< Return to Video

Линейна алгебра: Детерминанта на матрица с еднакви редове

  • 0:01 - 0:05
    Дадена е матрица А,
    която е с размери n x n
  • 0:05 - 0:07
    и изглежда примерно
    ето така:
  • 0:07 - 0:11
    виждал/а си това преди,
    а11, а12 и така нататък
  • 0:11 - 0:14
    до а1n.
  • 0:14 - 0:17
    Когато отиваме на
    долния ред, имаме а21
  • 0:17 - 0:19
    и така нататък до а2n.
  • 0:19 - 0:22
    Да кажем, че тук има
    някакъв ред, ред i,
  • 0:22 - 0:28
    да кажем, че това е аi1
    и така нататък до аin.
  • 0:28 - 0:34
    После тук имаме някакъв друг
    ред j – това е аj1,
  • 0:34 - 0:36
    и така нататък до ajn.
  • 0:36 - 0:42
    Продължаваме така надолу,
    до аn1, an2
  • 0:42 - 0:45
    и така нататък до ann.
  • 0:45 - 0:48
    Това е просто една матрица
    n x n и, както виждаш,
  • 0:48 - 0:54
    не е проблем да запишем
    реда i ето тук
  • 0:54 - 0:55
    и реда j ето тук.
  • 0:55 - 1:01
    За да не усложняваме нещата,
    ще дефинирам...
  • 1:01 - 1:03
    само от гледна точка
    на начина на записване,
  • 1:03 - 1:05
    можем да разглеждаме тези
    като вектор-редове, макар че
  • 1:05 - 1:07
    формално не сме дефинирали
    вектор-редове,
  • 1:07 - 1:09
    но няма да го правя сега.
  • 1:09 - 1:15
    Ще дефинирам членът ri,
    ще го наречем ред i,
  • 1:15 - 1:24
    който е равен на
    ai1, ai2... ain.
  • 1:24 - 1:25
    Можем да го запишем и като
    вектор, ако искаш,
  • 1:25 - 1:26
    като вектор-ред.
  • 1:26 - 1:29
    Всъщност ние не сме дефинирали
    операции с вектор-редове досега,
  • 1:29 - 1:31
    но мисля, че разбираш
    идеята.
  • 1:31 - 1:35
    Сега можем да заменим това
    с r1, това с r2
  • 1:35 - 1:36
    и така нататък надолу.
  • 1:36 - 1:37
    Ще го направя, и ще го правя
    в следващите няколко урока,
  • 1:37 - 1:40
    защото това опростява
    нещата, и смятам, че
  • 1:40 - 1:42
    така е по-лесно за разбиране.
  • 1:42 - 1:47
    Ще препиша марицата,
    нашата матрица n x n,
  • 1:47 - 1:51
    ще я препиша като ri...
  • 1:51 - 1:53
    Това всъщност прилича
    на вектор,
  • 1:53 - 1:56
    това е просто вектор-ред.
  • 1:56 - 1:59
    Ще го запиша като вектор,
    ето така.
  • 1:59 - 2:01
    Знам, че това изглежда
    малко странно, защото
  • 2:01 - 2:04
    векторите сме дефинирали като
    вектор-стълбове, но мисля, че
  • 2:04 - 2:05
    разбираш идеята.
  • 2:05 - 2:11
    Ще нарека това r1,
    после това е r2 в следващия ред
  • 2:11 - 2:12
    и така нататък надолу.
  • 2:12 - 2:17
    Продължаваме надолу,
    имаме ri – ето това тук – ri.
  • 2:17 - 2:24
    Продължавме надолу и
    имаме rj, продължаваме
  • 2:24 - 2:25
    и стигаме до n-ия ред.
  • 2:25 - 2:28
    Всеки от тези редове съдържа
    n елемента, защото
  • 2:28 - 2:30
    имаме n стълба.
  • 2:30 - 2:31
    Това е друг начин да запишем
  • 2:31 - 2:34
    същата матрица n x n.
  • 2:34 - 2:38
    Сега тук ще създам
    една нова матрица –
  • 2:38 - 2:44
    ще нарека това матрицата
    S с разменени редове i и j.
  • 2:44 - 2:47
    Ще разменя тези два реда i и j.
  • 2:47 - 2:49
    Как ще изглежда сега матрицата?
  • 2:49 - 2:51
    Всичко друго ще е същото.
  • 2:51 - 2:55
    Имаме ред 1 – предполагам,
    че това 1 не е i или j,
  • 2:55 - 2:56
    макар че това е възможно.
  • 2:56 - 3:01
    Ред 2 и така нататък –
    сега вместо ред i
  • 3:01 - 3:05
    тук ще имаме ред j,
    и отиваме още надолу,
  • 3:05 - 3:09
    където вместо ред j
    имаме ред i.
  • 3:09 - 3:12
    Слизаме надолу и
    стигаме до ред rn.
  • 3:12 - 3:13
    Какво направихме?
  • 3:13 - 3:15
    Просто разменихме
    тези два реда.
  • 3:15 - 3:17
    Това е размяна на местата
    на редове на една матрица.
  • 3:17 - 3:19
    Мисля че в последното видео
    или няколко видеа преди него
  • 3:19 - 3:24
    учихме, че ако просто разменим
    два реда на една матрица n x n,
  • 3:24 - 3:28
    детерминантата на получената
    матрица ще бъде равна
  • 3:28 - 3:31
    на детерминантата на оригиналната
    матрица, но със знак минус.
  • 3:31 - 3:39
    Значи получаваме детерминантата на S,
    матрицата с разменени редове i и j,
  • 3:39 - 3:46
    и тя е равна на детерминантата
    на матрицата А със знак минус отпред.
  • 3:46 - 3:49
    Искам да ти задам
    един интересен въпрос.
  • 3:49 - 3:53
    Какво ще се случи, ако тези
    два реда всъщност са еднакви?
  • 3:53 - 3:58
    Ако ri е еднакъв с rj?
  • 3:58 - 4:02
    Ако се върнем ето тук –
    ако този ред
  • 4:02 - 4:05
    е равен на този ред?
  • 4:05 - 4:09
    Това означава, че вторият
    елемент тук –
  • 4:09 - 4:11
    на втория елемент тук – и така чак
    до края на тези редове.
  • 4:11 - 4:14
    n-ият елемент тук е равен
    на n-тия елемент тук.
  • 4:14 - 4:17
    Ето това имам предвид,
    когато казвам, че тези два реда
  • 4:17 - 4:18
    са равни един на друг.
  • 4:18 - 4:21
    Ако тези два реда са
    равни помежду си, тогава
  • 4:21 - 4:24
    тази матрица не се различава
