-
Коледа веднъж годишно идва
-
за всяко момче и момиче.
-
Сред смях и веселие
-
те получават подаръци.
-
Ще ви разкажа за едно момче
-
което живееше отсреща.
-
За него Коледа беше
-
просто поредният ден.
-
МЕТРО ГОЛДУИН МАЙЕР
ПРЕДСТАВЯ
-
ФИЛМА НА
АЛЪН ПАРКЪР
-
СТЕНАТА
-
ПО ИДЕЯ НА
РОДЖЪР УОТЪРС
-
Точно преди изгрева
-
в една злощастна сутрин
през мрачната 44-та
-
на главнокомандващия
му бе заповядано да не отстъпва.
-
Тогава той поиска
хората му да бъдат изтеглени,
-
а генералите благодаряха,
докато по-нисшестоящите
-
задържаха атаките
на вражеските танкове.
-
Укреплението при Анцио
беше удържано на цената
-
на няколкостотин войнишки живота.
-
Но дядо Коледа забрави
-
това малко момче
-
а Бог е свидетел,
-
че то не искаше много.
-
То писа на добрия старец
-
за войници и барабан
-
и сърцето му беше разбито,
-
когато той не се появи.
-
Навън то завиждаше
-
на всички други щастливи момчета.
-
Е, значи решихте
-
да дойдете на този спектакъл.
-
Да почувствате
вълнението на тълпата
-
и бляскавата атмосфера.
-
Но нещо май ви убягва, приятели.
-
Не очаквахте нещо подобно, нали?
-
Ако искате истината зад тези
студени очи да откриете,
-
ще трябва маската да разкъсате
и грима да изтриете.
-
Мама те обича.
-
Татко също те обича.
-
За теб морето ще е топло,
-
а небето синьо.
-
О, бебче...
-
Тъжно бебче.
-
О, бебче...
-
Ако трябва да минеш
-
по тънкия лед на живота
-
зад гърба ще те следва
мълчаливият укор
-
не милиони разплакани очи.
-
Не се изненадвай,
ако ледът се пропука
-
под твойте крака
-
и се сгромолясаш обезумял
в бездна дълбока
-
и страхът те залива отвред...
-
А ти продължаваш
да драпаш по леда...
-
Татко замина отвъд океана.
-
И остави само спомен.
-
Стара снимка във семейния албум.
-
Татко, какво друго ми остави?
-
Татко, какво ми завеща?
-
Май само една тухла в стената.
-
Остави само една тухла в стената.
-
Леко. Внимавай.
-
Какво?
- Ще ме качиш ли там?
-
Добре, но къде е майка ти?
- Отиде до магазина.
-
Да, добре.
-
Как е там?
Хубаво ли е?
-
Прекрасно.
-
А сега върви.
-
Аз какво ти казах?
Хайде, върви! Да те няма!
-
Добрият крал Джордж
изпратил на мама писмо
-
когато разбрал,
че баща ми загинал.
-
То беше, аз помня
във форма на свитък
-
украсено със златен варак.
-
Открих го случайно в едно чекмедже
-
с фотографии стари.
-
Направо изумях, когато видях
-
кралския подпис
и кралския личен печат.
-
Беше тъмно наоколо,
а земята скована от студ,
-
когато "тигрите" се отскубнаха.
-
Никой не оцеля
-
от Трета кралска стрелкова рота.
-
Те бяха оставени
-
повечето мъртви,
-
а останалите умиращи.
-
Ето така Висшето командване
-
ми отне татко.
-
Видяхте ли ужасените хора?
-
Чухте ли свистящите бомби?
-
Чудили ли сте се някога защо
търсехме убежище,
-
когато обещание
за нов прекрасен свят
-
се появяваше под чистото небе?
-
Видяхте ли ужасените хора?
-
Чухте ли свистящите бомби?
-
Пламъците вече отдавна ги няма,
но дълбоката болка остана.
-
Сбогом, синьо небе.
-
Сбогом, синьо небе.
-
Сбогом.
-
Сбогом.
-
Пинки, изчакай ме, негоднико!
-
Това са моите куршуми, нали?
- Не знам.
-
Хайде, Тубс.
