Глобална пандемия изисква глобални решения

Изследвайки фактите и данните на коронавирус епидемията , епидемиологът Лари Брилант оценява глобалния отговор в откровено интервю с ръководителя на TED, Крис Андерсън. Брилант предлага ясен план за прекратяване на пандемията - и показва защо, за да го постигнем, се налага да работим заедно по отношение на политически и географски раздели. "Това не е зомби апокалипсис ; това не е събитие, вещаещо масово изтребление", казва той. "Трябва да бъдем най-добрата версия на себе си." (Записано на 22 април 2020 г.)

ХY: Та Крис, кой ще е първи?

КA: Ами, при нас е човек,
занимавал се

с пандемии почти

през целия си живот

Преди повече от 40 години,
той е играл ключова роля

в това да помогне на света да се отърве
от напастната едра шарка.

През 2006

той застана пред TED, за да
предупреди света

за обезпокоителния риск
от глобална пандемия

и за това как

да се справим

Та, моля ви да приветствате тук,
д-р Лари Брилиант.

Лари, радвам се да те видя.

Лари Брилиант: Благодаря ти, приятно ми е.

КА: Лари, в онази твоя беседа...

ни показа едно видео,
което бе симулация

на това как би изглеждала пандемия.

Бих искал да го пуснем --
това ме потресе.

Лари Брилиант (TED 2006);
Нека ви покажа симулация,

която представя как би
изглеждала пандемия,

за да разберем за какво говорим.

Нека предположим, например, че
първият случай настъпва в Южна Азия.

Първоначално, се
разраства сравнително бавно

като се сформират две-три
определени локации.

След това ще последват
второстепенни разраствания.

И така вирусът ще се разпространи
толкова бързо от страна на страна,

че няма да разбереш какво те е сполетяло.

В рамките на три седмици,
ще бъде навсякъде по света.

Сега, ако имахме бутон за връщане

и с него се върнем назад

и изолираме и уловим вируса
още отначалото,

ако можехме по-рано да го открием,
да го засечем

и да откликнем отрано

и съотвено да затворим всеки един
от тези вирусни случаи,

то тогава щяхме да се справим навременно
с нещо подобно на пандемията.

КА: Лари, тези думи, които спомена тогава

"рано отчитане," и " ранен oтклик,"

те са ключова тема на този разговор

и ти ни накара да се замислим над тях
и то неведнъж.

Това ли е все още начинът за
предотвратяването на пандемията?

ЛБ: О, със сигурност.

Вие знаете, когато съществува пандемия,

нещо движещо се с експоненциална скорост,

ако пропуснете първите две седмици,
ако сте закъснели за първите две,

не са смъртните и заболелите случаи
от тези седмици които се губят,

а двете седмици на върха.

Тези загуби могат да бъдат избегнати
ако се действа преждевременно.

Навременната реакция е задължителна,

навременното регистриране
е условен прецедент.

КА: И как бихте оценили света

на основа на ранната си реакция и
регистриране на COVID-19?

LB: Разбира се,
мислих много над това,

въпросът го
бяхте задали и по-рано.

Мисля, че бих минал през държавите

и съответно бих направил списък.

Мисля, че островните републики Тайван,
Исландия и обезателно Нова Зеландия

имат шестици за решенията си.

Обединеното кралство
и Съединените щати --

държава, която не е островна,
независимо от това, какво си мислим,

ще получат двойки.

Бих оценил Южна Корея и Германия
с много добър

А между тях...

Та мисля, че виждате, че реакциите
са много разнородни

Светът като цяло е нерешителен

Не би трябвало да сме горди с това,
което се случва в момента

КА: Така де, регистрирахме вируса
сравнително рано

или поне, някои доктори в Китай,
успешно регистрираха вируса отрано.

ЛБ: По-рано от вируса 2002 SARS (ОРС),
за който ни отне 6 месеца.

За сегашния ни отне около 6 седмици.

