Лори Сантос: Маймунска икономика, ирационална като нашата

Лори Сантос търси корените на човешката ирационалност, гледайки начина по който нашите предци-примати вземат решения. Серия умни експерименти в "маймуноикономиката" показват, че някои от глупавите избори, които правим, ги правят и маймуните.

Искам да започна лекцията си днес с две наблюдения

за човешкият вид.

Първото наблюдение е нещо, което можете да помислите, че е доста очевидно,

и това е, че нашият вид, Хомо сапиенс,

е всъщност наистина, наистина умен --

като, смешно умен --

като вие всички правите неща

които никой друг вид на планетата не прави точно сега.

И това, разбира се,

не е първият път, в който вие вероятно сте осъзнали това.

Разбира се, освен бидейки умни, ние сме също крайно суетен вид.

И обичаме да отбелязваме факта, че сме умни.

Така че бих могла да посоча кой да е мъдър човек

от Шекспир до Стивън Колберт

и да отбележа неща като факта, че

сме благородни в причината и безкрайни в способностите

и просто някак си по-страхотни от всичко друго на планетата

когато стане въпрос за всички интелектуални неща.

Но разбира се, има второ наблюдение за човешкият вид

на което искам да се фокусирам малко повече,

и това е факта, че

дори това, че сме всъщност доста умни, понякога уникално умни,

можем да бъдем също и уникално, невероятно тъпи

когато се погледнат някои аспекти на нашите решения.

Виждам много самодоволни усмивки там.

Не се безпокойте, няма да посоча някого от вас

за някакъв аспект на вашите грешки.

Но разбира се, само в последните 2 години

виждаме тези безпрецедентни примери на човешко абсурдност.

И ние сме гледали като уредите, които правим уникално

да извличаме ресурсите от нашата околна среда

нещо като удар по лицето ни.

Гледали сме финансовите пазари, които ние уникално създаваме --

тези пазари, които трябваше да са доказано умни --

гледали сме ги да колабират пред нашите очи.

Но и двата тези срамни примера, мисля,

не подчертават това, което мисля че е най-срамното

за грешките, които хората правят,

което е това, че ние бихме искали да мислим, че грешките които правим,

са наистина просто резултат на две лоши ябълки

или две решения, достойни за блога на провалите.

Но се се оказва, че това, което социалните учени всъщност учат

е, че повечето от нас, поставени в опредлен контекст,

всъщност ще направят много специфични грешки.

Грешките, които правим са на практика предвидими.

Правим ги отново и отново.

И те са всъщност неподатливи на купищата данни.

Когато получаваме негативна обратна информация,

ние, още следващият път, когато се сблъскаме с определен контекст,

сме склонни да правим същите грешки.

И така, това наистина беше сериозна загадка за мен

като вид учен на човешката природа.

Това, за което съм най-любопитна е,

как вид, който е толкова умен колкото нас,

е способен на такива лоши

и такива постоянни грешки през цялото време?

Нали сме най-умното нещо тук, защо не можем да намерим разрешение на това?

В някакъв смисъл, от къде наистина идват нашите грешки?

И мислейки за това малко, виждам две различни възможности.

Една възможност е в някакъв смисъл, не е наистина наша вината.

Защото ние сме умен вид,

можем всъщност да създадем всякакви видове околна среда

които са супер, супер сложни,

понякога твърде сложни дори да ги разберем,

въпреки, че ние всъщност сме ги създали.

Създавааме финансови пазари, които са супер слосни.

Създаваме ипотечни термини, с които не можем всъщност да се справим.

И разбира се ако сме поставени в среда, в която не можем да се оправим,

някак си има логика в това, че в действителност

можем да объркаме определени неща.

Ако това е случаят, бихме имали наистина лесно решение

на проблема на човешката грешка.

Просто бихме казали, ок, нека да разберем

видовете технологии, с които не можем да се справим,

видовете околна среда, които са лоши --

да се отървем от тях, да проектираме нещата по-добре,

и трябва да станем възвишеният вид,

който очакваме да бъдем.

Но има друга възможност, която намирам за малко по-тревожеща,

която е, че може би не нашите околни среди са объркани.

