Мартин Селигман за позитивната психология

Мартин Селигман говори за психология - като поле за проучване и как действа тя лице в лице с всеки пациент и всеки практикуващ. Докато се движи отвъд съсредоточаване върху болестта, какви можем да станем благодарение на модерната психология?

Когато бях президент на Американската психологическа асоциация,

се опитваха да ме обучат относно медиите

и една среща, която имах със Си Ен Ен,

обобщава онова, за което ще говоря днес,

а именно "11-тата причина да сме оптимисти".

Редакторът на "Откривай" ни каза 10 такива,

а аз ще ви дам 11-тата.

И така, от Си Ен Ен дойдоха при мен и казаха: "Професор Селигман,

бихте ли ни разказали за състоянието на психологията днес?

Бихме искали да ви интервюираме за това." Отвърнах: "Прекрасно."

А тя каза: "Но това е Си Ен Ен, така че ще включим съвсем малък цитат от вас."

Попитах: "А колко думи ще мога да кажа?"

А тя отвърна: "Ами, една."

(Смях)

Камерите тръгнаха и тя попита: "Професор Селигман,

какво е състоянието на психологията днес?"

"Добро."

(Смях)

"Стоп. Стоп. Не става.

Наистина е по-добре да ви дадем повече време."

"Е, колко думи получавам този път?" "Ами, мисля, че получавате две."

Доктор Селигман, какво е състоянието на психологията днес?"

"Не добро."

(Смях)

Вижте, доктор Селигман,

виждаме, че всъщност не се чувствате удобно в тази медия.

Най-добре да ви дадем реално звуково време.

Този път може да кажете три думи.

Професор Селигман, какво е състоянието на психологията днес?"

"Не достатъчно добро." За това и ще говоря днес.

Искам да кажа защо психологията беше добре, защо не беше добре

и как може да се подобри през следващите 10 години.

И чрез паралелно обобщение искам да кажа същото за технологията,

за развлечението и дизайна, защото мисля, че проблемите са много сходни.

И така, защо психологията беше добра?

В продължение на повече от 60 години психологията работеше с болестния модел.

Преди 10 години когато пътувах със самолет

и кажех на съседа си по седалка с какво се занимавах,

той се отдръпваше от мен.

Защото, както казваха - твърде вярно,

психологията е свързана с това да открие какво ти има. "Намери смахнатия."

А сега, когато казвам на хората с какво се занимавам, те се приближават към мен.

Доброто в психологията,

в около 30-те милиарда долара инвестиции от Националния институт по умствено здраве

за работа в болестния модел,

за това какво се има предвид под психология

е, че преди 60 години нито едно от разстройствата не беше лечимо...

всичко беше само дим и огледала.

А сега за 14 от разстройствата има медикаменти,

а две от тях са наистина излечими.

Другото, което се случи, е, че се разви наука

за умствените заболявания.

Открихме, че бихме могли да вземем мъгляви понятия като депресия, алкохолизъм

и да ги измерим с точност.

Че бихме могли да създадем класификация на умствените заболявания.

Че бихме могли да разберем какво причинява умствените заболявания.

Бихме могли да разглеждаме с времето едни и същи хора...

например хора, генетично уязвими към шизофрения,

и да попитаме какъв е приносът на майчините грижи, на генетиката

и бихме могли да изолираме трети променливи,

като провеждаме експерименти по умствените заболявания.

И най-доброто от всичко - през последните 50 години успяхме

да изобретим лекарствени и психологически лечения,

а после успяхме да ги тестваме точно

в рандомизирани и контролирани с плацебо клинични проучвания,

да изхвърлим нещата, които не действат, и да запазим нещата, които действат активно.

Заключението е, че психологията и психиатрията през последните 60 години

наистина могат да твърдят, че правим нещастните хора по-малко нещастни.

Според мен това е страхотно. Гордея се с това.

Но онова, което не беше добро имаше три последствия.

Първото беше морално...

