Yeni Gelin 2. Bölüm

Bu dizi ve çok daha fazlası puhutv'de → https://puhutv.com/yeni-gelin-detay?utm_medium=referral&utm_source=youtube&utm_campaign=yeni_gelin&utm_content=detay

Yeni Gelin'e Abone Olmak İçin → http://bit.ly/yg-dd-sub

Yeni Gelin 2. Bölüm Özet:

Bella ile Hazar’ın evliliği, iki aşiretin küllenen düşmanlığını yeniden alevlendirmiş, Bozok’ların Duran’lara verdiği söz bozulmuştur. Bu yüzden Bella ve Hazar, bunu kendileri tamir etmek isteyecektir. Fakat olaylar ikisini de aşmış, aşiretler birbirine girmiştir. Fakat Kalender ve Kağan, düşman aşiretin ağası Baran Ağa ile öyle bir pazarlık yapar ki artık kimsenin hayatı eskisi gibi olmayacaktır. Bu öyle bir pazarlıktır ki, Bella ve Hazar’ın aşkı, Hazar’ın en yakınının, Şirin’in ömür boyu mutsuzluğuna sebep olacaktır. Bu yüzden Hazar da Bella da bunu engellemek için ellerinden geleni yaparlar. Fakat yanlış anlamalar silsilesi, Hazar’ı, bu işi engellemek değil desteklemek için motive edince Şirin’in tek güvendiği dayanağı olan Hazar da devreden çıkar. Şirin, kaderine razı olmalıdır. Hazar, artık bu işi desteklese de Bella asla ikna olmaz. Şirin için mücadeleye devam eder. Yeni gelinin bu mücadelesi işe yarayacak mı? Bunu en çok Şirin merak etmektedir.

Yapım: Süreç Film
Yönetmen: Ersoy Güler
Senaryo: Ersoy Güler

Oyuncu Kadrosu:
Asiye: Jessica May
Hazar: Tolga Mendi
Kalender: Mustafa Avkıran
Kağan: Dağhan Külegeç
Möhteber: Sema Keçik

Джесика Мей
Толга Менди

Мустафа Авкъран

Сема Кечик
Даахан Кюлегеч

Ляле Башар
Ренан Билек

Йонджа Шахинбаш
Бурчин Билдик

Зейнеп Канконде
Есин Гюндоуду

Бахар Сюер, Онур Байтан
Фериде Хилял Акън

Едже Иртем, Мурат Коджаджък
Шилян Макал

Халил Ибрахим Курум
Мехмет Яшар

Ресул Айдън и Белинай Кьоле

Режисьор и сценарист
Ерсой Гюлер

Превод: Ivan Cheresharov
субтитри: g_georgieva & Alexia

Новата булка
Епизод 2

Боже, помогни! Подуши, момиче!
Подуши, чедо!

Хайде, момиче! Ох, слава Богу!

Главата ми!
- Изправи се, чедо. Облегни се тук.

Сега разбра ли колко страни има света?
- Имаш ли други заповеди, нова снахо?

Добре, стига вече.

Вижте, не искам да проявявам
неуважение към вас,

но не разбирам това, което правите.
Държите под ключ голям мъж.

Нима имате право?
- Кой е казал, че нямаме?

Добре. Виж, момиче:
всички, които смяташ за врагове,

правят добро на Хазар.
Разбра ли, момичето ми?

Не разбрах.
- Тогава ще ти го обясня така:

моят батко защо ви изпрати
с Хазар в пустинята, а?

Не знам, но със сигурност
не е било за меден месец.

По-скоро ми се отрази зле.
- Ти така си мислиш.

Ние правим всичко това,
за да предпазим Хазар, момиче.

Е, никой не споменава нищо за Каан.
Вие си стойте със скръстени ръце,

ходете в пустинята, зарежете всичко.

Сякаш Дуранови ще седят просто така...

Техният проблем не е с Каан.
Те искат Хазар.

Това ли е начинът да ги спрете?
- Момиче,

тук първо се действа,
после се мисли. Мисли му!

Днес отвлякоха Каан, кой знае утре
какво ще направят на Хазар...

Добре де, това началото ли е?
- Да.

Нима няма друг начин?

Още говори тя, още! Дръжте ме!

Не я дръжте, бе! Влюбихме се,
оженихме се, какво ли не направихте

не ни оставихте!
Сякаш сме престъпнции.

Ще убият човека,
за каква отплата говорите?

Ще си получите заслуженото
и да се спасяваме, бе!

Ей сега аз ще те спася теб!

Боже, моля те, нека това е сън!

Вече искам да се събудя,
да се отърва и от каната!

Още говори за каната тази!
Сега ще видиш една кана!

Големи жени, а ги вижте само!
Гоненицата започва!

Хазар! Да отиваме в пустинята!
- Защо?

Момиче, заклевам се, ще те...
- Чичо, бе!

Само да те хвана, ще те направя на...
Ела тук!

Може ли да се успокоиш, маменце?

И още ми казва "маменце"!

Как да ти казвам? Не си ли ми майка?
- Мамо, прекаляваш! Не преувеличавай!

Виж какво! Не се бъркай
в тази работа, за да не пострадаш!

Жени такива, какво гледате, хванете я!

Спаси ме!
- Какво става там, скъпа?

Тичай, Белла, тичай!
- Хвани я!

Отворете вратата!
Навън става нещо с момичето.

Няма, чичовото, само се карат.
- Това не е ли достатъчна причина?

Разбира се, че не е.
Вероятно не смятат да я убиват.

Хазар, ще ме убият!

Няма само да те убия,
ще те нарежа на парченца!

Майко, на теб говоря!
- Какво казваш?

Ако падне и косъм от главата на Белла,
теб ще търся отговорна!

Мен ще търсиш, разбира се!
Кого друг може да търсиш?

Така или иначе ще изляза от тук.

Само ако докоснеш жена ми,
ще се изправиш срещу мен! Чу ли, майко?

Ти заплашваш ли ме?
- Да, заплашвам те.

Асие, стига вече!
Сигурно и съседите са ни чули вече.

Може ли да се караш тихо?
- Боже, нека да чуят!

Заради тази жена синът ми
е вътре заключен,

а вие я пазите! Ще и счупя краката!
Ела тук, момиче!

Асие! Асие! Казах ти, стига вече!
Върви пред мен!

Казах ти да вървиш пред мен! Върви!

Върви! Върви! Върви!

Хайде, ела, да отидем в стаята.

Какво е това бе! Тъкмо си казахме,
че ще гледаме хубаво шоу, а то свърши.

Ама си беше екшън.

Какво стана? Убиха ли я?

Боже, помогни ми!

Без да съм казал,
никой да не прави нищо.

Разбрано?
- Разбрано.

Сега заобиколете къщата и без да съм
казал, и птиче няма да прехвръкне!

Баран ага! Баран ага!

Излез навън!

Ей, да не мислиш, че като си отвлякъл
човек, си герой? Не си човек!

Ясно, дойде.
- Даже закъсня.

Не се ядосвай на нашите.
Страх ги е да не навредят на Хазар.

Но защо всеки се опитва сам да си реши
проблемите? Не го разбирам това!

Има правосъдие, има полиция. Защо
татко не подаде жалба срещу Дуранови?

Тук тези неща не се решават
като при вас.

Нима голям род може да се оплаче
като малко дете на полицията?

Добре, тогава той да не се оплаква,
аз ще се оплача!

Какво правиш?
- Звъня на полицията.

Не можеш!
- И защо?

Първо - тук няма полиция, а жандармерия.
- Тогава ще звънна на жандармерията.

Не може. Всички мъже отидоха
с оръжие при Дуранови.

Ако се обадиш,
ще вкарат всички зад решетките.

По-добре.
Тъкмо ще се спасим от всички оръжия.

Снахо!
- Как може да не изкарат Хазар от там?

Не го прави, моля те!

Жандармерията е, добър ден!
- Добър ден. Искам да подам жалба.

Заповядайте, слушам Ви.
- Значи, затвориха моя мъж.

Къде?
- В стаята на чичо му.

Родният му чичо ли?
- Да.

В стаята на чичо му.
Баща му го затвори.

Кога?
- Сигурно преди два часа.

Госпожо, не Ви ли е срам
да баламосвате жандармерията?

Не, осведомявам ви.
Казвам истината.

Вижте, мъжът ми искаше да отиде
при батко си, но баща му не му позв...

Госпожо, какви игрички играете?
- Не си играем.

Какво тогава?
- Май не разбрахте. Ние се оженихме и...

Ако още веднъж се обадите, ще бъдем
принудени да ви задържим. Хубав ден!

Не ми повярва!
Ако още веднъж съм се обадила,

щял да се оплаче от нашите.

Разбира се!

На кого звъниш пак?
- На министерството!

Ало, Белла!
- Ало, татко?

Значи, звъня ти за нещо важно.

Какво става, дъще?
Да не би да искаш да се върнеш?

Не. Няма такова нещо, татко. Такова...
Затвориха мъжа ми насила.

Не разбрах? Насила ли са го затворили?

Как така са я затворили?
Кой те затвори, Белла?

Какво? Нея ли са затворили?
На всичкото отгоре и ме лъже!

Майко, не мен, мъжа ми.

Още защитава този овчар...
Защо правиш така, Белла?

Нищо не правя, майко.
Ти не се ли беше отказала от мен?

Ще дадеш ли телефона на татко?
- Да, отказах се!

Дъщеря ти иска да говори с теб.

Ало, дъще? Къде сте?

В имението сме.
- Къде е?

В имението.
- Какво търсят в Измир?

Какво търсите в Измир?
Да не би да бягате?

Не бягаме, татко.
И да искаме, не можем.

Дръж се, момичето ми, потърпи.
Ще те спасим!

С първия самолет идваме в Измир.
- Какъв Измир, татко? Защо в Измир?

Е нали каза, че сте в имението.

Не сме в имението в Измир, а в Адана.

Я виж ти, и в Адана сме имали имение,
за първи път чувам.

Затвори телефона, татко. Затвори го.

Добре, момичето ми.
Каза да затворя.

И ти го затвори, така ли?

Ага?
- Да?

Не се чува и звук отвътре.
Май напразно сме дошли тук.

Баран! Ей, излез навън
или ще ти отрежа главата!

Ще я отреже, да знаеш.
- Ще я отреже, да.

Сам го пожела.
Не отговарям за последствията!

Кемил!
- Да, ага?

Дай ми го това Божие проклятие!

Дръпнете се назад.

