Коледа веднъж годишно идва
за всяко момче и момиче.
Сред смях и веселие
те получават подаръци.
Ще ви разкажа за едно момче
което живееше отсреща.
За него Коледа беше
просто поредният ден.
МЕТРО ГОЛДУИН МАЙЕР
ПРЕДСТАВЯ
ФИЛМА НА
АЛЪН ПАРКЪР
СТЕНАТА
ПО ИДЕЯ НА
РОДЖЪР УОТЪРС
Точно преди изгрева
в една злощастна сутрин
през мрачната 44-та
на главнокомандващия
му бе заповядано да не отстъпва.
Тогава той поиска
хората му да бъдат изтеглени,
а генералите благодаряха,
докато по-нисшестоящите
задържаха атаките
на вражеските танкове.
Укреплението при Анцио
беше удържано на цената
на няколкостотин войнишки живота.
Но дядо Коледа забрави
това малко момче
а Бог е свидетел,
че то не искаше много.
То писа на добрия старец
за войници и барабан
и сърцето му беше разбито,
когато той не се появи.
Навън то завиждаше
на всички други щастливи момчета.
Е, значи решихте
да дойдете на този спектакъл.
Да почувствате
вълнението на тълпата
и бляскавата атмосфера.
Но нещо май ви убягва, приятели.
Не очаквахте нещо подобно, нали?
Ако искате истината зад тези
студени очи да откриете,
ще трябва маската да разкъсате
и грима да изтриете.
Мама те обича.
Татко също те обича.
За теб морето ще е топло,
а небето синьо.
О, бебче...
Тъжно бебче.
О, бебче...
Ако трябва да минеш
по тънкия лед на живота
зад гърба ще те следва
мълчаливият укор
не милиони разплакани очи.
Не се изненадвай,
ако ледът се пропука
под твойте крака
и се сгромолясаш обезумял
в бездна дълбока
и страхът те залива отвред...
А ти продължаваш
да драпаш по леда...
Татко замина отвъд океана.
И остави само спомен.
Стара снимка във семейния албум.
Татко, какво друго ми остави?
Татко, какво ми завеща?
Май само една тухла в стената.
Остави само една тухла в стената.
Леко. Внимавай.
Какво?
- Ще ме качиш ли там?
Добре, но къде е майка ти?
- Отиде до магазина.
Да, добре.
Как е там?
Хубаво ли е?
Прекрасно.
А сега върви.
Аз какво ти казах?
Хайде, върви! Да те няма!
Добрият крал Джордж
изпратил на мама писмо
когато разбрал,
че баща ми загинал.
То беше, аз помня
във форма на свитък
украсено със златен варак.
Открих го случайно в едно чекмедже
с фотографии стари.
Направо изумях, когато видях
кралския подпис
и кралския личен печат.
Беше тъмно наоколо,
а земята скована от студ,
когато "тигрите" се отскубнаха.
Никой не оцеля
от Трета кралска стрелкова рота.
Те бяха оставени
повечето мъртви,
а останалите умиращи.
Ето така Висшето командване
ми отне татко.
Видяхте ли ужасените хора?
Чухте ли свистящите бомби?
Чудили ли сте се някога защо
търсехме убежище,
когато обещание
за нов прекрасен свят
се появяваше под чистото небе?
Видяхте ли ужасените хора?
Чухте ли свистящите бомби?
Пламъците вече отдавна ги няма,
но дълбоката болка остана.
Сбогом, синьо небе.
Сбогом, синьо небе.
Сбогом.
Сбогом.
Пинки, изчакай ме, негоднико!
Това са моите куршуми, нали?
- Не знам.
Хайде, Тубс.
В тунела е жестоко.
Не е ли опасно, Пинки?
- Не ставай глупав.
Добре ли си, Тубс?
- Да, малко ме боли коляното.
Хайде!
- Не, твърде е опасно.
Ще изчакаме влака.
- Дай ми фенера.
Пинки, влакът идва!
Махни се от линията, идиот такъв.
Влакът идва!
Пинки, разкарай се оттам!
Пинки, махни се!
Ти! Да, точно ти!
Стани, момче!
Когато тръгнахме на училище
имаше учители, които използваха
всяка възможност да ни унижават.
Заливаха ни с подигравки
за всяко нещо
и разкриваха всяка наша слабост
без значение колко
се опитвахме да я скрием.
Какво е това, момче?
Мистериозен ръкопис?
Таен код?
Не, поема.
Поема, ученици.
Това момче се мисли за поет.
"Ще имам, пари, ще бъда заможен.