психолозите и психиатрите станаха жертволози, патологизатори;

нашият възглед за човешката природа беше, че ако си в беда, това значи, че върху теб падат тухли.

И забравяхме, че хората правят избори и вземат решения.

Забравяхме отговорността. Това беше първата цена.

Втората цена беше, че забравяхме за вас, хората.

Забравяхме за подобрението на нормалния живот.

Забравяхме за една мисия да се правят относително несмущавани хора по-щастливи,

по-завършени, по-продуктивни, а "гений", "голям талант" стана мръсна дума.

Никой не работи по това.

А третият проблем с болестния модел е,

че в стремежа си да правим нещо за хората в беда,

в стремежа си да правим нещо за възстановяването на щетите,

никога не ни хрумна да развием интервенции,

за да правим хората по-щастливи, позитивни интервенции.

Това не беше добре.

И това накара хора като Нанси Еткоф, Дан Гилбърт,

Майк Сикзентмихалий и самия мен да работим по нещо, което наричам позитивна психология,

което има три цели.

Първата е, че психологията би трябвало да е точно толкова загрижена

за човешката сила, както и за слабостта.

Тя трябва да е точно толкова загрижена за изграждането на сила, колкото за възстановяване на щети.

Тя трябва да се интересува от най-добрите неща в живота

и трябва да е точно толкова загрижена за това да направи живота на нормалните хора пълноценен

и загрижена за гения, за отглеждане на висшия талант.

През последните 10 години и надеждата за бъдещето

видяхме началото на една наука на позитивна психология:

наука за това, заради което животът си струва да се живее.

Оказва се, че може да се измерят различни форми на щастие.

Всеки от вас, безплатно, може да отиде на този уебсайт

и да вземе пълния набор тестове за щастие.

Може да попитате къде сте откъм позитивна емоция, смисъл,

поток, спрямо буквално десетки хиляди други хора?

Създахме обратното на диагностичния наръчник по лудостта:

класификация на силните страни и добродетелите, която разглежда съотношението по пол,

как се определят, как да се диагностицират,

какво ги изгражда и какво им пречи.

Открихме, че бихме могли да открием причинността на позитивите състояния,

връзката между дейността на лявото полукълбо

и дейността на дясното полукълбо като причина за щастие.

Прекарал съм живота си в работа с изключително нещастни хора

и съм си задавал въпроса:

с какво изключително нещастните хора се различават от вас, останалите?

Отпреди около шест години питаме за изключително щастливите хора

и как те се различават от нас, останалите?

Оказва се, че има такава разлика.

Те не са по-религиозни, не са в по-добра форма,

нямат повече пари, не са по-красиви,

нямат повече добри събития и по-малко лоши събития.

Единственият начин, по който се различават: те са изключително социални.

Не седят по семинари в събота сутрин.

(Смях)

Не си прекарват времето сами.

Всеки от тях е в романтична връзка

и всеки има богат кръг от приятели.

Но внимавайте тук. Това са само съотносителни данни, не причинни,

и сега ще говоря за щастието в първия холивудски смисъл:

щастие от жизнерадост, кикотене и добро веселие.

Само след минута ще ви обясня, че това изобщо не е достатъчно.

Открихме, че може да започнем да разглеждаме интервенциите през вековете,

от Буда до Тони Робинс.

Бяха предложени около 120 интервенции,

за които се твърди, че правят хората щастливи.

Открихме, че много от тях може да се включат в наръчник

и всъщност да се провеждат проучвания

за ефикасност и ефективност със случайно възложение.

Тоест, кои наистина правят хората трайно щастливи?

След минута-две ще ви разкажа за някои от резултатите.

Но заключението от това е, че мисията, която искам психологията да има,

в добавка към мисията й да лекува умствено болните,

и в добавка към мисията й да прави нещастните хора по-малко нещастни,

е - може ли психологията всъщност да прави хората по-щастливи?

За да зададем този въпрос... "щастлив" не е дума, която използвам много...