Може би всъщност ние сме замислени лошо.

Това е загатване, което получих

като гледах как социалните учени са изучавали човешките грешки.

И това, което виждаме е, че хората имат тенденция да правят грешки

точно по същият начин, отново и отново.

Изглежда, че ние сякаш сме създадени

да правим грешки по определен начин.

Това е възможност, за която се притеснявам малко повече,

защото ако сме ние, които сме сбъркани,

не е никак ясно как ще се справим с това.

Можем просто да приемем факта, че сме склонни към грешки

и да опитаме да проектираме неща около това

Така че, това е въпросът, който моите студенти и аз искахме да разгледаме.

Как можем да открием разликата между едната и другата възможност?

Това, което ни трябва е популация,

която е всъщност умна, може да взема много решения,

но няма достъп до никоя от системите, които имаме,

никое от нещата, които могат да се объркат --

никоя човешка технология, човешка култура,

може би дори човешки език.

Ето защо се обърнахме към тези същества тук.

Тези са едни от съществата с които работя. Това е кафява маймуна капуцин.

Тези същества са примати от Новия Свят,

което значи, че са се отделили от човешкото разклонение

преди около 35 милиона години.

Това означава, че вашата пра-пра-пра-пра-пра-пра --

с около пет милиона "пра" там --

прабаба е вероятно същата пра-пра-пра-пра

прабаба с пет милиона "пра" там

като Холи тук.

Така че можете да е успокоите с факта, че това същество тук е наистина, наистина далечен,

но въпреки това еволюционен, роднина.

Добрата новина за Холи е, че

тя няма достъп до същите технологии като нас.

Знаете, тя е умна, много мило същество, примат също,

но й липсва всичко, което мислим, че може би ни обърква.

Така че тя е отличният случай за тест.

Какво ще стане ако сложим Холи в същият контекст като хората?

Дали ще прави същите грешки като нас?

Дали ще учи от тях? И така нататък.

И така това е нещото, което решихме да направим.

Моите студенти и аз се развълнувахме за това преди няколко години.

Казахме си: добре, нека да позатрудним Холи,

да видим как тя ще обърка нещата.

Първият проблем е: откъде да започнем?

Защото, знаете, страхотно е за нас, но лошо за хората.

Правим много грешки в много различни контексти.

Откъде да се захванем с това?

И защото започнахме тази работа около времето на финансовия колапс,

около времето, когато пресрочени ипотеки се появяваха в новините,

казахме си: хм, може би трябва

наистина да започнем от финансовата сфера.

Може би трябва да погледнем икономическите решения на маймуните

и да опитаме да видим дали те правят същите глупави неща, които правим и ние.

Разбира се, тогава се сблъскахме с втори проблем --

малко по-методологичен --

който е, че може би вие, хора, не знаете,

но маймуните всъщност не използват пари. Зная, не сте ги срещали.

Но ето защо те не са на опашката зад вас

в магазина за плодове и зеленчуци или пред банкомата -- те не правят това.

Ето, че се сблъскахме с малък проблем.

Как всъщност ще питаме маймуните за пари,

ако те всъщност не ги ползват?

Казахме си: може би трябва просто да ги подмамим

и да научим маймуните как да ползват пари.

Така че точно това направихме.

Това което виждате тук е всъщност първото нещо, което знам за

не-човешка валута.

Не бяхме много креативни по времето, когато стартирахме тези изследвания,

така че го нарекохме просто жетон.

Но това е валута, която представихме на нашите маймуни в Йейл

да я използват с хората,

да си купуват различни парчета храна.

Не изглежда като много пари -- всъщност, никак не са много.

Като повечето нашите пари, е просто парче метал.

Тези от вас, които са взимали валути у дома от вашето пътешествие знаят,

веднъж като се приберете у дома, всъщност са доста безполезни.

Беше безполезно първоначално и за маймуните

преди да осъзнаят какво могат да правят с това.

Когато за пръв път им го дадохме,

те ги събраха, погледнаха ги.

Те бяха едни странни неща.

Но много бързо маймуните осъзнаха,

че могат да дават тази жетони на

различни хора в лабораторията за храна.

