Haitian Revolution (Part 2)

В предишния урок стигнахме
дотам, където Тусен Лувертюр

току-що беше предаден...
първо от един от неговите

най-близки хора, който
преминава на страната

на генерал Леклерк...
всъщност те спират бунта

срещу Леклерк, убедени, че той
не е толкова лош,

че няма намерение да върне
робството или да отнеме

гражданските права на свободните
хора от африкански произход.

Това е друг портрет на Леклерк, ето тук.

Това е Леклерк.

Лувертюр сваля
оръжията си. Той отива

да преговаря с Леклерк,
Леклерк го затваря,

качва го на кораб и го изпраща във Франция,
където той умира през 1803 година.

Значи той е предаден
и умира в затвора през 1803 г.

А той всъщност е в много отношения
един от най-важните

лидери, не само в историята
на Хаити, но и изобщо.

Когато той взима властта, както
казах преди, той не си отмъщава

на бялото население.

Той спомага икономиката на Хаити
да се възстанови и да заработи.

Той всъщност спомага да
бъде защитено това, което днес е Хаити,

тогавашното Сан-Доминго,
от британската кралска флота.

Забравих да спомена това.

Защита срещу британската флота,
която по това време все още

е доминиращата флота в света.

Точно това му спечелва славата
на наистина велик генерал,

като освен, че е голям пълководец,
който не търси отмъщение,

той не използва тактиката
на разрушение и опожаряване,

не съсипва своите противници.

Но той бил предаден, което
потвърждава, че

Леклерк наистина заслужава
дяволски рога...

но сега ще видим някой, който
заслужава още по-големи

дяволски рога, или може би
той всъщност е бил

сподвижник на някой, който
заслужава рога...

През май 1802 г. Наполеон подписва
закон, с който връща робството

където не е изчезнало.

Това е малко многозначно.

Има региони, където робството
още не е изчезнало.

Сред тях са френските колонии
Мартиника,

Сейнт Лусия и Тобаго.

Но в Хаити, или Сан-Доминго,
по това време...

нещата са били малко неясни.

Дали робството е напълно изчезнало
или още не е изчезнало?

Очевидно, робите в Хаити
били свободни.

Така че не било ясно точно какво
означава това за Хаити, но

по същото време хаитяните
дори не знаят, че това се случва.

Това е през май 1802 година.

Само да поясня, Наполеон
всъщност изпраща на Леклерк

тайно писмо за възстановяване
на робството в подходящ момент.

Така че тези хора, те не били
глупаци,

Те познавали ситуацията.

Те знаят, че се нуждаят от
помощта на някои от

бившите генерали на Тусен Лувертюр,
неговата бивша дясна ръка,

за да удържат властта в Хаити.

Но през цялото време намерението
им било, след като получат превес,

те да се наложат
и да върнат робството,

да отнемат гражданските права
на свободните цветнокожи.

Но тези хора също
не били глупави.

Може би си спомняш Десалин.

Това е негов портрет.

Той също е бивш роб, един
от най-близките на Тусен Лувертюр,

много добър генерал.

И, както си спомняш,
в края на бунта срещу Леклерк,

той сваля оръжието срещу Леклерк
и в известен смисъл

може да се каже, че той
предава Тусен Лувертюр.

Но той и някои от предишните
последователи

на Лувертюр виждат накъде
отиват нещата.

Те дори не е нужно да залавят
секретното писмо.

Те научават от Мартиника,
от Тобаго и Сейнт Лусия,

че робството е възстановено.

Французите по това време не
са хора, с които човек би искал

да преговаря или да им вярва,
когато става въпрос за робството.

Затова Десалин и неговите
другари отново хващат оръжията.

Десалин е много различен
от Тусен Лувертюр.

Една прилика между тях е,
че са много добри пълководци.

Голямата разлика между тях
е, че Десалин нямал...

славата на някой,
който е нерешителен.

Той не се страхувал да вземе
око за око, така да се каже.

Това тук е Десалин начело на това,

което можем да наречем
робска бунтовническа армия.

