Кейт Хартман: Изкуството на преносимата комуникация

Художничката Кейт Хартман използва преносима електроника, за да проучи как общуваме със себе си и със света. В тази чудата и провокираща мисълта беседа, тя показва Шапката "Говори-си-сам", "Надуваемото Сърце", "Костюм за прегръщане на ледници" и други необикновени устройства.

Аз съм Кейт Хартман.

И бих искала да създавам устройства,

които си играят с начините

по които ние се свързваме и общуваме.

Особено ме интересува как ние като човешки същества

влизаме във връзка със себе си, с другите

и света около нас.

(Смях)

За да Ви запозная малко повече,

както Джун каза, аз съм човек на изкуството, технолог и педагог.

Преподавам курсове по физически компютърни науки

и преносима електроника.

И повечето от това, което правя е или преносимо

или по някакъв начин свързано с човешката форма.

Така че всеки път, когато говоря за това с какво се занимавам,

предпочитам да обясня набързо

причината поради която телата ни са важни.

И тя е много проста.

Всеки има едно -- всеки един от нас.

Мога да ви гарантирам, всеки в тази стая,

всеки един от вас ето там, хората в удобните места,

хората там горе с лаптопите,

ние всички имаме тела.

Не се срамувайте.

Това е нещо, което което е общо между нас

и те са основният ни интерфейс за пред света.

Така че в работата ми като интерактивен дизайнер

или като художник, който се занимава със споделянето --

създаването на неща, които съществуват върху или около човешката форма --

това е действително едно мощно пространство за работа.

Така че в рамките на моята работа,

аз използвам широка гама от инструменти и материали.

Комуникирам чрез всичко възможно от радиопредаватели

до фунии и пластмасови тръби.

И за да ви разкажа за част от нещата, които правя,

най-лесно би било да започна

от една шапка.

Всичко започна преди няколко години

късно една вечер, когато пътувах в метрото за вкъщи,

и си мислех по пътя.

А аз имам склонност да мисля прекалено много и да говоря прекалено малко.

Така или иначе, си мислех, колко би било страхотно

ако просто можех да взема всички тези шумове --

като шумовете от мислите в главата ми --

ако можех да ги отделя физически

и да ги извадя под такава форма,

че да мога да ги споделя с някой друг.

Така че се прибрах вкъщи и направих прототип на тази шапка.

Нарекох я Мърморещата Шапка,

защото издаваше такива мърморещи звуци,

които като че ли са прикрепени за вас,

но можеш да ги отделиш

и да ги споделиш с някой друг.

(Смях)

Аз правя и други видове шапки.

Тази тук се нарича Говори-си-сам.

(Смях)

Очевидно е за какво служи.

Тя физически издълбава пространство за разговор за един човек.

И когато човек говори на висок глас,

звукът от гласа ти се насочва обратно към твоите уши.

(Смях)

Така че, когато правя тези неща,

не става въпрос толкова са самите предмети,

колкото за отрицателното пространство около самия предмет.

Така че какво се случва когато човек сложи тази шапка?

Какво преживяват?

И как се променят чрез нея?

Много от тези устройства

в действителност наблягат на начина, по който се отнасяме към себе си.

Ето това устройство се нарича Слушател на интуицията.

И това е устройство,

което всъщност ни помага

да слушаме собствените си вътрешности.

(Смях)

Така че някои от тези неща

са в действителност по-скоро насочени към изразяване и комуникация.

Например, Надуваемото Сърце

е външен орган

който може да бъде използван от носещия го да изрази себе си.

Така че може да го надувате и спихвате

в съответствие с емоциите Ви.

Можете да изразите всичко от възхищение и похот

до безпокойство и тревога.

(Смях)

И някои от тези са направени за да

изразяват различни преживявания.

Примерно Некомуникатора е устойство при препирни.

(Смях)

В действителност то позволява интензивен емоционален обмен,

но и служи, за да абсорбира

спецификата на думите, които биват изречени.

(Смях)

И в крайна сметка

някои от тези неща, служат просто като подкана кьм действие.