И така виждате една от нашите маймуни, Мейдей, да прави това.

Това е А и Б са вид точки, където тя е някакси малко

любопитна за тези неща -- не знае.

Ето тази чакаща ръка от човешки екпериментатор,

и Мейдей бързо разбира, очевидно че човека иска това.

Дава го и тогава получава храна.

Излиза, че не само Мейдей, всички наши маймуни стават добри

в търговията с жетони с човека-продавач.

Ето бързо видео как изглежда това.

Това е Мейдей. Тя ще изтъргува жетон за храна

и ще чака щастливо да си получи храната.

Това е Феликс, мисля. Той е нашият алфа-мъжкар; голям мъжага.

Но той също чака търпеливо, получава храната си и продължава.

Така че маймуните стават наистина добри в това.

Те са учудващо добри в това с много малко упражняване.

Ние просто им позволихме да свикнат с това сами.

Въпросът е: това прилича ли на човешки пари?

Това пазар ли е въобще,

или ние просто направихме странен психологичен трик

като накарахме маймуните да направят нещо,

изглеждайки умни, без наистина да са умни.

Казахме си: какво ще направят спонтанно маймуните

ако това беше наистина тяхна валута, ако те наистина я използваха като пари?

Е, можете всъщност да си ги представите

да правят много умни неща,

които хората правят, когато започнат да разменят пари един с друг.

Можете да ги накарате да започнат да обръщат внимание на цената,

да обръщат внимание колко купуват --

един вид следене на техния маймунски жетон.

Маймуните правят ли нещо такова?

И така нашият маймунски пазар беше роден.

Начина, по който работи е, че

нашите маймуни обикновено живеят в голяма зоологическа градина.

Когато получат сигнал за някакви заплахи,

ние им позволихме да се оттеглят

към по-малко пространство, където можеха да се включат в пазара.

При влизането на пазара --

беше всъщност много по-весел пазар за маймуните отколкото пазарите на хората

защото, когато маймуните минаваха през вратата на пазара,

човек им даваше голям портфейл пълен с жетони,

така че те можеха да търгуват с жетоните

с един от тези двамата тук --

двама различни възможни продавача-човека

от които можеха реално да си купят неща.

Продавачите бяха студенти от моята лаборатория.

Те бяха облечени различно; те бяха различни хора.

И с времето, те правеха основно едно и също нещо,

така че маймуните да можеха да учат,

кой какво продава и на каква цена -- кой беше сигурен, кой не беше и т.н.

И можете да видите, че всеки от експериментаторите

всъщност държи малка, жълта чиния с грозде,

и това е, което маймуната може да купи за един жетон.

Всичко струва един жетон,

но както можете да видите, понякога жетоните купуват повече,

понякога повече грозде от други.

Така,че ще ви покажа кратко видео как изглежда този пазар.

Ето изглед от позицията на маймуна. Маймуните са по-ниски, така че е малко ниско.

Ето я Хъни.

Тя чака пазара да отвори малко нетърпеливо.

Изведнъж пазара отваря. Ето нейният избор: едно зърно грозде или две.

Можете да видите Хъни, много добър пазарен икономист,

избира човека, който дава повече.

Тя можеше та учи нашите финансови съветници едно или две неща.

И не само Хъни.

повечето от маймуните избраха човека, който имаше повече.

Повечето от маймуните избраха човека, който имаше по-добра храна.

Когато представихме продажбитете, видяхме маймуните да обръщат внимание на това.

Те наистина се интересуваха за техния маймунски жетонов долар.

По-изненадащото нещо беше, че когато работихме заедно с икономисти

да разгледаме данните на маймуните, използвайки икономически инструменти,

те основно съвпадаха, не само качествено,

но количествено с това, което сме виждали

да правят хората на истинския пазар.

Ако видите данните на маймуните,

не бихте могли да кажете дали са дошли от хора или от маймуни на същия пазар.

И това, което наистина мислехме, че бяхме направили

е, че действително бяхме представили нещо,

което, най-малкото за маймуните и нас,

работи като истинска финансова валута.

