Нека не използваме Марс като резервна планета

Звездният астроном и старши научен сътрудник на TED Люсиан Валковиц работи по мисията "Кеплер" на НАСА, търсейки места във Вселената, които могат да поддържат живот. Така че си струва да се вслушаме, когато тя ни моли да помислим внимателно за Марс. В тази кратка лекция, тя предлага да спрем да мечтаем за Марс като за място, на което можем евентуално да се преместим след като сме съсипали Земята, и да започнем да мислим за планетарното проучване и опазването на Земята като две страни на една и съща цел. Както тя казва: "Колкото повече търсиш планети като Земята, толкова повече оценяваш нашата собствена планета."

Намираме се в повратна точка
в историята на човечеството.

Вид изправен пред това да достигне звездите
или да загуби планетата, която наричаме дом.

Само за последните няколко години,
разширихме значително

познанията си за това как Земята
се вписва в контекста на Вселената.

Мисията Кеплер на НАСА откри

хиляди потенциални планети
около други звезди,

показвайки, че Земята е само една
от милиарди планети в галактиката ни.

Кеплер е космически телескоп,

който измерва финото затъмняване
на звездите докато планетите преминават пред тях,

като не позволяват на малка част от
светлината да ни достигне.

Данните от Кеплер разкриват
размерите на планетите

както и разстоянието им от
техните звезди.

Заедно, данните ни помагат да разберем
дали тези планети са малки и каменисти,

като планетите в нашата
Слънчева система,

а също и колко светлина получават
от техните слънца.

Впоследствие, това ни дава информация дали планетите, които откриваме,

са обитаеми или не.

За съжаление, по същото време, в което
откриваме тази ценна находка

на потенциално обитаеми светове,

нашата собствена планета увисва
под тежестта на човечеството.

2014-та беше рекордно най-горещата година.

Ледници и морски сняг, които са били с нас
хилядолетия,

сега изчезват за броени десетилетия.

Екологичните проблеми от световен мащаб,
които започнахме,

бързо надминават възможностите ни
да променим курса им.

Но аз не съм климатолог.
Аз съм астроном.

Изучавам планетарна обитаемост,
повлияна от звезди,

с надеждата да намеря местата
във Вселената,

на които може да открием живот
отвъд нашата собствена планета.

Може да се каже, че търся
извънземни недвижими имоти.

Като някой, който е дълбоко потопен
в търсене на живот във Вселената,

мога да ви кажа, че колкото повече
търсиш планети като Земята,

толкова повече оценяваш
нашата собствена планета.

Всеки един от тези нови светове
дава повод за сравнение

между новооткритата планета и
планетите, които знаем най-добре:

тези от нашата собствена
Слънчева система.

Вземете например нашата
съседка - Марс.

Марс е малка и скалиста
и въпреки че е малко далеч от Слънцето,

може да се смята за потенциално
обитаем свят

ако е намерена от мисия като Кеплер.

Наистина, възможно е Марс да е
бил обитаем в миналото и

отчасти това е причината
да изучаваме Марс толкова много.

Нашите марсоходи, като "Кюриосити",
пълзят по повърхността му,

дращейки за улики за произхода
на живота, който познаваме.

Орбитални сонди като мисията на "Мейвън"
анализират атмосферата на Марс,

опитвайки се да разберат как Марс
може да е изгубил миналата си обитаемост.

Частни космически компании сега предлагат
не само кратка екскурзия до космоса,

но и възбуждащата интереса възможност
да живеем живота си на Марс.

Но въпреки че тези гледки от Марс

приличат на пустините на нашия
собствен свят,

места, свързани в нашето въображение с
идеи за заселничество и граници,

в сравнение със Земята

Марс е доста ужасно място за живеене.

Да вземем степента, до която
не сме колонизирали

пустините на нашата собствена
планета,

места, които са пищни в
сравнение с Марс.

Дори и на най-сухите и високи
места на Земята,

въздухът е сладък и наситен
с кислород,

издишван от тропическите гори
на хиляди мили разстояние.

Притеснявам се - Притеснявам се, че това вълнение
да колонизираме Марс и други планети

носи със себе си дълга и тъмна сянка:

убеждението и вярата на някои,

че Марс ще бъде там да ни спаси от
самоналоженото унищожение

на единствената обитаема планета,
която знаем, Земята.

Колкото и да обичам
междупланетарното проучване,

не съм съгласна с тази идея.

Има много отлични причини
да отидеш на Марс,

но някой да ти каже, че Марс
ще бъде там да подкрепи човечеството,

е все едно капитанът на Титаник
да ти каже, че истинският купон

ще започне по-късно на спасителните
лодки.

(Смях)

(Аплодисменти)

Благодаря.

Но целите на междупланетарното
проучване и планетарното опазване

не се противопоставят едни на други.

Не, всъщност те са две страни
на една и съща цел:

да разберем, опазим и подобрим
живота в бъдеще.

Екстремните околни среди на нашия собствен
свят са извънземни гледки.

Те са просто по-близо до вкъщи.

Ако можем да разберем как да
създадем и поддържаме обитаеми места

от враждебни, негостоприемни места
тук на Земята,

може би ще успеем да покрием нуждите
и да запазим околната ни среда,

и да преминем отвъд нея.

Оставям ви с последен мисловен
експеримент:

парадокса на Ферми.

Преди много години, физикът Енрико Ферми
посочил че, предвид факта,

че Вселената съществува много
дълго време

и очакваме, че има много планети
в нея,

би трябвало да сме намерили
доказателства за извънземен живот досега.

Така че къде са те?

Ами едно възможно решение на
парадокса на Ферми е,

че тъй като цивилизациите стават
достатъчно развити технологично,

за да обмислят да живеят сред звездите,

те изпускат от поглед колко е важно

да пазят световете, които са благоприятствали
това развитие от самото начало.

Високомерие е да вярваме, че
само междупланетарна колонизация

ще ни спаси от самите нас,

но планетарното опазване и
междупланетарното проучване

могат да работят заедно.

Ако наистина вярваме в способността си

да подчиним враждебната среда на Марс,
така че да е обитаема от хора,

тогава би трябвало да можем да
постигнем далеч по-лесната задача

да запазим обитаемостта на Земята.

Благодаря Ви.