В тунела е жестоко.
-
Не е ли опасно, Пинки?
- Не ставай глупав.
-
Добре ли си, Тубс?
- Да, малко ме боли коляното.
-
Хайде!
- Не, твърде е опасно.
-
Ще изчакаме влака.
- Дай ми фенера.
-
Пинки, влакът идва!
-
Махни се от линията, идиот такъв.
Влакът идва!
-
Пинки, разкарай се оттам!
-
Пинки, махни се!
-
Ти! Да, точно ти!
-
Стани, момче!
-
Когато тръгнахме на училище
-
имаше учители, които използваха
всяка възможност да ни унижават.
-
Заливаха ни с подигравки
за всяко нещо
-
и разкриваха всяка наша слабост
-
без значение колко
се опитвахме да я скрием.
-
Какво е това, момче?
-
Мистериозен ръкопис?
Таен код?
-
Не, поема.
-
Поема, ученици.
-
Това момче се мисли за поет.
-
"Ще имам, пари, ще бъда заможен.
-
Долу ръцете от мойто богатство.
-
Нова кола, черен хайвер
и четири звезден хотел.
-
Може да си купя и футболен отбор."
-
Пълен боклук, момче!
-
Продължаваме!
Повтаряйте след мен!
-
Площта на един акър е правоъгълник
-
с дължина 201 метра
и ширина 20 метра.
-
Но в града ни е добре известно,
-
че вечер у дома
дебелите им шантави жени
-
ги тормозеха до зори.
-
Писна ни от вашето образование.
-
Писна ни от промиване на мозъци.
-
Стига толкова сарказъм.
-
Учители, оставете ни на мира.
-
Ей, даскал, дай ни свобода!
-
Всичко това е още една тухла
в стената.
-
Грешка! Направи го пак!
-
Ти си само
поредната тухла в стената.
-
Писна ни от вашето образование.
-
Ако не си изядеш второто,
няма да получиш десерт!
-
Писна ни от промиване на мозъци.
-
Как можеш да ядеш десерт,
като не си си изял второто?
-
Стига толкова сарказъм.
-
Ти!
Да, точно ти, момче!
-
Поема, ученици.
Това момче тук се мисли за поет.
-
Учители, оставете ни на мира.
-
Ей, даскал, дай ни свобода.
-
Ти си само
поредната тухла в стената.
-
Ти си само
поредната тухла в стената.
-
Писна ни от вашето образование.
-
Стига толкова сарказъм.
-
Повтаряйте!
Площта на един акър е правоъгълник
-
с дължина 201 метра
и ширина 20 метра.
-
Мамо, дали ще пускат бомби?
-
Мамо, дали ще харесат песента?
-
Или ще се подиграят с мене, мамо?
-
Мамо, дали да построя стена?
-
Мамо, дали да стана президент?
-
Мамо, дали да вярвам на властта?
-
Мамо, ще ме критикуват ли?
-
Мамо, ще умра ли?
-
Тихо, мило, не плачи.
-
Мама ще сбъдне
всичките твои кошмари.
-
Мама ще ти предаде
всички свои страхове.
-
Мама ще те пази под свойто крило
-
и ще ти позволи да пееш,
но не и да ходиш само.
-
Мама ще те гледа с грижа и любов.
-
О, мило.
-
О, мило.
-
О, мило, мама ще ти построи стена.
-
Ехо, тук ли си?
-
Помниш ли ме?
-
Аз съм тази, за която се ожени.
-
Мамо, мислиш ли,
че е достатъчно добра...
-
За мен?
-
Мислиш ли, че е опасна, мамо...
-
За мен?
-
Мамо, ще разкъса ли душата ми?
-
О, мамо...
-
Ще разбие ли сърцето ми?
-
Тихо, мило, не плачи.
-
Мама ще проучи всичките жени
-
и мръсница няма
да допусне да те покори.
-
Мама ще те чака докато се върнеш
-
и ще знае винаги къде си бил.
-
Мама ще те пази здрав и невредим.
-
О, бебче...
-
О, бебче...
-
Ти винаги ще си бебче за мен.
-
Мамо, трябваше ли да е
толкова висока?
-
Ало?