Ала всяко отчитане не само
означава откриване,

но и опознаване на вируса.

Та, бих ни дал доста добра оценка
базирано на това.

Прозрачността, комуникацията -
това са други проблеми.

KA: Според вас, коя беше ключовата грешка

на онези държави, които оценихте със слаб.

ЛБ: Според мен страх,

политическа некомпетентност, намеса

това, че не се взе насериозно от по-рано,

са напълно човешки реакции.

Според мен, през годините

почти при всички пандемии, първо се е
гледало с недоверие и отказ.

Но държавите, взели
мерки бързо,

ала дори и тези, действали
бавно като Южна Корея,

биха успели да компенсират за това,
та даже така и направиха.

Имахме два месеца, които съответно
загубихме.

Изправени сме пред вирус,
който се разраства експоненциално

с преднина от два месеца.

Това не е добре, Крис.

КА: Не, със сигурност.

Имам впредвид, съществува още
толкова подвеждаща информация

за вируса.

Какъв според вас, ще е научният консенсус

върху, например:

процент заболели и
смъртни случаи?

ЛБ: Смятам,че представата над която трябва
да размишляваме

е, че разпространението на вируса
зависи от три основни индикатори.

Един от тях е коефициентът R0,

първият случай от второстепенните случаи
вследствие на изникването на вируса.

В този случай,

хората говорят коефициентът
да е около 2.2, 2.4

Ала, преди 3 седмици излезе
една важна статия

на тема: "Новопоявяващи
се инфекциозни заболявания",

в която, основано на данни от Ухан,
се предположи

че коефициентът е всъщност 5.7 .

Та, в защита,

нека кажем, че вирусът
се движи с нарастваща скорост

със степен някъде около 2.2 и 5.7 .

Другите два значими фактора

са инкубационият период или
процесът на развитие на поколение.

Ако процесът е по-дълъг,

толкова по-бавно ни се струва
нарастването на пандемията.

Ако е много забавено
например 6 дни, то увеличаването е бързо.

И последния фактор, най-важният --

и най-често пренебрегнатият --

е гъстотата на уязвимите.

Това е нов вирус

и съответно бихме искали да знаем
потенциалната бройка на заразени.

И тъй като е нов,
то това сме осем милиарда.

Светът е изправен пред вирус,

който гледа над нас
като еднакво податливи.

Няма значение цветът на кожата,
расата ни,

или колко сме заможни.

КА: Имам предвид, нито една бройка,
от споменатите досега,

са сами по себе си различаващи се, от коя
и да е друга зараза в последните години.

Какво е съчетанието, създало
такава смъртоносна комбинация?

Ами, комбинацията е
именно породена от

кратък инкубационен период и високо ниво
на разпространение.

Знаете, всеки участващ е познавал някого,
който е бил заразен.

За съжаление, много са загубили и близък.

Това е ужасяваща зараза,
в моментът, в която стане сериозна.

И получавам обаждания от доктори
от цял свят от спешните отделения,

които лекуват хора,
приети в интензивно отделение

и всички твърдят едно и също:

Как бихме могли да решим кой ще живее
и кой ще умре?

Нямаме достатъчно ресурси
да се справим с вируса.

Ужасяващо е

да умреш сам с вентилиращ апарат
в дробовете си.

Това е зараза, засягаща всичките
ни органи.

Твърдението, че е "респираторна болест"

е може би подвеждащо.

Мислиш си за нормална настинка.

Ала толкова много от пациентите ни
имат кръв в урината

от бъбречни усложнения,

имат гастроентерит,

най-вероятно често страдат и
от сърдечна недостатъчност;

това, което знаем е, че
засяга рецепторите за вкус и обоняние,

както и разбира се, дробовете.

Въпросът, който имам е:

Съществува ли орган,
който да не засяга?

И в този ред на мисли

ми напомня твърде много
на едрата шарка.

КА: В голяма каша сме, значи.

Какъв е правилният път оттук нататък?