С Бога напред!

Наистина го направи!

Човекът ти каза да излезеш навън
и да говорите.

Ще ни запали, ще изгорим!

Подпали! Каква гледка само!
- Ти май не ни познаваш, вуйчо.

Ставай, сега ще те заведа там. Върви!

Здравейте, г-н комисар. Имаме оплакване!
- За какво се отнася?

Взеха насила дъщеря ни, г-н комисар.

Кои?
- Бащата на мъжа на дъщеря ни.

По-точно - бащата
на овчаря на дъщеря ни.

Значи бащата на мъжа - овчар
на дъщеря ви я е взел насила, така ли?

Да!
- Е, това какво ви засяга вас?

Как какво ни засяга?!
Ще подадем жалба, г-н комисар.

Този овчар какъв ви се пада?
- Какъв може да ни се пада този овчар?

Щом не знаете какъв ви се пада,
от какво ще се оплаквате?

Не сме давали дъщеря си на баща му.
- Кой е баща му? Овчар ли?

Откъде дойде сега овчар, г-н комисар?
- От вас дойде.

Добре. Тогава да го върнем
откъдето е дошъл.

И аз мисля така.
Ама преди него, вас ще върнем.

Какво значи това?

Значи да не се занасяте
повече със служител на реда.

Деврем, вземете ги тези!

Да ни вземат ли?
Вие знаете ли кой съм аз?

Не знам и не искам да знам. Хванете ги!

Момент, искам да се обадя по телефона.

Заповядайте!
- Не от този. От личния. В джоба ми е.

Стига ли ти, а? Стига ли ти?

Стигна, зетко, стигна.
Бог да ме опази, стигна.

А така, ела като мъж!

Вуйчо, на теб говори, мини пред мен!
- Стой, виж, че е запалил.

Е може ли такова нещо? А казваше,
че Хазар се криел зад батко си...

Това е друго, бе!
- Значи сега не е лошо, така ли?

Върви, върви.

Казвам ти да се подготвиш, вуйчо.
Татко хич не гледа добре.

Не говори, а върви.
Зетко, мъжът на кака ми!

Виждаш ли, никой не сме наранили.

Няма ли да попиташ защо?
- Защо?

Защото аз така казах - да не пострада
никой от хората на зет ми.

Сега ли се сети, че съм ти зет, а?

Засрами се, никога не съм забравял,
че да се сещам.

Остави това Божие наказание
в ръцете си и да поговорим.

Да беше помислил,
преди да отвличаш сина ми!

Какво? Как ще съм го отвлякъл?

Племенникът ми дойде да поговорим,
аз само малко настоях.

Нима ще направиш от настояване
отвличане? Не се занасяй, зетко.

Без грам срам
ще се подиграваш с мен, така ли?

Поне да беше застанал като мъж пред мен.
- Добре де, ще застана.

Зетко, направих грешка,
ти не прави, ела да поговорим.

Синко, добре ли си?
Този негодник направи ли ти нещо?

Не, татко. Какво да ми направи?
Все пак ми е вуйчо.

Взе ме и ме доведе тук. Поговорихме,
разказа ми, нали има много проблеми...

Какво ме засягат неговите проблеми.

Казвай - ще оставиш ли Каан
или да довърша започнатото?

Какво довършване, зетко. Взимай го.

По-нататък ще ти потърся сметка.

Докато сме още тук, да ти кажа.

Вътре вуйчо ми предложи
нещо интересно. Хайде да чуеш и ти?

Няма да му слушам предложенията!
С никого няма да се пазаря.

Какво пазарене, бе, зетко?
За хубаво нещо ще говорим!

Само го чуй, татко?

Хайде, бе, позволи ми да ти обясня,
татко. Опа, зетко!

Татко, чуй го вуйчо ми
и да се свършва тази работа!

За моето добро,
за доброто на майка, а?

А, зетко?

Виж, това предложение може
да помири два враждуващи рода.

Ако не приемеш,
довърши си започнатото.

Хайде, разказвай да видим,
какво ти е предложението?

Можеше да не се стига дотук, г-н Кямил.
Трябваше да дойдете направо при мен.

Както и да е.
Разказвайте - в чие имение е дъщеря ви?

В Адана.

Добре тогава.
На колко години е дъщеря ви?

Дъщеря ми тъкмо започна да следва.

Добре тогава. От кога не можете
да се свържете с нея?

Кямил, стана един час,
откакто говорихме с нея, нали?

Да.
- Говори ли ви за нещо необичайно?

Кямил, каза ли ти нещо необичайно?
- Не, няма такова нещо, не ми е казвала.

Нямало такова нещо, но аз съм сигурна,

че този овчар измъчва
моето момиче, г-н комисар.

Не намесвай овчаря, ако искаш?
- Защо да не го намесвам?

Ще го намесвам, където искам.
И за световните проблеми ще го намеся.

Кой знае в какво състояние
е сега моето момиче...

Г-жо, доколкото разбрах, 18-годишната ви
дъщеря в момента е в дома на съпруга си.

А и не е споменала за нищо необичайно,
нали току-що сте говорили с нея.

В такъв случай ние не можем
да направим нищо.

Господине, и без това дъщеря ни казва,
че са я затворили там.

Иначе защо да идваме? Не е ли глупаво?
- Това вече не знам.

Как така не знаеш? Ако ти не знаеш,
ако аз не знам, кой ще знае?

Питам те! Къде е тази държава, къде е?

Тук е. В кабинета й сте.

И на всичкото отгоре
сте й се качили на главата!

Ако може да слезете, ще ви успокоя.

Извинете, мога ли да използвам
телефона, моят остана вкъщи.

Разбира се, заповядайте, г-н Кямил.
Този път на кого ще се обадите?

На министъра ли?
- Да, тоест, аз съм бюрократ.

Прав сте.

Али Ръза, махни ги тези тук!
Вземи ги да ни погостуват малко.

Да ви погостуваме ли?

Не разбирам. Щом проблемът
е бюрократичен,

защо не можеш да го разрешиш?
Не си ли бюрократ?

Каква значение има това,
че съм бюрократ?

Голяма значение има.
Успя да опазиш цялата държава,

но не успя да опазиш
собствената си дъщеря от един овчар.

Срам за теб! Успя да станеш голям
бюрократ, но не успя да станеш баща.

Боже мили! Сега пък какво забъркваш
бащинството ми?

Забърквам го.
Много хубаво го забърквам.

Голям мъж като теб не можа
да тропне по масата

и да попречи на дъщеря му
да избяга при овчаря.

Всичко е заради теб!
Само натякваше на момичето, че е овчар.

Виж, краката ми се подуха от теб.

Ти ще видиш, г-жо Камилла,
как хубаво ще тропна по масата!

Само на думи не става. Трябват действия!
- Какви действия?

Обади се на Фехми.
Да ни извади от тук.

Вярно. Г-н комисар!

Тоест, г-н Али Ръза!
Имам ли право на трето обаждане?

Назгюл, направи ми
едно много сладко кафе.

Разбира се, како.
Нека се подсладим малко.

Не разбирам как сте толкова
спокойни и се смеете,

докато баща ни е на война! Защо?

А така. Защо?

Ето защо!
Каан си е много добре при Баран.

Не е така, както ви изглежда.

Како Мьохтебер, разкажи ни,
за да разберем и ние!

Отвличането на Каан от Баран
беше една игра.

За да се наредят нещата по местата,
спретнахме една малка игра.

Как така?

Майко, разкажи им на тези,
та да се успокоят. Че как гледат само...

Момиче, и ти ли си била в схемата?

А аз се чудех
защо сте толкова спокойни.

Кълна се, како Мьохтебер, голяма си!
Как се хванахме само!

Няма да се страхуваш
от малките игрички.

Ама този път май играта стана голяма...
Мъжете излязоха с оръжие, бе.

Излязоха на война.
Щом става дума за оръжие...

Не, не. Дяволът трябва да се появи,
за да стане голяма.

Колкото по-голяма става Белла,
толкова по-голям ще става проблемът ни.

Ти направо стана грешница, бе!

Ама как хубаво Асие нападна Белла, а?

Само с един куршум уцелих всички зайци!
Какво повече да искам?

Ах, како Тюркмен,
ако не ме беше държала,

щях така хубаво
да и оскубя цялата коса!

Колко още ще продължаваш, Асие,
колко още? Сега аз ли съм ти виновна?

Поздравявам те! Сега вече
на нейната страна ли застана?

Какво ще направиш, ако застана?
Станалото - станало.

И батко я прие за снаха.
Повече не е ставало на въпрос.

Хубаво ще е и вие да я приемете.

Няма да я приема!
Ще умра, но няма да я приема.

Защо бе, Асие?
Обясни ми, за да разбера! Защо?

Момиче, нима си искала за снаха Дилян?

Господ да пази!
От първия ден не харесвам това момиче,

но не посмях да се противопоставя
на годежа.

Ах, аз всъщност исках за момчето ми
черноморско момиче!

Тъкмо щяхме да сме си двечките,
а аз останах тук сама.

Я кажи, ти там ли намери момиче, а?

Да, намерих, како.
Нали знаеш дъщерята на Хюсние?

Момиче като роза, казвам ти.
Какво има, защо идваш?

Върви при любимата ти снаха, хайде!
- Майко, спри вече, моля те!

Какво ли не направихте на момичето,
а то и "гък" не каза.

Днес най-сетне се опита
и вие на какво я направихте!

Златни ми ръце! Малко и беше даже.
Да беше мислила, преди да дойде тук.

Не мога да повярвам
какви ги говориш, майко.

Виж какво, Ширин,
махни се от тук или не отговарям!

Върви!
Няма да я галя с перо, бе!

Момиче, върви си,
за да се успокои майка ти.

Върви и пази снаха си. Хайде!

Само вие липсвахте,
сега всичко е пълно. Какво има?

Да се подигравате ли дойдохте?
- Знаеш ли,

Асие, беше подпалила
като мотор, докато я гонеше.

Ах, аз сега теб ще те подпаля, ей!

Не си го изкарвай на мен, бе!

Ела тук, момиче! Ти какви ги знаеш!

Момиче, ела тук!

Използвай я за боксова круша, Асие!
- Никой да не ме докосва!

Да те видим, г-жо Айше!
При кого ще се скриеш сега?

Како Тюркмен!

Не ми имай доверие, аз съм неутрална.
Едно ще ти кажа - бягай!

Ела тук, момиче. Божие наказание!

Ох Боже!
- Ах, хванах те!

