Санджай Прадхан: Как откритите данни променят международната помощ

Как да се уверим, че парите за развитие и помощ отиват до хората, които се нуждаят най-много? Санджай Прадхан от Световната банка излага три насоки, които да помогнат помощта да бъде най-ефективна - като се обуздава корупцията. Един ключ: свързване на играчите, които работят, за да сменят неработещи системи, като получат данните, които са им нужни.

Израснах в Бихар, най-бедният щат в Индия

и си спомням, че когато бях на шест години,

когато си дойдох в къщи, намерих количка пред вратата,

която беше пълна с най-вкусните сладки.

Аз и брат ми си взехме от сладките

и тогава дойде баща ни.

Той беше вбесен и още си спомням, как плакахме,

когато количката с полу-изядените сладки

ни беше отнета.

По-късно разбрах, защо баща ми беше толкова ядосан.

Тези сладки бяха подкуп

от изпълнител, който искаше баща ми

да му даде правителствен проект.

Баща ми отговаряше за строителството на пътищата в Бихар

и имаше твърдо мнение за корупцията,

дори когато беше обиждан и заплашван.

Това беше самотна борба, защото Бихар

беше и най-корумпираният щат в Индия,

в който обществените власти се обогатяваха,

а не служеха на бедните, които нямаха средства,

за да изразят страха си, ако децата им

нямаха храна или не ходеха на училище.

Почувствах това интуитивно,

когато пътувах до отдалечени села, за да изучавам
бедността.

Когато отивах от село в село,

си спомням, че един ден, както бях много уморен

и почти припаднах

в жегата под едно дърво,

и точно тогава, един от най-бедните мъже в това село

ме покани в хижата си и щедро ме нахрани.

По-късно разбрах, че това, с което ме нахрани

беше храната за цялото семейство за два дена.

Този щедър подарък

ме предизвика и промени целта на живота ми.

Реших да му се отплатя.

По-късно, работих в Световната банка, която се бореше

с бедността чрез предаване на помощ от богати на бедни страни.

Отначало работих върху Уганда, като разглеждах

преговорите за реформи с Министерството на финансите в Уганда,

така че те да имат достъп до заемите ни.

Но след като разпределихме заемите, си спомням

за пътешествие в Уганда, където намерих новопостроени училища,

в които нямаше тетрадки или учители,

нови поликлиники, в които нямаше лекарства

и бедните отново нямаха глас или ресурси.

Беше същото, като в Бихар.

Бихар представлява предизвикателството за развитието:

унизителна бедност, заобиколена с корупция.

Глобално, 1.3 милиарда хора живеят с по-малко от

$1.25 на ден и работата, която свърших в Уганда,

представлява традиционен подход към тези проблеми,

които съществуват от 1944 г.,

когато победителите във Втората световна война, 500 бащи - основатели

и една самотна майка-основателка,

се събраха в Ню Хемпшир, САЩ,

за да основат институциите "Бретън Уудс",

включително Световната банка.

Този традиционен подход за развитие

имаше три ключови елемента. Първо, трансфер на ресурси

от богатите северни страни

към бедните южни страни,

което е съпроводено с предписания за реформи.

Второ, развиващите се институции, които отправят

тези трансфери, бяха непрозрачни, с малка прозрачност

на това, което финансираха или какви резултати получаваха.

И трето, ангажираните в развиващите се страни

бяха малък набор от правителствен елит,

не общуваха с гражданите, които са

получателите на помощта за развитие.

Сега всеки от тези елементи се открива

поради драматичните промени в глобалната среда.

Открито знание, открита помощ, открито управление

и заедно, те представляват три ключови промени,

които преобразуват развитието

и които дават по-голяма надежда за решаване на проблемите,

които видях в Уганда и Бихар.

Първата ключова смяна е открито знание.

Знаете, че сега развиващите се страни не само

приемат решения, които са им дадени

от САЩ, Европа и Световната банка.

Те получават вдъхновение, надежда,

практическо ноу-хау

от успешните появяващи се икономики на юг.

Те искат да знаят как Китай спаси от бедност 500 милиона души

за 30 години,

как програмата "Опортюнидадес" в Мексико

подобри обучението в училище и храненето на милиони деца.

Това е новата екосистема на потоците от открито знание,

която пътува не само от север на юг, но от юг към юг

и дори от юг към север,

като мексиканската програма "Опортюнидадес" вдъхнови Ню Йорк Сити.

Когато тези трансфери от север към юг се отварят,

те стават и институциите на развитие,

които канализират тези трансфери.

Това е втората промяна: открита помощ.

Наскоро Световната банка откри данните си

за обществена употреба, като публикува 8 000 икономически и социални индикатори

на 200 страни за 50 години

и въведе глобално състезание за аутсорсинг на

иновативни приложения с използването на тези данни.

Сега институциите за развитие се откриват и за

обществен контрол на проекти, които те финансират.

Вземете "Геомапинг". Това е карта на Кения,

червените точки показват, къде се намират всички училища, финансирани от дарители,

а колкото по-тъмно е зеленото,

толкова е по-голям е броят на децата, които не ходят на училище.

Този прост колаж показва, че дарителите

не са финансирали нито едно училище в областите,

в които има най-много деца, които не ходят на училище,

което предизвиква нови въпроси. Помощта за развитие

насочена ли е към тези, които най-много се нуждаят от
помощ?

