Джей Ди Шрам: Нарушете мълчанието заради оцелелите от опити за самоубийство

Дори когато животът ни изглежда добре отвън, заключен отвътре може да бъде един свят на тихо страдание, което кара някои да вземат решението да сложат край на живота си. На TEDYou, Джей Ди Шрам ни кара да нарушим мълчанието, заобикалящо самоубийството и опитите за самоубийство, и да се създадат така необходимите ресурси, за да се помогне на хората, които възстановят живота си, след избяването на смъртта. Ресурси: http://t.co/wsNrY9C

Погледнато отвън,

на Джон всичко му вървеше.

Току-що беше подписал договор

за продажбата на своя апартамент в Ню Йорк,

с шест цифрена печалба,

а той го притежаваше само от пет години.

Университетът, който беше завършил с магистратура,

му беше предложил учителска позиция,

което означаваше, не само заплата,

но и осигуровки, за първи път от векове.

И все пак, въпреки всички невероятно добри неща за Джон,

той се бореше,

бореше се с пристрастяването и завладяващата депресия.

В нощта на 11-ти юни 2003 година,

той се изкачи до ръба

на перилата на моста Манхатън

и скочи в коварната вода долу.

Забележително --

не, като по чудо --

той оцеля.

При падането счупи дясната си ръка,

счупи всяко ребро, което имаше,

прободе белия си дроб,

и влизаше и излизаше от съзнание,

докато се носеше надолу по Ийст Ривър,

под Бруклинския мост

и по маршрута на ферибота Стейтън Айлънд,

където пътниците на ферибота

дочуха виковете му заради болката,

свързаха се с капитана на лодката,

който се свързва с бреговата охрана,

които го извадиха от Ийст Ривър

и го отведоха в болницата Белвю.

И това е момента всъщност, от който нашата история започва.

Защото веднъж щом Джон се ангажира

с това да подреди обратно живота си --

първо физически, после емоционално,

а след това духовно --

той установи, че имаше много малко достъпни ресурси,

за някой, който се беше опитал да сложи край на живота си,

по начина, по който той го беше направил.

Изследванията показват,

че 19 от 20 души,

които се опитват да се самоубият,

се провалят.

Но хората, които се провалят

са 37 пъти по-склонни да успеят

втория път.

Това наистина е

една от уязвимите групи от населението,

с много малко ресурси, за да ги подкрепят.

И това, което се случва,

когато хората се опитват да се съберат отново в живота,

заради нашите табута около самоубийството,

ние не знаем какво да кажем,

и така доста често не казваме нищо.

И това задълбочава изолацията,

в която хора като Джон се озовават.

Знам историята на Джон много добре,

защото аз съм Джон.

И това е, днес,

първия път в обществена среда,

когато си признавам

за пътуването, на което бях.

Но след като загубих любим учител през 2006 година,

и добър приятел миналата година, заради самоубийство,

и след като седях миналата година на TEDActive,

знаех, че трябваше да наруша своето мълчание

и да преодолея табутата,

и да говоря за идея, която си струва да бъде разпространена --

и това е, че хората,

които са направили трудния избор

да се върнат обратно към живота,

се нуждаят от повече средства и се нуждаят от нашата помощ.

Както Проекта Тревър казва, става все по-добре.

Става много по-добре.

И аз избрах да изляза наяве,

с нещо напълно различно днес,

да ви насърча, да ви приканя,

ако сте човек,

който е обмислял, или е опитал самоубийство,

или познавате някой, който го е направил,

да разкажете за това, да получите помощ.

Това е разговор, който си заслужава да се проведе,

и идея, която си струва да се разпространи.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)