нищо.
-
Добре,добре.
-
Още веднъж бързо оздравяване.
-
Добре,приятен ден.До скоро.
-
А сега да се върнем там от където започнахме.
-
Да паркираме назад.
-
Добре,благодаря ти.Сега може да загасиш колата.
-
Може ли да се подпишете тук моля.
-
Какво стана учителю?-Честито.
-
Обадете се следобед за да научите резултата.
-
Благодаря.-Честито.
-
Инструкторите казаха "да ти е честито".
-
Трябва да се обадя по-късно следобед в школата за да науча резултата.
-
Май го взех.-Това е чудесно!
-
Тогава ще те заведа в Ава този уикенд.
-
Предупреждавам те,няма да седя на шофьорското място повече.-Добре.
-
Ти успя в още едно нещо Фатмагюл.
-
Браво,мила.Браво.
-
Ще взема шофьорска книжка.
-
Хайде,да вървим.
-
Ало.
-
Може ли да говоря с господин Хасан моля?
-
Ало,аз съм.
-
Здравейте господин Хасан.Керим Ългас е .
-
Не знам дали ме помните но аз и съпругата ми бяхме отседнали във вашия хотел през зимата.
-
Беше дъждовен ден,бяхме заклещени в гората.
-
О,да,помня ви.
-
Ако е възможно,бихме искали да ви посетим отново.
-
За този уикенд,ще тръгнем утре сутринта.
-
За колко нощи?-Само една...
-
...на следващата,ще си тръгнем.
-
Добре,отново ли искате две стаи?
-
Спомням си че предишният път имаше проблем.
-
Миналият път нямахме достатъчно стаи.Но този път мога да ви дам две стаи.
-
Не,батко,ние се оженихме.Ще искаме само една стая.
-
О,честито.
-
Благодаря.-Добре,ще ви чакаме господин Керим.
-
Добре,до скоро.
-
"Подпишете се за Озан."
-
Мехмет...
-
Ето,вземи десертите.-Добре,како.
-
Кафето дълго ли беше?-Две дълги кафета и едно средно.
-
Добре,не карай клиентите да чакат тогава.
-
Фатмагюл,момичето ми...Малко е пренаселено тук.
-
Може би трябва да оставиш това някъде другаде.
-
Да ти помогна ли?
-
Не,не...справям се благодаря.
-
Батко...
-
Не можах да заспя снощи...
-
Това което Мурат каза ме държа будна цяла нощ.
-
Не му обръщай внимание,той е дете.Няма значение.
-
Как да няма значение?Мурат е живота ми.
-
Не мога да живея така знаейки че той мисли че съм лоша.
-
Тя настройва племенника ми срещу мен.Точно за това се тревожа.
-
Не се тревожи.Защо изобщо се тревожиш?
-
Какво лошо си направила?Нищо лошо не си направила.
-
Аз казах на Мукадес....
-
че всичко е заради нея.
-
Казах и да не обвинява никой друг за нищо.
-
Мурат харесваше къщата на батко Кадир.
-
Но изглежда не можем да останем там завинаги.
-
Ние така или иначе щяхме да се преместим на наше собствено място.
-
По-рано или по-късно,няма никакво значение.
-
Освен това,новият ни дом е много хубав.
-
Наистина го харесвам.
-
Мурат все още не е свикнал с него.Но с времето ще свикне,ще свикне.
-
Виж кой е тук,виж.
-
О,Синем?
-
Синем,добре дошла.-Фатмагюл.
-
Къде беше?
-
Бях на едно много далечно място...
-
Добре,дошла,добре дошла.-Благодаря.
-
Батко Рахми,сметката.-Веднага идва.
-
Синем,мила.-Како Мерием.
-
Скъпа.
-
Толкова много ми липсвахте всички.
-
Звънях ти много пъти но не можах да те открия.-Бях в Америка.
-
Компанията ми ме изпрати за два месеца.
-
О,колко хубаво!
-
Ела,седни.
-
Нека първо да видя тази снимка.