Долу ръцете от мойто богатство.
Нова кола, черен хайвер
и четири звезден хотел.
Може да си купя и футболен отбор."
Пълен боклук, момче!
Продължаваме!
Повтаряйте след мен!
Площта на един акър е правоъгълник
с дължина 201 метра
и ширина 20 метра.
Но в града ни е добре известно,
че вечер у дома
дебелите им шантави жени
ги тормозеха до зори.
Писна ни от вашето образование.
Писна ни от промиване на мозъци.
Стига толкова сарказъм.
Учители, оставете ни на мира.
Ей, даскал, дай ни свобода!
Всичко това е още една тухла
в стената.
Грешка! Направи го пак!
Ти си само
поредната тухла в стената.
Писна ни от вашето образование.
Ако не си изядеш второто,
няма да получиш десерт!
Писна ни от промиване на мозъци.
Как можеш да ядеш десерт,
като не си си изял второто?
Стига толкова сарказъм.
Ти!
Да, точно ти, момче!
Поема, ученици.
Това момче тук се мисли за поет.
Учители, оставете ни на мира.
Ей, даскал, дай ни свобода.
Ти си само
поредната тухла в стената.
Ти си само
поредната тухла в стената.
Писна ни от вашето образование.
Стига толкова сарказъм.
Повтаряйте!
Площта на един акър е правоъгълник
с дължина 201 метра
и ширина 20 метра.
Мамо, дали ще пускат бомби?
Мамо, дали ще харесат песента?
Или ще се подиграят с мене, мамо?
Мамо, дали да построя стена?
Мамо, дали да стана президент?
Мамо, дали да вярвам на властта?
Мамо, ще ме критикуват ли?
Мамо, ще умра ли?
Тихо, мило, не плачи.
Мама ще сбъдне
всичките твои кошмари.
Мама ще ти предаде
всички свои страхове.
Мама ще те пази под свойто крило
и ще ти позволи да пееш,
но не и да ходиш само.
Мама ще те гледа с грижа и любов.
О, мило.
О, мило.
О, мило, мама ще ти построи стена.
Ехо, тук ли си?
Помниш ли ме?
Аз съм тази, за която се ожени.
Мамо, мислиш ли,
че е достатъчно добра...
За мен?
Мислиш ли, че е опасна, мамо...
За мен?
Мамо, ще разкъса ли душата ми?
О, мамо...
Ще разбие ли сърцето ми?
Тихо, мило, не плачи.
Мама ще проучи всичките жени
и мръсница няма
да допусне да те покори.
Мама ще те чака докато се върнеш
и ще знае винаги къде си бил.
Мама ще те пази здрав и невредим.
О, бебче...
О, бебче...
Ти винаги ще си бебче за мен.
Мамо, трябваше ли да е
толкова висока?
Ало?
Международно обаждане
за г-жа Флойд от г-н Флойд.
Ще приемете ли обаждане
за ваша сметка от САЩ?
Затвориха. Има ли някой друг
при съпругата ви, г-не?
Ало?
- Обаждане от САЩ.
Търсим...
Продължават да затварят
и отговаря мъж...
Какво ли трябва да направим,
за да запълним
празните пространства,
където гладните вълни
бучат?
Трябва ли да пресечем
това море
от лица
в търсене на повече
и повече аплодисменти?
Да си купим ли нова китара?
Да караме ли по-мощна кола?
Да работим ли по цяла нощ
или в битки да влизаме?
Да палим лампи, или пускаме бомби?
Да пътуваме на изток,
да се разболяваме?
Да заравяме гробове,
да разбиваме домове?
Да пращаме цветя по телефона?
Да пием до забрава,
да ходим на психотерапия?
Да не ядем месо,
да не спим в легло.
Да отглеждаме хора
като домашни любимци?
Да тренираме кучета,
да се състезаваме с плъхове
или да натъпчем тавана с пари?
Да заровиме имане,
да пилееме свободно време,
но така и да не си починем
опрели гръб на стената.
Аз съм новото момче,
непознато в този град.
Къде са яките места?
Кой на странника ще ги покаже?
Имам нужда от мръсница.
Имам нужда от жена.
Ще се намери ли жена
в тази пясъчна земя
да ме направи мъж?
Приеми този рок-енд-рол беглец.
О, скъпа, облекчи ме.
Имам нужда от мръсница.
Имам нужда от жена.
Имам нужда от мръсница.
Имам нужда от жена.
Боже, каква страхотна стая.
Всички тези китари твои ли са?
Боже, това място е по-голямо
от целия ни апартамент.