По този начин, сега Световната банка има 30 000 проекта на "Геомапинг"

в 143 държави

и дарителите използват обща платформа,

за да нанесат на карта всички свои проекти.

Това е огромен скок към прозрачност

и отчетност на помощ.

Това ме довежда до третата, и по моя гледна точка,

най-важна промяна в развитието:

открито управление. Сега правителствата се откриват

когато гражданите искат гласа им да бъде чут и да има отчетност.

От Арабската пролет до движението на Ана Хазар в Индия,

като използват мобилни телефони и социалните медии

не само за политическа отчетност,

но и отчетност за развитието.

Предоставят ли правителствата услуги за гражданите?

Например, няколко правителства в Африка

и Източна Европа правят бюджетите си публични.

Но, както знаете, има голяма разлика между бюджет,

който е публичен и бюджет, който е достъпен.

Това е публичен бюджет. (Смях)

Както можете да видите, той не е достъпен

или разбираем за обикновените граждани,

които се опитват да разберат, как правителството харчи ресурсите си.

За да решат този проблем, правителствата използват нови инструменти,

за да визуализират бюджета, така че той да е по-разбираем

за обществото.

На тази карта на Молдова, зеленият цвят показва

тези райони, които имат малки разходи за училищата,

но добри образователни резултати,

а червеният цвят показва обратното.

Инструменти, като тази помощ, превръщат шкаф, пълен със сложни документи

в разбираемо за обществото нагледно средство

и вълнуващото е, че с тази откритост

сега съществуват нови възможности за гражданите

да дават обратна връзка и да се ангажират с правителството.

Сега във Филипините, родители и деца

могат да дадат обратна връзка в реално време на интернет сайт,

Checkmyschool.org или чрез кратко съобщение, за това, дали учителите

и учебниците присъстват в училището,

същите проблеми видях в Уганда и в Бихар.

Правителството отговаря. Например,

когато на този интернет сайт е докладвано, че 800 ученика

са в опасност, защото са ги излъгали за ремонта на училището

поради корупция, Отделът за образование

във Филипините предприе бързи действия.

Вълнуващото за тази иновация, е че сега

тя се разпространява от юг на юг, от Филипините

до Индонезия, Кения, Молдова и други страни.

В Дар ес Салаам, Танзания, дори бедна

общност можеше да използва тези инструменти,

за да изкаже аспирациите си.

Това е как картата на Тандал изглеждаше

през август, 2011 г. Но за няколко седмици,

студентите можаха да използват мобилните си телефони

и платформа с открит източник, за да маркират драматично

цялата инфраструктура на общостта.

Вълнуващото е, че гражданите

можаха да дадат обратна връзка за това, в кои точки здравните служби и водата

не работеха, което е обобщено

в червените мехури, които виждате,

това осигурява графична визуална представа

на колективните гласове на бедните.

Сега, дори Бихар се открива

под управление, което прави правителството

прозрачно, достъпно и отговарящо на гласовете на бедните.

Но, както знаете, в много части на света

правителствата не са заинтересовани да се открият

или да обслужват бедните и това е предизвикателство

за тези, които искат да сменят системата.

Те бяха самотни бойци,

като баща ми и много други,

а ключовата граница за работата за развитие

е да помогнем на тези самотни бойци да се обединят,

за да могат заедно да преодолеят трудностите.

Например, сега, в Гана смели реформатори

от гражданското общество, Парламента и правителството

създадоха коалиция за прозрачни договори

в петролния сектор и въодушевени от това,

реформаторите в Парламента разследват съмнителни договори.

Тези примери дават нова надежда, нова възможност

за решаване на проблемите, които видях в Уганда

или с които се сблъскваше баща ми в Бихар.

Преди две години, на 8. април, 2010 г., позвъних на баща ми.

Беше много късно през нощта и той, на 80 години,

пишеше на компютър съдебен спор от обществен интерес

срещу корупцията в проект за строителство на пътища, който беше от 70 страници.

Въпреки, че не беше адвокат, той на следващия ден

защитаваше делото. Той спечели процеса,

но по-късно същата вечер

той почина.

Той се бари докрай, много страстно,

защото, за да се преборят с корупцията и бедността,

не само правителствените чиновници трябва да бъдат честни,

но гражданите трябва да се обединят,

за да бъдат чути гласовете им.

Това станаха двете правила в живота му

и пътят, който той измина между тях

отразяваше развитието на пейзажа.

Сега съм вдъхновен от тези промени и съм въодушевен,

че в Световната банка поемаме

тези нови посоки, важен път

от работата ми в Уганда преди 20 години.

Трябва радикално да открием развитието,

за да може знанието да протече в различни посоки,

като въодушевява практиците, така че помощта да стане прозрачна,

отчетна и ефективна, и правителствата да се открият,

а гражданите да са въвлечени и упълномощени

заедно с реформаторите в правителството.

Трябва да ускорим тези промени.

Ако направим това, ще открием, че колективните гласове

на бедните ще бъдат чути в Бихар,

в Уганда и в други държави.

Ще открием, че ще има учебници и учители

в училищата.

Ще открием, че учениците

имат реален шанс да изменят пътя си от бедността.

Благодаря! (Аплодисменти)

(Аплодисменти)