Въпросът е: маймуните започват ли да объркват като нас?

Е, вече видяхме анекдотично два знака, че те могат.

Едно нещо, което никога не видяхме на маймунския пазар

беше някакво доказателство за спестяване --

знаете, точно като нашият вид.

Маймуните влизаха на пазара, изхарчваха целия си бюджет

и тогава се връщаха при другите.

Другото нещо, което също спонтанно видяхме,

доста притеснително,

е спонтанно доказателство за кражба.

Маймуните крадяха жетоните при всяка възможност --

една от друга, често от нас --

знаете, неща които не мислехме, че сме представили,

но неща, които спонтанно видяхме.

Казахме си: това изглежда лошо.

Можем ли всъщност да видим дали маймуните

правят точно същите глупави неща като хората?

Една възможност е просто да оставим

маймунската финансова система да си продължи,

за да видим дали ще ни се обадят да ги спасим след няколко години.

Ние бяхме малко нетърпеливи, така че искахме

един вид да ускорим малко нещата.

Казахме си: нека реално да дадем на маймуните

същите проблеми, при които

хората грешат обикновено

в определени икономически предизвикателства

или определени икономически експерименти.

И така, тъй като най-добрият начин да видим как хората грешат

е да го направим самите ние.

Ще ви дам, хора, един бърз експеримент

един вид да видите вашата собствена финансова интуиция в действие.

Представете си, че точно сега

ви дам на всеки от вас

хиляда американски долара -- 10 стотачки.

Вземете ги, сложете ги в порфейла си

и отделете секунда да помислите за това какво ще направите с тях.

Защото са ваши сега -- можете да си купите каквото си искате.

Да ги дарите, да ги вземете, и т.н.

Звучи прекрасно, но получавате още един шанс да спечелите малко повече пари.

И ето вашия избор: можете да рискувате,

в който случай ще обърна един от тези маймунски жетони.

ако се падне ези, ще вземете още хиляда долара.

ак осе падне тура, взимате нищо.

Така че е късмет да спечелите повече, но е доста рисковано.

Другият ви избор е по-сигурен. Вие ще спечелите пари със сигурност.

Просто ще ви дам $500.

Можете да ги приберете в портфейла си и да ги ползвате незабавно.

Вижте каква е вашата интуиция тук.

Повечето хора всъщност избират сигурната опция.

Повечето хора казват: защо да рискувам, като мога да взема със сигурност $1500?

Това изглежда добър залог. Ще избера него.

Можете да кажете: е, това не е ирационално.

Хората са малко предразположени към риск. И какво?

Е, "и какво"? идва, когато започне мисленето

за същият проблем,

погледнат малко по-различно.

И така, сега си представете, че давам на всеки от вас

$2000 -- 20 стотачки.

Сега можете да купите двойно повече неща от преди.

Помислете как бихте си ги сложили в портфейла.

И сега предствате си, че имате друг избор

Но този път е малко по- лош.

Сега вие ще решите как ще изгубите пари,

но ще получите същият избор.

Можете или да вземете рискована загуба --

така че ще теглим жребий. Ако се падне ези, ще загубите много.

ако се падне тура, не губите нищо, добре сте, запазвате всичко --

или можете да играете на сигурно, което означава, че трябва да бръкнете обратно в портфейла си

и да ми дадете пет от тези банкноти по $100, със сигурност.

Виждам много намръщени вежди там.

Така че може би имате същата интуиция

като субектите, които бяха тествани в това,

които, когато им са представени тези опции,

хората не избират да играят на сигурно.

Те всъщност рискуват малко.

Това е ирационално, защото ние сме дали на хората и в двете ситуации

същият избор.

Това е 50 на 50 избор на хиляда или 2000,

или просто $1500 със сигурност.

Но интуицията на хората за това колко риск да поемат,

варира зависейки от къде са започнали.

Така че какво става?

Излиза, че това изглежда да е резултата

за най-малко два предрасъдъка, които имаме на психологическо ниво.

Единият е, че наистина срещаме трудност да мислим в абсолютен смисъл.

Вие наистина трябва да поработите за да разберете,

че, единият избор е хиляда, 2000;

а другият е 1500.