Обичаш да гледаш телевизия, а?
Може ли да пия вода?
А ти искаш ли вода?
Леле, каква вана!
Искаш ли да се изкъпем?
Какво гледаш?
Ехо?
Добре ли си?
Ден след ден
нашата любов изстива
като тялото на умиращ човек.
И нощ след нощ
се преструваме, че всичко е наред.
Но аз остарявам,
а ти охладняваш
и нищо вече не е забавно.
И сега аз усещам
един от моите пристъпи се задава.
Чувствам се
студен като острие
стегнат като турникет
сух като погребален тъпан.
Там във спалнята
в шкафа вляво ще намериш
любимата моя секира.
Не се плаши, просто преходна фаза.
Един от лошите ми дни.
Искаш ли да гледаш телевизия,
да се свиеш във леглото
или да съзерцаваш улицата тиха?
Искаш ли нещо за ядене?
Искаш ли да се научиш да летиш
или ще гледаш как аз опитвам?
Искаш ли да извикаш полиция?
Мислиш ли, че е време да спра?
- Другия път, скапаняци!
Защо бягаш...
О, скъпа
не ме напускай сега...
Как можа?
Като знаеш как се нуждая от теб?
Когато съм пребит в събота вечер...
О, скъпа...
Не ме напускай сега.
Защо се отнесе така?
Бягаш далеч...
О, скъпа.
Защо си отиваш сега?
Не се нуждая от подкрепа.
Не се нуждая от успокоителни.
Знам каква е мойта участ.
Не мисля, че друго ми е нужно.
Не мисля, че друго ми е нужно.
Всичко е само тухли в стената.
Всички вие сте тухли в стената.
Сбогом, свят жесток.
Напускам те сега.
Сбогом.
Сбогом...
Сбогом.
Сбогом, хора.
Каквото и да кажете
не ще ме разколебаете.
Сбогом.
Има ли някой оттатък?
Има ли някой оттатък?
Има ли някой оттатък?
Има ли някой оттатък?
Имам тефтерче малко с моите поеми.
Имам чанта
с тоалетни принадлежности.
Когато съм послушен
ми подхвърлят кокал.
Обувките ми вързани са с ластик.
А китките ми посинели и подути.
Имам си канали
със скапани ТВ програми.
Имам ток.
Имам вътрешен взор на пророк.
Имам дарба изумителна
бъдещето да виждам.
И затова знам,
че когато се опитам да се свържа
с теб по телефона
ти няма да си у дома.
Имам прическа ала Хендрикс.
А по любимата ми риза
неизбежните дупки
от цигари се виждат.
Имам пръсти пожълтели от дима
и сребърна лъжичка на врата.
Имам и голямо пиано,
което мой гроб ще стане.
Имам поглед диво втренчен
и силното желание да полетя
но няма накъде да отлетя.
О, скъпа,
когато вдигна телефона
теб пак те няма у дома.
Имам ботуши туристически
и корени изсъхващи...
Помните ли Вира Лин?
Помните ли песента, в която пееше
как пак ще се срещнем
някой слънчев ден?
Вира!
Вира!
Какво ли стана с теб?
Дали и някой друг се чувства
точно като мен?
Върнете ни мъжете.
Върнете ни мъжете.
Не оставяйте децата ни сираци.
Върнете ни мъжете.
Върнете ни мъжете.
Не оставяйте децата ни сираци.
Върнете ни мъжете.
Грешка! Направете го отново!
Добре ли си?
Има ли някой оттатък?
Мамка му!
Ехо!
Тук ли си, или не си?
Ако чуваш, ми кимни!
Тук ли си, или не си?
Хайде, моля те, кажи!
Хей, май ти прилоша,
но болката ти мога аз да облекча
и да те изправя на крака.
- Астматик е.
Астматик?
- Отпусни се.
Но ми трябва информация,
- Той е музикант.
Ти само покажи къде точно те боли.
Няма болка, която да отмине
като далечен дим на хоризонта.
А просто се носиш по вълните й.
Устните ти мърдат,
но не те разбирам.
Когато бях дете имах треска.
И като балони чувствах си ръцете.
Сега се чувствам пак така.
Не мога да обясня,
а ти не разбираш.
Не съм на себе си.
А сега...
съм приятно вцепенен.
А сега...
съм приятно вцепенен.
Само леко боцване
и няма вече.
Но може малко да ти прилошее.
Можеш ли да станеш?
Май се окопити.
Добре, това ще те крепи
през целия спектакъл.
Хайде, време е за шоу.
Няма болка, която да отмине
като далечен дим на хоризонта.
