< Return to Video

Как граховите растения на Мендел ни помогнаха да разберем генетиката - Хортенсия Хименез Диаз

  • 0:15 - 0:17
    В днешно време учените знаят
    как наследявате
  • 0:17 - 0:18
    отличителни белези от родителите си.
  • 0:18 - 0:20
    Те са способни да изчисляват вероятности
  • 0:20 - 0:21
    за наличието на специфична черта
  • 0:21 - 0:22
    или получаването на генетично заболяване,
  • 0:22 - 0:24
    според информацията която имат
  • 0:24 - 0:26
    от родителите и семейната история.
  • 0:26 - 0:28
    Но как е възможно това?
  • 0:28 - 0:29
    За да разберем как характерни черти се предават
  • 0:29 - 0:31
    от едно живо същество на неговите потомци,
  • 0:31 - 0:34
    трябва да се върнем назад във времето до 19 век
  • 0:34 - 0:36
    и до човек на име Грегор Мендел.
  • 0:36 - 0:38
    Мендел бил австрийски монах и биолог,
  • 0:38 - 0:40
    който обичал да работи с растения.
  • 0:40 - 0:41
    При отглеждането на грахови растения,
  • 0:41 - 0:42
    които растяли в манастирската градина,
  • 0:42 - 0:45
    той открил принципите,
    които управляват наследствеността.
  • 0:45 - 0:46
    В един от най-класическите примери,
  • 0:46 - 0:49
    Мендел комбинира еднородно растение
    с жълто семе
  • 0:49 - 0:51
    с еднородно растение със зелено семе,
  • 0:51 - 0:53
    и получава само жълти семена.
  • 0:53 - 0:55
    Той нарекъл жълтия цвят доминантен белег,
  • 0:55 - 0:58
    защото той е изразен във всички нови семена.
  • 0:58 - 1:01
    Тогава той оставил новите жълтосеменни
    хибридни растения да се самооплодят.
  • 1:01 - 1:03
    И в това второ поколение,
  • 1:03 - 1:04
    той получил както жълти,
    така и зелени семена,
  • 1:04 - 1:06
    което означавало,
    че зелената черта била скрита
  • 1:06 - 1:07
    от доминантната жълта.
  • 1:07 - 1:10
    Той нарекъл тази скрита черта
    рецесивен белег.
  • 1:10 - 1:11
    От тези резултати Мендел заключил,
  • 1:11 - 1:14
    че всеки белег зависи от двойка фактори,
  • 1:14 - 1:15
    един от тях, идващ от майката
  • 1:15 - 1:17
    а другият от бащата.
  • 1:17 - 1:19
    Сега ние знаем, че тези фактори
    се наричат алели
  • 1:19 - 1:22
    и представляват
    различните вариации на ген.
  • 1:22 - 1:23
    В зависимост от това кой тип алел
  • 1:23 - 1:24
    Мендел открил във всяко семе,
  • 1:24 - 1:26
    можем да имаме това,
    което наричаме хомозиготен грах,
  • 1:26 - 1:28
    когато двата алела са идентични,
  • 1:28 - 1:30
    и това, което наричаме
    хетерозиготен грах,
  • 1:30 - 1:32
    когато двата алела са различни.
  • 1:32 - 1:34
    Тази комбинация от алели
    е известна като генотип
  • 1:34 - 1:36
    и нейния резултат,
    било жълто или зелено,
  • 1:36 - 1:38
    се нарича фенотип.
  • 1:38 - 1:40
    За да визуализираме ясно
    как алелите се разпространяват
  • 1:40 - 1:41
    сред своите потомци,
  • 1:41 - 1:43
    можем да използваме диаграма,
    наречена решетка на Пънет.
  • 1:43 - 1:45
    Просто поставяте различните алели
    по двете оси
  • 1:45 - 1:48
    и след това определяте
    възможните комбинации.
  • 1:48 - 1:49
    Нека да погледнем менделовия грах,
    например.
  • 1:49 - 1:53
    Нека запишем доминантния жълт алел
    като главна буква "Y"
  • 1:53 - 1:55
    и рецесивния зелен алел,
    като малка буква "y".
  • 1:55 - 1:58
    Главна буква Y винаги побеждава
    малкия си приятел,
  • 1:58 - 2:00
    така че единственият път,
    когато получавате зелени бебета
  • 2:00 - 2:02
    е, ако имате малки игреци.
  • 2:02 - 2:03
    В първото поколение на Мендел,
  • 2:03 - 2:05
    жълтата, хомозиготна грахова майка
  • 2:05 - 2:07
    ще даде на всяко грахово дете жълт,
    доминантен алел,
  • 2:07 - 2:09
    а зеленият, хомозиготен грахов татко
  • 2:09 - 2:11
    ще даде зелен, рецесивен алел.
  • 2:11 - 2:13
    Така че всички грахови деца ще бъдат
    жълти, хетерозиготни.
  • 2:13 - 2:15
    След това във второто поколение,
  • 2:15 - 2:17
    където се женят
    две хетерозиготни деца,
  • 2:17 - 2:20
    техните бебета може да имат
    някой от трите възможни генотипове,
  • 2:20 - 2:21
    показвайки двата възможни фенотипа
  • 2:21 - 2:24
    в съотношение три към едно.
  • 2:24 - 2:26
    Но дори граховете имат
    много отличителни черти.
  • 2:26 - 2:28
    Например, освен че са жълти или зелени,
  • 2:28 - 2:29
    граховете могат да бъдат
    кръгли или набръчкани,
  • 2:29 - 2:31
    така че да имаме всички тези
    възможни комбинации:
  • 2:31 - 2:32
    кръгъл жълт грах,
  • 2:32 - 2:33
    кръгъл зелен грах,
  • 2:33 - 2:34
    набръчкан жълт грах,
  • 2:34 - 2:35
    и набръчкан зелен грах.
  • 2:35 - 2:38
    За да изчислите съотношението
    на всеки генотип и фенотип,
  • 2:38 - 2:40
    можете да използвате също
    решетка на Пънет.
  • 2:40 - 2:42
    Разбира се, това ще бъде
    малко по-сложно.
  • 2:42 - 2:45
    И много неща са по-сложни от граха,
  • 2:45 - 2:46
    като, например, хората.
  • 2:46 - 2:48
    В днешно време учените
    знаят много повече
  • 2:48 - 2:50
    за генетиката и наследствеността.
  • 2:50 - 2:51
    И има много други начини,
  • 2:51 - 2:53
    по които се наследяват някои черти.
  • 2:53 - 2:55
    Но, всичко започнало с
    Мендел и неговия грах.
Title:
Как граховите растения на Мендел ни помогнаха да разберем генетиката - Хортенсия Хименез Диаз
Speaker:
Hortensia Jiménez Díaz
Description:

Вижте пълният урок на: http://ed.ted.com/lessons/how-mendel-s-pea-plants-helped-us-understand-genetics-hortensia-jimenez-diaz

Всеки баща и майка предават черти на техните деца, които наследяват комбинации от техните доминантни или рецесивни алели. Но как знаем толкова много за генетиката днес? Хортенсия Хименз Диаз обяснява как изучаването на грахови растения разкрива защо може да имате сини очи.

Урок от Хортенсия Хименез Диаз, анимация от Cinematic Sweden.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TED-Ed
Duration:
03:07

Bulgarian subtitles

Revisions