Енрик Сала: Щрихи от един първобитен океан

Мислете за океана като наша глобална спестовна сметка - а в момента само теглим, без да внасяме. Енрик Сала показва как може да захранваме сметката си чрез морски резервати със "забрана за изнасяне", с мощни екологични и икономически ползи.

Днес ще ви кажа две неща.

Едното е какво сме изгубили,

а второто - начин да го върнем.

Ще започна с това.

Това е отправната ми точка.

Това е средиземноморското крайбрежие

без риба, гола скала

и множество морски таралежи, които обичат да ядат водораслите.

Нещо такова видях отначало,

когато скочих за пръв път във водата

на средиземноморското крайбрежие близо до Испания.

Ако извънземно дойде на Земята...

да го наречем Джо...

какво ще види Джо?

Ако Джо скочи в коралов риф,

има много неща, които да види едно извънземно.

Джо едва ли ще скочи

в девствен коралов риф,

девствен коралов риф с много корали, акули, крокодили,

морски крави, групери,

костенурки и други.

Значи вероятно онова, което Джо би видял,

би било в тази част, в зеленикавата част от снимката.

Тук имаме крайност с мъртви корали,

микробна супа и медузи.

А знаете ли, там, където е гмуркачът,

там вероятно са повечето от рифовете в света сега -

с много малко корали, коралите обрастват с водорасли,

много бактерии,

и където големите животни ги няма.

Това са виждали и повечето морски учени.

Това е тяхната отправна точка. Това мислят за естествено,

защото сме стартирали модерната наука

с гмуркане дълго след като

сме започнали да разграждаме морските екосистеми.

Затова ще кача всички ни на една машина на времето

и отиваме наляво, ще се върнем в миналото,

за да видим какъв е бил океанът.

Да започнем с тази машина на времето, островите Лайн,

където сме провели серия

експедиции на "Нешънъл Джиографик".

Това море е един архипелаг, принадлежащ към Кирибати,

който се простира през екватора.

В него има няколко необитаеми,

безрибни, девствени острови

и няколко обитаеми острови.

Да започнем с първия, Коледния остров - над 5000 души.

Повечето от рифовете са мъртви.

Повечето от коралите са мъртви, обрасли с водорасли.

А повечето риби са по-малки

от моливите, които използваме, за да ги броим.

Предприели сме 250 часа гмуркане тук

през 2005 г.

Не видяхме нито една акула.

Това е мястото, което капитан Кук открил през 1777 г.

Той описва огромно изобилие от акули,

които хапели кормилата и греблата на малките им лодки,

докато стигнат до брега.

Да преместим циферблата малко към миналото.

Остров Фанинг, 2500 души.

Коралите се справят по-добре тук. Множество малки рибки.

Много гмуркачи биха сметнали това за рай.

Ето къде може да се види най-вече,

в Националния морски резерват "Флорида Кийс".

Много хора смятат това за наистина красиво,

ако това е отправната ви точка.

Ако се върнем до място

като атола Палмира,

където бях с Джереми Джаксън преди няколко години,

коралите са по-добре, има и акули.

Може да видиш акули при всяко едно гмуркане.

А това е нещо много необичайно при днешните коралови рифове.

Но ако преместим циферблата

200, 500 години назад,

тогава стигаме до местата, където коралите

са абсолютно здрави и прекрасни,

оформят зрелищни структури

и където хищниците

са най-очебийното нещо,

където се виждат между 25 и 50 акули на гмуркане.

Какво сме научили от тези места?

Ето какво сме смятали за естествено.

Това наричаме пирамида на биомасата.

Ако вземем всички риби от един коралоф риф накуп и ги претеглим,

ето какво бихме очаквали.

Повечето от биомасата е ниско в хранителната верига, тревопасни,

рибата папагал, есетрата, които ядат водораслите.

После - хранещите се с планктон, тези малки Pomacentridae,

малките животинки, носещи се във водата.