-
О,Фатмагюл,била си толкова красива булка.
-
Ти не можа да я видиш,но Фатмагюл много искаше да бъдеш там.
-
Много съжалявах че не можах дори да ти кажа за това.
-
И аз съжалявам че не можах да бъда с теб в щастливия ти ден.
-
Но както и да е,как сте сега?Всичко наред ли е?
-
Да,всичко е много хубаво.Ела да седнеш.
-
Добре,седни.Гладна ли си,какво би искала да хапнеш?
-
Наистина ми липсват кюфтетата.
-
Какво искаш за пиене?-Вода,моля.
-
Фатмагюл,аз ще ги направя мила.
-
Как е Керим?-Добре е,отвори работилница,работи.
-
Това е чудесно.Фатмагюл,надявам се че не ти преча.
-
Не скъпа,мога да работя и докато си говоря с теб.
-
Двамата с Керим ще излезем извън града утре.
-
Ще бъде една малка ваканция за нас.
-
Не искам да оставям кака Мерием с всичката тази работа.
-
Радвам се да го чуя.
-
Всъщност това е пътуване по работа за Керим,но аз ще отида с него.
-
Така че ще бъде за двама ни хем работа,хем почивка.
-
И така,какво прави в Америка,разкажи ни повече.
-
Изпратиха ме на обучение в Америка.Работих много там.
-
Но се върнах тук с някои идеи в ума си.
-
Колко хубаво.
-
Съжалявам,както виждате днес е натоварен ден.-Всичко е наред.
-
Всъщност,дойдох тук днес за да говоря с теб за нещо.
-
Това е една идея която се върти в ума ми от дълго време.
-
Фатмагюл...
-
Реших да напиша книга.
-
О,това е чудесно!-Да...
-
...но ще пиша твоята история.
-
Не се мръщи така.
-
Фатмагюл,моля те...-Няма начин Синем.Не можеш да го направиш.
-
Това което ти преживя е много поучително...-Така е но благодарение на вестниците...
-
...всички вече знаят за моята история.
-
Не можеш да си преставиш колко трудно е това.
-
Всички се взират в мен...Всички говорят за мен...
-
...както и зад гърба ни.
-
Това вече е повече от достатъчно.Ако напишеш книгата...
-
...това ще ме довърши.-Добре,съгласна съм...
-
...в началото ще бъде трудно.
-
Но после...
-
...когато всички забравят всичко,книгата ще надделее.
-
А и това ще е надежда за хората които са в същото положение като твоето.
-
Все още не знаем как ще свърши делото.За каква надежда говориш?
-
Ти ще спечелиш рано или късно.
-
Добре,може да започнем когато делото приключи.
-
Тогава ще можеш бавно и спокойно да ми разкажеш историята си.
-
Вече знаем началото и края на историята ти така или иначе.
-
Ще ми разкажеш как се чувстваш.
-
За трудностите които си преживяла през този период и за това как си ги преодоляла.
-
Така че всеки ще може да прочете.
-
Твоят случай беше първата история в кариерата ми.
-
По този начин,всички ще могат да видят че...
-
...не съм оставила тази история.
-
Няма начин Синем.Ако тази книга бъде публикувана...
-
...хората тук никога няма да ме оставят намира.
-
Те винаги ще говорят за мен,нали?
-
Снощи каза че искаш да държиш главата си гордо изправена срещу всички.
-
Каза че искаш да се изправиш срещу хората които клюкарстват за теб.
-
Сега имаш чудесна възможност да го направиш.
-
Благодаря,како Мерием!
-
Нека всички да знаят какво си преживяла.
-
Срещу какво си се борила.
-
Говори и повече.
-
Фатмагюл,мисля че това е чудесна идея.
-
Можем да започнем когато поискаш.
-
Абсолютно всичко ли ще напишеш?
-
Ще напиша това което поискаш.
-
Е,какво ще кажеш?
-
Не знам,първо ще говоря с Керим.
-
А и искам да попитам и батко Кадир.