ЛБ: Ами, правилният път е все същият.

Стремглаво отчитане,

стремглаво откликване.

Намирането на всеки случай

и следователно разрешаването на всички
случаи на контакт с лицето.

Притежаваме модерна технология
за намиране на лица.

Разполагаме с прекрасни учени,
които работят със скоростта на светлината

с цел да ни снабдят с тестове,
противовирусни лекарства и ваксини.

Трябва да намалим темпото.

Будистите казват: Забавете времето,

за да вложите сърцето и душата си
в правилната насока.

Практикуваме социално
дистанциране, защото

се налага да забавим скоростта
на множене.

Нека бъдем ясни --

изравняването на кривата болни
и дистанцирането

не променят цялостната
бройка на заболели,

но преобразуват това, което може да се
окаже крива с височината на планина Фуджи

в крива с размера на пулс.

Тогава, не ще ни се наложи да губим хора
заради надпреварата над болнични легла.

Хора, имащи инфаркт, нужда от химиотерапия
със затруднения при раждане,

ще се възползват от
място в болница.

Тогава ще можем да използваме
лимитираните си ресурси,

особено в развиващите се държави

за да лекуваме хора.

Та, да забавим скоростта,

да забавим скоростта на пандемията

и тогава в моментите на затишие
измежду вълните,

оглавете, намалете, настъпете

и открийте всеки случай

проследете всеки контакт,

тествайте всеки случай

и чак тогава сложете под карантина
онези, които наистина трябва да я спазват.

Правете това докато не се намери ваксина.

Звучи да трябва да преминем през фазата
на това само да смекчаваме случаите,

където се стремим
към цялостно затваряне

до момента, в който почнем да
индентифицираме още индивидуални случаи

и контактите им

и съответно почнем да ги изолираме.

Ако искаме да направим това

ще се изисква стъпка напред
от гледна точка на координация,

амбиция, организация и инвестиция.

Качества, които все още не сме видяли
да съществуват в някои държави.

Можем ли да го направим,
как да го направим?

ЛБ: О, разбира се, че можем.

Така де, Тайван се справи прекрасно.

Исландия и Германия също,

всяка с различната си
стратегия,

Южна Корея също.

Справянето с вируса, убезателно изисква
компeтентно управление,

чувство за загриженост

и вслушване в учените,
а не в политиците в борбата с вируса.

Разбира се, че можем да се справим.

Нека напомня на всички --

това не е зомби апокалипсис,

не е събитие вещаещо масово изтребление.

Знаете, че 98-99% от нас
ще оцелеем след това.

Трябва да се справим с вируса,
по начина, по който можем

и трябва да бъдем
най-добрата си версия.

И така докато си седим вкъщи,

в научната сфера,
както и в моментите на лидерство.

КА: A възможно ли е да
съществуват по-лоши патогени

за в бъдеще?

Например, би ли могъл
да представиш

още по-лоша ситуация от тези бройки,

за които вероятно да се подготвим?

ЛБ: Ами, едрата шарка имаше R0
от 3.5 до 4.5

така, че най-вероятно числото
ще е подобно и за COVID.

Едрата шарка уби 1/3 от заразените.

Ала, тогава имахме ваксина.

Това са различните сценарии,
с които разполагаме.

Но, това, за което
се притеснявам

и причината да създадем "Заразяване"

е вирусът, който бе измислен --

повтарям, за тези, които гледат,

че това е фантастика.

Създадохме вирус, който уби много повече
отколкото този.

КА: Говориш за филма " Заразяване",

в категорията набиращи популярност
в Нетфликс.

А ти си негов съветник

ЛБ: Абсолютно, точно така.

Направихме този филм нарочно,

за да покажем какво е
една истинска пандемия,

но сме избрали един наистина
отвратителен вирус.

И го представяме
по този начин,

зародил се в прилеп,
преминаващ през ябълка,

прасе, готвач и през Гуинет Полтроу,

е, защото искахме да покажем
онова в природата "разпространение".

