Рори Стюарт: Защо демокрацията има значение

Обществото губи вяра в демокрацията, казва британският MP Рори Стюарт. Новите демокрации в Ирак и Афганистан са много корумпирани; междувременно, 84 процента от хората във Великобритания казват, че политиката не върви. В този важен разговор, Стюарт призовава за действие, за да се посторои отново демокрацията, като започва с разкриване защо демокрацията е важна - не като инструмент, а като идеал.

Малкият Били отива на училище

и учителят казва:

"Какво прави баща ти?"

Малкият Били казва: "Баща ми свири на пиано

в бърлога за опиум".

Учителят звъни на родителите му и казва:

"Малкият Били ми каза нещо шокиращо днес.

Току-що чух, че той твърди, че свирите на пиано

в бърлога за опиум".

Бащата казва: "Много съжалявам. Това, което детето казва, е вярно, аз го излъгах.

Но как мога да кажа на осем годишно момче,

че баща му е политик?" (Смях)

Като политик, който стои пред вас

или който се среща с някакъв непознат някъде по света,

когато кажа каква е професията ми

хората ме гледат, като че ли съм нещо между

змия, маймуна и игуана

и чувствам,

че нещо не е наред.

За четиристотин години демокрация,

колегите ми в Парламента, които считам, че са отделни
личности,

внушителни и много образовани,

енергични, информирани, и все пак, те имат

дълбоко чувство на неудовлетворение.

Колегите ми в Парламента са

семейни лекари, бизнесмени, професори,

известни икономисти, историци, писатели,

военни, от полковници до полкови сержант-майори.

Всички те, включително и аз, когато ходим под

тези странни каменни гаргоrли по пътя,

чувстваме, че сме станали по-малко от броя на партиите ни,

чувстваме, че сме се смалили.

Това не е проблем само във Великобритания.

Това е и проблем на развиващия се свят

и на държавите със среден доход. Например,

в Ямайка - погледнете членовете на ямайския Парламент,

срещате се с тях и те често се оказват хора, които

са учени от Родос, които са учили в Харвард или Принстън,

но когато отидете в Кингстън

и разгледате най-потискащите места,

които можете да видите във всяка държава със среден
доход,

мрачен, потискащ пейзаж

от изгорели и полу изоставени сгради.

Така беше в продължение от 30 години и предаването на
властта

през 1979 г., 1980 г. между ямайския водач, който беше син

на учен от Родос и Q.C. на друг водач,

който беше написал докторат в Харвард,

над 800 души бяха убити на улиците

в нарушение, свързано с наркотици.

Преди десет години, обещанието за демокрация

изглеждаше необикновено. Джордж У. Буш застана

пред своята държава на обединението през 2003 г.

и каза, че демокрацията е силата, която ще победи

по-голямата част от злините в света. Той каза,

че тъй като демократичните управления уважават народа си

и уважават съседите си, свободата ще доведе мир.

В същото време известни академици спореха, че

демокрациите имат този невероятен обхват от странични
облаги.

Те ще донесат благоденствие, безопасност,

ще преодолеят сектанското насилие,

ще се уверят, че държавите никога повече няма да
приютяват терористи.

Какво се случи от тогава?

Видяхме в държави ката Ирак

и Афганистан, създаването на демократични правителства,

които нямаха тези странични облаги.

Например, в Афганистан, нямаше само едни или два

избора на правителство. Имаше три избора,

на президент и парламентарни избори. Какво открихме?

Открихме ли процъфтяващо гражданско общество, строго
спазване на законите

и добра сигурност? Не. Това, което открихме в Афганистан,

беше слабо и корумпирано законодателство,

много ограничено гражданско общество, което е
неефективно,

медии, които започват да стъпват на краката си,

и правителството, което е много непопулярно,

много корумпирано, и сигурност,

която е шокираща, сигурност, която е ужасна.

В Пакистан, в суб-сахарна Африка,

пак можете да видите демокрация и избори, които са
съвместими

с корумпирани правителства, с условия, които са нестабилни

и опасни.

Когато разговарях с хората, си спомням,

че имах разговор, например в Ирак,

с общност, която ме попита,

дали въстанието, което виждаме,

това беше голяма тълпа, която претърсваше сградата на
провинциален съвет,

е знак за нова демокрация.

Същото, почувствах, беше вярно за всяка

от средните и развиващите се държави, в която отивах

и до някаква степен е вярно за нас.

Какъв е отговорът? Отговор ли е просто

да се откажем от идеята за демокрация?

Очевидно не. Ще бъде абсурдно,

ако отново се ангажираме с вида операции,

с които бяхме ангажирани в Ирак и Афганистан,

ако внезапно се намерим в ситуация,

в която налагаме

всичко друго освен демократична система.

Всичко друго ще бъде в противоречие с ценностите ни,

ще бъде в противоречие с желанията на хората

ще бъде в противоречие с интересите ни.

Например, спомням си, че в Ирак минахме през

период, когато чувствахме, че трябва да забавим
демокрацията.

Минахме през период, когато чувствахме, че урокът, който
научихме

от Босна, беше, че изборите се проведоха твърде рано

и съхраниха сектанското насилие, съхраниха
екстремистките партии,

а в Ирак през 2003 г. беше взето решение

да не се провеждат избори до две години. Да се инвестира

в образование на избирателите. Да се инвестира в
демокрация.

Резултатът беше, че бях притиснат от голяма тълпа

до офиса ми, това е снимка,

която е направена в Либия, но видях същото в Ирак,

хора, които стоят навън и крещят да бъдат проведени
избори

и когато излязох и казах: "Какво не е наред

с временния провинциален съвет?

Какво не е наред с хората, които сме избрали?