От другата страна е Леклерк,
който има

40 000 войници, изпратени
от Наполеон.

Но за щастие на Десалин,
жълта треска...

това изобщо не е щастие.

Имам предвид, че хората
са умрели от болестта.

Но това обръща войната
в полза на хората

от африкански произход на острова.

Жълтата треска върлува на острова,
тя убива Леклерк,

умират двайсет и нещо хиляди...

24 000 хиляди френски войници

и други 8000 са в болница.

Така че 32 000 са извън играта,

и остават само 8000 войници.

И това изведнъж напълно
обръща нещата.

Напълно променя това с
каква численост са силите,

с които трябва да воюва
бунтовническата армия.

Но това не е много добре
в този момент, защото Леклерк...

Аз вече му дадох дявлоски
рога – той е заменен

от някой, който заслужава
много големи дяволски рога.

Това е Рошамбо.

Да не се бърка с неговия баща,
който носи същото име

и е герой от Американската революция.

Той воюва за Франция на страната
на американците.

Той изглежда почтен човек.

Но неговият син е много лош.

Има много малко хора в историята,
за които може да се каже,

че са олицетворение на
абсолютното зло.

Той е един от тях.

Той е един вид отчаян,
неговите войници

са покосени от жълтата треска,
той трябва да се изправи срещу

много агресивен противник, и той
направил...ще запиша това,

защото това е наистина жестоко.

Той заравял африканци,
или може би трябва да кажа

афро-американци.

Той заравял бившите роби,
хора от африкански произход...

заравял ги живи в ями с
насекоми.

Варял хората живи в меласа.

Четох сведения, че веднъж
той организирал бал,

на който поканил всички
уважавани хора от смесен произход,

организирал това парти и след това
обявил в полунощ, че

че всички мъже ще бъдат убити.

Той нямал граници на
неговата жестокост,

особено към хората от
африкански произход.

Единственото положително от
неговата жестокост е, че

той за пръв път обединил
населението от африкански произход

на острова.

Той обединил бившите роби
и хората от смесена раса.

И така стигаме до 1803 година.

И както вече казах, все
още има война с Британия.

А Британия е... ние споменахме
това и преди – те

имат най-силната флота в света.

Този човек, независимо
колко зъл и жесток е бил, се нуждаел

от подкрепления от Наполеон, за да
победи Десалин.

И нека да поясня това.

Десалин, както вече казах, не
се колебаел да извади око за око.

В един случай Рошамбо заровил 500
затворници от бунтовниците живи,

и тогава Десалин обесил
500 френски затворници.

Той не бил някой, който се
страхува от проливане на кръв.

Това е много различно от
маниера на Тусен Лувертюр.

Това е един вид урок.

Когато имаш противник, ако се
отървеш от

по-разумните лидери на врага,
може да се окаже, че

накрая ще се изправиш срещу водач,
подобен на теб и твоята жестокост,

ако си предал по-разумните водачи.

Но стига толкова коментари.

Значи сцената е приготвена.

Войната с Британия.

Британия владее моретата,
особено Карибско море.

Този човек се нуждае от подкрепления,
за да се изправи срещу много силен

водач на въстаналите
бивши роби.

Но Наполеон, той е известно, че
не се страхува от загуби.

Той го е направил вече
веднъж в Египет.

Не е човек, който е загрижен,
мисля, за отделния човек.

Той се вълнува повече от
неговото его и неговата власт.

Така че Наполеон ги изоставя.

Наполеон предчувства
какво ще се случи.

Той няма да може да премине
през британската флота.

По същото време Наполеон
води всичките тези войни в Европа.

А както си спомняш, Френската
революция беше подпомогната

от фалита на Франция.

Така че Наполеон не само изоставя
този човек – той всъщност

ще си получи заслуженото –
Наполеон изоставя всички

френски колонии или значително
присъствие в Западното полукълбо.

За да събере пари, Наполеон
продава Луизиана на американците.

И като казвам Луизиана, нямам
предвид само

щата Луизиана в днешния му вид,
който е горе-долу толкова голям.