-
Международно обаждане
за г-жа Флойд от г-н Флойд.
-
Ще приемете ли обаждане
за ваша сметка от САЩ?
-
Затвориха. Има ли някой друг
при съпругата ви, г-не?
-
Ало?
- Обаждане от САЩ.
-
Търсим...
-
Продължават да затварят
и отговаря мъж...
-
Какво ли трябва да направим,
-
за да запълним
-
празните пространства,
-
където гладните вълни
-
бучат?
-
Трябва ли да пресечем
-
това море
-
от лица
-
в търсене на повече
-
и повече аплодисменти?
-
Да си купим ли нова китара?
-
Да караме ли по-мощна кола?
-
Да работим ли по цяла нощ
-
или в битки да влизаме?
-
Да палим лампи, или пускаме бомби?
-
Да пътуваме на изток,
да се разболяваме?
-
Да заравяме гробове,
да разбиваме домове?
-
Да пращаме цветя по телефона?
-
Да пием до забрава,
да ходим на психотерапия?
-
Да не ядем месо,
да не спим в легло.
-
Да отглеждаме хора
като домашни любимци?
-
Да тренираме кучета,
да се състезаваме с плъхове
-
или да натъпчем тавана с пари?
-
Да заровиме имане,
да пилееме свободно време,
-
но така и да не си починем
-
опрели гръб на стената.
-
Аз съм новото момче,
-
непознато в този град.
-
Къде са яките места?
-
Кой на странника ще ги покаже?
-
Имам нужда от мръсница.
-
Имам нужда от жена.
-
Ще се намери ли жена
в тази пясъчна земя
-
да ме направи мъж?
-
Приеми този рок-енд-рол беглец.
-
О, скъпа, облекчи ме.
-
Имам нужда от мръсница.
-
Имам нужда от жена.
-
Имам нужда от мръсница.
-
Имам нужда от жена.
-
Боже, каква страхотна стая.
-
Всички тези китари твои ли са?
-
Боже, това място е по-голямо
от целия ни апартамент.
-
Обичаш да гледаш телевизия, а?
-
Може ли да пия вода?
-
А ти искаш ли вода?
-
Леле, каква вана!
-
Искаш ли да се изкъпем?
-
Какво гледаш?
-
Ехо?
-
Добре ли си?
-
Ден след ден
-
нашата любов изстива
-
като тялото на умиращ човек.
-
И нощ след нощ
-
се преструваме, че всичко е наред.
-
Но аз остарявам,
-
а ти охладняваш
-
и нищо вече не е забавно.
-
И сега аз усещам
-
един от моите пристъпи се задава.
-
Чувствам се
-
студен като острие
-
стегнат като турникет
-
сух като погребален тъпан.
-
Там във спалнята
-
в шкафа вляво ще намериш
любимата моя секира.
-
Не се плаши, просто преходна фаза.
-
Един от лошите ми дни.
-
Искаш ли да гледаш телевизия,
-
да се свиеш във леглото
или да съзерцаваш улицата тиха?
-
Искаш ли нещо за ядене?
-
Искаш ли да се научиш да летиш
-
или ще гледаш как аз опитвам?
-
Искаш ли да извикаш полиция?
-
Мислиш ли, че е време да спра?
- Другия път, скапаняци!
-
Защо бягаш...
-
О, скъпа
-
не ме напускай сега...
-
Как можа?
-
Като знаеш как се нуждая от теб?
-
Когато съм пребит в събота вечер...
-
О, скъпа...
-
Не ме напускай сега.
-
Защо се отнесе така?
-
Бягаш далеч...
-
О, скъпа.
-
Защо си отиваш сега?
-
Не се нуждая от подкрепа.
-
Не се нуждая от успокоителни.
-
Знам каква е мойта участ.
-
Не мисля, че друго ми е нужно.
-
Не мисля, че друго ми е нужно.
-
Всичко е само тухли в стената.
-
Всички вие сте тухли в стената.
-
Сбогом, свят жесток.
-
Напускам те сега.
-
Сбогом.
Сбогом...
-
Сбогом.
-
Сбогом, хора.
-
Каквото и да кажете
-
не ще ме разколебаете.
-
Сбогом.