Ще видите вие!

Пожар!
- Къде? Какво правиш, синко?

Подпалих го!
- Кое?

Нас!
- Полудя ли, синко?

Да, полудях. Вие ме подлудихте. Или ще
отворите вратата, или ще изгорим тук!

Да ти кажа ли нещо: на племенника ми
най-му харесвам това - бърз и яростен!

Кълна се, ще го направя. Ще отвориш ли
вратата или да се хвърля в огъня?

Не се хвърляй, синко.
Аз ще се спася. Не се бой.

Така е по-добре.

Никога няма да забравя това,
което правиш сега, чичо!

Кълна се, лельо, не можах да я спра.
Обади се на жандармерията,

обади се на техните,
кой знае на кого още се е обадила!

Няма да се ядосвам!
Ще съм спокойна!

Момиче, защо правиш неща
на своя глава, чедо? А?

А вие защо правите това на мъжа ми?
Да не би да е осиновен?

Какви са тези приказки, момиче?
Хазар е нашата душичка, нашето чедо!

Каквото и да правим, е за негово добро,
детето ми!

На това ли му казвате "добро"?
- Снахо, успокой се малко.

Докато Хазар е там в тъмното,
как мога да съм спокойна?

Казвам си, че няма да се ядосвам,
ама ти много ме ядосваш!

Обърни се и ще ти обясня! Виж сега,
за да не пострада никой и Калемдер

да доведе Каан тук жив и здрав,
Хазар не бива да излиза от там.

Ако излезе обаче, кой знае какво
ще направи. Как да ти обясня по-добре?

Моят мъж няма да се справи там.
Жал ми е за него!

Ставай, момиче.
Тази не разбира от дума.

Ставай и вземи телефона,
за да не може да се обади. Хайде!

Защо заключихте вратата?
Ширин, лельо Тюркмен?

Не се бойте, няма да избягам!
- Не се боим за теб, момиче.

Боим се за майка ти, че ще дойде и ще
те направи на нищо. Хайде, момичето ми!

Дали не правим грешка?
- Хайде, хайде.

Няма ли някой буден в това имение?

Хазар! Спаси ме!

На теб говори.
- На мен ли?

Хазар, спаси ме, мили!

Ти мен спаси, любима,
ти си ми надеждата!

Любими, и мен не ме пощадиха.
Какво ли не ми наприказваха.

Как си, добре ли си, скъпа?
- Мен не ме мисли? Ти как си?

Тук съм много добре, скъпа.

И аз тук съм много добре.
Гладен ли си, жаден ли си?

Чичо ми ме гледа добре тук.
А и не мисля за ядене.

Знаеш ли, и аз! Само за теб мисля!
- Милата ми тя!

Любими, единствен мой,
много те обичам!

И аз те обичам много, единствена моя!

Да не ви започна аз с вашата любов!
Моят син се бори за живота си,

а вие ми говорите за любов.
Влизайте вътре, хайде!

Тъкмо си казахме, че сме се събрали,
и ни разделиха, скъпи.

И така много те обичам.

Коя си ти?
- Ширин!

Нима мислеше, че ще те оставя тук?

Не ме прегръщай, готви се за мъжа си.
- Моля?

Защо мислиш, че съм тук през нощта?
Ще те заведа при батко ми.

Какво каза?
- Че ще те заведа при мъжа ти.

Добре, но как?

Докъде стигнах само!
Докато брат ми е отвлечен,

аз, вместо да го спася,
просто си седя тук!

То пък сякаш седиш! Само се въртиш
насам-натам. Боже, Боже!

Боже, нека пропадна вдън земя!

Боже, наистина пропадна!

Сърцето му е било чисто значи...

Какво стана?

Хазар!
- Батко!

Скъпа, мислех да те питам
какво правиш тук,

ама първо трябва да се запитам аз
какво правя тук.

Не знаеше ли, че тук има таен тунел?
- Имам ли вид на знаел?

Както и да е, нали се събрахме!

Милата ми!
- Скъпи, много ми липсваше!

И ти на мен, скъпа!
Как не те е срам, чичо?

Цял ден те питам как да изляза
и ти не ми казваш!

Боже, Боже! Ти само повтаряше
да отворя вратата.

Това не е обикновена врата, бе!
Това е вход към таен тунел!

Скъпи, добре ли си?

Май съм добре, скъпа.
Чичо, помогни ми поне да изляза от тук!

Хайде, ела!

Колко часът стана, все още
няма новини. Аз тръгвам!

Не можеш, после не се знае
дали ще се върнеш! Не ти позволявам!

Нищо няма да се случи.
- Нали каза, че враждата е свършила, но какво стана?

Вече започвам да се страхувам
от тези ваши традиции и обичаи!

Не се тревожи! Не съм сляп,
че сам да се хвърля в опасност!

Първо ще разбера къде е Каан
от тях и после ще говорим.

И как ще разбереш като сам е отишъл?

Ще мога да науча само отвътре.
- Отвътре?

Дай ми телефона на Дилян!
- Добре, ще се обадя.

Ало, Дилян?
- Ширин?

Ало! Здравей, Дилян. Аз съм Белла.
- Здравей.

Съжалявам,
че те безпокоя в този час, но...

Няма значение. Как си?

Знам защо се обаждате.
- Не, аз само...

Ако питаш за батко Каан...
- Да?

Неговото състояние...
- Да?

Как да кажа...
- Кажи нещо вече!

Той е много добре.

Дилян?
- Хазар!

Какво направиха на брат ми?
Къде е той?

Седеше при батко Баран,
пиеха си кафе, говореха си...

Не се занасяй с мен, Дилян!
- Какво занасяне?

Пък и проблемът на нашите
не е с Каан, ами с теб.

Виж, Хазар, всички са въоръжени.
Само теб чакат.

Ако не дойдеш, двата рода ще се избият.
До сутринта няма да остане и един жив,

ти и вашите ще роните сълзи
над пръстта. Ти решаваш.

Ако искаш ела, ако не искаш - недей.

Какво каза?
- Мен чакат.

Какво?
- Ще им дам каквото поискат.

Не, Хазар! Няма да отидеш!
- Белла, дръпни се.

Няма!
- Белла, казах ти, че ще отида!

Няма да отидеш, казах ти!
- Прави каквото искаш, не ми пречи.

Скъпи, момент!
- Какво?

Казах, че няма да отидеш!

Батко?

Браво, момиче!

Ох, Боже колко им е хубаво!
Само виж това спокойствие!

Заради вас моят мъж отиде на война,
моето сърце гори,

а г-н Хазар и г-жа Белла си лежат тук.
Може ли такова нещо?

А ти без грам срам седиш и ги гледаш.

Колко е романтично, нали?

Майко Айше!
Замълчи, не е както си мислиш.

Сега и ще млъквам, така ли?
- Какво става?

Ела, Асие, и виж този резил! Асие,
това легло много прилича на вашето,

защо ли мисля, че сте им го отстъпили?

Боже! Може ли такова нещо?!

Докато ние се чудим
какво става с мъжа ни,

този е избягал
и е дошъл да спи при жена си.

Заспал е като пор, дори не ни чува.

Не се събужда, защото го ударих.
- Какво си направила?

Ударих го по главата!
- Казва истината. И то с тази кана!

Какво да направя? Каза, че ще ходи
да спасява брат си от Дуранови.

Майко, повярвай, нямах друг избор.
Затова аз...

С каната и по главата!

Милият ми.

Какво е станало с мен?

Много лошо ме боли.
Кой ми удари главата, бе?

Батко? Слава Богу, помислих,
че ти се е случило нещо.

Не, няма ми нищо. На теб какво ти е?

Не питай. Изобщо не знам.

Не стой там, а седни тук, господине.
Седни и закуси!

Добре, татко.

Как дойде, батко? Избяга ли?
- Не, не избягах.

Разбира се, ти си мъж.
Сигурно си ги застрелял и ще им четат.

Боже, Боже!
- Не, синко, нищо подобно.

Аз им дадох това, което искаха,
и те ме пуснаха жив и здрав.

И какво са искали?
- Ширин.

Какво говориш, батко? Как така?

Синко, срещу неспазеното обещание
им дадох ново. Сестра ни за сестра им.

Око за око, зъб за зъб.

Татко, няма ли да кажеш нещо?
- Какво да кажа?

Каан ти го каза.
Обещание за обещание. Прави са.

Добре, ами Ширин? Тя знае ли?

Как така? Не питахте ли момичето?
- Не сме и казали, г-н Хазар.

Щом собственият и брат не и каза,
сега и тя няма да знае.

Ферхат, мое ухаещо цвете...

С твоите прекрасни погледи,
с твоите докосвания...

Като прочете съобщението, ще бъде
много щастлив! Заслужава го, любимия ми!

Мила!
- Батко, заповядай. Искаш ли нещо?

Батко, нещо лошо ли е станало?
Батко Каан е добре.

Не. Батко ми е добре, но новините,
които донесе, не са добри.

По-точно - въпросът теб касае.

Какъв въпрос, какви новини, батко?
Какво говориш?

Ширин, имаш ли си любим?

Не, батко, каквото и да си чул е лъжа.
Аз с никого не говоря. Откъде го чу?

Добре, тогава ще си имаш.

Какво имаш предвид, батко?
Да не би да чу нещо от някого.

Ние направихме нещо, Ширин...

По-точно го направиха батко и татко,
на мен не ми казаха.

Батко, говориш много страшно!

Тогава ти го казвам направо
дадохме те на Баран!

А, добре... Какво?
- Какво?

Чу.
- Но защо?

Защо ли? Така: ние поискахме Дилян
за батко Хазар и те ни я дадоха.

После батко дойде с теб,
тоест не взе нея, а теб.

После поискаха батко Хазар, но ние не
го дадохме. И после взеха батко Каан.

А за да го върнат, поискаха мен.
Баща ми ме е дал...

Какво искат? Защо им го давате?
Ние да не сме стока?

Как може да те дадат в замяна?
- Не сме стока, жертви сме.

Жертви на вашата любов - аз и Ферхат.

Кажи на батко си, че обичаш Ферхат.
Ако искаш, аз ще му кажа?

Тогава няма да те дадат на Баран.

И ще им кажа, че обичам Ферхат
и не искам Баран, така ли?

Да. Разбира се, че ще кажеш.
Насила няма да те дадат.

Тогава ще ме дадат набързо, набързо.
Къде се е видяло

момиче от богато семейство
да се омъжи за овчар?