Това е мястото, където съм роден.

Ние говорим за цялото...
това е горе-долу 1/3

от днешните Съединени щати.

Продава всичко това.

Той очевидно е бил отчаян.

Продава това за 15 милиона долара,
или това е еквивалентно

еквивалентно на 60 милиона франка.

Казвали са ми, че по
днешния курс това би било

около 10 милиарда долара.

Ако някой ти каже, че за 10 милиарда
можеш да купиш 1/3

от земята на Съединените щати,
това изглежда е много добра сделка.

10 милиарда долара
по днешния курс.

Значи 15 милиона през 1803 година,
10 милиарда долара днес

не са толкова много пари,
но те били отчаяни.

Той разбирал, че не може
да запази контрола над нещо,

което е на другия край на света,
когато Великобритания владее моретата,

а освен това си имал
собствени проблеми в Европа.

Така че американците
сключили много добра сделка.

И честно, ако не я е бил
продал на американците,

британците или американците
са щели вероятно

да му я вземат така или иначе.

И след като били изоставени от
Наполеон, Десалин успял

да унищожи Рошамбо
и всъщност да обяви

независимостта на Сан-Доминго.

На 1 януари 1804 година.

Десалин декларира независимост
и дава името

на новата държава Хаити, както
местните хора наричали острова.

Това означава планинска земя.

И тук искам да направя една забележка,
защото може да ти е известно,

а може и да не знаеш.

Хаити все още е много, много,
много бедна държава.

И след Десалин те са имали
много, много...

евентуално ще направя видео за това –
редували се различни диктатори.

И хората наистина
са преживели много.

Но искам просто да е ясно,
че те наистина

са започнали по ужасен начин.

Защото дори след като Десалин
обявява независимост през 1804 г.,

французите не признават Хаити
до 1805... извинявам се, до 1825 г.

И може да кажеш - какво
значение има признаването?

Кой го е грижа какво мислят
предишните колониални господари?

Но преди да признаят Хаити,
то на практика било под ембарго.

Не било позволено да се търгува
изобщо с Хаити.

Така че те наистина гледали
в дулото на пистолета.

За да бъдат признати, Хаити трябвало
да се съгласят да платят 90 милиона

френски франка на Франция.

Само да си представим колко пари са това,
това е един малък остров...

половината от острова...
новоосвободените роби

трябвало да платят на Франция...
и те всъщност били

принудени от Съединените щати
и от Великобритания.

Виждаш, че дори бившите врагове
могат да се споразумеят,

когато става въпрос за потискането
на един малък беден остров.

Те трябвало да платят на Франция
еквивалента на 1,5 пъти повече

от това, което САЩ платили
за покупката на Луизиана.

Това били 60 милиона
френски франка.

Те получили цялата Луизиана.

Сега Франция казва на Хаити,
че им дължи 90 милиона франка.

Това се равнява на около
14 или 15 милиарда долара

по днешния курс. И това
е за население, което

е около половин милион
освободени роби.

Така че това е огромен дълг.

И само да поясня, че това не са

някакви луди колонизатори в
началото на 19-ти век, които искат това.

Дългът е изплатен с лихвите чак
през 1947 година.

Те продължавали да изплащат дълга.

И за да стане още по-зле,
причината за дълга,

те твърдяли, че това е
заради изгубено имущество.

Ето затова Франция претендира,
че Хаити им дължат пари –

заради изгубено имущество.

Като в списъка с изгубено имущество

били включени земя и роби.

Получихте свободата си, а сега
ни дължите

един тон пари, защото загубихме
правото си да ви притежаваме.

Това е много обидно.

Всъщност аз бях шокиран първия път,
когато научих тази сума,

че те са били принудени да
плащат дългове от една

бедна държава, една малка
бедна държава, ето тук.

Те трябвало да продължат
да плащат дълг към богата

западна държава чак до 1947 г.,
за да си купят свободата.

Преведено от екипа на "Образование без раници"
с подкрепата на посолството на САЩ в България