Добра или лоша е религията? (Подвеждащ въпрос)

В името на религията са извършени много хубави неща, както и много лоши. Но каква точно е религията, сама по себе си - добра или лоша? Философът Куаъмей Антъни Апиа предлага едно щедро, изненадващо гледище.

Хората винаги са обсъждали религията.

(Смях)

Великият, вече покоен, Кристофър Хичънс

написа книгата "Бог не е велик",

с подзаглавие "Религията отравя всичко".

(Смях)

Но миналия месец в списание "Тайм"

равин Дейвид Уолп, който, разбирам,
е сочен като равин на Америка,

за да балансира това отрицателно
охарактеризиране, каза,

че никоя важна форма на социална промяна

не е осъществима без организирана религия.

Този вид бележки върху отрицателната

и положителната страна не са от днес.

В джоба си имам една

от първи век преди новата ера, на Лукреций,

авторът на "За природата на нещата", който казва:

"Tantum religio potuit suadere malorum" -

трябваше да го науча наизуст -

една констатация колко способна е религията

да убеждава хората да правят зло,

изречена по повод

решението на Агамемнон да принесе дъщеря си

Ифигения на жертвения олтар,

за да запази перспективите на армията си.

Така че тези спорове за религията

са от векове, а в конкретния случай

можем да кажем от хилядолетия.

Хората са говорили много за това

и са казали добри, лоши

и неутрални неща по въпроса.

Това, в което искам да ви убедя днес

е едно простичко твърдение,

а именно, че тези дебати

са абсурдни в известен смисъл,

защото няма такова нещо като религия,

за което да се твърдят тези неща.

Няма нещо, наречено религия,

за да е то добро или лошо.

Нито дори неутрално.

И ако обмисляте твърдения

за несъществуването на неща,

един ясен начин да установите

несъществуването на нещо предполагаемо,

е като предложите определение за него

и след това видите кое го удовлетворява.

Това е изходната точка на краткия маршрут

от която тръгвам.

Ако погледнете в речниците,

мислейки по темата,

едно много естествено определение на религията

е, че тя включва вярата в богове
или в духовни същества.

Както казах, това го има в много речници,

но в действителност ще го намерите и

в трудовете на сър Едуард Тайлър,

който беше първият професор
по антропология в Оксфорд,

един от първите модерни антрополози.

В книгата си за първобитната култура

той казва, че сърцето на религията
е това, което той нарича анимизъм -

вярата в духовното посредничество,

вярата в духове.

Първият проблем за това определение

е от скорошния роман на Пол Бийти "Тъф".

Там един човек разговаря с равин.

Равинът казва, че не вярва в Бог.

Човекът възкликва: "Но ти си равин,
как може да не вярваш в Бог?"

А отговорът е: "Ето това му е
великото да си евреин.

Не е нужно да вярваш в Бог сам по себе си,

бидейки евреин." (Смях)

И така, ако този човек е равин, еврейски равин

и ако трябва да вярвате в
Бог, за да сте религиозен,

е налице доста нелогичният извод,

че след като е възможно да си еврейски равин,

без да вярваш в Бог,

Юдаизмът не е религия.

Като мисъл това изглежда доста нелогично.

Ето още един аргумент против този възглед.

Един мой индийски приятел

отишъл при дядо си като малък

и му казал:

"Искам да поговоря с теб за религията".

Дядо му отговорил: "Твърде малък си.

Ела, когато станеш юноша."

Отишъл той отново, когато пораснал,

но казал на дядо си:

"Май идвам малко късно,

понеже открих, че не вярвам в богове."

Дядо му, който бил мъдър човек, казал:

"О, значи ти принадлежиш към атеистичния клон

на Хиндуистката традиция." (Смях)

И накрая, ето го този човек,

който, всеизвестно е, не вярва в Бог.

Казва се Далай Лама.

Той често се шегува, че е един
от водещите атеисти в света.

И това е вярно, понеже религията на Далай Лама

не включва вяра в Бог.

Това може да означава само едно, ще кажете,

че съм ви дал погрешно определение

и че трябва да изляза с някакво друго,

което да тествам за тези случаи

в опит да намеря нещо, обхващащо

атеистичните Юдаизъм, Хиндуизъм

и Будизъм като форми на религиозност.

Но това, според мен, не е добра идея,

а мисля така, защото

смятам, че това не е начинът,

по който работи концепцията ни за религията.

Мисля, че начинът, по който работи тя

е, че всъщност имаме списък

от парадигмени религии

и техните подчасти,

и ако се появи нещо ново,

претендиращо да е религия,

се питаме "Това, като тях ли е?"