-
Има ли някой оттатък?
-
Има ли някой оттатък?
-
Има ли някой оттатък?
-
Има ли някой оттатък?
-
Имам тефтерче малко с моите поеми.
-
Имам чанта
с тоалетни принадлежности.
-
Когато съм послушен
ми подхвърлят кокал.
-
Обувките ми вързани са с ластик.
-
А китките ми посинели и подути.
-
Имам си канали
със скапани ТВ програми.
-
Имам ток.
-
Имам вътрешен взор на пророк.
-
Имам дарба изумителна
бъдещето да виждам.
-
И затова знам,
-
че когато се опитам да се свържа
-
с теб по телефона
-
ти няма да си у дома.
-
Имам прическа ала Хендрикс.
-
А по любимата ми риза
-
неизбежните дупки
от цигари се виждат.
-
Имам пръсти пожълтели от дима
-
и сребърна лъжичка на врата.
-
Имам и голямо пиано,
което мой гроб ще стане.
-
Имам поглед диво втренчен
-
и силното желание да полетя
-
но няма накъде да отлетя.
-
О, скъпа,
-
когато вдигна телефона
-
теб пак те няма у дома.
-
Имам ботуши туристически
-
и корени изсъхващи...
-
Помните ли Вира Лин?
-
Помните ли песента, в която пееше
-
как пак ще се срещнем
-
някой слънчев ден?
-
Вира!
-
Вира!
-
Какво ли стана с теб?
-
Дали и някой друг се чувства
-
точно като мен?
-
Върнете ни мъжете.
-
Върнете ни мъжете.
-
Не оставяйте децата ни сираци.
-
Върнете ни мъжете.
-
Върнете ни мъжете.
-
Не оставяйте децата ни сираци.
-
Върнете ни мъжете.
-
Грешка! Направете го отново!
-
Добре ли си?
-
Има ли някой оттатък?
-
Мамка му!
-
Ехо!
-
Тук ли си, или не си?
-
Ако чуваш, ми кимни!
-
Тук ли си, или не си?
-
Хайде, моля те, кажи!
-
Хей, май ти прилоша,
-
но болката ти мога аз да облекча
-
и да те изправя на крака.
- Астматик е.
-
Астматик?
- Отпусни се.
-
Но ми трябва информация,
- Той е музикант.
-
Ти само покажи къде точно те боли.
-
Няма болка, която да отмине
-
като далечен дим на хоризонта.
-
А просто се носиш по вълните й.
-
Устните ти мърдат,
но не те разбирам.
-
Когато бях дете имах треска.
-
И като балони чувствах си ръцете.
-
Сега се чувствам пак така.
-
Не мога да обясня,
а ти не разбираш.
-
Не съм на себе си.
-
А сега...
-
съм приятно вцепенен.
-
А сега...
-
съм приятно вцепенен.
-
Само леко боцване
-
и няма вече.
-
Но може малко да ти прилошее.
-
Можеш ли да станеш?
-
Май се окопити.
-
Добре, това ще те крепи
през целия спектакъл.
-
Хайде, време е за шоу.
-
Няма болка, която да отмине
-
като далечен дим на хоризонта.
-
А просто се носиш по вълните й.
-
Устните ти мърдат,
но не те разбирам.
-
Когато бях дете
-
улових мимолетен залез
-
с периферния си взор.
-
Докато се обърна да го видя,
той изчезна,
-
а сега не мога да си спомня.
-
Детето порасна, мечтата отлетя.
-
И сега...
-
съм приятно вцепенен.
-
Е, значи...
решихте
-
да дойдете на този спектакъл.
-
Да почувствате
вълнението на тълпата
-
и бляскавата атмосфера.
-
Лоши вести ви нося, приятели.
-
Пинк е зле и няма да дойде,
-
а ние сме тук да го заместим.
-
И тази вечер ще разберем
къде е мястото на всеки фен.
-
Има ли обратни в залата?
-
Изправете ги до стената!
- До стената!
-
Ей там под прожектора
един прилича на педал.
-
Изправете го до стената!
- До стената!
-
Онзи прилича на евреин,
а този пък там е негър.
-
Кой пусна цялата тази сган тук?
