Какво младите жени вярват за тяхното сексуално удоволствие

Защо момичетата се чустват свободни да експериментират сексуално, но не и да му се наслаждават? Три години авторката Пеги Оренщайн интервюира момичета между 15 и 20 години за тяхното отношение към секса и за опита им с него. Тя разказва за удоволствието, което липсва като цяло от техните сексуални връзки и призовава да премахнем "оргазмените разлики" като говорим откровено с нашите момичета от ранна възраст за секс, тяло, удоволствие и близост.

От няколко години

водим дискъсия за сексуалните нападения в
колежа на национално ниво.

Без съмнение,

важно е младите да разбират правилата
за съгласие [за доброволен секс],

но разговора за секс приключва до тук.

И при тази липса на информация

медиите и Интернет --

тази нова цифрова улица --

образоват децата ни вместо нас.

Ако наистина искаме младите да се
включват безопасно, етично,

и да - с удоволствие,

е време да започнем открита дискусия
за това какво се случва след "да",

и това включва разбиването на
най-голямото от всички табута

и говорене с младите хора

за женската способност и право на
сексуално удоволствие.

Да!

(Аплодисменти)

Хайде дами!

(Аплодисменти)

Прекарах три години
говорейки с момичета от 15 до 20 години

за тяхното отношение към секса
и опита им с него.

И това което открих беше,

че младите жени може и да се чувстват,
че имат право да имат сексуален опит,

но не е задължително да се чувстват
свободни да му се наслаждават.

Например тази второкурсничка
от престижен колеж,

която ми каза:

"В семейството ми има редица
умни, силни жени.

Баба ми е била огън жена,

майка ми има кариера,

сестра ми и аз сме шумни
и това е нашата форма на феминизъм."

След това тя започна
да ми описва сексуалния си живот:

редица единични бройки,

започвайки когато е била на 13,

които са били...

не особено отговорни,

нито особено взаимни,

нито пък особено приятни.

Тя сви ръмение.

"Предполагам, че ние момичетата сме
социализирани да сме покорни създания,

които не изразяват желанията и нуждите си"

"Чакай малко," й казвам.

"Не ми ли каза току-що
каква умна и силна жена си?"

Тя се заколеба и изхъмка.

"Предполагам," каза накрая

"че никой не ми е казал, че силния
разумен образ е приложим към секса."

Трябва да заявя още от сега
че въпреки шумотевицата,

тинейджърите не се впускат в секс
по-често или от по-млади

от колкото преди 25 години.

Те обаче, се занимават с други дейности.

И когато пренебрегваме това,

когато не го наричаме "секс",

това открехва вратата
към рисково поведение и неуважение.

Това важи силно за оралния секс,

което тинейджърите считат за
по-безобидно от сношението.

Момичетата ми казват "Не е голяма работа",

сякаш са чели едно и също ръководство --

поне ако момчетата са получаващите.

Младите жени имат доста
причини да участват.

Кара ги да се чувстват желани;

това е начин да си вдигнат социалния статус.

Понякога, това е начин
да излязат от неудобна ситуация.

Както една първокурсничка
от западен колеж ми каза,

"Момиче може да направи свирка
на края на вечерта

защото не иска да прави
секс с него,

а той очаква да бъде задоволен.

И ако искам той да си тръгне

и не искам нищо да се случи..."

Чула съм толкова много истории на момичета
правещи орален секс еднопосочно,

че започнах да питам:

"Ако всеки път
когато сте сами с мъж,

той ви поиска да му донесете
чаша вода от кухнята,

и той никога не ви носи на вас чаша вода --

или ако носи то е така...

'Искаш ли, даа...?'"

Нали знаете, изцяло неохотно.

Няма да го търпите.

Но не е само, че момчетата
не искат.

И момичетата не искат от тях това.

Момичетата изразиха чувство на срам
около гениталиите си.

Чувство че те са едновременно
неприятни и свещени.

Чувствата на жените към техните гениталии

са пряко свързани
с тяхното удоволствие от секса.

И все пак, Деби Хребеник, изследовател
в Университета на Индиана,

вярва, че представата на момичетата
за техните гениталии е под обсада

с по-голям натиск от всякога

да се възприемат като недопустими
в тяхното естествено състояние.

Според изследванията,

около три четвърти от студентките си махат
окосмяването по гениталиите -- цялото --

поне от време на време,

и повече от половината го правят редовно.

Момичетата ми казват, че с обезкосмяването
се чувстват по-чисти,

че това е било личен избор.

Въпреки че се чудя,
ако ги оставят на самотен остров,

дали по този начин биха
си изкарали времето.

(Смях)

Но като ги притиснах още,

излезе по-тъмен мотив -

избягване на унижение.

"Момчетата се държат сякаш
ще се отвратят от косми,"

ми каза една млада жена.

"Никой не иска да се
говори така за нея."