А после имаме по-ниска биомаса от месоядни

и по-ниска биомаса най-отгоре

от акулите, големите Pagrosomus, големите Serranidae.

Но това е следствие.

Този възглед за света е следствие

от проучването на деградирали рифове.

Когато отидохме в девствените рифове,

осъзнахме, че природният свят

е обърнат с главата надолу.

Тази пирамида беше обърната.

Горната част наистина се отнася до повечето от биомасата,

на някои места, до 85 процента

като на рифа Кингман, който сега е защитен.

Добрата новина е, освен че има повече хищници,

че там има повече от всичко.

Размерът на тези графи е по-голям.

Имаме повече акули, повече биомаса от Pagrosomus,

повече биомаса и от растителноядни,

като тези риби папагал, които приличат на морски кози,

почистват рифа, изяждат всичко, израснало достатъчно, за да се вижда,

поддържат рифа чист

и позволяват на коралите да се хранят.

Не само че на тези места,

тези древни, девствени места, има много риба,

но те имат също и други важни компоненти

от екосистемата като гигантски миди.

Паваж от гигантски миди в лагуните,

до 20, 25 на квадратен метър.

Те са изчезнали от всеки населен риф на света.

А те филтрират водата,

поддържат водата чиста

от микроби и патогени.

Но все пак сега имаме глобално затопляне.

Ако няма риболов, защото тези рифове са закриляни от закона

или от отдалечеността си, това е прекрасно.

Но водата се затопля за твърде дълго

и коралите умират.

Тогава как тези риби,

тези хищници ще помогнат?

Е, онова, което сме видели е,

че в този район

през годината на Ел Ниньо, '97, '98

водата беше твърде топла за твърде дълго

и много корали се избелиха,

много умряха.

На Коледните острови, където хранителната мрежа е наистина орязана,

където големите животни ги няма,

коралите не са се възстановили.

На остров Фанинг коралите не са възстановени.

Но тук виждате

един голям корал-маса, който е умрял и паднал.

А рибите са пасли водораслите,

така че пластът водорасли е малко по-нисък.

После отиваш в атола Палмира,

където има повече биомаса от растителноядни,

и тези корали са чисти.

И коралите се връщат.

А когато отидеш в девствената страна,

дали някога са били избелени?

Тези места също са избелени, но са се възстановили по-бързо.

Колкото по-непокътната, колкото по-пълна,

толкова по-сложна е хранителната мрежа,

колкото по-голяма е гъвкавостта,

толкова по-вероятно е системата да се възстанови

от краткосрочните ефекти на затоплянето.

А това е добра новина. Затова е нужно да възстановим тази структура.

Нужно е всички части от екосистемата да присъстват,

така че екосистемата да може да се адаптира

към ефектите от глобалното затопляне.

Тогава, ако трябва да променим отправната точка,

ако трябва да тласнем екосистемата обратно наляво,

как можем да го направим?

Е, има няколко начина.

Един много ясен начин са морските защитени райони,

особено резерватите със "забрана за изнасяне",

които да заделим настрана,

за да позволим възстановяването на морския живот.

Ще се върна към онзи образ

на Средиземноморието.

Това беше моято отправна точка. Това видях, когато бях дете.

И в същото време гледах

предаванията на Жак Кусто по телевизията,

с цялото това богатство, изобилие и разнообразие.

Мислех, че това богатство

принадлежи на тропическите морета,

а Средиземноморието е естествено бедно море.

Но нищо не съм знаел,

докато не скочих за пръв път в морски резерват.

И ето какво видях, много риба.

След няколко години, между пет и седем години,

рибите се връщат, изяждат морските таралежи,

и тогава водораслите израстват отново.

Значи, първо са тези малки водорасли,

и в размера на един лаптоп

могат да се намерят повече от 100 вида водорасли,

най-вече микроскопични чехълчета,

стотици риби или малки животни,

които после хранят рибата,

така че системата се възстановява.

А това определено място - Морския резерват на острови Медес,

е само 94 хектара,

а носи 6 милиона евро на местната икономика,

20 пъти повече от риболова.