трябваше да го разбием на онова, за което според мен може да се зададе въпрос за щастието.

Смятам, че има три различни...

наричам ги различни, защото ги изграждат различни интервенции,

възможно е едната да е вместо другата...

три различни щастливи живота.

Първият щастлив живот е приятният живот.

Това е живот, при който имаш толкова позитивна емоция, колкото изобщо е възможна,

и уменията да я усилваш.

Вторият е живот на ангажимент:

живот в работата, родителството, любовта, свободното време, времето спира за теб.

За това е говорил Аристотел.

И трето, смисленият живот.

Искам да кажа по малко за всеки от тези животи

и какво знаем за тях.

Първият живот е приятният живот - възможно най-добрият,

да имаш възможно най-много удоволствия,

колкото може повече позитивна емоция,

да изучаваш уменията, вкуса, грижата, които ги усилват,

които ги продължават във времето и пространството.

Но приятният живот има три неудобства,

поради което позитивната психология не е щастливология и не завършва тук.

Първото неудобство е - оказва се, че приятният живот,

преживяването на позитивна емоция, е наследим,

около 50 процента наследим, и всъщност не е много променим.

Значи, различните номера, които Матю [Рикар], аз и другите знаем

за повишаване количеството позитивна емоция в живота,

са 15 до 20 процента номера, да получиш повече от нея.

Второто е, че с тази позитивна емозия се свиква. Свиква се наистина бързо.

Като френския ванилов сладолед - първата хапка е сто процента;

докато стигнеш до шестото опитване, си е отишло.

И, както казах, не е особено ковка.

А това води до втория живот.

Трябва да ви разкажа за приятеля ми Лен,

за да ви обясня защо позитивната психология е повече от позитивна емоция,

повече от изграждане на удоволствие.

На две или три велики житейски арени, докато Лен навърши 30,

той имаше огромен успех. Пъвата арена беше работата.

Докато навърши 20, търгуваше с ценни книжа.

Докато навърши 25, беше мултимилионер

и ръководеше компания за търговия с ценни книжа.

Второ: той е национален шампион по бридж.

Но на третата велика житейска арена, любовта, Лен преживя бездънен провал.

А причината беше, че Лен е студена риба.

(Смях)

Лен е интроверт.

Американките казваха на Лен, когато излизаше на срещи с тях:

"Не си забавен. Нямаш позитивна емоция. Разкарай се."

Лен беше достатъчно богат, за да си позволи психоаналитик от "Парк авеню",

който в продължение на пет години се опитваше да открие сексуалната травма,

която някак е заключила позитивната емоция вътре в него.

Но се оказа, че няма никаква сексуална травма.

Оказа се, че... Лен е израснал в Лонг Айлънд,

играел футбол, гледал футбол и играел бридж...

Лен е в най-долните пет процента на онова, което наричаме позитивни афективности.

Въпросът е, Лен нещастен ли е? Искам да кажа "не".

Противно на онова, което ни казва психологията за долните 50 процента

от човешката раса в позитивна афективност,

мисля, че Лен е един от най-щастливите хора, които познавам.

Той не е податлив на ада от нещастие,

тъй като Лен, като повечето от вас, има огромна способност за поток.

Когато слиза на етажа на фондовата борса в 9:30 сутринта,

времето спира за него. И спира до звънеца за затваряне.

Щом се изиграе първата карта,

до края на турнира 10 дни по-късно, времето спира за Лен.

Това е наистина онова, за което говори Майк Сикзентмихалий,

за потока и е различно от удоволствието по много важен начин.

Удоволствието се усеща сурово: знаеш, че се случва. То е мисъл и чувство.

Но онова, което Майк ви каза вчера - по време на потока не усещаш нищо.

Ти си едно с музиката. Времето спира.

Съсредоточаваш се интензивно.

А това е всъщност характеристиката на онова, което смятаме за добър живот.