Пък и ако биха ме дали на Ферхат,
щяхме да крием връзката си до сега?

Какво ще правиш сега?
- Не аз, ти ще го направиш.

Аз ли?
- Да, ти.

Прави каквото знаеш, само
не позволявай да ме дадат на Дуранови.

Въпреки че батко за нищо на света
не би ме дал на Ферхат...

Няма ли друг начин? Ако им кажа,
че искаш Ферхат, ще те спася.

Ако направиш това, ще ти се обидя.
- Бог да пази, Ширин.

Бог може да не ме опази, но ти
ще ме опазиш. Ако ти е останала съвест...

Батко Умут, добре сте дошли!
- Добре заварили, Календер ага!

Какво става, за добро да е!

Наредбата дойде от горе
и бяхме длъжни да се отзовем.

Какво е станало?
- Тази госпожа твърди,

че насила сте довели
дъщеря и в имението.

Не твърдя само това,
Бог знае как малтретират дъщеря ми!

Жено, коя е твоята дъщеря?

Белла. Белла Йозтюрк.

Коя?
- Белла!

Вие семейството на Белла ли сте?
- Майка съм на Белла.

А аз съм баща и - пенсиониран
държавен служител Кямил Йозтюрк.

Дъщеря ни тук ли е?
- Първо да ви кажа - добре дошли!

Искаме и да заварим добре.
Дъщеря ни тук ли е?

Заповядайте вътре.
- Моля, повикайте я. Искаме да я видим.

Ще я извикам.
Господине, извикай Белла от вътре.

Веднага, ага.

Вие не стойте на крака,
заповядайте вътре. И вие, комисар.

Така сме си добре.
- Да, така ни е добре.

Хайде. Невъзпитано е да седите отвън.

Заповядай, комисар. Заповядайте!

Не ме докосвай!

Госпожо Белла,
родителите ви са дошли и ви чакат.

Какво? Нашите ли са дошли?
- Да, искат да ви видят.

Ще ми позволиш ли, майко?
Мога ли да отида?

Върви, върви. Още не е дошла,
а вече пита да си ходи.

Защо ли са дошли родителите й?

Откъде да знам.
- Как така "откъде"?

Ставай, да видим. Ставай, Асие!
- Наистина ли?

Сестро, ставай да видим и ние!

Татко? Мамо? Добре дошли!

Мамо!
- Не сме дошли с добро, Белла.

Ако позволите, трябва да задам
няколко въпроса на дъщеря ви.

Разбира се, комисар.
Заповядайте.

Тази госпожа и този господин
вашите родители ли са?

Да.

Те подадоха жалба, че насила
са ви довели в това имение,

без тяхното съгласие,
и дори са ви измъчвали.

Не може да бъде! Измъчвали сме я?

Боже, Боже!

Не се ядосвайте, Календер ага.
Това са формалности.

Виждате ли, дъщеря ни не казва нищо.

Кой знае какво още са и направили
тези жени на дъщеря ми.

Няма да мръдна от тук без нея.
Тръгвай, Белла!

Майко!
- Къде ли ще я заведе?

Момиче, какво седиш още?
Ставай, да вървим!

Майко, спри!
- Няма да спра.

Няма да те оставя на този прост овчар.
- Никъде не отивам.

Момиче, може ли да възразяваш
на майка си? Върви си, не се тревожи.

За какво насилие говорите вие?
Какво е насила?

Танцувайки танци
и пеейки песни дойдох в този дом.

И гьобек ли танцува?
- Да, танцувах.

И най-вече - много обичам мъжа си
и никъде не отивам!

Боже, излезе и инатлива.
- Ще ми стане нещо.

Дъще, виж, ако говориш така,
защото те е страх...

Не, татко. Тук съм много щастлива.

Значи казваш, че сама си дошла тук?
- Не само тук дойдох сама...

Не, това момиче не е добре,
явно иска само да мие и чисти.

Така, ясно е, че е станала грешка.
Позволете да си вървя вече!

Позволявам ви, г-н комисар.
Обаче тъкмо щяхме да обядваме...

Благодаря, Календер ага,
но някой друг път. Службата ме зове.

Момент! Това няма да свърши тук!

Да, това няма да свърши тук!
Защо?

Защото се казвам Календер!
Ако се налага, насила ще останете тук.

Нима ще оставя своите сватове,
дошли чак от Истанбул дотук,

гладни, жадни и уморени,
без да се позабавляваме? Така ли?

Няма такива филми, оставате тук.

Чувате ли какво говорят!
Те със сигурност ще ни отровят.

Искам да подам жалба отсега.
- Не се тревожете, госпожо.

Гарантирам ви, че в това имение
няма да ви отровят. Хайде, със здраве!

Хайде, Бог да ви пази.
Мюселим, изпрати комисаря. Мюселим!

Откъде ни дойдоха такива сватя?
Старите дни останаха в миналото...

Мьохтебер! Е, хайде, жени!

Вървете, пригответе стаята на гостите,
за да си починат час по-скоро.

Каква стая? Няма да оставаме тук.

Айше!
- Ага?

Да организираме една хубава вечер
със забавления, та да им покажем кои сме!

Със забавления ли?
Ти само поискай забавления, аз съм тук.

Хайде, госпожи,
довечера ще правим Арабска вечер.

Каква Арабска вечер, какви забавления?

Не мога да стоя и минута повече тук,
отведи ме, Кямил!

Ага, ти да не искаш
да ми ядеш халвата?

Остави ги, не ги насилвай.
Нека си вървят.

И аз не съм съгласна да останат.
Да си вървят.

Жени, щом сте толкова въодушевени,
започвайте с приготовленията!

А вие седнете тук. Хайде!

И вие сте много уморени,
седите на крак...

Поседнете! Починете си!

Искате ли нещо? Топло или студено?

Каквото има.

Виж какво, ако искаш да живееш,
ще правиш каквото ти казвам.

Няма да правиш никакви вечери,
никакви забавления, ясно ли е?

Не разбирам Асие, Календер...

Остави го. Ние знаем по-добре.
Стой си на мястото.

Како Мьохтебер, ако тази вечер
не спретнем забавления,

Календер ще ни довърши, казвам ви.

Истината казва, бе! И да искаме,
и да не искаме, Календер вече е казал.

Ако искаш го кажи и 40 пъти. Няма
да забавлявам бащата и майката на Белла.

Ние може да се забавляваме,
но те няма да се забавляват...

Момиче, какво имаш предвид?
Кажи, каквото ти е на езика!

Такова забавление ще им спретнем,

че тази Камилла няма да може
да се свести после до сутринта.

Момиче, значи казваш
да и направим фитнес, така ли?

Момиче, когато дойде,
хич не те харесвах.

Ама сега ме впечатли!
- Колко си лоша бе, момиче!

Как ще стане тази работа?
- Виж сега, майко.

Такава маса ще направим,
че ще стане разногледа.

После, като се наяде хубаво,
ще я вземем и ще я размажем от танци!

Стой, стой, сватя!

Тук това не можеш да го пиеш само.
Ще го изпиеш с това.

Тогава първо ще изпия това.
- Наздраве!

Какво стана?
- Запали го, татко!

Как ще го е запалило,
човекът се задави.

Заповядай, татко, пийни си вода.

Какво направи? Това беше отлежало.

Искате да убиете човека!

Пий, пий! Вода е, пий!

Добре съм. Не ми гледайте възрастта.
Много е хубаво тук бе!

Аги! Спрете.

Моят сват ви хареса. Изсвирете ни
нещо, на което да танцуваме!

Добре.

Браво! Браво!
- Браво на теб!

У нас стоеше и не мърдаше от стаята,

а тук само обикаля насам-натам.
Поздравявам те!

Къде дойде като снаха, г-н Кямил?

Браво, момичето ми! Красавицата ми!

Хазар, тъстът ти май не носи на пиене.
Припадне ли, няма да го нося, да знаеш.

Бате, само да не се бъркат
и да не ни разделят,

ако трябва на гръб ще го нося,
няма проблем!

Не се тревожи, синко. Татко хубаво
го омая. Виж колко е щастлив.

Щом веднъж ни заобича,
повече няма да имаме проблеми.

Тази свърши!

Хазар, сипи още едно на тъста си!
- Веднага, татко.

Кълна се, няма да кажеш,
че ми е снаха. Много хубаво танцува!

Разбира се. Виж я само!

Къде ли е Белла?
Да дойде и да ми донесе чаша вода.

Виж, г-жо, там има кана с вода.
Стани и сама си сипи вода.

Не разбрах?

Нима аз ще си сипвам,
щом съм взела снаха тук? Нова снахо!

Ела и ми налей вода!
- Веднага, майко.

Заповядай, майко.
- Какво е това "заповядай, майко"?

Момиче! Белла,
вземи това и ми сложи топло.

Добре, майко Мьохтебер.
- Какво е това "майко Мьохтебер"?

Ти имаш само една майка.
Аз съм те родила и си само моя дъщеря.

Тук снахите имат само една майка
и това е свекърва им, нали майко?

Така е. Но Белла е късметлийка.

Има си цели три майки
плюс леля си Тюркмен - четири.

Коя е Тюркмен?
- Аз съм.

Ти си майката на Белла
Камила, нали?

Не съм Камила.
Казвам се КамиЛЛа, с двойно "л"!

Ааа, г-жа Камилла... Г-жо Камилла,
аз сякаш ви познавам отнякъде!

С теб не сме ли се срещали и преди?
- Не!

Не сме.
Защо да сме се срещали?

Каква работа ще имам аз с теб
в нормалния свят?

Ама си ми много позната...
Боже, Боже! А, сега те познах!

Имаше една луда жена по телевизията,
знаеш ли я?

И тя имаше две букви в името си.
Ааа, Мукаддес, Мукаддес.

Какво правиш, Мукаддес?
Също като нея се смееш!

Ох, лошо ще ми стане!
- Да ти стане, ние ще те оправим.

Белла, дъще, донесе ми една чаша вода.

Добре, мамо. Веднага!

О, остави го това.
Първо разтреби наоколо.

Аз ще и сипя вода.
- Добре.

Остави това! Защо ти ще разтребваш?
Помощничките да го съберат.

Майко, може ли такова нещо? Аз защо
съм нова снаха? Трябва да разтребя.

Виж какво, може да си нова снаха,
но от години си и моя дъщеря.

Ела и поседни тук. Мини встрани, мини.
Или по-добре на земята седни.

Ела, детето ми. Седни!
- Не може, ела.

Ела да те видим
как танцуваш, хайде!