И представлява 88 процента

от целия туристически приход.

Така че тези места подпомагат не само екосистемата,

но и помагат на хората,

които могат да имат полза от екосистемата.

И така, нека просто да обобщя

какво правят резерватите със "забрана за изнасяне,"

тези места, когато ги закриляме.

Когато ги сравняваме с незащитени морета наблизо, ето какво се случва.

Броят на видовете се повишава с 21 процента.

Така че, ако имате 1000 вида,

бихте очаквали 200 повече в един морски резерват.

Това е много съществено.

Размерът на организмите се увеличава с една трета.

Така че рибите вече са толкова големи.

Изобилието, колко риби има на квадратен метър,

се увеличава почти със 170 процента.

А биомасата - това е най-зрелищната промяна -

4,5 пъти по-голяма биомаса

средно, само след пет до седем години.

На някои места - до 10 пъти

по-голяма биомаса вътре в резерватите.

Значи, имаме всички тези неща

вътре в резервата, които растат, и какво правят?

Възпроизвеждат се. Това е начален курс по популационна биология.

Ако не избиваш рибите, те живеят по-дълго,

стават по-големи и се възпроизвеждат много.

Същото важи и за безгръбначните. Това е примерът.

Това са яйца,

снесени от охлюв в крайбрежието на Чили.

Ето колко яйца снасят на дъното.

Извън резервата

това не може дори да се открие.

1,3 милиона яйца на квадратен метър

вътре в морския резерват, където тези охлюви са в голямо изобилие.

И така, тези организми се възпроизвеждат.

Малките ларви се изсипват,

всички се изсипват,

и тогава хората отвън също могат да имат полза от тях.

Това е на Бахамите, групер от Насау.

Огромно изобилие от групери вътре в резервата.

И колкото повече се приближаваш до резервата,

толкова повече риба има.

Така че рибарите улавят повече.

Вижда се къде са границите на резервата,

защото виждаш подредените лодки.

Така че има преливане.

Има ползи отвъд границите на тези резервати,

които помагат на хората около тях,

а в същото време

резерватът предпазва

цялата жизнена среда; той изгражда устойчивост.

Онова, което имаме сега,

или един свят без резервати,

е като дебитна сметка,

откъдето постоянно теглим,

а никога не внасяме.

Резерватите са като спестовни сметки;

имаме тази основа, която не пипаме,

това има възвращаемост,

социална, икономическа и екологична.

А ако помислим за повишаването на биомасата вътре в резерватите,

това е като сложна лихва, нали така.

Още два примера

за това как тези резервати могат да са от полза за хората.

Ето колко получават рибарите

всекидневно в Кения при риболов

в течение на години

на едно място, където

няма защита; то е свободно за всички.

Щом най-ниското риболовно оборудване,

мрежите гриб, били отстранени,

рибарите хващали повече.

Ако се лови по-малко риба, всъщност се улавя повече.

Но ако добавим към този резерват "забрана за изнасяне" в допълнение,

рибарите пак ще печелят повече пари,

като ловят по-малко риба около защитен район.

Друг пример:

Групер от Насау в Белиз в Мезоамериканския риф.

Това е секс на групер,

Груперите се събират около пълнолунията

през декември и януари в продължение на седмица.

Преди се трупали с десетки хиляди,

30 000 групери, приблизително толкова големи,

на един хектар, в едно струпване.

Рибарите знаели за тези неща; ловели ги и те намалели.

Когато отидох там за пръв път през 2000-та,

бяха останали само 3000 групери.

А на рибарите им е разрешено да ловят 30 процента

от цялата хвърляща хайвер популация всяка година.

Направихме един прост анализ

и не е нужна кой знае каква наука,

за да се установи, че ако се вземат 30 процента всяка година,

риболовът ще претърпи много бърз срив.

А при риболова цялата репродуктивна способност

на видовете изчезва.

Случвало се е на много места из Карибите.