Според нас има рецепта за него,

и тя е да знаеш какви са най-силните ти страни.

И отново, има валиден тест

за това кои са петте ти най-силни страни.

А после да преобразиш живота си така, че да ги използваш възможно най-много.

Да преобразиш работата си, любовта си,

играта си, приятелството си, родителството си.

Само един пример: една моя пациентка беше служителка в "Дженуарди'с", слагаше покупки в торбички.

Мразеше работата си.

Работи, за да се издържа в колежа.

Най-силната й страна беше социалната интелигентност,

затова приемала работата си така, че срещата с нея

да стане основно събитие в деня на всеки клиент.

Очевидно не е успяла.

Но онова, което направи, беше да вземе най-силните си страни

и да прекрои работата така, че да ги използва възможно най-много.

Онова, което се получава от това, не е постоянна усмивка.

Не приличаш на Деби Рейнълдс.

Не се кикотиш много. Онова, което се получава, е повече вглъбеност.

Това е вторият път. Първият път - позитивна емоция.

Вторият поток е евдемониански поток.

А третият път е смисъл.

Това по традиция е най-почитаното от щастията.

В това отношение смисълът се състои от... много паралелно на евдемонията,

състои се в това да знаеш кои са най-силните ти страни и да ги използваш,

за да принадлежиш и в служба на нещо по-голямо от теб самия.

Споменах, че за всичките три вида живот - приятният живот,

добрият живот, смисленият живот, хората работят упорито по въпроса:

има ли неща, които трайно променят тези животи?

Отговорът, изглежда, е "да". Ще ви дам само някои примери.

Прави се по взискателен начин.

Прави се по същия начин, по който изпитваме лекарства, за да видим кое наистина действа.

Правим случайно възложение, контрол с плацебо,

дългосрочни проучвания на различни интервенции.

Просто за да дам пример за типа интервенции, които откриваме, че имат ефект,

когато учим хората на приятния живот,

как да имаш повече удоволствие в живота си,

едно от възложенията е да се вземат уменията за грижовност, уменията за вкус

и да се насочат към проектиране на един прекрасен ден.

Следващата събота си отделете един ден, създайте си прекрасен ден

и използвайте вкус и грижовност, за да усилите тези удоволствия.

Можем да покажем, че по този начин се подсилва приятния живот.

Благодарствено посещение. Искам всички да го направите сега с мен, ако сте съгласни.

Затворете очи.

Бих искал да си спомните някого, който е направил нещо изключително важно,

променило живота ви в добра насока,

и на когото така и не сте благодарили подобаващо.

Лицето трябва да е живо. Така.

А сега може да отворите очи.

Надявам се, че всички имате такова лице.

Задачата ви, като се учите на благодарствено посещение,

е да напишете приветствие от 300 думи до това лице,

да му се обадите по телефона във Финикс,

да попитате може ли да го посетите, да не му казвате защо, да се появите на вратата му,

да прочетете приветствието... всички плачат, когато се случи това...

и онова, което се случва, като тестваме хората седмица по-късно, месец по-късно,

три месеца по-късно, че те са по-щастливи и по-малко потиснати.

Друг пример е силова среща, при която възлагаме на двойки

да идентифицират най-силните си страни при силовия тест,

а после да замислят вечер, при която и двамата да използват силните си страни

и откриваме, че това засилва връзките.

И забавление спрямо филантропия.

Но е толкова насърчително да си в такава група,

в която толкова много от вас са превърнали живота си във филантропия.

Е, с моите студенти и хората, с които работя, не сме открили това,

така че всъщност възлагаме на хора да правят нещо алтруистично

и да праят нещо забавно, и да ги съпоставят в контраст.

Онова, което откриваме, е, че като правиш нещо забавно,

то се движи в квадратна графика.

Когато правиш нещо филантропично, за да помогнеш на друг човек, то е извънредно трайно.

Това са примери за позитивни интервенции.

