Влюбването е лесната част

Знаете ли, че може да се влюбите във всекир задавайки му само 36 въпроса? Манди Лен Катрън опитва експеримента, той проработва, и тя пише сензационна статия за това (същата, която вероятно майка ти ти е изпратила). Но... дали това е истинска любов? Продължи ли вечно? И каква е разликата между влюбването и да останеш влюбен?

Публикувах тази статия

в Ню Йорк Таймс, рубриката Модерна любов
през януари тази година

„За да се влюбиш направи това“.

Статията е психологическо проучване,

предназначено да създаде романтична любов
в лабораторни условия,

както и мой личен експеримент
опитвайки да се опозная

една нощ миналото лято.

Така, процедурата е сравнително проста:

двама напълно непознати задават един
на друг 36 все по-лични въпроса

и после те се взират в очите на другият .

без да разговарят за четири минути

Ето някои от примерните въпроси.

Номер 12: Ако знаеш, че утре ще се събудиш
придобил ново качество или умение

какво би било то?

Номер 28: Кога последно плака пред друг?

А сам със себе си?

Както виждате въпросите стават наистина
все по-лични с нарастване на броя им.

Номер 30, този наистина го харесвам:

Кажи на партньора си какво наистина
харесваш в него;

бъди много честен

и кажи неща, които иначе не би споделил,
с някой който туко-що си срещнал.

Когато няколко години по-рано за пръв път
попаднах на това проучване,

един детайл ми направи впечатление -

това беше мълвата, че двама от участниците

сключили брак шест месеца по-късно

и дори поканили цялата
лаборатория на церемонията.

Разбира се аз бях много скептично
настроена

относно този процес на чисто
изфабрикувана романтична любов,

но също така бях и заинтригувана.

И когато получих шанса да опитам
въпросите върху себе си

с някой, когото не познавах особено добре

аз не очаквах да се влюбя.

Но, после ние се влюбихме и...

Смях

И си помислих, че това е добра история
и я изпратих до рубриката „Модерна любов“

няколко месеца по-късно.

Така, историята беше публикувана
през януари,

сега е август

и предполагам, че някои от вас вероятно
се чудят

дали още сме заедно?

И причината да мисля, че може би се чудите

е защото на мен ми беше задаван този
въпрос

отново и отново, и отново през
последните седем месеца.

И това е въпросът, за който аз наистина
искам да говоря днес.

Но нека да се върнем на него.

Смях

Седмица преди статията да се публикува

аз бях много нервна.

По това време вече работех върху
книга за любовта

от няколко години,

така че бях свикнала да пиша за моят опит

с романтичната любов в блога си.

Но един блог може да получи най-много
няколко стотин преглеждания

и това обикновено бяха моите
фейсбук приятели

и аз пресметнах, че статията ми
в Ню Йорк Таймс

вероятно ще бъде прочетена няколко
хиляди пъти.

Чувството беше като твърде много интерес

към сравнително нова връзка.

Но както се оказа, нямах си идея.

Статията беше публикувана онлайн

в петък вечер

и до събота ето какво стана
с трафика в моят блог.

В неделя Today Show и Good Morning America
се обадиха.

В рамките на един месец беше видяна
над 8 милиона пъти,

и аз бях, меко казано

неподготвена за това внимание.

Едно е да да развиваш увереност
пишейки честно

за твоят опит в любовта,

но е съвсем друго да откриеш,

че твоят любовен живот създава
международни новини -

Смях

и да осъзнаеш, че някои хора по света

инвестират наистина в статуквото
на връзката ти.

Смях

И когато ми се обаждаха или пишеха, което
беше всеки ден в продължение на седмици,

хората винаги ми задаваха един и същ въпрос:

Още ли сте заедно?

Докато се подготвях за
днешният разговор,

аз потърсих набързо в пощенската си кутия

за фразата "Още ли сте заедно?"

и веднага изскочиха няколко съобщения.