Вместо това, много лесно мислим в относителни термини

когато изборите се променят от един към друг.

Мислим за нещата като: "О, Ще взема повече," или "О, ще взема по-малко."

Това всичко е добре, с изключение че

промените в различни посоки

имат ефект върху това дали възприемаме

възможностите за добри или лоши.

И това ни води до вторият предрасъдък,

който икономистите са нарекли нежелание за загуба.

Идеята е, че ние наистина мразим да губим.

Ние наистина мразим, когато трябва да загубим пари.

И това означава, че понякога ние ще

променим нашите предпочитания, за да избегнем това.

Това, което видяхте в този последен сценарий е, че

субектите поемат рискове,

защото те искат малкият избор, с който няма да има загуба.

Това означава, когато сме склонни да мислим рисково --

извинете ме, когато сме склонни да мислим за загуби,

всъщност ставаме по-рисковани в действията си,

което може да бъде наистина тревожно.

Тези неща се проявяват в много случаи при хората.

Те са причината инвеститорите да се въздържат от губене на акции по-дълго --

защото те ги преценяват относително.

Ето защо хората на пазара на къщи отказват да продадат къщата си --

защото те не искат да продават на загуба.

Въпросът, който ни интересуваше,

е дали маймуните показват същият предрасъдък.

Ако приложим същите сценарии в нашият малък маймунски пазар,

те биха ли направили същото като хора?

И така, ето какво направихме: дадохме на маймуните избори

между хора, които бяха сигурни -- те правеха същото нещо всеки път --

или хора, които действаха рисковано --

те правеха различни неща половината пъти.

И тогава им дадохме избори, които бяха бонуси --

както вие хора направихте в първият сценарий --

така че те имаха шанс повече,

или парчета, където те преживяваха загуби --

те всъщност мислеха, че ще получат повече отколкото получиха.

Ето как изглежда това.

Представихме маймуните на двама нови продавача.

Този вляво и вдясно започнаха с едно зърно грозде,

така че изглежда доста добре.

Но те ще дадат на маймуните бонуси.

Този в ляво е сигурен бонус.

През цялото време той добавя едно, за да даде на маймуните две.

Този в дясно е всъщност рисков бонус.

Понякога маймуните не получават бонус -- така че това е нулев бонус.

Понякога маймуните получават две зърна екстра.

За голям бонус, сега получават три.

Но това е същият избор, с който се сблъскахте и вие.

Маймуните всъщност искат ли да постъпят сигурно

и тогава да отидат с този, който ще направи същото нещо всеки път,

или искат да рискуват

и да опитат да вземат рискован, но голям бонус,

но да рискуват възможността да не вземат никакъв бонус?

Хората тук играха на сигурно.

Излиза, че маймуните също избират сигурността.

Качаствено и количествено,

те избират точно същото като хората,

когато са тествани за същото.

Можете да кажете, че маймуните просто не обичат риска.

Може би трябва да видим как реагират на загуби.

И така изпълнихме втора версия на това.

Сега маймуните се срещат с двама

които не им дават бонуси;

те всъщност им дават по-малко, отколкото очакват.

Изглеждат сякаш започват с голяма сума.

Тези са три зърна грозде; маймуните наистина усетиха това.

Но сега те научават, че тези хора ще им дадат по-малко отколкото очакват.

Този вляво е сигурна загуба.

Всеки път, той ще вземе едно зърно от тях

и ще даде на маймуните само две.

Този вдясно е рискована загуба.

Понякога той не дава загуба, така че маймуните усещат,

но понякога дава голяма загуба,

отнемайки две, за да даде на маймуните само едно.

И така, какво правят маймуните?

Отново, същият избор; могат да изберат сигурното

и винаги да получават две зърна всеки път,

или могат да вземат рискован залог и да изберат между едно и три.

Забележителното нещо за нас е, че когато дадеш на маймуните този избор,

те правят същото нелогично нещо, което правят и хората.

Те стават по-склонни към риск

зависейки от това как са започнали експериментите.

Това е лудост, защото предполага, че маймуните също

оценяват нещата относително

и третират загубите различно от придобивките.