И ще печелят 4000 долара годишно,

общо, за целия риболовен район,

няколко риболовни кораба.

Ако се направи икономически анализ

и се прогнозира какво би се случило,

ако рибите не бяха орязани,

ако водим само 20 гмуркачи,

един месец годишно,

приходът би бил над 20 пъти по-висок.

И това би било устойчиво във времето.

А колко от това имаме?

Ако е толкова добро, ако е толкова просто, колко от това имаме?

Вече чухте, че по-малко

от един процент от океана е защитен.

Сега се приближаваме до един процент

благодарение на защитата на архипелага Чагос.

И само част от това е напълно защитена от риболов.

Научни изследвания препоръчват поне 20 процента

от океана да е защитен.

Приблизителният обсег е между 20 и 50 процента

за серия от цели за биоразнообразие,

развитие и издръжливост на рибата.

Възможно ли е това? Хората биха попитали: Колко би струвало това?

Е, да помислим

за това колко плащаме сега,

за да субсидираме риболова.

35 милиарда долара годишно.

Много от тези субсидии отиват за деструктивни риболовни практики.

Е, има някои приблизителни оценки

за това колко би струвало да се създаде

мрежа от защитени райони,

покриваща 20 процента от океана,

която би била само една част

от това, което плащаме сега,

правителството дава на един риболовен район,

който се срива.

Хората губят работата си, защото риболовните райони се сриват.

Създаването на мрежа от резервати

би осигурило пряка работа за повече от един милион души,

плюс всички допълнителни работни места и всички долълнителни ползи.

А как можем да го направим?

Ако е толкова ясно, че тези спестовни сметки

са добри за околната среда и за хората,

защо нямаме 20, 50 процента от океана?

И как можем да постигнем тази цел?

Е, има два начина да стигнем дотам.

Тривиалното решение е да се създават много големи защитени райони

като архипелага Чагос.

Проблемът е, че можем да създаваме тези големи резервати

само на места, където няма хора, където няма социален конфликт,

където политическата цена е много ниска

и икономическата цена също е ниска.

А малко от нас, малко организации в тази зала и другаде

работят по това.

А останалата част от крайбрежията на света,

където хората живеят или си изкарват прехраната с риболов?

Е, има три основни причини

да нямаме десетки хиляди малки резервати.

Първата е, че хората нямат представа

какво правят морските резервати.

А рибарите са склонни да се държат наистина отбранително,

когато става дума за регулация или затваряне

на даден район, дори ако е малък.

Второ, управлението не е правилно,

тъй като повечето крайбрежни общности по света

нямат властта

да наблюдават ресурсите, за да създадат резервата и да го наложат.

Това е йерархична структура отгоре надолу,

при която хората чакат

правителствените служители да дойдат.

А това не е ефективно. И правителството няма достатъчно ресурси.

Това ни води до третата причина.

Причината да нямаме много повече резервати

е, че моделите за финансиране са били погрешни.

Неправителствени организации и правителства

са изразходвали много време, енергия и ресурси,

обикновено в няколко малки района.

Така че морското опазване и закрилата на бреговете

са станали отточна тръба за правителствени или филантропски пари,

а това не е устойчиво.

Решенията са

да се решат тези три въпроса.

Първо, нужно е да се развие сътрудничество за глобално съзнание,

за вдъхновяване на местните общности и правителства

да създават резервати със "забрана за изнасяне",

които са по-добри от онези, които имаме сега.

Това са спестовните сметки,

спрямо дебитните сметки без депозити.

Второ, нужно е да преобразуваме управлението си,

така че усилията за опазване на природата да са децентрализирани,

така че усилията за опазване на природата да не зависят

от работата на неправителствени организации

или от правителствени агенции

и да могат да бъдат създавани от местните общности,

както се случва във Филипините и на някои други места.

И трето, и много важно,

нужно е да се развият нови бизнес модели.

Филантропското затъване като единствен начин за създаване на резерви

не е устойчиво.