-
Ще се допитам до тях.И тогава ще реша.
-
Добре,скъпа,аз не бързам.Мога да чакам.
-
Ммм...кюфтетата са страхотни.Златни ти ръце како Мерием.
-
Да ти е сладко мила.
-
Керим!-Керим махни се от мен!
-
Батко...
-
Трябва ми повече хартия.
-
Какво ще правиш с всички тези листи?Новела ли ще пишеш?
-
Може би това го кара да се чувства по-добре.
-
Кажете на шефа си моля ви,трябва ми повече хартия.
-
Добре,добре ще му кажем.
-
Мини пред мен,хайде!
-
Доведох ви нов гост.
-
Ще отиде в 4-та килия.
-
Време е за проветрение.
-
Ще отворите килиите си за кратко.Така ще можете да се срещнете и с новите си приятели.
-
Яшар?
-
Господин Ердоан.
-
Ела тук,хайде.Къде отиваш?
-
Какво става хора?
-
Нищо,ние сме стари приятели.
-
Нали Яшар?-Да...
-
Виждаш ли колко малък е света.
-
Пусни ме батко.-О,не няма начин.
-
Добре дошъл.Хайде да си поговорим.
-
Хайде,хайде.
-
И така,кажи ми...
-
Какво ти обеща Мюнир за да промениш показанията си?
-
Нищо.-Не ме лъжи!
-
Значи си ме предал за нищо ли?
-
Да...Да,Яшар...
-
Предаде ме за нищо!
-
Къде е Мюнир сега?
-
Къде са нещата които ти е обещал да ти даде?
-
Взе ли пари?
-
Както виждам не си.И никога няма да вземеш.
-
Защото Мюнир е скъсан.
-
Яшаран вече нямат пари.Знаеш ли това?
-
Чух.-Да,колко лошо.
-
Загубеняци.
-
Никой не може да ти помогне сега.Господ да ти помага.
-
Сега си сам тук,точно като мен.
-
Добре,към килиите.Движете се.
-
Благодаря господин Бехадир.
-
До скоро господин Мюнир.Елате отново.-Довиждане.
-
Моля ви оставете приятелите ни да ви изпратят до колата.
-
Не дойдох до тук с кола.Ще взема такси,но благодаря.
-
Мюнир!
-
Батко.
-
Какво става?Какво правиш тук?
-
Помислихме си че ще срещнем Мюнир днес.
-
Защо,какво е станало?
-
Смени ли парите ми...
-
...в чуждестранна валута?
-
Кои твои пари?За какво говориш?
-
Парите за които молиш хората от името на Решат Яшаран.
-
Како,полудя ли?
-
Зает съм,трябва да се съсредотуча върху делото.
-
Дай ми това.
-
Батко,спри.Не прави така, на публично място сме.
-
Дай ми го или ще ти счупя ръката.
-
За какво говориш?-Спри да се преструваш Мюнир?
-
Знаем че събираш пари за да "помогнеш"на Решат.
-
Това не е вярно,кой ви каза това?-Обадих се на всеки един по един.
-
Знам точно колко си взел от тях.
-
Пусни го.
-
Наистина ли си го направил?Не мога да повярвам.
-
Защо по дяволите се опитвам да ти помагам тогава?-Срам ме е от теб.
-
Как може да си толкова низък?
-
Опитвах се да платя част от дълговете ни!-Млъквай!
-
Батко,тези пари не са твои.Слушай ме внимателно.
-
Махай се от живота ми корумпирана змия такава.
-
Изслушай ме,чуй ме!
-
Батко,батко...Мислиш си грешни неща за мен.
-
Мюнир...
-
Може да се обадим в полицията ако искаш господин адвокат.
-
Хайде също да се обадим на всички от които си взел пари,а?
-
Срам ме е от теб Мюнир.
-
Срам те е от мен а?
-
Докато имате всички тези хора около вас,вие срам от мен ли?
-
Ти си неблагодарник!-Не искам да те виждам повече.
-
Точеше от кръвта ми с години паразит такъв!