Зоонотично заболяване,

заболяване при животните,
което да се разпространи до човекa.

И ако погледна три десетилетия назад,

или три десетилетия напред ---

три десетилетия назад:
Ебола, SARS, Зика,

свински грип, птичи грип, West Nile;

бихме почти могли да
започнем катехизъм

и да слушаме цялата какафония
породена от тези имена.

Но е имало около 30 до 50 нови вируса,
които са се предали на хората.

И се страхувам, че гледайки напред,

се намираме във време на пандемии,

трябва да се държим подобаващо,

трябва да практикуваме
едно здравеопазване,

трябва да разберем,
че живеем в същия свят

като животните и природата

и да престанем с тази измислица, че сме
едва ли не някакъв специален вид.

Не сме към вируса.

КА: Ммм

Спомена ваксина обаче.

Виждаш ли някакво ускорение
към намирането на ваксина?

ЛБ: Виждам.

Всъщност съм доста въодушевен да видя,
че правим нещо,

над което досега сме разработвали само в
сферата на компютърните науки,

това, че променяме, нещо,
което е трябвало да бъде

или, което, по-скоро винаги е било

множество последователни процеси.

Правиш тестове за безопасност,
след това тестваш за ефикасност,

и след това за ефективност.

И след това произвеждаш.

Паралелно извършваме всички тези три или

четири стъпки, вместо последователно.

Бил Гейтс е казал, че ще изгради
седем производствени линии за ваксини

в Съединените щати

и ще започне производство,

без да знае как ще изглежда
крайната ваксина.

Едновременно създаваме тестове
за безопасност и ефикасност.

Щатският щаб
по здравеопазване

е предприел мерки.

Развълнуван съм да видя това.

КА: И колко време ще отнеме всичко това?

Година, 18 месеца?
Възможно ли е?

ЛБ: Тони Фаучи е гуруто ни в тази сфера

и той твърди от 12 до 18 месеца.

По мое мнение ще сме по-бързи
в създаването на първоначална ваксина.

Може би си чул,
че преминаването на вируса

не ни снабдява
с дългосрочен имунитет,

както е при едрата шарка.

Опитваме се да създадем ваксини,
при които добавяме и адюванти

с цел да подпомогнат ваксината
да създаде по-добра имунизация

от тази на заразата

и следователно да заформим имунитет
за много години напред.

Това ще отнеме повече време.

Последен въпрос, Лари.

През 2006 те дарихме с желание
като победител

на TED Наградата,

и ти пожела светът да създаде
система за подготовка,

с цел да предотврати нещо подобно
да се случи.

Имам чувството, че светът те разочарова.

Ако сега имаш право
на още едно желание,

какво ще е?

Не мисля, че сме разочаровани
от скоростта на отчитане на вируса.

Даже съм доста доволен.

Когато се срещнахме през 2006,

ни отнемаше по 6 месеца да открием,

вирус, преминаващ
от животно към човек,

за пример, първата Ебола.

Сега откриваме първите случаи
на втората седмица.

Не съм недоволен от това.

Иска ми се да го намалим до
единичен инкубационен период.

Това е по-големият проблем.

Това, което разбрах, е че от програмата
за изтребление на едра шарка,

хора от всякакъв цвят,
религия, раса

от толкова много нации

са се обединили заедно.

И, за да победиш
глобална пандемия

трябва да се сработиш в една
глобална общност.

Сега, имам чувството, че сме се превърнали
в жертви на центробежни сили.

Стоим си в нашите държавни граници.

Няма да успеем да победим пандемия,

освен ако не приемем,
че сме заедно в това.

Това не е Годината на Водолея
или извадка от Кумбая.

Пандемията ни учи на това

Всички сме заедно сега,

нуждаем се от глобално решение
за глобален проблем.

Всичко различаващо се,
е немислимо.

КА: Лари Брилиант,
много ти благодаря.

ЛБ: Благодаря ти, Крис.