И така, какво означава всичко това?

Ами, това което показахме е, че първо,

можем на практика да дадем на маймуните финансова валута,

и те правят много подобни неща с нея.

Те правят някои от умните неща, които правим и ние,

някои от не толкова приятните неща, които правим ние,

като краденето и т.н.

Но те също правят някои от нелогичните неща, които правим и ние.

Те систематично грешат нещата

и то по същия начин като нас.

Това е първият извод от лекцията,

че ако сте видели началото на това и сте мислели,

о, аз определено отивам у дома и наемам маймуна капуцин за финансов съветник.

Те са далеч по-сладки от тези в... знаете --

Не правете това, те вероятно ще са толкова глупави,

колкото и човека, който вече имате.

Това е малко лошо -- Съжалявам, съжалявам, съжалявам.

Малко лошо за инвеститорите-маймуни.

Но разбира се, знаете, причината за това, че се смеете е лошо за хората също.

Защото сме отговорили на въпроса с който започнахме.

Искахме да знаем откъде идват тези грешки.

И започнахме с надеждата, че може би можем

някак да подобрим нашите финансови институции,

да подобрим нашите технологии, да направим себе си по-добри.

Но това, което научихме е, че тези предразсъдъци може да са по-дълбока част от нас.

Всъщност, те може да са присъщи точно на природата

на нашата еволюционна история.

Знаете, може би не са само хората

в дясната страна на тази верига, които са глупаци.

Може би е вид глупост по целия път назад.

И това, ако вярваме на резултатите от маймуната-капуцин,

означава, че тези глупави стратегии

може да са стари 35 милиона години.

Това е дълго време за стратегия.

потенциално да бъде заменена -- наистина, наистина стара.

Какво знаем за други стари стратегии като тази?

Едно нещо което знаем е, че те са наистина трудни за преодоляване.

Помислете за нашето еволюционно предразположение

да ядем сладки неща, неща от които напълняваме, като чийзкейка.

Не можете просто да го изключите.

Не можете просто да погледнете количката с десерти и да кажете, " Не, не, не. Това е отвратително за мен."

Ние просто сме направени различно.

Ние ще го възприемаме като нещо добро за нас.

Моето предположение е, че същото нещо ще е вярно

когато хората възприемат

различни финансови решения.

Когато гледате вашите акции да губят стойност,

когато гледате цената на къщата ви да спада,

няма да можете да видите това

в нищо друго освен в стар еволюционен смисъл.

Това означава, че предразсъдъците,

които доведоха инвеститорите да направят лошо,

което доведе до кризата с пресрочените ипотеки

ще бъдат наистина трудни за преодоляване.

Това е лошата новина. Въпросът е: има ли някаква добра новина?

Предполага се, че съм тук за да ви кажа добрата новина.

Е, добрата новина, мисля,

е това, с което започнах в началото на лекцията,

което е, че хората са не само умни;

ние сме наистина вдъхновяващо умни

сравнени с останалите животни в биологическото царство.

Ние сме толкова добри в преодоляването на нашите биологически ограничения --

знаете, прелетях тук със самолет.

Не трябваше да опитам да махам с криле.

Нося контактни лещи, за да мога да ви видя всички.

Не трябва да разчитам на моето късогледство.

Ние всъщност имаме всички тези случаи

в които преодоляваме нашите биологически ограничения

чрез технологиите и други начини, изглеждайки доста лесно.

Но трябва да признаем, че имаме тези ограничения.

И ето изненадата.

Камю, веднъж каза, че "Човекът е единственият вид,

който отказва да бъде това, което наистина е."

Но иронията е, че това

може да стане само като признаем своите ограничения.

Тогава можем наистина да ги предолеем.

Надеждата е, че всички ще си помислите за вашите ограничения,

не непременно като непреодолими,

но да ги признаем, да ги приемем

и тогава да използваме света на дизайна, за да ги разберем.

Това може да е единствения начин, по който ще можем

да постигнем нашият собствен човешки потенциал

и наистина да бъдем благородният вид, който се надяваме да бъдем.,

Благодря ви.

(Аплодисменти)