Би ли дошла?

Какво има, Ширин?
- Дадоха ме на онзи парцал Баран.

Какво повече? Нали щеше
да намериш начин да ме спасиш?

Веднага забрави обещанието си.
- Как да забравя? Все ми е в главата.

Затова ли хвърляш гьобеци? Не ти личи.
Признай си, отдавна не те интересува.

Не говори така!
Не танцувам по желание.

Само се опитвам да убедя майка ми,
че съм щастлива тук.

Говорим за вълка и той в кошарата!
Каква работа има той тук, бе?

Заклевам се, че ако се омъжа
за този негодник, ще ми четете!

Какво значи това?
- Ще се самоубия!

Едно "здравей" няма ли, Ширин?

Добре сте дошли! Добре дошла, Дилян!
- Добре заварила!

Добре заварил!
Календер ага вътре ли е?

Да, натам са, заповядай.
- Благодаря.

Още веднъж добре дошла, Дилян!
Много се радвам, че дойде.

Добре дошъл.
Да ви запозная.

Сватът ми - г-н Кямил.
Бащата на Белла. А това е Баран.

Приятно ми е!
- И на мен, младежо!

Ела, Баран ага.
Добре дошъл.

Това е зет ми.

Добре си дошъл.

Е, племеннико, как сме?
- Добре.

Уреди онзи въпрос, нали?
Няма да има проблем, нали?

Не се тревожи. Моята дума
не е като думата на някои други.

Каквото съм казал - ще го направя.

Ела и виж какво ще яде,
какво ще пие Баран!

Вярно е, че тези пистолети
бяха ненужни, ама...

Брат ми е, какво да го правя.

Чичо Мюселим, няма проблем.
Бъди спокоен.

Сватя, хапни си от това!

Не ми го навирай в очите,
няма да го ям.

Принудена си.
- Защо да съм длъжна?

Обичай е. Без да е яла
от ръцете на сватята си,

майката на новата снаха не може
да стане от масата.

Не ми го навирай. Какво ме засягат
вашите обичаи? Няма да ям.

Виж ти! Но ако сега не изядеш това,
ще трябва да си тръгнеш от тук.

С радост ще си тръгна. Тръгвам си!

Я виж ти, кой дойде! Ела и танцувай!
- Не, аз ще си вървя.

Няма да те оставим.
Обичай е да танцуваш!

Не, няма да танцувам.

Хайде, танцувай!
- Не знам как.

Знаеш, знаеш. Ти ли не знаеш...
- Казах, че няма да танцувам!

Казах, че няма да танцувам!
Оставете ме, бе!

Казвам ти да отпратиш този мъж.

Как да го отпратя, любима.
Може ли да отпратя гостенин?

А и човекът не е чужд. Наш зет е.

Колко странни хора сте вие!
Вчера не бяха ли ваши врагове?

Не отидохте ли на война с тях?
Колко бързо забравихте...

Обстоятелствата се промениха, любима.

Значи за да приключи враждата,
ще пожертваш Ширин, така ли?

Не я пожертвам, скъпа.
Омъжвам я.

Не се тревожи,
Баран ще я направи щастлива.

Ясно е, че момичето не иска,
а вие я омъжвате.

Не е ли жалко?
- Като го опознае, ще го обикне.

Ти ли ми го казваш?
Тогава и ти да се беше оженил за Дилян

Като я опознаеше,
щеше да я обикнеш.

Какво значи това, скъпа? Лудо влюбен
съм в теб. А Ширин си няма любим.

Много пъти я питах.

Или пък има?

Виж я само, а казваше,
че не може да танцува.

Сватя, разкърши се, разкърши се!

Аз това не го мога много. Да беше валс
или танго, по-добре щеше да е.

Какво? Како, какво каза тази?
Танко-канго?

Откъде да знам?
Остана ли ми глава да знам?

Майко Асие! Хайде, ела и ти!
- Не искам.

Брей, ще си помислят,
че са дошли сватовете на майка Айше...

Добре тогава.
Нека всички видят как се танцува!

Само ги виж! Не, не мога да разчитам
на Белла. След ден-два и ще ме дадат.

Как само се забавляват на мой гръб!
Спешно трябва да уредя тази работа!

Ширин?
- Ало, Баран?

Веднага ела в градината отзад.
- Какво говориш, бе?

Мога ли да не дойда?
Идвам веднага.

Какво? Значи щом Ширин си няма любим,

сте длъжни да я омъжите
за този парцал, така ли?

Парцал ли?
- Човек трябва да казва на жена си...

Да я нарича "любима",
да я нарича "скъпа"...

Не можете да я омъжите за този парцал!

Скъпа, не разбираш едно,
не съм само аз.

Има ги татко и батко.
И да кажа "не", какво ще се промени?

Ако ние не се бяхме оженили, Ширин
нямаше да е в тази сложна ситуация.

Ще го направиш заради нея.

Иначе после до живот
ще се самообвиняваш.

Стига де!
- Ако не вярваш иди и говори с Ширин.

Добре, скъпа. Ще поговорим.
- Милият ми мъж!

Хайде, ти влизай вътре.
- Добре.

Ами ако Белла е права?
Ами ако наистина ще насилим Ширин?

Помниш ли когато се срещнахме
пред тези врати, Ширин?

Още от тогава съм луд по теб.
Без да те виждам,

без да чувам гласа ти, ми е много трудно.
Но остана малко, Ширин.

Малко остана.
Толкова много те обичам!

Обичаш ме, така ли?
- Обичам те. Кълна се, обичам те!

Но аз...
теб...

Не те обичам!
- Моля?

Чу. Не те обичам и не те искам.
Не помня нито кога си ме видял,

нито кога си ме чул.
Извратен ли си, бе?

Докато ядеш, за мен ли мислиш?
Невъзпитан.

Извика ме, за да ми кажеш това ли?
- Както искаш разбирай.

Ако мога собственоръчно ще те изхвърля.
- Ширин!

Ако не съм лудо влюбен, мислиш ли,
че ще стъпча достойнството си така?

И на любовта ти,
и на достойнството ти...

Аз не съм влюбена в теб, бе!
Казвам ти, тази работа няма да стане.

Отсега го знай.

Ти си дъщеря на агата.
Не можеш да ми кажеш "не".

Ще си моя, нямаш друг избор.
- Много ще има да чакаш.

Видяхме...
- Виж го само! Сякаш е на пазара.

Ела, да видим дали ще ти е лесно!
Ако трябва цял живот ще съм окована,

но няма да стана твоя жена.
- Ще дойда, ще разкъсам всички окови,

ще ги разкъсам и ще те взема!
- Ела, да видим дали ще можеш.

Аз ще ти покажа!

Ферхат! Откъде се появи?

Вярно ли е това, което чух, Ширин?
- Какво си чул?

Не само го чух,
но и с очите си го видях.

За Баран ли говориш?
- Друг ли има?

Не знаеш ли,
че не виждам друг, освен теб?

Аз си знам, но не знам за този Баран.

Мислиш ли, че ще се оставя
да ме дадат на него?

Какво да правя сега?
Себе си ли да убия и негодника?

Какви са тези приказки?
Нищо няма да правиш, става ли?

Аз ще реша този проблем.

Не можеш да го решиш, Ширин.
Писано ни е да сме разделени.

Без ние да го позволим,
никой не може да ни раздели, любими!

Казвам ти, че ще се справя с това.
Вярваш ли в любовта ни?

Вярвам ти.
Но на тях не им вярвам, да знаеш.

Добре, а знаеш ли...
- Какво?

За теб и през планини ще мина.
- Не съм ли Ферхат?

Бъди! Пак ще мина. Ти само поискай
и виж какво ще направя!

Хайде, лека ви нощ! Уморих се.
- Не, не.

Как така "не"? Искам да си ходя вече.
Спрете. Пуснете ме!

Белла, ела детето ми.
Оставете ме намира!

Белла, отивам си в стаята.
Извикай баща ти, да дойде веднага.

Успешен край на операцията, момичета!

Тази нощ няма да може да мигне
от мускулна треска.

Ще види тя колко сме големи!
Златни ми ръце!

Скъпи, какво направихте на татко?

Нищо не сме му правили, скъпа.
Сам си го направи. Прекали тази вечер.

Не искам да ви развалям
забавата, но...

Заповедта е от високо. Майка го вика.
Каза веднага да е в стаята.

Веднага му казвам, скъпа.

Татко, не искам да ви прекъсвам,
но майка казала "стига вече, да идва".

Стига ли толкова?
Добре тогава.

Скъпи свате, накъде?

Жената пратила да ми кажат,
с ваше позволение!

Скъпи, тепърва ще се забавляваме.

И на мен ми се ще,
но знаеш - заповедта си е заповед.

Чичо Кямил, та ние тепърва започваме!

Прави сте, но и това ми беше много.
Вие не я знаете моята жена.

Хайде, да няма проблеми.

Чичо Кямил, ти под чехъл ли си?

Дете е, бе!
- Виждаш ли.

Дете колкото крака ми,
а какви ги говори! И е право!

Не може ли да се направиш,
че не си я чул?

Свате, думата на жената е закон.
А и тя сега е сама там.

Не мога да я оставя. Нали знаеш?

Разбира се, скъпи,
не сме си и помислили друго!

Разбира се.
Нищо, че сигурно умира от страх,

г-жа Камилла сигурно вече е заспала.

Виж го само! Остави ме да се мъча
при онези и на всичкото отгоре

е заспал като пор под юргана.

Ставай, легнал си на моето място!

Разбира се, изплаши се и веднага
си дотърчал.

Утре ще ти потърся сметка аз!
Млъквай и не ми отговаряй!

Мъжът ти дойде, Камилла, мъжът ти!
Тази нощ няма да свърши, ставай!

Някой да ми обясни какво се случва,
Календер!

Кълна се, прав си. Свате мой,
само един е виновен и това е Мюселим.

Не произнасяй името на този мъж.

Какво ми се случва на тази възраст?!

Извинявам се, че повишавам тон, обаче
и аз си имам търпение! Вече прекалихте!

Така е, да, чичко Кямил.
Признавам, че не ни отива на рода,

че е невъзпитано и непочтено,
но ако опознаете чичо Мюселим,

много ще го харесате.
Гарантирам ти, че той може да обясни!

Не, г-не, никакви обяснения. Да вървим
в управлението и там да се обясняваме!

Той е луд. Казвам ти, луд е.

Не разбира от дума,
не носи отговорност.