Шейх на сунитите, шейх на шиитите,

това са седмината - водачи на седемте основни племена,

християнин, сабианец,

представители на жените, всички политически партии са в този съвет,

какво не е наред с хората, които избираме?"

Отговорът беше: "Проблемът не са хората,

които избирате. Проблемът е, че вие ги избирате".

Не съм срещал в Афганистан, дори в

най-отдалечената общност, някой, който да не иска

да каже нещо за тези, които ги управляват.

В най-отдалечената общност, никога не съм срещал
селянин,

който да не иска да гласува.

Трябва да признаем,

че въпреки съмнителната статистика, въпреки факта, че

84 процента от населението във Великобритания мисли, че
политиката е зле,

въпреки факта, че когато бях в Ирак, направихме проучване
на общественото мнение

през 2003 г. и попитахме хората, каква политическа система
предпочитат,

отговорът беше, че

седем процента искаха Съединените щати,

пет процента искаха Франция,

три процента искаха Великобритания

и почти 40 процента искаха Дубай, който не е

демократична държава, но е сравнително процъфтяваща

миноритарна монархия, демокрацията е ценно нещо,

за което трябва да се борим. Но за да направим това,

не трябва да прилагаме инструментални аргументи.

Трябва да избягваме да казваме, че демокрацията има
значение,

поради другите неща, които тя довежда.

По същия начин трябва да избягваме мисълта, че

човешките права важат, поради другите неща, които това
довежда

както и проблемите за правата на жените, поради другите
неща, които това довежда.

Защо трябва да избягваме тези аргументи?

Защото те са много опасни. Например, ако кажем,

че измъчването е вредно, защото от него не се извлича

добра информация или ако кажем, че са ни нужни права
на жените,

защото това стимулира икономическия растеж, като
удвоява размера на работната сила,

оставаме отворени към положение, в което

правителството на Северна Корея може да каже:

"Имаме голям успех при извличане

на добра информация с мъченията ни в момента".

или правителството на Саудитска Арабия да каже:

"Икономическият ни растеж е добър, много ви благодарим,

значително по-добър е от вашия

и вероятно не се нуждаем от прилагане на тази програма
за правата на жените".

Проблемът за демокрацията не е инструментален.

Не става дума за нещата, които тя донася.

Проблемът за демокрацията не е, че тя донася

легитимно, ефективно, процъфтяващо приложение на
законите.

Не е, че тя гарантира мир и мир със съседите.

Проблемът за демокрацията е вътрешен.

Демокрацията има значение, защото тя отразява идея за равенство

и идея за свобода. Тя отразява идея за достойнство,

достойнството на отделния човек, идеята, че всеки човек

трябва да има еднакво право да гласува, еднакво право да
говори

за формирането на правителството.

Но ако трябва отново да направим демокрацията мощна,

ако сме готови да я съживим отново, трябва да се
ангажираме

с нов проект, в който участват граждани и политици.

Демокрацията не е просто въпрос на структури.

Тя е състояние на ума. Тя е дейност.

Част от тази дейност е честност.

След като днес ви говоря, отивам да говоря в радио програма,

която се нарича "Всякакви въпроси" и нещата, които ще
забележите за политиците

в тези видове радио програми,

е че те никога не казват, че не знаят отговора

на даден въпрос. Няма значение, какъв е въпросът.

Ако попитате какъв е кредитът за обучението на децата, за
бъдещето на пингвините

в Южна Антарктида или дали да продължи

развитието на Чонкунг

за устойчивото развитие на улавянето на въглерода,

ще ви дадем отговор.

Трябва да спрем това, да спрем да се преструваме, че сме

всезнаещи.

И политиците трябва да учат, понякога да казват

определени неща, които гласоподавателите искат,
определени неща, за които на гласоподавателите

им е обещано, може би неща,

които не можем да осъществим

или мислим, че не трябва да осъществим.

Второто нещо, което трябва да направим, е да разберем

дарбата на обществото ни.

Обществото ни никога не е било толкова образовано,
никога не е било

толкова стимулирано, никога не е било толкова здраво,

никога не е знаело толкова много, никога не са се грижили
за него толкова много

или сме искали да направим толкова много и това е
дарбата на местните хора.

Една от причините, поради която избягваме

банкетните зали, такива като тази, в която стоим,

банкетни зали с необикновени образи на тавана

на царе на тронове,

цялата драма, която се играе тук, в това пространство,

където отрязаха главата на краля на Англия,

защо се преместихме от такива места, от тронове като този,

към градската зала, към която се преместваме все повече,

към енергията на народа ни и ни е нужно да продължим
това.

Това може да означава различни неща в различните
държави.

Във Великобритания това може да означава да
подражаваме на французите,

да се учим от французите,

да избираме пряко кметове, както

във френска комунна система.

В Афганистан, това може да означава, вместо да се
концентрираме

върху големите президентски и парламентарни избори,

да бяхме направили това, което е записано в
афганистанската конституция

от самото начало, да проведем преки местни
избори

на районно ниво и да изберем управители на провинциите.

Но за да работят тези неща,

честността на речта, местната демокрация,

това не е само въпрос, какво правят политиците.

То е въпрос за това, какво правят гражданите.

За да бъдат политиците честни, обществото трябва да им позволи да бъдат честни,

а медиите, които са посредник между политиците

и обществото, трябва да позволят на тези политици да
бъдат честни.

За да процъфтява местната демокрация, са нужни
активното

и информирано участие на всички граждани.

С други думи, демокрацията трябва да бъде построена
отново,

за да стане отново мощна и жизнена,

е необходимо не само обществото

да се научи да вярва на политиците си,

но и политиците да се научат да вярват в обществото.

Наистина, много благодаря! (Аплодисменти)