-
Мелтем скъпа,съжалявам но трябва да отменим плановете си за довечера.
-
Къде отиваш този път?-В Москва.
-
Но ще се върна в други ден.-Добре.
-
Ще ти се реванширам когато се върна,обещавам.
-
Това няма да помогне.Свикнах да си в чужбина през половината от седмицата.
-
Моля те не се оплаквай.Това ме кара да се чувствам зле.
-
Не се оплаквам.
-
Такава съм защото обичам някого който обича много работата си.
-
Този човек е влюбен до лудост в теб.
-
Не се оплаквам.Просто ми липсваш много.
-
Мислиш ли че можеш да дойдеш при мен днес?
-
Значи ще мога да те видя за час и половина докато се приготвям.
-
По кое време?-Какво ще кажеш за 20:30?
-
Защото полета ми е в 23:30.
-
Ще се прибера вкъщи в 21:00.Ще е много добре ако мога да отида на летището в 22:00.
-
Добре,ще бъда там в 20:30 тогава.
-
Добре,до скоро скъпа.-До скоро.
-
Добре дошла.
-
Така ли ще ходиш до летището?
-
Плановете ти отново ли се промениха?Мислех че се приготвяш.
-
Донесох ти хамбургер.Помислих че няма да имаме време да вечеряме.
-
Какво е това?Празнуваме ли нещо?
-
Ако получа отговора който искам...
-
...ще празнуваме.
-
Ще се омъжиш ли за мен Мелтем?
-
Мерт,какво говориш?
-
Знам какво говоря.
-
А ти какво ще кажеш?
-
Ще приемеш ли да бъдеш моя съпруга?
-
Знам колко си наранена след всичко което си преживяла.
-
Знам че ти е много трудно да повярваш на някого отново.
-
Но аз не съм грешният човек Мелтем.
-
Искам да те направя щастлива,ако ми позволиш.
-
Мога ли да чуя твоето "да"?-Да.
-
Ще взема също и дъждобрани.Кой знае ,може да завали отново.
-
Гледах прогнозата за времето.Казаха че ще е ясно и слънчево.
-
За всеки случай ще ги взема.
-
Никога не можем да сме сигурни нали?
-
Нека да си вземем и по един пуловер.Може да е студено през нощта.
-
Добре.
-
Реши ли какво ще отговориш на Синем?
-
Не знам.
-
Все още мисля за това.
-
Това не е само моята история Керим.Тя е и твоя също.
-
Какво ще кажеш?
-
Това е само твоята история.
-
Ти си тази която трябва да реши.
-
Но ще ѝ разкажа и за двама ни.
-
И как сме преодоляли всичко.
-
Ако искаш да им дадеш урок...
-
...ако искаш да дадеш надежда на хората като нас.Тогава трябва да им разкажеш цялата си история.
-
Всичко което си преживяла.Всичко което са те накарали да преживееш.
-
Разкажи им без да се страхуваш от нищо.
-
Не сме забравили нещо нали?
-
Надявам се не.
-
Изключих всички бушони.Проверих печката.
-
Взе ли си шофьорската книжка?-Мхм,в портомонето ми е.
-
Сложих я на мястото на снимката ти.-Какво?
-
Само се шегувам.Снимката ти все още е там.
-
Какво е това?Как може човек да причини това на собственото си дете?
-
Ще говоря с този човек.-Не,Керим.Хайде да вървим.
-
Някой трябва да сложи този човек на мястото му.
-
Не трябва да причинява това на дъщеря си ако е отговорен мъж.
-
Хайде,това може да го направи дори още по-груб към нея.
-
Има различни видове зверове,един такъв живее в нейният дом.
-
Той налага силата си на по-слабите от него.
-
Кадир,говори ли с прокурора?
-
Не,скъпа,все още пътуваме натам.
-
Първо ще отидем в полицията.-О,добре.Вече ми каза.
-
Извинявай,просто не можех да не ти се обадя.Отвътре ме човъркаше.