Нали?

И мисля, че не е само до това
какво мислим за религията,

и това е... така да се каже...

От наша гледна точка

е по-добре всяко нещо от списъка да е религия,

Ето защо не мисля, че описание на религия,

изключващо Будизма и Юдаизма,

може да ни послужи за начало,

защото те са в списъка ни.

Но защо имаме такъв списък?

Какво става? Как се е стигнало до това,

да имаме този списък?

Мисля, че отговорът е доста прост

и по тази причина - суров и спорен.

Сигурен съм, че много хора няма да го приемат,

но ето обяснението ми,

което, вярно или не, е обяснение, което, мисля

дава добра представа за това как

се е оформил списъкът

и следователно ви помага да помислите

каква може да е ползата от него.

Отговорът, мисля, са европейските пътешественици,

започнали приблизително по времето на Колумб

да обикалят света.

Те идвали от християнската култура.

Когато пристигали на ново място,

забелязвали, че някои народи нямат Християнство

и се запитвли следния въпрос:

Какво имат вместо Християнство?

Така по същество бил съставен списъкът.

Той се състои от неща, които други народи имали

вместо Християнство.

Има една трудност с процедирането по този начин,

а именно, че Християнството е крайно,

даже в списъка, то е крайно специфична традиция.

То има всякакви неща в себе си,

които са много, много особени

и са резултат от спецификата

на християнската история.

Едно от тези неща, лежащо в сърцето му,

едно нещо, лежащо в сърцето на
повечето схващания на Християнството,

което е резултат от специфичната му история,

е, че то е религия, основана
изключително на символа на вярата.

Религия, в която хората са наистина загрижени

дали вярвате в правилните неща.

Вътрешната история на Християнството

е в голяма степен история на
избивали се помежду си хора

заради вяра в грешното нещо.

То е въвлечено и в

борби с други религии,

ясно започващи в средновековието,

борби с Исляма,

причина за които отново е безбожието,

фактът, че те не вярват в правилните неща -

нещо толкова обидно за християнския свят.

Много специфична и индивидуална е историята

на Християнството

и не навсякъде всичко,

слагано в този вид списък, е като него.

Мисля, че има и още един проблем.

Едно много специфично нещо се случва.

Всъщност, то беше засегнато по-рано.

Много специфично нещо става

в историята на част от Християнството,

което виждаме около нас,

най-вече в САЩ днес

и което се случва в 19-ти век.

Това специфично нещо, станало

в края на 19-ти век

е един вид сделка, сключена

между науката,

този нов начин на организиране
на интелектуална власт,

и религията.

Ако мислите за 18-ти век, да кажем

ако мислите за интелектуалния живот

преди края на 19-ти век,

всяко сторено или помислено нещо,

било във физическия свят,

човешкия свят,

естествения свят, извън човешкия

или морала, всичко сторено

щеше да бъде определяно през призмата на

набор от религиозни норми,

християнски норми.

Не бихте могли да отчетете

естествения свят

без да кажете нещо за връзката му,

например с историята на сътворението

в Авраамистическата традиция,

сътворението от първата книга на Тора.

Всичко е рамкирано по този начин.

Но това се променя в края на 19-ти век.

За първи път става възможно хората

да развиват сериозна интелектуална кариера

в естествоизпитанието, като Дарвин.

Дарвин се притеснявал за връзката между

теорията му и истините на религията,

но могъл да продължи, могъл да напише книги

по темата

без да трябва да казва каква е връзката

с твърденията на религията.

По подобен начин и геолозите могли
все по-често да говорят по въпроса.

Ако бяхте геолог в началото на 19-ти век,

и твърдяхте нещо за възрастта на земята,

трябваше да обясните дали то е в съответствие

или как така не е в съответствие

с възрастта на земята, загатната

от описанието в Битие.

Към края на 19-ти век

вече може да напишете учебник по геология,

в който да се аргументирате
за възрастта на земята.

Така че има голяма промяна и това поделение,

това интелектуално поделение на
труда се случва, както казвам, мисля

и някак укрепва, така че в края

на 19-ти век в Европа

има истинско интелектуално поделение на труда

и може да се занимавате с всички сериозни неща,

включително, все по-често, даже с философия,

без да сте ограничавани от мисълта

"Каквото казвам, трябва да съответства

на дълбоките истини, дадени ми

от религиозна ни традиция."

И така, представете си някой, идващ

от този свят, от края на 19-ти век,

отиващ в страната в която израснах - Гана,

обществото, в което израснах - Ашанти,

идвайки в този свят

на границата с 20-ти век

и с въпроса, създал списъка:

Какво имат те, вместо Християнство?