Така че Извиващото Ухо буквално е нещо, което се поставя,

така че някой да може да ви хване ухото

и да каже каквото трябва да ви каже.

Въпреки, че много се интересувам от взаимовръзката

между хората

аз също взимам предвид начините

по които ние се свързваме със заобикалящия ни свят.

Така че, когато живеех в Ню Йорк преди няколко години,

много мислех за

познатите архитектурни форми около мен

и за това как да подобря връзката си с тях.

Мислех си, "Добре сега,

може би ако искам да се изградя връзка със стената,

може би аз самата трябва да стана стеноподобна."

Така че направих преносима стена,

която можех да нося като раница.

Можех да си я сложа

и физически да се променя,

така че или да допринасям или да критикувам

пространствата около мен.

(Смях)

И така произлизайки от това,

мислейки отвъд застроеното пространство във света,

имам и един проект в развитие наречен Ботанически -

който всъщност помага на домашните растения

да се включат в човешки комуникационни протоколи.

Така че, когато едно растение е жадно,

то всъщност ще може да се обади по телефона

или да прати съобщение към услуга като Twitter.

Това наистина издига динамиката межу хората и растенията на ново ниво,

тъй като едно единствено домашно растение

ще може да изразява нуждите си

към хиляди хора по едно и също време.

Така че, мислейки мащабно,

идвам към последната ми фикс идея

която е с ледниците - разбира се, какво друго...

Ледниците са тези достолепни създания,

и има много причини човек да бъде обсебен от тях,

но това което мен ме интересува е

връзката между хората и ледниците.

(Смях)

Защото ми се струва, че има проблем.

Ледниците всъщност ни напускат.

Те едновременно се смаляват и отдалечават

и някои от тях са изцяло изчезнали.

Тъй като в момента живея в Канада

посещавам често един от ледниците наблизо.

И този ледник е особено интересен,

защото, от всички ледници в Северна Америка,

той е най-често посещавания ледник на година.

Много автобуси карат нагоре и по страничните морени

и разтоварват хората на повърхността на ледника.

И това наистина ме накара да се замисля

за преживяването от първоначалната среща.

Когато срещна ледник за първи път

какво трябва да направя?

Няма социална норма за подобно нещо.

Аз дори просто не зная

как да кажа здравей.

Дали да издълбая съобщение в снега?

Или да глобя нещо

от ледни кубчета във формата на точки и тирета -

като Морзов код от ледни кубове.

Или може би трябва да направя някакво говорещо устройство

като един леден мегафон,

което мога да използвам, за да увелича силата на гласа си,

когато го насочвам към леда.

В действителност най-удовлетворяващото преживяване, което съм имала

е самото слушане

от което имаме нужда във всяка една добра връзка.

И аз бях впечатлена колко много ми повлия това.

Тази доста основна промяна във физическата ми ориентация

ми помогна да променя и переспективата си

във връзката ми със ледника.

Така че откакто използвам устройства,

за да разбера как се свързваме със света,

аз всъщност направих устройство наречено Костюм за прегръщане на ледници.

(Смях)

То е направено от материал отразяващ топлина,

който служи за изравняване на разликата в температурата

между човешкото тяло и ледниците.

И отново, става въпрос за тази покана,

караща хората да легнат върху ледника

и да го прегърнат.

Така че, да, това е само началото.

Това са първоначалните стъпки в този проект.

И точно както с стената, както исках да изглежда повече като стена,

с този проект, ми се иска да подходя по-бавно.

Моето намерение е

всъщност да използвам следващите 10 години

и да продължа да работя по съвместни проекти

с хора от различни дисциплини -

художници, технолози, учени -

за да могат да работят по този проект

за подобряването на връзката между хората и ледниците.

Отвъд това, в заключение,

бих искала да кажа, че сме в ерата

на комуникациите и разпространението на устройства,

и това е изключително, вълнуващо и секси,

но аз мисля, че това което наистина има значение

е мисълта за това как да можем едновременно

да запазим и удивлението си и критичността си

към устройствата, които изпозваме и към начините, по които ние се свързваме със света.

Благодаря.

(Ръкопляскане)