Това нарастващо обезкосмяване
ми напомня на 1920-те,

когато жените започват редовно
да си бръснат подмишниците и краката.

Това е времето по което
изрязаните рокли идват на мода,

и женските крайници изведнъж се виждат,

изложени на обществен преглед.

По този начин си мисля,
че това също е знак.

За това че най-интимните части на
момичето са изложени на публичен преглед,

че са отворени за критика,

и са повече за това
как се харесват на някой друг

от колкото как тя ги възприема.

Тази тенденция за обезкосмяване поражда
и увеличение на лабиопластиките.

Лабиопластиката, което е намаляване
на малките и големите устни на вулвата,

е най-бързо растящата козметична
операция сред тинейджърките.

Увеличила се е с 80 процента между 2014 и 2015,

и ако момичета под 18 съставят два процента
от всички козметични операции,

то те са пет процента от лабиопластиките.

Най-търсения изглед, по случайност,

този в който големите устни
изглеждат затворени като мида,

се нарича...

изчакайте...

"Барби"

(Стон)

Вярвам няма нужда да ви казвам,

че Барби е 1) направена от пластмаса

и 2) няма гениталии.

(Смях)

Тенденцията за лабиопластика
става толкова притеснителна,

че Американския Конгрес на
Акушеро-Гинеколозите

излезе със становище за процедурата,

която рядко е медицински необходима,

не е доказано безопасна,

и чийто странични ефекти
включват белези, безчувственост, болка,

и намалена сексуална чувствителност.

Сега, да си призная,

и слава на Богу,

броя на момичета, които
се подлагат все-още е доста малък,

но можете да ги разглеждате
като канарчета в мината,

казвайки ни нещо важно за начина,
по който момичетата гледат на телата си.

Сара Маклелан,

психолог от Университета на Мичиган,

пусна в употреба най-любимата ми фраза
говорейки за всичко това:

"Интимна справедливост".

Това е идеята че секса има политически,
както и лични последици,

точно както, кой мие
чиниите в къщи,

или кой минава с прахосмукачката.

И това повдига подобни
въпроси за неравенство,

и икономическо несъответствие,

насилие,

физическо и психическо здраве.

Интимната справедливост ни кара да съобразим

кой има свободата
да се включи в дадено преживяване.

Кой има правото да му се наслади?

Кой е основния получател?

И как всеки партньор
определя "достатъчно добро"?

Честно, смятам тези въпроси
за сложни и понякога травмиращи

дори и за зрели жени,

но когато говорим за момичета,

продължавам да се връщам към идеята,
че ранните им сексуални изживявания

не трябва да са
нещо което превъзмогват.

В своята работа,

Маклелан открива, че младите жени
е по-вероятно от младите мъже

да използват задоволяването на партньора си
като мерило за собственото си удовлетворение.

И те казват неща като:

"Ако той е сексуално задоволен,

и аз съм сексуално задоволена".

Младите мъже е много по-вероятно да мерят
тяхното удовлетворение с техния си оргазъм.

Младите жени също дефинират
лошия секс различно.

В най-голямата анкета

провеждана за американското
сексуално поведение,

те отбелязват болка
в техните сексуални срещи

30 процента от времето.

Те също използват думи като "подтискащо",

"срамно",

"унизително".

Младите мъже никога не използват
такъв език.

И когато младите жени отбелязват нива
на сексуално удовлетворение

равни или по-високи от тези на
младите мъже -

а те го правят в изследванията -

това може да е подвеждащо.

Ако момиче подходи към среща
надявайки се че няма да боли,

искайки да се почуства
по-близко до партньора си

и очаква той да има оргазъм,

тя ще е удовлетворена
ако тези критерии са покрити.

И няма нищо лошо да искаш
да се чувстваш близо до партньора си,

или да сикаш той да е щастлив,

и оргазъма не е едиственото
мерило за преживяването...

но липса на болка -

това е доста ниска летва
за собственото ти сексуално удовлетворение.

Слушайки всичко това и мислейки за него,

започнах да осъзнавам че сме извършили
един вид психологическо

женско обрязване на американските
момичета.

Започвайки от бебета,

родителите на момчета е по-вероятно
да именуват всички техни външни органи,

поне ще кажат:
"ето го пипито".

Родителите на момичета
преминават от пъпа директно към коленете,

и пропускат тази цялата
област тук ненаименувана.

(Смях)

Няма по-добър начин да се
направи нещо неописуемо

от това да не му се даде име.

След това децата през пубертета
отиват в училищните класове

и научават че момчетата
имат ерекции и еякулации,

а момичетата имат...

цикъл и нежелана бременност.

И виждат вътрешна диаграма
на женската репродуктивна система -

сещате се, тази дето прилича
на телешка глава -

(Смях)

И винаги това между краката остава сиво.

И ние никога не казваме вулва,

И определено никога не споменаваме
клитора.