Акълът му ту ще дойде, ту ще си отиде.

Знаем, ядосани сте, но ви казваме
Мюселим не е имал лоши намерения.

Разбира се, сега и светец го изкарайте.

Добре де, направил е нещо нередно.
- Разбира се, сега е и само "нередно".

Г-н Мюселим, много ви благодаря
за стореното!

Бог да е доволен от вас!
- Татко, моля те!

Г-н Календер, обадете се на комисаря,
ще подам жалба срещу този човек.

По-скоро аз ще подам жалба срещу вас.
Тази жена дойде и легна до мен.

Каква е тази наглост!
Г-не, ако искате ще ви се и извиня, а?

Тогава може да се откажа от жалбата.
- Чичо Мюселим, и ти пък спри!

Защо да спирам, бе? Боже, Боже!
Тази жена дойде и легна до мен,

а с години опазвах целомъдрието си.
- Мюселим!

Мюселим! Млъкни, ако обичаш!
- Тогава да се извини!

Само ми ела, простако!
Как ти ще се извинявам, бе?

Майко, какво правиш? Отива ли ти?

Не ми отива, нали?
Боже! Докъде ме докараха тези!

Виждаш ли?
Добре ли съм?

Каната!
- Добро утро, скъпа.

Добро утро.
- Каната те е обзела, наясно ли си?

По-точно - наела ме е на работа.

Ако се научиш да си изпълняваш
задълженията, няма да е зле.

Какви са ми задълженията?
- Да си батко, например.

Да попречиш да омъжат сестра ти
за човек, когото не обича, например.

Това ли било? Уредих го.
И Ширин обичала Баран.

Какво каза?
- Да, правилно чу. Ширин обича Баран.

Убеден си, че е казала това, така ли?
- Да, напълно убеден съм, че го каза.

Без да я насилват?
- Да, скъпа. Безброй пъти "да".

Не се занасяй с мен,
говорим за сериозни неща.

Скъпа, защо не ми вярваш?

С ушите си го чух - обясняваха се
в любов един на друг.

Не е възможно.
- Защо да е невъзможно?

Защото...
- Да?

Защото тя...
- Защото какво, скъпа?

Тя...

Каната!

Татенце, каната?

Хайде, бе! Значи се забавих.

Всички са си доволни.
Никой не мисли за Ширин.

Но и какво да я мислят?

Всички си мислят,
че Ширин само това е чакала.

Какво си говориш самичка, г-це Ширин?

Няма нищо, батко. Малко се разстроих.

Знам. И затова дойдох.
- Знаел си?

Да, знам. Снощи видях как си говорихте.
- Нас ли?

Да, вас. Ако не ме прекъсваш
на всяка дума, ще ти обясня.

Сега ще те питам нещо,
но ще си честна. Разбрахме ли се?

Разбрахме се.
- Обичаш ли това момче или не?

Днес ще уредим
този въпрос, г-це Ширин.

Пак те питам:
обичаш ли го или не го обичаш?

Обичам го, бате. И то много.

Ядоса ли се?
- Да, ядосах се.

Но не защото го обичах,
а защото не си ми казала досега.

Ако ми беше казала по-рано,
щях да го уредя.

Прав си, но как можех да ти кажа?

Нашето положение, неговото положение...
Изглеждаше невъзможно!

Въпреки всичко
трябваше да ми кажеш, г-це Ширин!

Да, на пръв поглед
може да изглежда невъзможно,

но любовта би преодоляла всяка пречка!
- Точно като Ферхат и Ширин!

Намерих своя Ферхат,
но не можех да се събера с него.

Не се тревожи, аз ще ви събера.

Всичко ще уредя.
Ти няма да се бъркаш, става ли?

Батко, обичам те!

Стана, снахо, стана! Батко ще ни събере.
След малко се връщам!

Хазар, какво стана?
- Какво да стане?

И Ширин си е била харесала Баран.
Излязох прав.

Кого си е била харесала?
- Баран.

Сама ли ти каза?
- Да, скъпа. Съвсем сама ми го каза.

Стой, Ширин, къде отиваш?

Чакането свърши, Ферхат.
Вече нямаме пречки!

Как така?
- Това няма да ти разказвам аз.

Как стана? Как го убеди?

Скъпи, уредено е!
Преди малко говорих с батко.

Каза ми, че ни оставя.
- Какво му каза?

Че съм открила своя Ферхат
и че много го обичам!

Каза му това и той ти каза
"добре", така ли?

Точно така, скъпи!
- Каза "добре", така ли?

Да, Ферхат. Каза, че ще го уреди
и че седи зад нас.

Боже!

Стой малко, скъпи. Почакай малко!

Боже!

Станал си рано, за добро да е!
- Добро утро, Асие.

Теб търсех.
Може ли да поговорим за малко?

Какво е станало рано-рано, Асие?

Хич не ми е спокойно.
Снощи се позабавлявахме хубаво,

но изобщо не попитахме Ширин
какво мисли по този въпрос.

Здраве да е, моя Асие.

Пък и кога са ме питали мен
дали искам да се женя?

Как така?

Тоест, ти винаги си била
в сърцето ми, Асие.

Е, знам го, но си казвам
"да бяхме попитали Ширин."

Да сме сигурни.
Да сме малко по-внимателни.

Ще бъдем внимателни, разбира се.
Какво са казали?

Домът е там, където е жената.
- Пак казвам да поговорим с момичето.

Аз не те разбирам,
но виж, Хазар дойде.

Питай него.
- Какво има, татко? Какво да ме пита?

Майка ти се е заинатила
да пита Ширин дали иска сватбата,

а аз се опитвам да я убедя,
но не ме слуша. Обясни й и ти, синко!

Боже, Боже!
На всички повтарям едно и също.

Снощи ги видях с очите си,
а сутринта чух с ушите си.

Ширин обича Баран.
- Сигурен ли си, синко?

Майко, казвам ти, че видях с очите си и
чух с ушите си. Как да съм по-сигурен?

Добре тогава.
Да не се месим на момичето.

Ако си се убедила,
върви ми донеси да хапна нещо.

Ще хапнеш, да ти е сладко!

С ваше позволение,
аз имам малко работа. Излизам навън.

Спорна работа, синко!
- Хайде, Асие! Какво стоиш?

Върви и ми донеси да ям нещо!
- Веднага!

Ох, къде съм? Кямил, ставай.
Тръгваме си, ставай.

По това време ли?
- Какво значи "по това време"?

Не мога да остана
и секунда повече тук! Хайде!

Скъпа, моля те.
Нека първо да станем, да закусваме,

да стане светло и тогава ще вървим.
Къде си се разбързала по това време?

Онези всичко изядоха, Кямил.
Хайде, стана вече светло,

не мога да издържам вече.
Ставай, хайде!

Ох, Камилла, много си странна. Какво
са ти направили хората, няма угодия!

Как какво - мъжът дойде през нощта
в моето легло, малко ли е?

Всички ми надуха главата,
а ти какви ги говориш?

Не се извъртай сега.
Ти сама легна при онзи мъж.

Виж какво! Настройките ти
са се развалили, какво ти става?

Камилла, вчера изпих едно-две,
наистина ми се догади!

Да, да, ще ти дам аз "едно-две"!
Изпи толкова много, че стана като лъв.

Като лъв станах, нали?

Като лъв!
Но като се върнем в Истанбул,

ще видиш в какво мишле
ще го превърна този лъв.

Тогава да си събера багажа!

Ага! Ага! Стой, почакай!
- Какво става, Ферхат?

Ага, стой, и аз идвам.
- Къде?

Където и да отиваш, вземи ме.
Може да ти потрябвам.

Ферхат, стига глупости,
остави ме да вървя.

Ще умра, но няма да те пусна сам.
Пък и не сме чужди.

Вече можем да се смятаме за...
- Ферхат, добре ли си?

Добре съм, но не може ли да дойда
един ден с теб? Ще бъде страхотно!

Ферхат, пожелавам ти хубав ден.
Ще вървя!

Затова ли...

Виждам, че си в настроение!

Може ли да не съм?
Много съм щастлива!

И още по-щастлива бъди!
Поздравявам те!

В едната ръка Ферхат,
в другата - Баран.

Какво значи това сега?
- Какво може?

Докато казваше,
че си влюбена във Ферхат,

че умираш за него,
си се обяснила на Баран.

Снахо, какъв Баран? Добре ли си?

Признала си на батко си.
Казала си, че обичаш Баран.

Баран ли?
- Да. Брат ти така каза.

Снощи ви видях как си говорихте.
Днес ще уредим този въпрос, г-це Ширин.

Обичаш ли това момче или не?

Обичам го, бате. И то много.
Ядоса ли се?

Да, ядосах се. Ако ми беше казала
по-рано, щях да го уредя.

Значи батко ми е говорил за Баран?

Снахо, свършена съм!
Веднага трябва да направим нещо!

Какво стана?
Грешно ли те е разбрал Хазар?

Аз съм го разбрала грешно,
той ме е разбрал грешно...

И Ферхат ме е разбрал грешно!
Къде е Ферхат?

Преди малко излезе с батко ти.
- Какво?

Ага, чаят е много горещ,
ако искаш да ти го подухам?

Не, Ферхат, благодаря.
Добре ми е студен.

Какво? Студен ли?
Да им кажа да ти донесат нов топъл?

Какъв ти е проблемът, Ферхат?
От сутринта се занимаваш с мен.

Нова работа ли си имаш?
- Може ли такова нещо! Какво повече?

За добро да е, какво става?
- Ами... Сега аз и ти...

От днес вече не сме ли такива?

Какви да сме?
- Такива...

Какви, синко?
- Не сме ли близки?

Да, Ферхат, близки сме.

Моят близък лъв, бе!

Снахо, веднага звънни на батко.
Аз ще звънна на Ферхат.

Преди да е казал, трябва да ги разделим.
Да не си говорят, разбираш ли?

Добре.

Ало!
- Ферхат, какво правиш?

С моя бъдещ роднина пием кафе.
- Не си му казал нищо, нали?

Не, уредихме го. Добре сме.
- Какво сте уредили?

Какво може, това...
- Не смей! Не смей да ми казваш, Ферхат.

Хубаво ме чуй сега. Да не си посмял
да се издадеш пред батко!

Веднага трябва да дойдеш вкъщи,
скъпи! Много е важно.

Какво има? Какво е толкова важно?
- Много ми липсваш.

Скъпа, ще си дойда довечера.
Ще се поразходя и ще се върна.