Предпоследното, което искам да кажа, е,

че се интересуваме от това доколко хората са удовлетворени от живота,

за това наистина става въпрос. И това е нашата целева променлива.

Задаваме въпроса като функция на трите различни живота,

колко удовлетворение от живота получавате?

И така, питаме... повторили сме това 15 пъти с участието на хиляди хора...

до каква степен стремежът към щастие,

стремежът към позитивна емоция, приятния живот,

стремежът към ангажимент, спиращ времето за вас,

и стремежът към смисъл, допринасят за удовлетворението от живота?

Резултатите ни изненадаха, но подкрепяха онова, което смятахме.

Оказва се, че стремежът към удоволствие няма почти никакъв принос за удовлетворението от живота.

Стремежът към смисъл е най-силен.

Стремежът към ангажимент също е много силен.

Там, където удоволствието е важно, е да имаш както ангажимент,

така и смисъл - тогава удоволствието е битата сметана и черешката отгоре.

Тоест, пълноценният живот, сумата е много по-голяма от частите, ако имаш и трите.

И обратно, ако нямаш нито едно от трите,

празният живот, сумата е по-малка от частите.

Онова, което питаме сега, е

дали същата връзка, физическо здраве, заболеваемостта,

продължителността на живота и продуктивността, следват същата връзка?

Тоест, в една корпорация

дали продуктивността е функция на позитивна емоция, ангажимент и смисъл?

Дали здравето е функция на позитивния ангажимент,

на удоволствието и на смисъла в живота?

Има причина да се мисли, че отговорът и на двете спокойно би могъл да е "да".

Крис каза, че последният оратор има възможност да се опита да интегрира онова, което чухме,

така че за мен беше изумително. Никога не съм бил на такова събиране.

Никога не съм виждал оратори да достигат толкова далеч,

това беше едно от забележителните неща.

Но открих, че проблемите на психологията, изглежда, бяха паралелни

с проблемите на технологията, развлечението и дизайна по следния начин.

Всички знаем, че технологията, развлечението и дизайнът

са били и могат да бъдат използвани за унищожителни цели.

Знаем също, че технологията, развлечението и дизайнът

могат да се използват за облекчаване на нещастието.

А между другото, разликата между облекчаване на нещастието

и изграждане на щастие е изключително важна.

Отначало, като станах терапевт преди 20 години, смятах,

че ако съм достатъчно добър, за да направя така, че някой да не е потиснат,

да не е притеснен, да не е гневен, тогава бих го направил щастлив.

Но не се оказа така. Открих, че най-доброто, което може да се направи, е да се стигне до нула.

Но бяха празни.

И се оказва, че уменията за щастие, уменията за приятен живот,

уменията за ангажимент, уменията за смисъл

са различни от уменията за облекчаване на нещастие.

Подобно е и при технологията,

развлечението и дизайна, според мен.

Тоест, възможно е тези три движещи механизма на нашия свят

да увеличават щастието, да увеличават позитивната емоция,

и обикновено така и се използват.

Но щом се разбие щастието на части, както го правя аз,

не само позитивна емоция... изобщо не е достатъчно...

в живота има поток, в живота има и смисъл.

Както ни каза Лоралий,

дизайнът, а според мен и развлечението и технологията,

могат да се използват и за смислов ангажимент в живота.

И в заключение - 11-тата причина за оптимизъм,

в добавка към космическия асансьор,

е, че според мен с технология, развлечение и дизайн

всъщност може да се повиши количеството

човешко щастие на планетата.

А ако технологията може през следващите едно-две десетилетия да направи живота по-приятен,

по-добър и по-смислен, от нея ще има достатъчна полза.

Ако развлечението може да бъде отклонено също към повишаване на позитивната емоция,

тоест евдемония, то ще бъде достатъчно добро.

А ако дизайнът може да повишава позитивната емоция,

евдемонията, потока и значението,

онова, което всички правим заедно, ще стане достатъчно добро. Благодаря.

(Аплодисменти)