-
Не се притеснявай,за мен винаги е удоволствие да чувам гласа ти.
-
Хайде не говори така когато Юмер е там.
-
Но моля те Кадир,кажете им че...
-
...този човек е намислил нещо.
-
Не е дошъл до тук за нищо.Сигурна съм че има някакви дяволити планове.
-
Добре,скъпа.Ще говоря с него.Нали затова съм тук така или иначе.
-
Станахме приятели с полицията така или иначе.Посещаваме ги ежедневно.
-
Кажи им че не е дошъл с добри намерения до тук.
-
А след това ми се обади,ще чакам,чули?
-
Добре скъпа.Ще се обадя любов моя.
-
До скоро,спорна работа.
-
И на теб скъпи.Целувки.-Целувки.
-
Мехмет,какво каза Фатмагюл?
-
Кога ще си изяде храната Лодос?
-
Нахраниха го рано сутринта.Хайде да го нахраним по-късно следобед.
-
Провери също и водата му.Не го оставяй жаден.
-
Аз вече му налях вода в купичката.
-
О,Рахми идва с децата.
-
Отвори вратата за да може да влезе лесно.
-
Добро утро.-Добре дошли!
-
О,донесъл си нашата малка принцеса ли?
-
Татко,може ли да си поиграя с Лодос?
-
Бъди търпелив сине.Ще имаш много време да си играеш с него.
-
Не си цапай дрехите.Не си ги цапай миличък,става ли?
-
Не дойдох сам днес.-Радвам се че си взел децата.
-
Мукадес има почивен ден днес.
-
Реши да си даде почивка.
-
Искаше да пообиколи наоколо без децата.
-
Ще отиде в моловете.-Лъжи!
-
Скараха се от нощта когато дойдохме тук.
-
Шшт,Мурат!-Но ти ми каза че да се лъже е лошо а аз не лъжа.
-
Но ти го правиш.
-
Мама искаше да дойдем тук защото ти е ядосана.
-
Мурат,миличък,виж,Лодос ти липсваше толкова много.Защо не отидеш да си поиграеш с него?
-
Както казват,децата казват истината...
-
Добре ли е за бебето да остане тук днес?
-
Няма ли да те притеснява?
-
Ще се справим,не се притеснявай.-Тя вече си е изяла храната така или иначе.
-
Скоро ще заспи.Няма да е будна поне 2 часа.
-
Хайде,не се притеснявай.
-
Перихан...телефонът...
-
Мукадес звъни.
-
Ало.-Госпожо Перихан...
-
Добро утро.
-
Днес съм свободна.
-
Добре,нека се срещнем тогава.
-
Добре,но не може да се срещнем отвън.
-
Не искам да бъда видяна от хората които може би ви следят.
-
Може ли да дойда там където сте сега?
-
Хм,ние сме в къщата на Ядигер,елате тук.
-
Добре,ще дойда там.
-
О?
-
Децата не са с нея.Чудя се дали не е станало нещо?
-
Можеш ли дазапомниш адреса?
-
На кого звъниш?
-
Ще се обадя на брат ми да го питам за децата.
-
Пременила се е,очевидно ще ходи някъде.
-
Не му се обаждай,ще се почувства неловко.
-
Ами децата?-Те трябва да са с него.
-
Мисля че не трябва да се обаждаш.Иначе тя ще разбере за това...
-
...и ще се ядоса,мислейки че се заяждаш с нея.
-
Искате ли нещо от магазина?
-
Подъл човек...
-
Ако видиш аптека по пътя...
-
...купи някакви болкоуспокояващи.Свършиха.
-
Имате ли нужда от нещо господин Решат?
-
Не.
-
Почакай,почакай,почакай.Не отваряй!
-
Не отваряй!Това трябва да е змията Мюнир.
-
Обзалагам се че звъни пред вратата.
-
Сигурен съм в това!Не отваряй вратата!
-
Не искам дори и сянката му да е там където съм аз.
-
Решат,успокой се.-Бях се обадила на доставчика на вода.
-
Това трябва да е той.