Ама... Стана нещо.
- Какво стана?

Каната! Счупи ми се каната!
Купи нова и ела!

Ти съвсем изперка с тази кана.
Довечера ще се прибера и ще го уредим.

Хайде, целувам те!

Какво има? Какво става?
- Нали ти казах, че батко ни е чул...

Не е чул, когато бях с теб,
а когато бях с Баран.

Какво?

Батко ме разбрал грешно.
Аз го разбрах грешно.

И ти разбра всичко грешно.
Да не би да му каза нещо?

Такова, казах му...
- Какво му каза?

Не смей да казваш, че си му казал!
- Ами...

Че вече можем да се имаме за близки.
- Какви близки, Ферхат?

Веднага се махни от там, става ли?
- Значи ние с теб сега...

Не се тревожи, скъпи.
Обещавам ти, че ще го уредя.

Но те умолявам
да се махнеш от там, хайде!

Какво стана, Ферхат?
- Нищо, батко.

Аз съм просто един овчар.
Какво може да стане?

Хайде, ще ставам.

Боже мили!

Ела и не издавай звук, да не чуят.
Иначе няма да ни пуснат.

Добро утро!

Какво си шушукате, сватя?
От кого се криете?

Какви са тези куфари, сватя?

Гостенството ни приключи.
С твое позволение...

Може ли така, скъпите ме те!
Тъкмо щях да ви разходя наоколо.

Не. Достатъчно ядохме, пихме,
спахме и се веселихме при вас.

Нищо не ни липсваше. И без това
Кямил трябва да се връща на работа!

Ще се връща той, ще се връща.
Вчера го видяхме колко му беше добре.

Твоичкият е много добър, браво!
- Календер?

Хайде, скъпи, и ти пък...
Джемил, синко, върни тези куфари.

Не, не ги връщай. Стой, тръгваме си.

Джемил, слушаш ли ме?
Гостите ни остават тук.

Камилла, срамота е.
Да останем още една вечер, миличка?

Каква вечер, бе? Не мога да остана тук
и минута повече. Чакай ме!

Камилла, накъде?

Господ да ти е на помощ!
Жал ми е за теб...

Дано Ферхат
да не е казал нищо на батко.

И да е казал, какво от това?
Даже е по-добре.

Не, снахо. В прав текст казах на батко,
че съм намерила своя Ферхат,

но той не ме разбра. Значи и през ум
не му минава, че обичам Ферхат.

Как мога да му кажа?

Мамо, добро утро!
- Добро утро.

Белла, може ли да поговорим насаме?
- Разбира се, майко.

Ще ви оставя сами.

Белла, детето ми,
с баща ти си тръгваме.

Но умът ни ще остане с теб.

Аз съм много добре, майко.
Не се тревожете.

Как да не се притеснявам, детето ми?
От сутрин до вечер им чистиш.

Само работиш в тази кухня
като някоя слугиня.

Добре съм, мамо. Не се тревожи.
Виж, представи си го като в казармата

ще се помъча известно време,
после вече няма да съм новата снаха

и ще си почивам. Толкова.

Моята хубава дъщеричка!
Аз те отгледах в памук,

не позволявах да се попариш
или да измръзнеш,

но сега тук слугуваш.
Много ме боли!

Аз не слугувам на никого, майко!
В това голямо семейство съм снахата,

която спазва обичаите.
Гордея се със себе си!

Каквото знаеш прави, бе! Но един ден
ще съжалиш, ще си дойдеш вкъщи,

но тогава аз ще ти припомня
думите ти! Глупачка!

Не си отивай, остани тук.
На такъв живот ще те науча,

че няма да има сутрини за теб!
- Не думай, бе!

Хубаво го казваш, Календер,
но Камилла няма да се съгласи.

Само повтаря да си ходим.
- Знаеш ли, аз ги имам три.

Обаче като те видях с твоята едничка,

и още повече ще ги стягам моите!

Чудя се на търпението си!

Говорете си, говорете си.

Да ви кажа ли и на вас нещо?
- Какво?

Остани!
- Не, не искам, ще си вървим.

Може ли такова нещо, скъпа? Не давам!

Ако щеш давай, ако щеш - не давай.
Това беше от нас тук.

От тук насетне Господ да ни пази!

Кажи на твоите хора да натоварят
куфарите ни в колата.

Късате ми сърцето, г-жо Камилла.
Какво не ви хареса, нима има нещо?

Не, какво може да не ни хареса?
Освен че в стаята ни беше легнал един луд,

не стигна и че после той беше невинен,
а на всичко отгоре живеете и в харем.

Т. е., все нормални неща. Хайде!

Аз да ви изпратя тогава!
- Не! Сядай! Знаем пътя.

Не мога да повярвам, Кямил!

Ако те бях оставила,
щеше да седиш поне още 10 дни тук.

Да кажем, че ще си тук,
заради дъщеря си?

Не, ще си, защото Календер
те разглези и много ти хареса.

Както ти каза, я ми кажи!
Каза ти, че вече си от тях, нали?

От него можеш да очакваш всичко.
Още живее в ерата на полигамията!

2017 г. сме,
а човекът още има три жени.

Всеки да гледа себе си, жено!
Какво те засяга?

Как така "всеки да гледа себе си"?
Какво значи това?

Тогава и ти си вземи
още една жена! Хайде.

Направи си едно имение с един харем
и се забавлявай всяка вечер.

Ще кажем, че е заради дъщеря ни, добре.
- Достатъчно!

Достатъчно!
Никъде няма да ходя!

Всъщност ти не мислиш за дъщеря си.

От два часа, освен с Календер,
с друг не се занимаваш.

Майка си ти, майка!
Изобщо ли не тъжиш за дъщеря си!

Може ли да не тъжа, бе?
- Добре тогава.

Ако тя няма да дойде с нас,
ние ще останем при нея.

Как?
- Точно както го чу!

Ще останем тук,
за да сме до дъщеря ни.

Не мога да остана тук!
Не говори глупости!

По-скоро ще умра, но няма да остана!
- Не го мисли, не се тревожи.

Но вземи решение - или живота ти
в Истанбул, или дъщеря ти!

Скъпа, виж, на младини с теб къде ли
не бяхме? Коя ли страна не посетихме?

Мислиш ли, че няма да се справим тук?
Ще ни бъде много хубаво.

Ще се разхождаш,
ще снимаш, ще си почиваш...

Когато ти се допише,
ще довършиш книгата си.

Камилла, ако искаме да сме близо
до дъщеря си, трябва да го направим.

Тя е единственото ни дете.
Как да я оставим тук и да си тръгнем?

Няма ли право да е с любимия си?

Всъщност е възможно.
- Ох, милата ми!

Но виж, не мога да остана тук,
наистина. Ужасно е!

Да наемем друга къща, става ли?

Добре. Първата ни работа утре
е да си намерим нова къща.

Става ли?
- Става!

Но сега, като висшестоящи,
отиваме в петзвезден хотел! Хайде!

Хотел, хотел, хотел!
Отиваме на хотел!

Белла! Къде си?

Моля? Тук съм, майко, тук съм.

Майко Айше, ти ли си?
- Аз съм.

Какво гледаш, момиче?
Хайде, на работа!

Всички тези ще ги изпереш ти.
Хайде.

Всичките ли?
- Много ли ще ти дойдат?

Не, може ли такова нещо...
До утре сигурно ще съм готова.

Не до утре. Трябват ни днес.

Да, днес ни трябват.
Не ни остана нищо за обличане.

Добре. Тогава веднага
ги слагам в пералнята.

Каква пералня, момиче?
- Пералня...

Не, не смейте да казвате, че...
- Кълна се, казваме го, скъпа!

Какво ще направиш?

Но как ще ги изпера?
- На ръка.

На ръка ли?
- Да!

Добре дошъл, Баран.
- Здравей!

Дано си ме повикал за хубаво!

Днес ще уредим този въпрос, Баран.

Да го уредим.
Нямам против, ако въпросът е сестра ти.

И за нея ще говорим. Да се надяваме,
че това ще сложи край на враждата.

Какво значи това?
Значи разваляме договорката, така ли?

Виж, Баран. Повиках те тук,
за да се помирим и да си помогнем.

Каквото сме преживели да остава
в миналото. Вече ще гледаме напред.

И аз това казвам.

Готов съм на всичко.
Стига само да убедиш Ширин.

Ти май не ме разбра.
Говорих и с Ширин.

Ако тя не беше съгласна, мислиш ли,
че щяхме сега да говорим?

Какво? Съгласна ли е?
- Да. Самата тя го каза.

Как така? На мен не ми го каза.
Направо ме отряза.

Остави момичето малко да се стеснява.

Да не мислиш, че направо
ще ти се хвърли в прегръдките?

Какво помисли?
Че ще скоча в прегръдките ти ли?

Да съм ти казвала, че те обичам?
Това няма да стана.

Отсега си го набий в главата.
- Ще те взема, нямаш друг избор.

Много ще почакаш. Ела да видим,
ще можеш ли да ме вземеш.

Ще видим!

Я виж ти. Значи се е срамувала.

Както и да е, Баран.
Аз ще застана зад вас.

Само че, ако не оправдаеш
доверието ми, ако ни накараш

да съжалим за решението си,
но най-вече - ако наскърбиш сестра ми,

да знаеш, че много ще страдаш!

Какво говориш? Ще живее като кралица.

Значи ме е обичала, бе!

Ей, ще и поднеса целия свят
на тепсия в краката!

Дано да е така.
Аз ще уважа решението на сестра си.

Ще приема вашата връзка.
От тук нататък останалото е в теб!

Кога да дойдем да я поискаме?
- Елате утре. Ще кажа на домашните.

Добре.

Хазар, Бог да те поживи!
Няма да забравя постъпката ти.

Само го виж, бе!
Направо се договориха.

Момиче! Така ли изпереш всички дрехи?
Така леко-леко не става.

Белла! По-силно търкай!
Търкай, търкай, търкай! А така!

Аман! От нея няма да излезе пералня.

Ако на нейно място беше моята Дилян,
досега отдавна да ги е изпрала.

Майко, омръзна ми от този твой син.
Повърна върху мен, повърна!

Ах, г-н Джан, сега ще те...

Браво бе! Добре си направил.
- Какво?

Какво "какво"? Съблечи го, хайде!
Снахата Белла ще ти изпере пуловера.

Белла, като стана дума за пуловера,
ще изпереш и нашите. Нали, Назгюл?

Вярно, бе, Айфер! Хайде, донеси
от банята всичките ни дрехи, Джейлян!