-
Един там пуши хашиш,
а на другия пъпките му виж.
-
Ако зависеше от мен,
всичките щях да ви разстрелям.
-
Бягай, бягай...
-
Бягай, бягай...
-
Бягай, бягай...
-
Бягай, бягай...
-
Сложи си маската любима
-
с устните зашити и изцъклени очи.
-
С празна усмивка и жадно сърце
-
почувствай злобата растяща
от миналото ти виновно.
-
Нервите ти късат,
черупката ти пукат
-
и с чукове дома ти рутят.
-
По-добре бягай...
-
Бягай, бягай...
-
Бягай, бягай...
-
Бягай, бягай...
-
Бягай ден и нощ.
-
Помислите си порочни сдържай,
-
ако с гаджето излезеш вечерта
-
и на открито не паркирай
своята кола.
-
Че ако те пипнат с нея
на задната седалка,
-
ще те пратят на майка ти
в кутия, на части.
-
По-добре бягай...
-
Не можете да ме достигнете сега...
-
Колкото и да опитвате.
-
Сбогом, свят жесток.
-
Това е краят.
Всичко свърши.
-
Скрит удобно зад стената
чакам червеите да плъзнат.
-
Чакам!
-
Да прочистят шубраците.
- Чакам.
-
Да разкарат слабаците.
- Чакат!
-
Да им счупят стъклата,
да им разбият вратата.
-
Чакат!
-
Крайно решение
да внесат напрежение.
-
Чакат.
- Да последват червеите.
-
Искаш ли да видиш
-
Британия отново на власт,
приятелю мой?
-
Трябва само да последваш червеите.
-
Стига!
-
Искам у дома.
-
Свали униформата и напусни шоуто.
-
Но аз чакам в тази клетка,
-
защото трябва да знам
-
бях ли...
-
Бях ли виновен през цялото време.
-
Добро утро, сър Червей, Ваша чест.
-
Обвинението ясно сочи,
-
че затворникът стоящ пред вас
-
е заловен с ръце окървавени
и показва чувства.
-
Чувства почти човешки.
-
Не е достатъчно!
Учителя му призовете.
-
Винаги съм казвал,
че ще свърши зле накрая,
-
Ваша Чест.
-
Ако бях го възпитавал
както аз си зная
-
щях във пътя
да го вкарам най-накрая.
-
Но бях със вързани ръце
-
Нежните души и творците
-
го оставиха да се измъкне.
-
Дайте ми го да го вразумя.
-
Смахнат.
-
Стари играчки, аз съм смахнат
-
и напълно объркан.
-
Сигурно са ми изпили ума.
-
Смахнат.
-
Стари играчки, той е смахнат.
-
Ах, ти, тъпак!
Падна ли в капана?
-
Силно се надявам ключа да го няма.
-
Трябваше да разговаряш
с мен по-често.
-
Но не, ти друг път избра.
-
Колко обира извърши напоследък?
-
Пет минути, сър Червей, Ваша Чест,
-
ми дайте с него насаме.
-
Мило,
-
Ела при мама, мило.
-
Нека мама да те гушне.
-
Милорд, не исках
да се забърква в неприятности.
-
Защо му трябваше да ме напуска?
-
Сър Червей, Ваша Чест,
нека си го взема у дома.
-
Смахнат.
-
И под дъгата аз съм смахнат.
-
Решетки на прозореца.
-
Трябва нейде в тази стена
да има врата,
-
откъдето да изляза.
- Смахнат.
-
И под дъгата той е смахнат.
-
Доказателствата са неоспорими.
-
Няма нужда съдът да се оттегля.
-
През всичките ми години като съдия
-
никога досега не съм виждал
-
някой, който повече да заслужава
най-суровото наказание.
-
Начинът, по който си наранил
-
прекрасните си майка и съпруга,
-
ме изпълва с отвращение.
-
Тъй като ти, приятелю,
ни разкри най-големия си страх,
-
осъждам те да бъдеш разобличен
-
пред твоите братя.
-
Съборете стената!
-
Съборете стената!
-
Съборете стената!
-
Превод и субтитри
Петър Тодоров
-
Stone®
http://subs.sab.bz