Те бяха от студенти и журналисти

и любезни непознати като този.

Имах радио интервюта и ме питаха същото.

Дори по време на беседа, която дадох,
една жена се разкрещя към сцената:

„Хей Манди, къде е приятелят ти?“

Моментално почервенях.

Разбирам, че това е част от сделката.

Ако пишеш за връзката си в
международен вестник,

би трябвало да очакваш, че хората ще те
питат без притеснения за нея.

Но аз просто не бях подготвена за
такъв отзвук.

36-те въпроса изглежда имаха свои
собствен живот.

Действително, Ню Йорк Таймс
публикува статия

за деня на Св.Валентин,

която представяше опита на читателите
изпробвали въпросите върху себе си

и имащи различна степен на успеваемост.

Първоначалният ми импулс след
това огромно внимание,

беше да стана много предпазлива
за моята връзка.

Казах не на всяка молба към нас двамата

да се покажем заедно в медийното
пространство.

Отказах телевизионни интервюта

и казах не на всички желаещи да ни снимат.

Мисля, че бях уплашена да не станем

импровизирани идоли за процеса на
влюбване,

позиция за която аз не се
чувствах компетентна.

И аз схванах:

хората не просто искаха да знаят
дали изследването работи,

те искаха да знаят дали наистина работи,

дали е способно да създаде любов,
която ще продължи вечно,

не просто увлечение, а истинска,
непоклатима любов.

Но това беше въпрос, на който не се
чувствах способна да отговоря.

Моята връзка беше
само на няколко месеца

и чувствах, че ми задават
грешният въпрос на първо място.

Какво би им казал на тях отговорът
на въпроса дали сме заедно или не?

Ако отговорът беше не,

би ли направило познанието
от направата на тези 36 въпроса

по-малко полезно?

Д-р Артър Арън пръв пише
за тези въпроси

в това изследване тук, през 1997г.,

целта на изследването не била
да се сътвори романтична любов.

Вместо това те искали да насърчат

междуличностната близост
между студенти-колеги,

чрез използвайки това, което Айрън нарича:

„устойчиво, ескалиращо, взаимно,
личностно саморазкриване“.

Звучи романтично, нали?

И изследването наистина работело.

Участниците се почувствали
по-близки след направата му

и няколко последващи проучвания също
използвали протокола на Айрън

като начин за незабавно създаване на
доверие и интимност между непознати.

Те го използвали между членове на
полиция и членове на общност,

между хора от противоположни
политически идеологии.

Оригиналната версия на историята,

тази, която аз опитах миналото лято

която комбинира лични въпроси
с 4 минутен зрителен контакт,

е била посочена в тази статия,

но за съжаление никога не е публикувана.

Преди няколко месеца имах беседа

в малък, либерален колеж по изкуствата.

След края и един студент дойде при мен

и срамежливо ми каза:

„Аз опитах Вашето проучване, но не работи“

Изглеждаше малко озадачен от това.

„Искаш да кажеш, че не се влюбихте с
човекът, с който го правихте?“–попитах аз

„Ами...“, той спря.

„Мисля, че тя иска да бъдем само приятели.“

„Но станахте ли по-добри приятели?“ -
попитах аз.

„Почувства ли, че вие истински се
познавате след въпросите?"

Той кимна.

„Тогава значи работи“, казах

Не мисля, че това беше отговорът,
който той търсеше.

Всъщност не мисля, че това е отговорът,
всички ние търсим,

когато става дума за любовта.

За първи път попаднах на това
изследване,

когато бях на 29

и преминавах през истински
тежка раздяла.

Бях в тази връзка откакто
бях 20 годишна,

което на практика беше целият ми
съзнателен живот,

и той беше моята първа
истинска любов,

и аз нямах представа как или дали аз мога
да живея без него.

Затова потърсих отговорите в науката.

Проучих всичко, което можах да намеря
за науката на романтичната любов,

и мисля, че таях надежда, че това някак си
би ме ваксинирало срещу душевната болка.