Не е изненада,

че по-мако от половината
от тинейджърките между 14 и 17

изобщо някога са мастурбирали.

И след това те имат
изживяване с партньора си

и ние очакваме, че някак си
те ще си мислят, че секса е за тях,

че те ще имат способността да изразят
техните нужди, техните желания и граници.

Не е реалистично.

Обаче има още нещо.

Вниманието на момичетата към
удоволствието на техния партньор остава

без значение от пола на партньора.

И в еднополовите срещи,

разликите в оргазъма изчезват.

И младите жени стигат до кулминация
със същата честота като мъжете.

Лезбийките и бисексуалните момичета
ми казват,

че се чувстват освободени
да излязат извън сценария -

свободни да създават срещи,
които работят за тях.

Гей момичетата също оспорват
идеята за първото сношение

като дефиниция на девствеността.

Не защото сношението не е важно,

а защото е важно да се запитаме
защо смятаме този един акт,

който повечето момичета свързват
с дискомфорт и болка,

да е разделителя към сексуална зрялост -

толкова много по-значима,

толкова много по-преобразяваща
от всичко останало.

И си струва да се запитаме
как това помага на момичетата;

дали ги предпазва от заболявания,

принуда, предателство, нападения.

Дали това стимулира
зрялост и грижи;

какво означава за начина, по който
гледаме на другите сексуални актове;

дали им дава повече контрол

и радост в тяхните преживявания,

и какво означава за гей тинейджърите,

които могат да имат множество сексуални
партньори без хетеросексуално сношение.

И питах едно гей момиче което срещнах:

"Как знаеш,
че не си девствена вече?"

Тя каза че трябвало да търси в Гугъл.

(Смях)

И Гугъл не бил сигурен.

(Смях)

И тя накрая решила,
че не е девствена повече

след като получила първия
си оргазъм с партньорка.

И си помислих

"Уау".

Какво ако само за момент

си представим че това беше дефиницията?

И пак, не защото
сношението не е голяма работа -

разбира се че е -

но не е единственото голямо нещо,

и вместо да мислим за секса
като състезание към цел,

това ни помага да го преоценим,
като набор от изживявания,

които включват топлина, привързаност,
възбуда,

желание, докосване, интимност.

И си струва да попитаме хората:

кой в действителност е по-опитен
сексуално?

Този който се целува с партньора си
три часа

и експериментира с чуствена
възбуда и комуникация,

или този който се напива на партито
и си ляга със случаен

с цел да се освободи от "девствеността"
преди да стане студент?

Единствения начин да променим
мисленето си може да стане

ако говорим повече с маладите
за секс -

ако нормализираме тези дискусии

и ги приобщим във всекидневния живот,

и говорим за тези интимни актове
по различен начин -

начина който сме променили най-много

начина който говорим
за жените в публичното пространство.

За пример една анкета
на 300 случайно избрани момичета

от холандски и от американски университет,

два сходни университета,

които говорят за техните
ранни сексуални преживявания.

Холандските момичета въплъщават всичко,
което казваме че искаме за нашите момичета.

Имат по-малко негативни последици,

като болести, бременностти, съжаления -

повече положителни резултати

като да могат да разговарят
с техните партньори,

който те казват, че познават много добре;

подготвяйки се отговорно за изживяването;

наслаждавайки му се.

Каква е тяхната тайна?

Холандките казват,
че техните доктори, учители и родители

говорят с тях открито,

от ранна възраст,

за секс, удоволствие
и за важността на взаимното доверие.

Което е по-важно,

докато американските родители не са непременно
по-малко склонни да говорят за секс,

ние имаме навика да ограничаваме тези
разговори

изцяло в термините на риска и опасността,

докато холандските родители говорят
за баланса между отговорност и наслада.

Трябва да ви кажа,

че като родител,

това ме разтърси здраво,

защото знам,

че ако не бях задълбала в това изследване,

щях да говоря на собственото ми дете
за противозачатъчни,

за предпазване от болести,

и за съгласие защото съм модерен родител,

и щях да си мисля...

добре свършена работа.

Сега знам, че това не стига.

Също знам за какво се надявам за нашите момичета.

Искам те да видят сексуалността
като извор на самопознание,

креативност и комуникация,

въпреки нейните потенциални рискове.

Искам те да могат да се наслаждават
на чуствеността на тялото си

без да са сведени само до него.

Искам да могат да
питат за това което искат в леглото,

и да го получат.

Искам да са в безопасност
от нежелани бременностти,

болести,

жестокост,

обезличаване,

насилие.

И ако са нападнати,

искам да да получат помощ
от техните училища,

техните работодадели,

съдилищата.

Искам много,

но не е твърде много.

Като родители, учители,
застъпници и активисти,

сме отгледали поколение
от момичета, които имат глас,

очакват равенство
и отношение в дома,

в класната стая,

на работното място.

Сега е време да настояваме
за интимна справедливост

и в техния личен живот.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)