    от тази матрица тук,
  • 4:24 - 4:25
    въпреки че разменихме
    тези два реда.
  • 4:25 - 4:27
    Ако разменим две еднакви
    неща, тогава получаваме
  • 4:27 - 4:30
    отново същото нещо.
  • 4:30 - 4:39
    Значи ако – ще го запиша –
    ако ред i е равен на ред j,
  • 4:39 - 4:42
    тогава тази матрица,
    матрицата S с разменени редове
  • 4:42 - 4:45
    е равна на матрицата А.
  • 4:45 - 4:46
    Те са идентични.
  • 4:46 - 4:48
    Разменяме два реда,
    които са еднакви.
  • 4:48 - 4:56
    Това означава, че детерминантата на
    матрицата с разменени редове
  • 4:56 - 4:59
    е равна на детерминантата
    на матрицата А.
  • 4:59 - 5:01
    Но ние казахме, че ако просто
    разменим два реда на матрицата,
  • 5:01 - 5:04
    тогава детерминантата на S е равна на
    отрицателната детерминанта на А.
  • 5:04 - 5:08
    Това ни казва също така, че
    нейната детерминанта е
  • 5:08 - 5:10
    минус детерминанта
    на матрицата А.
  • 5:10 - 5:11
    Какво ни казва това?
  • 5:11 - 5:18
    Това ни казва, че ако имаме матрица А
    с два еднакви помежду си реда,
  • 5:18 - 5:20
    ако ги разменим, тогава
    ще получим отрицателната
  • 5:20 - 5:22
    детерминанта, но ако двата реда
    са равни помежду си, ние
  • 5:22 - 5:25
    ще получим отново
    същата матрица.
  • 5:25 - 5:31
    Значи ако в матрицата А два реда са равни
    помежду си – ако ред i е равен на ред j,
  • 5:31 - 5:33
    тогава детерминантата на
    матрицата А е равна на
  • 5:33 - 5:35
    отрицателната детерминанта
    на матрицата А.
  • 5:35 - 5:38
    Това следва от това, че детерминантата
    на А... или А е равна на версията на
  • 5:38 - 5:41
    матрицата А с разменени редове,
    а версията с разменени редове
  • 5:41 - 5:43
    на матрицата А има детерминанта,
    която е детерминантата на А със знак минус.
  • 5:43 - 5:45
    Значи тези две неща
    са равни.
  • 5:45 - 5:49
    Но как може едно число
    да е равно на себе си със знак минус?
  • 5:49 - 5:52
    Току-що ти казах, че х е
    равно на минус х, тогава
  • 5:52 - 5:56
    кое е числото х?
  • 5:56 - 5:59
    Единственото число,
    на което може да е равно х,
  • 5:59 - 6:03
    трябва да е числото нула.
  • 6:03 - 6:08
    Изводът е, че ако имаме
    два еднакви реда –
  • 6:08 - 6:15
    това важи и за три, и
    за четири реда –
  • 6:15 - 6:18
    това означава, че
  • 6:18 - 6:22
    детерминантата на
    такава матрица е нула.
  • 6:22 - 6:24
    И това не трябва
    да ни изненадва.
  • 6:24 - 6:27
    Защото, ако имаме еднакви
    редове – спомни, че
  • 6:27 - 6:28
    го учихме преди доста време.
  • 6:28 - 6:39
    Учихме, че една матрица е
    обратима тогава и само тогава,
  • 6:39 - 6:45
    когато ешелонната ѝ форма
    е единичната матрица.
  • 6:45 - 6:46
    Учихме това.
  • 6:46 - 6:51
    Но ако имаме два
    еднакви реда – да кажем, че
  • 6:51 - 6:54
    тези два реда са равни помежду си –
    тогава, когато извършваме операциите
  • 6:54 - 6:57
    по редове, можем да заместим
    този ред с този ред минус
  • 6:57 - 6:59
    този ред, и ще получим
    един ред само с 0.
  • 6:59 - 7:02
    А щом получим ред само
    с нули, тогава никога
  • 7:02 - 7:03
    не можем да получим
    единичната матрица.
  • 7:03 - 7:15
    Това означава, че еднаквите
    редове никога не могат да дадат
  • 7:15 - 7:19
    ешелонна форма, която
    да е единична матрица.
  • 7:19 - 7:26
    Или матриците с еднакви
    редове не са обратими.
  • 7:26 - 7:28
    Учихме също, че една
    матрица не е обратима тогава
  • 7:28 - 7:34
    и само тогава, когато
    детерминантата ѝ е равна на нула.
  • 7:34 - 7:37
    Получаваме еднакъв резултат
    по два различни начина.
  • 7:37 - 7:39
    Първият – като използвахме
    това, което сме учили.
  • 7:39 - 7:41
    Когато разменим редовете, трябва
    да получим отрицателната детерминанта,
  • 7:41 - 7:43
    но ако разменим два еднакви
    реда, ние не променяме матрицата.
  • 7:43 - 7:45
    Така че детерминантата на
    матрицата трябва
  • 7:45 - 7:46
    да е равна на себе си.
  • 7:46 - 7:49
    Значи, ако имаме еднакви
    редове, детерминантата е нула.
  • 7:49 - 7:52
    Което не беше задължително
    да извеждаме по този начин
  • 7:52 - 7:55
    с размяна на редове, можехме
    да се върнем назад
  • 7:55 - 7:58
    към изискванията за
    обратимост –
  • 7:58 - 7:59
    от преди пет или шест урока.
  • 7:59 - 8:00
    Но просто исках да
    подчертая това.
  • 8:00 - 8:02
    Ако видиш еднакви
    редове,
  • 8:02 - 8:04
    и всъщност, ако видиш
    и еднакви стълбове –
  • 8:04 - 8:07
    ще оставя ти да помислиш върху това –
    ако видиш еднакви редове или
  • 8:07 - 8:10
    еднакви стълбове, или даже
    ако видиш, че някои редове
  • 8:10 - 8:12
    са линейна комбинация
    от други редове –
  • 8:12 - 8:15
    това не го показах тук –
    тогава ще знаеш, че
  • 8:15 - 8:18
    твоята детерминанта е
    равна на нула.
Title:
Линейна алгебра: Детерминанта на матрица с еднакви редове
Description:

Детерминанта на матрица с еднакви редове

Гледай следващия урок: https://www.khanacademy.org/math/linear-algebra/matrix_transformations/determinant_depth/v/linear-algebra-determinant-after-row-operations?utm_source=YT&utm_medium=Desc&utm_campaign=LinearAlgebra

Пропусна предишния урок?
https://www.khanacademy.org/math/linear-algebra/matrix_transformations/determinant_depth/v/linear-algebra-determinant-when-row-is-added?utm_source=YT&utm_medium=Desc&utm_campaign=LinearAlgebra

Кан Академия е организация с нестопанска цел и с мисията да предоставя свободно образователни материали на световно ниво за всеки и навсякъде. Предлагаме тестове, въпроси, видео уроци и статии върху голям набор от академични дисциплини, включително математика, биология, химия, физика, история, икономика, финанси, граматика, предучилищно образование и други. Ние предоставяме на учителите инструменти и данни, така че да могат да помогнат на учениците си да развият уменията, навиците и нагласите за успех в училище и извън него. Кан Академия е преведена на дузина езици и 100 милиона души по целия свят използват платформата на Кан Академия всяка година. За повече информация, посети bg.khanacademy.org, присъедини се към нас във Фейсбук, или ни следвай в Twitter на @khanacademy. И запомни, можеш да научиш всичко.

Безплатно. За всички. Завинаги.
#YouCanLearnAnything

Абонирай се за канала Линейна алгебра на Кан Академия: https://www.youtube.com/channel/UCGYSKl6e3HM0PP7QR35Crug?sub_confirmation=1
Абонирай се за Кан Академия България: https://www.youtube.com/subscription_center?add_user=khanacademybulgarian
Абонирай се за Кан Академия: https://www.youtube.com/subscription_center?add_user=khanacademy

more » « less
Video Language:
English
Team:
Khan Academy
Duration:
08:19

Bulgarian subtitles

Revisions Compare revisions