Не знам дали осъзнавах това
по онова време.

Мислех си, че просто правя проучване
за книгата, която пишех,

но изглежда наистина очевидно
поглеждайки назад.

Надявах се, че ако се въоръжа със
знанието за романтичната любов,

може би никога вече няма да се чувствам
така ужасно и самотно както тогава.

И цялото това знание ми стана
полезно по няколко начина.

Аз съм по-спокойна в любовта.
По-търпелива.

Аз съм по-уверена, питайки за
нещата, които искам.

Освен това виждам себе си по-ясно,

и мога да видя, че това което искам,
понякога е повече

от това, което може да се поиска от мен.

Това, което искам от любовта е
гаранция,

не просто да бъда обичана днес

и че ще бъда обичана утре,

а че ще продължа да бъда обичана
от човека, който обичам безкрайно.

Може би това е тази възможност
за гаранция,

за която хората наистина питаха

когато искаха да знаят
дали още сме заедно.

Историята, която медиите разказаха
за тези 36 въпроса

беше, че може би има пряк път
към влюбването.

Че може би има начин да се смекчат
някои от рисковете,

и това наистина е много очарователна
история,

защото влюбването е удивително
чувство,

но също и ужасяващо.

Момента, в който признаеш че обичаш някого,

ти признаваш, че можеш да загубиш много,

и е вярно, че тези въпроси наистина
дават възможност

да опознаеш някой много бързо,

което е и възможност теб да опознаят,

и мисля, че това е нещото, което повечето
от нас искат от любовта:

да бъдеш опознат, да бъдеш видян,
да бъдеш разбран.

Но мисля, че когато става дума за любов,

ние сме твърде склонни да приемем
кратката версия.

Версията, която пита:
"Още ли сте заедно?"

и съдържа само отговорите "Да" и "Не".

Така че вместо този въпрос

аз бих предложила да попитаме някои
по-трудни въпроси,

въпроси като:

Как решаваш кой заслужава твоята любов

и кой не?

Как оставаш влюбен когато
нещата са трудни,

и как знаеш кога да спреш и да си тръгнеш?

Как живееш с недоверието

което неизбежно пропълзява
във всяка връзка,

или дори по-лошо,

как живееш с недоверието на твоят
партньор?

Аз не знам, разбира се, отговорите
на тези въпроси,

но мисля, че те са важно начало
за един по-внимателен разговор

за това какво означава да обичаш някой.

Затова ако искате

кратката версия на моята връзка, тя е:

преди година, след едно запознанство и
един въпросник

предназначен да създава романтична любов,

ние се влюбихме,

и сме още заедно,

и аз съм много щастлива.

Но влюбването не е същото нещо като
да останеш влюбен.

Влюбването е лесната част.

Така че в края на моята статия аз написах:
"Любовта не просто се случи при нас.

Ние се обичаме, защото и двамата
направихме този избор."

Разтрепервам се малко
когато чета това,

не защото не е истина,

но защото по онова време
не бях обмислила

всичко, което съдържа този избор.

Не бях помислила колко пъти ние трябва
да правим този избор

и колко пъти аз ще продължа
да трябва да правя този избор,

без да знам дали той винаги ще ме избира.

Искам да е достатъчно да бъда попитана
и да ми се отговори на 36-те въпроса,

и да съм избрала да обичам някого,
толкова великодушен, мил и забавен

и този ми избор да бъде показан
в най-големите вестници в Америка.

Но това, което направих вместо това
е да превърна връзката си

в мит, в който не вярвам много.

И това което искам и което вероятно
ще искам цял живот,

е този мит да бъде истина.

Искам щастливият край загатнат в
заглавието на статия ми,

който е между другото,

единствената част от статията,
която не написах.

Смях

Но вместо това аз имам възможността да
направя избор да обичам някого,

и надеждата, че той също ще избере
да ми отвърне с любов,

и да - ужасно е,

но това е сделката с любовта.

Благодаря.