Млад учен в търсене на чиста вода

След като на 14 годишна възраст вижда деца пред къщата на дядо си и баба си в Индия да пият вода, която изглеждала прекалено мръсна дори за пипане, Дипика Куруп е решена да разреши глобалната криза с водата. Нейното изследване започнало в семейната кухня и в крайна сметка довело до голяма награда за научни постижения. Чуйте как тийнейджърът-учен разработва икономичен и екологичен метод за пречистване на вода.

Всяко лято със семейството ми
прекосяваме света,

пътуваме 3 000 мили

до разнообразната в
културно отношение Индия.

Индия е държава, прословута
с жестока жега и влага.

Единственото облекчение за мен
в тази жега е да пия много вода.

Когато съм в Индия,
родителите ми

постоянно ми напомнят
да пия преварена или бутилирана вода,

защото за разлика от Америка,

където мога просто да пусна чешмата
и да си налея чиста, питейна вода,

в Индия водата
често е замърсена.

Родителите ми трябва
да са сигурни,

че водата, която
пием, е чиста.

Въпреки това,
наскоро осъзнах,

че не всеки е
достатъчно късметлия

да се наслаждава на
чиста вода като нас.

Извън къщата на дядо и баба,
из натоварените улици на Индия,

виждах хора, редящи се
на дълги опашки

под изгарящото слънце,

които пълнеха кофи с
вода от чешма.

Видях дори деца,

видимо на моя възраст,

които пълнеха прозрачни
пластмасови бутилки

с мръсна вода от
локвите встрани от пътя.

Наблюдавайки тези деца,

принудени да пият вода, която

смятах, че е прекалено
мръсна дори да докосвам,

промених перспективата си за света.

Тази недопустима
социална несправедливост

ме накара да искам да
открия решение

на световния проблем
с чистата вода.

Исках да разбера защо
тези деца нямаха вода,

съществена за живота.

И осъзнах, че
сме изправени

пред глобална водна криза.

Може да ви се
стори изненадващо,

тъй като 75 процента от планетата
ни е покрита с вода,

но само 2.5 процента
от нея е прясна,

а по-малко от един процент от
ресурсите прясна вода на земята

е достъпен за
консумация от хората.

С увеличаване на населението,

индустриалното развитие
и икономическия растеж,

нуждата ни от чиста вода
се увеличава,

въпреки че ресурсите прясна
вода бързо се изчерпват.

Според Световната здравна организация,

660 милиона човека по света

нямат достъп до чиста вода.

Липсата на достъп до чиста вода
е водещата причина за смърт

при деца под 5 годишна възраст
в развиващите се страни,

а УНИЦЕФ изчисляват,
че 3 000 деца

умират годишно от заболявания,
причинени от замърсена вода.

И така, след като се върнах у дома
едно лято в осми клас,

реших, че искам да
комбинирам страстта си

за разрешаване на глобалната
криза с водата

с интереса ми към науките.

Така реших, че най-добре е да

превърна гаража ни в лаборатория.

(Смях)

Всъщност, първо превърнах
кухнята ни в лаборатория,

но родителите ми не бяха
особено доволни и ме изритаха.

Четях и много научни статии
върху изследвания на водата

и научих, че към момента
в развиващите се страни,

се използва нещо,
наречено "соларна дезинфекция",

или СД, за пречистване на водата.

При СД, прозрачните пластмасови
бутилки се пълнят със замърсена вода,

а след това се излагат на слънчева
светлина за 6 до 8 часа.

УВ радиацията от слънцето

унищожава ДНК-то на тези
вредни патогени

и пречиства водата.

Докато СД е лесна за използване
и енергийно ефективна,

тъй като използва
само слънчева енергия,

процесът е много бавен,

защото отнема до два дни
при облачно време.

За да се ускори процесът по СД,

наскоро се въведе използването на

нов метод, наречен "фотокатализа".

Но какво точно
представлява "фотокатализата"?

Да разделим думата:

"фото" означава "от слънцето,"

а "катализа" е "нещо, което
ускорява дадена реакция".

Това, което прави фотокатализата

е да ускори този процес на
соларна дезинфекция.

Когато проникне слънчевата светлина
и стартира "фотокатализатора",

като титаниев диоксид (TiO2),

тя създава тези изключително
реактивни кислородни съединения,

супероксиди като въглероден пероксид
и хидроксилни радикали.

Тези реактивни кислородни съединения

могат да отстраняват
бактерии и органични вещества,

както и много други замърсители
от питейната вода.

За съжаление има
няколко недостатъка

в начина, по който към
момента се прилага СД.

Всъщност, взимат се
прозрачните пластмасови бутилки

и се покрива вътрешността им
с фотокаталитично покритие.

Но фотокатализаторите като
титаниевия диоксид

много често се използват
в слънцезащитните кремове,

за да блокират УВ радиацията.

Когато покрият вътрешността
на бутилките,

те всъщност блокират
част от УВ радиацията

и намаляват ефективността
на процеса.

Също така, тези фотокаталитични покрития

не са плътно прилепнали
към пластмасовата бутилка,

което значи, че се отмиват, а в крайна
сметка хората пият катализатора.

Въпреки че титаниевият диоксид
е безопасен и инертен,

неефективно е, ако
пиете катализатора,

защото ще трябва постоянно
да го възстановявате,

дори и след
няколко употреби.

Целта ми беше да
преодолея недостатъците

на настоящите методи
на обработка

и да създам безопасен, устойчив

икономичен и природосъобразен
метод за пречистване на вода.

Това, което започна като
научен проект в осми клас,

сега е моето фотокаталитично
вещество за пречистване на вода.

Веществото съдържа титаниев
диоксид и цимент.

Подобното на цимент вещество може
да има различни форми,

което осигурява изключително
разнообразие в методите на приложение.

Например, можете да направите пръчка,

която лесно да се поставя в
бутилки за индивидуална употреба

или да направите порест филтър,
който да филтрира вода за семейства.

Можете дори да покриете
вътрешността на контейнер за вода,

за да пречиствате големи
количества вода

за големи общности, за дълъг
период от време.

Този процес и
изминатият път

не бяха никак лесни.

Нямах достъп до
модерна лаборатория.

Бях на 14 години, когато започнах,

но не позволих възрастта
ми да възпрепятства

интереса ми към
научните изследвания

и търсенето ми на решение за
глобалната водна криза.

Водата не е само
универсална съставка.

Водата е универсално
човешко право.

По тази причина,

продължавам да работя по този
научен проект от 2012 година,

за да мога да го изведа от
лабораторията в реалния свят.

А това лято основах
"Катализатор за световна вода",

социално начинание, целящо да катализира
решения за глобалната водна криза.

(Аплодисменти)

Сама по себе си, една капка вода
не може да постигне много,

но когато се съберат
много капки,

те могат да поддържат
живота на планетата ни.

Както капките вода се комбинират
и образуват океаните,

така вярвам, че трябва
да си сътрудничим

при борбата с този
глобален проблем.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)