-
Кой е?
-
Аз съм Ядигер.Отвори вратата.
-
Селим!
-
Селим,сине!
-
Моят син.
-
Не можех да стоя там когато чух за това.
-
Ти маймуна такава...
-
Искам да докладвам за престъпление.
-
Да,ще докладвам за местоположението на беглец.
-
Пръстена ще се износи ако постоянно се взираш в него.
-
Аз всъщност съм много изплашена мамо.
-
Искам всички да мине добре този път.
-
Искам да започна живота си на чисто.
-
Не оставяй това да зависи от един човек този път момичето ми.
-
Моля те Мелтем.Добре...
-
...Мерт е добър човек.Той е прекрасен човек...
-
...и да,той е влюбен в теб.И ти можеш да отвориш нова страница в живота си.
-
Трябва да оставиш човека да бъде в живота ти,защото наистина го обичаш.
-
Аз наистина го обичам.
-
Надявам се да летиш в облаците от щастие,точно както беше първата нощ.
-
Дано.
-
Все още имаш дълъг път да извървиш.
-
Желая ти много късмет.
-
Мамо...
-
Ще помислим за това когато Мерт се върне от пътуването си...
-
...можем да направим малка празнична церемония между семействата...
-
...и да ги известим че сме сгодени.
-
Добре,по този начин семействата ще могат да се срещнат едни други.
-
Чух че са толкова щастливи да чуят това че не могат да чакат.
-
И Мерт каза че не трябва да отлагаме много а да се оженим това лято.
-
Значи сте говорили толкова много снощи а не си ми казала до сега...
-
А след това ще отидем на дълга почивка.
-
По-бавно момиче.Аз вече се изнервих със сватбата.
-
Кога каза че ще се срещнем с тях?
-
Следващата седмица...
-
О,и ще се жениш през лятото!Сега е почти лято!
-
Мамо,успокой се.Освен това,Мерт каза да не се притесняваме.
-
Всичко ще бъде подготвено.
-
"Докато се разхождам сам и мокър по улицата."
-
"Докато мисля за напълно различни неща."
-
"Ти си в ума ми."
-
"Все още те обичам,и това няма да свърши."
-
"Винаги ще си с мен."
-
"Ти си в деня и нощта ми,не допускам никой друг."
-
"За теб са моите песни."
-
-
Колко успокояващо е зеленото...
-
И мирише толкова хубаво.
-
Радвам се че дойдохме тук.-Казах ти че ще ти хареса.
-
Тогава си свърши бързо работата.Така че да можем да се разходим в гората и да подишаме малко свеж въздух.
-
Нямам работа за вършене.
-
Тъщата на господин Осман се е разболяла.
-
Работата се отложи.-О?
-
Така че можем да правим каквото поискаме през целия ден.
-
Кога се промениха плановете?
-
Докато беше на изпита по кормуване.
-
Защо тогава не ми каза?Дойдохме до тук за нищо.
-
За нищо ли?
-
Не си ми казал защото бях развълнувана за това нали?
-
Не е заради това...
-
А за да попътуваме с теб.
-
На това място сме идвали и преди.
-
Този ден...
-
...аз не можах да забравя онази нощ.
-
И аз.
-
Мечтаех да дойда тук отново при различни обстоятелства.
-
Аз също.
-
Дръж волана с две ръце.
-
Добрият шофьор не използва само една ръка.
-
Каза главният шофьор.Обзалагам се няма да си замълчиш за нищо.
-
Няма да си мълча за грешките ти.
-
Ще ти ги натрия в лицето докато са ми все още пресни знанията.
-
Какво става?-Само говориш а не правиш нищо.
-
Ще трябва да седнеш на шофьорското място и да покажеш колко добър шофьор си.
-
Не,няма нужда сега.Хайде тръгвай.
-
Много съм изморен...
-
Керим...-Хайде,Фатмагюл.Покажи ми че усилията ми не са били напразни.
-
Взе шофьорска книжка за нищо ли?
-
А?Хайде.