Ето едно нещо, което би забелязал.

Между другото има един човек,
който всъщност прави това.

Името му е капитан Ратрей.

Той е изпратен като антрополог
на британското правителство,

и написва книга за Ашанти религията.

Това е диск на душата.

Има много такива в Британския музей.

Мога да ви разкажа интересна, различна история

за това как толкова много неща

от моето общество свършват в Британския музей,

но нямаме време за това.

И така, това е диск на душата.

Какво е диск на душата?

Носен е около врата

от пречиствачите на душата на Ашантийския крал.

Каква била тяхната работа? Да пречистват кралската душа.

Ще отнеме доста време

да обясня как една душа би могла да е нещо,

подлежащо на пречистване,

но Ратрей определил това за религия,

тъй-като участват души.

По подобие

има много други неща, много други практики.

Например всеки път, когато
някой пие, повече или по-малко,

те отсипват малко на земята,

ритуал, наричан възлияние,

с който дават и на предците.

Баща ми го правеше. При всяко
отваряне на бутилка уиски,

което, радвам се да кажа, ставаше много често,

той махаше капачката и отливаше на земята,

наричайки го

за Акрома-Ампин - основателя на нашия род

или за Яо Антъни - прачичо ми.

Той се обръщаше към тях,

предлагайки им малко от това.

И накрая, огромните публични церемонии.

Това е рисунка на такава церемония

направена от друг британски офицер

в началото на 19-ти век,

където участва кралят.

Задължението на краля,

едно от най-важните му задължения,

освен организирането на войни и други подобни

е да се грижи за гробовете на предците си,

а когато умре,

тронът му се почерня

и слага в кралския потомствен храм.

На всеки 40 дни

кралят на Ашанти трябва да ходи и поддържа култа

към предците си.

Това е съществена част от задълженията му

и хората смятат, че не го ли прави

нещата ще се разпаднат.

Той е религиозна фигура,

както би казал Ратрей,

а също и политическа.

И така, за Ратрей всичко това е било религия,

но според мен, когато се вгледаш

в живота на тези хора

намираш, че всеки път, когато правят нещо,

го правят с мисъл за предците.

Всяка сутрин, на закуска,

може да излезете пред къщата,

да направите жертвоприношение на
свещеното дърво на душата [смокиня]

вън от дома ви.

И отново, ще говорите на боговете -

висши и нисши,

на предците и т. н.

Това не е свят,

в който разделянето между религия и наука

се е случило.

Религията не е била отделена

от останалите сфери на живота

и по-специално,

от решаващо значение да разберем този свят,

е че това е свят, в който работата,

вършена от науката за нас

се върши от нещо, което Ратрей нарича религия,

защото ако те искат обяснение на нещо,

ако искат да знаят защо реколтата е лоша,

ако искат да знаят защо вали

или не вали, ако имат нужда от дъжд,

ако искат да знаят защо

е починал дядо им,

те ще се обръщат към същите лица

на същия език,

говорейки на същите богове за това.

Това велико разделяне, с други думи,

между религия и наука не се е случило.

Това би било обикновена историческа рядкост,

ако в големи части на света

не беше все още истина.

Имах привилегията да отида на сватба

онзи ден, в северна Намибия,

на около 32 км. от границата с Ангола

в село с 200 души.

Това са съвременни хора.

С нас беше и Уна Чаплин,

за която някои от вас може да са чували.

Един от местните дойде при нея

и каза: "Виждал съм те в 'Игра на тронове'"

Това не са изолирани от нашия свят хора

и въпреки това, за тях

боговете и духовете присъстват силно там.

Когато бяхме в автобуса, отивайки

до различните места на церемонията,

те се молеха не само в общия смисъл

но и за безопасността на пътуването

и наистина го мислеха.

А когато ми казаха, че майката,

майката на младоженеца

е с нас, те не говореха метафорично.

Те имаха предвид, че тя е с нас, макар и мъртва.

Те имаха предвид, че тя все още е наоколо.

И така, в големи части на света днес...

Това разделяне между наука и религия

не се е случило в големи части от света днес

и както казвам, това не са... [диваци]

Този човек е работил за Чейз и Световната банка.

Това са граждани на света заедно с вас,

но те идват от място, в което религията

заема много различна роля.

Така че, това, за което искам да помислите
следващия път, когато някой реши

да направи обширно обобщение за религията,

е, че може би няма такова нещо

като религия, такова НЕЩО като религия

и следователно това, което се казва

не може да бъде вярно.

(Аплодисменти)