А просто се носиш по вълните й.
Устните ти мърдат,
но не те разбирам.
Когато бях дете
улових мимолетен залез
с периферния си взор.
Докато се обърна да го видя,
той изчезна,
а сега не мога да си спомня.
Детето порасна, мечтата отлетя.
И сега...
съм приятно вцепенен.
Е, значи...
решихте
да дойдете на този спектакъл.
Да почувствате
вълнението на тълпата
и бляскавата атмосфера.
Лоши вести ви нося, приятели.
Пинк е зле и няма да дойде,
а ние сме тук да го заместим.
И тази вечер ще разберем
къде е мястото на всеки фен.
Има ли обратни в залата?
Изправете ги до стената!
- До стената!
Ей там под прожектора
един прилича на педал.
Изправете го до стената!
- До стената!
Онзи прилича на евреин,
а този пък там е негър.
Кой пусна цялата тази сган тук?
Един там пуши хашиш,
а на другия пъпките му виж.
Ако зависеше от мен,
всичките щях да ви разстрелям.
Бягай, бягай...
Бягай, бягай...
Бягай, бягай...
Бягай, бягай...
Сложи си маската любима
с устните зашити и изцъклени очи.
С празна усмивка и жадно сърце
почувствай злобата растяща
от миналото ти виновно.
Нервите ти късат,
черупката ти пукат
и с чукове дома ти рутят.
По-добре бягай...
Бягай, бягай...
Бягай, бягай...
Бягай, бягай...
Бягай ден и нощ.
Помислите си порочни сдържай,
ако с гаджето излезеш вечерта
и на открито не паркирай
своята кола.
Че ако те пипнат с нея
на задната седалка,
ще те пратят на майка ти
в кутия, на части.
По-добре бягай...
Не можете да ме достигнете сега...
Колкото и да опитвате.
Сбогом, свят жесток.
Това е краят.
Всичко свърши.
Скрит удобно зад стената
чакам червеите да плъзнат.
Чакам!
Да прочистят шубраците.
- Чакам.
Да разкарат слабаците.
- Чакат!
Да им счупят стъклата,
да им разбият вратата.
Чакат!
Крайно решение
да внесат напрежение.
Чакат.
- Да последват червеите.
Искаш ли да видиш
Британия отново на власт,
приятелю мой?
Трябва само да последваш червеите.
Стига!
Искам у дома.
Свали униформата и напусни шоуто.
Но аз чакам в тази клетка,
защото трябва да знам
бях ли...
Бях ли виновен през цялото време.
Добро утро, сър Червей, Ваша чест.
Обвинението ясно сочи,
че затворникът стоящ пред вас
е заловен с ръце окървавени
и показва чувства.
Чувства почти човешки.
Не е достатъчно!
Учителя му призовете.
Винаги съм казвал,
че ще свърши зле накрая,
Ваша Чест.
Ако бях го възпитавал
както аз си зная
щях във пътя
да го вкарам най-накрая.
Но бях със вързани ръце
Нежните души и творците
го оставиха да се измъкне.
Дайте ми го да го вразумя.
Смахнат.
Стари играчки, аз съм смахнат
и напълно объркан.
Сигурно са ми изпили ума.
Смахнат.
Стари играчки, той е смахнат.
Ах, ти, тъпак!
Падна ли в капана?
Силно се надявам ключа да го няма.
Трябваше да разговаряш
с мен по-често.
Но не, ти друг път избра.
Колко обира извърши напоследък?
Пет минути, сър Червей, Ваша Чест,
ми дайте с него насаме.
Мило,
Ела при мама, мило.
Нека мама да те гушне.
Милорд, не исках
да се забърква в неприятности.
Защо му трябваше да ме напуска?
Сър Червей, Ваша Чест,
нека си го взема у дома.
Смахнат.
И под дъгата аз съм смахнат.
Решетки на прозореца.
Трябва нейде в тази стена
да има врата,
откъдето да изляза.
- Смахнат.
И под дъгата той е смахнат.
Доказателствата са неоспорими.
Няма нужда съдът да се оттегля.
През всичките ми години като съдия
никога досега не съм виждал
някой, който повече да заслужава
най-суровото наказание.
Начинът, по който си наранил
прекрасните си майка и съпруга,
ме изпълва с отвращение.
Тъй като ти, приятелю,
ни разкри най-големия си страх,
осъждам те да бъдеш разобличен
пред твоите братя.
Съборете стената!
Съборете стената!
Съборете стената!
Превод и субтитри
Петър Тодоров
Stone®
http://subs.sab.bz