Наистина трябва да развиваме модели, бизнес модели,

при които опазването на бреговете

е инвестиция.

Защото вече знаем,

че тези морски резервати осигуряват

социални, екологични икономически ползи.

Бих искал да завърша с една мисъл,

която е, че никоя

организация сама

няма да спаси океана.

В миналото е имало много конкуренция.

И е нужно да се развие

нов модел за партньорство,

истинско сътрудничество,

при което търсим допълване,

а не заместване.

Залозите просто са твърде високи,

за да продължим по пътя, по който вървим.

Затова нека го направим. Много благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Благодаря, Енрик.

Енрик Сала: Благодаря.

КА: Това беше майсторска работа

по събирането на нещата.

Първо, вашата пирамида, вашата обърната пирамида,

показваща 85 процента биомаса при хищниците,

това изглежда невъзможно.

Как биха могли 85 процента

да оцелеят с 15 процента?

ЕС: Ами, представете си, че в един ръчен часовник

има две зъбни колела: голямо и малко.

Голямото се движи много бавно, а малкото се движи бързо.

По същество е това.

Животните в по-ниските части на хранителната верига

се възпроизвеждат много бързо; растат наистина бързо; снасят милиони яйца.

Там горе има акули и големи риби, които живеят по 25-30 години.

Те се възпроизвеждат много бавно. Имат бавен метаболизъм.

И по същество просто поддържат биомасата си.

Така че всъщност производственият излишък на тези животни там долу

е достатъчен, за да се поддържа тази биомаса,

която не мърда.

Те са като кондензатори за системата.

КА: Това е смайващо.

Значи всъщност нашата представа за хранителна пирамида

просто е... трябва да я променим изцяло.

ЕС: Поне в моретата.

Онова, което открихме в кораловите рифове е, че обърнатата пирамида

е еквивалентът на Серенгети,

с пет лъва на една антилопа гну.

А на сушата така не става.

Но поне в кораловите рифове има системи,

при които има долен компонент със структура.

Смятаме, че това е универсално.

Но сме започнали да проучваме девствените рифове

едва много наскоро.

КА: Числата, които представихте, са наистина изумителни.

Казвате, че сега харчим

35 милиарда долара за субсидии.

Би струвало само 16 милиарда да се установят

20 процента от океана

като морски защитени зони,

които всъщност предоставят нови житейски избори

и на рибарите.

Ако светът беше по-мъдър,

бихме могли да разрешим този проблем за минус 19 милиарда долара.

Имаме 19 милиарда за харчене за здравеопазване или нещо такова.

ЕС: А после имаме по-ниските добиви на риболова,

което са 50 милиарда долара.

Така че отново, едно от големите разрешения

е Световната търговска организация да повиши субсидиите

за устойчиви практики.

КА: Така, значи, има много примери, за които чувам

за приключване на тази лудост със субсидиите.

Затова ви благодаря за тези числа.

Последният въпрос е личен.

Много от опита на хората,

които са били дълго в океаните,

е просто да виждат тази деградация, местата, които са виждали като красиви,

да стават по-лоши, потискащи.

Говорете ми за усещането, което трябва да сте преживели

да отидете в тези девствени райони

и да видите нещата, като се връщате.

ЕС: Това е духовно преживяване.

Отиваме там, за да се опитаме да разберем екосистемите,

да се опитаме да измерваме или броим рибата и акулите

и да видим с какво тези места се различават от местата, които познаваме.

Но най-хубавото усещане

е, че тази биофилия, за която говори Е.О. Уилсън,

при която хората имат този усет за почуда и благоговение

пред неопитомената природа, дивата природа.

И там, само там

наистина усещаш, че си част от нещо по-голямо,

или от по-голяма глобална екосистема.

Ако не бяха тези места, които показват надежда,

не мисля, че бих могъл да продължа да върша тази работа.

Просто би било твърде потискащо.

КА: Енрик, много благодаря, че сподели

част от това духовно изживяване с всички нас. Благодаря.

ЕС: Много ви благодаря.