-
Ще бъде първият ми път в движение.Толкова съм нервна.
-
Не бъди нервна.Така ще натрупаш опит.
-
Какво му става на това?
-
Ти ли го направи така?
-
Исках да видя дали не си забравила да оправиш огледалата...
-
...от вълнение.Но браво.
-
Да...
-
Добре.
-
Ооо,това е чудесно!
-
Сега мога да се насладя на чудесната природа.
-
Отпусни се,просто се отпусни.-Шшт...
-
Не трябва да говориш с шофьора.Той трябва да се фокусира върху пътя.
-
Това беше много освежаващо.
-
Дрехите ми ще ти станат ли?
-
Отслабнал съм.
-
Слаб си като лъжица.
-
Ела,нахрани се.
-
Как е Ердоан?Разказа ли ти как е бил хванат?
-
Имаме компот.Ще ти хареса.
-
Е...разкажи ни...
-
...как дойде до тук?
-
Как премина през паспортната служба?
-
Дойдох с лодката на един рибар.
-
След това Айче ми помогна...
-
...трябваше да сменя много превозни средства за да дойда до тук.
-
Знаеш ли какво направи позорният ти чичо?
-
Какво е направил?
-
Възползва се от положението ми...
-
...и измами мен и моите приятели.
-
Докато бягаше с парите...
-
...го хванах точно навреме...
-
...и си върнах парите.
-
Молел се е за пари използвайки името на баща ти...
-
...а след това ги е сменил в долари.
-
Едвам го хванахме.
-
Госпожа Мукадес...
-
Тотално забравих за нея.
-
Какво?-Забравих за госпожа Мукадес когато те видях.
-
Тя ще дойде тук.-Какво говориш мамо?
-
Бързо отиди се скрий!-Ела.
-
Отиди в тази стая.
-
И седни ето там.
-
Хайде,отговори на обаждането.
-
Ало.
-
Госпожо Перихан...идвам.
-
Добре,ще отворя вратата.
-
Перихан....Перихан!
-
Перихан,полицията е тук!
-
Госпожо Мукадес?
-
Тръгвай сега,сине!
-
Отворете вратата,полиция!
-
Имаме заповед за обиск.Отворете вратата!
-
Аз докладвах.
-
Спри,не бягай!
-
Полиция!Не бягай или ще стреляме!
-
О,страхът много ме напрегна!
-
Не се преструвай сега Керим.Карах много добре.-Шегувам се.
-
Кара наистина много добре.Беше шега.
-
Заключи ли?
-
Те ми се обадиха и поискаха да дойда тук.
-
Както знаете Решат Яшаран дойде в "Кухнята на розата"...
-
Но защо ти си тук?
-
Някой обадил ли се е?Казаха че някой го е направил.
-
Вие ли го направихте?-Не.
-
Аз бях.
-
Видях нещо и станах подозрителна.
-
Тогава трябва да си го видяла.-Да,видях го и веднага се обадих.
-
Обадих се в полицията,точно така.
-
Чухме за докладването когато бяхме в полицията.Казаха че е бил мъж.
-
Но бях аз...-Не лъжи госпожо Мукадес!
-
Ти ли накара някой друг да се обади?
-
Да,помолих един господин да се обади защото исках да остана анонимна.
-
Селим!
-
Виждате ли,хванат е!
-
Батко!
-
Како, не казвай и дума!Използавай правото си да запазиш мълчание!
-
Идвам там с теб.
-
Не се притеснявай,нищо няма да ти се случи!
-
Майната ти.
-
Дявола трябва да се е вселил в теб.
-
О,добре дошли.-Здравейте.
-
Позволете ми да взема багажа ви.
-
Добре дошли.-Благодарим.
-
Приготвих ви предишната ви стая.Това е което искахте,нали?
-
Желая ви приятно прекарване.
-
Ще ми трябват личните ви карти за регистрацията.
-
Разбира се.
-
Ето ги.
-
Тук.-Благодаря.
-
Приятна почивка.-Благодаря.