Мамо, ти вчера не ги ли изпра
в пералнята?

Какво? Пералня ли?

Да, пералня. Но аз имам право на нея.
Заслужила съм го!

И аз имам. Да не говорим,
че е автоматична. Само моя е.

Аз защо нямам?
- Поискай, скъпа! Кажи на мъжа си!

Хайде, не се разсейвай.
Търкай, търкай, хайде!

Белла, по-бързо!

По-бързо! Още, още!

Стига вече, Ширин!
Зави ми се свят. Седни малко.

Как да седя, бе?! Къде остана брат ми?

Ами ако е говорил с Баран?
Ами ако ме е дал? Глупавата ми глава...

Как ще се оправя?

Какво ще правя?
- Не се тревожи. Ще намерим начин.

От вчера ми говориш едно и също.

И да намерим, батко си мисли,
че обичам Баран.

Много усложнихте нещата.

Просто ще отидеш и ще кажеш,
че не обичаш Баран, а Ферхат.

Млъкни, снахо.
Какво ще стане, ако ни чуят?

Тук не е нито Мадрид, нито Истанбул.

Тук не можем да си казваме
всичко директно.

Тогава ще си стоиш между четири стени.

Кой е?
- Аз съм.

Ти кой си?
- Ферхат, какво търсиш тук?

Знам ли какво търся...
- Ферхат, не се тревожи.

Как да не се тревожа? Днес брат ти
се срещна с Баран. Ще те дадат на него!

Какво?

Кой е?
- Дойдоха родителите на г-жа Белла.

Майка и татко ли?
- Добре, идва.

Г-н Хазар дойде, г-це Ширин. Вика те!

Виждаш ли? Ще те дадат.

Млъкни малко, млъкни!

Тук ли се местите?
И как ще свикнете?

Аз мога да свикна навсякъде,
не се притеснявайте.

Стандартът е важен, разбира се.

Кълна се, много обикнах сватовете си.
Животът ни вече ще е песен!

Разбира се, изобщо не се и надявайте,
г-н Календер.

Наели сме къща,
която е много далече от тук.

Така да бъде, чичко Кямил.
Вече често ще се виждаме.

Ще те разведем из най-хубавите
кръчми в Адана!

Разбира се, колко хубаво ще бъде!

Не сме дошли тук, за да пиете.
Нали, Кямил?

Да, това се случи само веднъж.

А, Белла! Белла дойде!

Добре дошли!

Хубавото ми момиче!
- Майко? Татко?

Какво има? Станало ли е нещо?
Защо се върнахте?

Белла, взехме решение
вече да живеем тук.

Как така? Тук ли?

Не, като казвам тук,
нямам предвид тази къща.

Взехме решение да наемем
някоя къща в околностите!

Белла, на теб ти е спокойно без нас,
но на нас не ни е без теб.

Като си тръгвахме от тук,
му казах на баща ти, че не мога

да оставя дъщеря си
и да живея разделена от нея.

Баща ти, да е жив и здрав,
не ми отказа и каза "да".

Решихме да останем тук.
- Да, дъще.

Точно както казва майка ти.
Не издържахме без теб.

Наистина много се радваме, татенце!
Маменце, добре дошла в родния ни край!

Какво "маменце"? Достатъчно е
да ми казваш "г-жа Камилла"!

Майко?
- Какво?

Щом е така, да удвоим хубавите новини.
И аз имам новини за вас.

Утре Дуранови идват да искат Ширин!

Ага? Няма ли да кажеш нещо?

Господ знае, какво да кажа?

От щастие е, от щастие.

И от щастие да е,
и от нещастие да е, аз съм дал дума.

Тази работа ще стане. Този път
няма да се отметнем от думата си, Хазар!

Моят син даде ли дума,
не прилича на някои други...

Щом каже "добре", добре ще е!

Какво имаш предвид?
Намекваш за моя син ли?

Не, говоря за дъщеря ти.
Който иска, да я взима.

Аз ще видя дъщеря си.
- Виж я.

Дъще, хубавицата ми!

Ти наистина ли не искаш това момче?

Не го искам, мамо.

Може с времето да го поискаш, а?

А и какво са казали - бракът
е способен на всичко.

Майко, за Баран ли говориш?
Не го искам.

Пък и батко се ожени по любов,
защо и аз да не се омъжа по любов?

Агънцето ми, кажи - ако има някой,
когото обичаш, за него ще те омъжим!

Майко, трябва ли да обичам някого,
за да не искам Баран? Не го искам!

Колко хубаво го каза. Щом сърцето ти
е празно, нека Баран влезе в него, а?

А и за брат ти това е възможност...

Значи това е възможност за брат ми, а?

Нима искаш да стана снаха на Мьохтебер?

Затова ли ме отгледа досега?
За да прислугвам на Мьохтебер ли, майко?

Казваш истината. Нима съм жена,
която ще остави дъщеря си

в ръцете на тази черна вещица?
Не, няма да те оставя.

Довери се на майка си, дъще.
Ще разваля тази работа!

Развали я, майко.
Милата ми майчица, развали я!

Стой тук!

Мьохтебер, кажи каквото имаш
да казваш и да вървя да спя.

Ага, по-добре ела вътре да ти кажа.
- Каквото ще казваш, тук го кажи!

Ако и този път развалиш работата,
мирът, който ти осигурявах с години,

ще остане в миналото. Да си знаеш!

Как ще я разваля, бе?
Откъде излезе това?

Не виждаш ли, че всички са доволни.

Тази Асие, тази Асие.
Ще направи всичко, за да попречи.

Не смей да се отмяташ от думата си!

Мьохтебер! Всичко е под мой контрол!
Разбра ли?

Разбрах.
- Хайде!

Ага, умолявам те - постой две минути
да поговорим, моля те!

Асие, остави ме, отивам да лягам.

Само една минутка!
- Асие!

Ага, умолявам те,
не давай дъщеря ни на тях!

Хайде! Откъде излезе това?

Момичето не иска.
Насила ли ще го дадеш?

Твоята дъщеря не знае какво иска.

Не, не, последното и решение е,
че не иска.

Какво значи "последното и решение", бе?
Това да не ти е шоупрограма?

Извикал съм тези хора у дома,
за да им я дам. И ще я дам.

Добре, добре. Щом ти искаш, добре.

Асие, ако направиш нещо,
мирът в това семейство ще изчезне.

Писна ми вече от тази война, Асие!
- Ага, умолявам те, не давай дъщеря ни.

Ага, хайде!
Леглото ми замръзна от студ!

Ах, моите сватове!
Накъде така като бегълци?

Може ли да бягаме,
отиваме да наемем къща.

Каква къща, скъпи? Изберете една стая
в това огромно имение и да я подготвят.

Не, ага, много благодарим.
Ще наемем къща, да си знаем мястото.

Сигурно имаш много пари, но има хиляди
стаи. Какво ще правите в друга къща?

Разбира се, и от всяка стая излиза
по някой луд...

Простете, г-жо Камилла,
но не чух добре какво казахте?

Благодаря казах, много благодаря.
Ние ще уредим нещата, хайде.

Щом няма да останете в моята къща,

тогава ще ви направя нова!
Джемил, палтото ми!

Няма нужда да идвате.
Имаме среща с брокер и ще го уредим.

Още по-добре! Ще отидем заедно,
та да не плащате наем.

Календер, наистина няма нужда.
Днес имаш куп задачи, заеми се с тях.

Това не е твоя работа, мой сватя.
Хайде, хайде!

Джемил!

Татко!
- Да, мила?

Моя татко!
- Кажи, красавицата ми!

Каната, татко? Май си забравил...

Полудя ли?
По това време намаз ли ще си правя?

Сутринта го направих,
Бог да е доволен!

Направи ли го? А миенето (апдест)?

Момиче, може ли да се направи
намаз без миене (апдест)?

Като гледам родителите ти,
не се учудвам, че си странна.

Какво говорят тези? Нищо не разбирам!

Нали е нова снаха? Всяка сутрин
преди всичко идва при мен,

носи ми топла вода и ми помага
да се измия (апдест).

Ай, ще ме изкарате на носилка
още малко. Хайде, да вървим!

А каната?
- Още говори за каната!

Мьохтебер, започни с приготовленията.
Аз веднага идвам.

Нова снахо, иди в кухнята
и кажи да замесят тестото.

И хубаво им помогни, разбра ли?

Тичай да донесеш точилката.

Какво правиш?

Първо ще отида в кухнята,
ще кажа да замесят тестото, после...

Не говоря за това. Какво смяташ
да направиш довечера, това те питам.

Нали ти казвам!
Първо ще кажа за тестото, после...

Да ме побъркаш ли искаш?
Аз не искам да се сгодявам,

а ти ще помагаш за приготовленията...

Вярно бе. Нали съм нова снаха,
съвсем полудях. Не мога да се спра.

Но ти не се тревожи.
Всички ще ги науча, всички!

Ще се приготвим великолепно за Дуранови
тази вечер! Хайде, момичета, хайде!

Да се задавят дано...

Асие! Ще ставаме роднини, момиче.
Добре се дръж.

Толкова ли късно ще те заобичам,
Мьохтебер? Все още нищо не е станало.

Остави този инат, приеми го най-после.

Твоята дъщеря утре ще стане моя снаха!

Благодари се, че я приемам.

Хайде, момичета, хайде!

Хайде, в хола!

Момичето ми! Влизай, влизай!

Как си, Хазар?
- Добре съм, Дилян. Благодаря.

Добре дошъл, синко!
- Добре заварил, како!

Добър вечер!
- Хайде, влизай, влизай.

Стой! Не отивай, Хазар.
- Скъпа, какво има?

Трябва да поговорим.
По-точно - ти да говориш.

С кого?
- С Ширин.

Ширин?

Мила, какво става, защо плачеш?

Заради съдбата си.
- Какво значи това?

Всичко ми е написано горе,
всички сте готови да ме дадете.

Ако аз не плача, кой да плаче?
- Боже, Боже. Какво говориш, Ширин?

По-добре да изляза в ковчег от тук,
отколкото като булка.

Чуваш ли се какви ги говориш, мила?

Ти най-добре знаеш
какво е да обичаш, нали?

Знаеш много добре какво е да изгаряш
от любов по някого.

Но ти Баран...
- Не го обичам. Не обичам Баран.

Нали говорихме с теб,
нали каза, че го обичаш, скъпа?

Да, казах, че обичам.
Казах, че съм открила своя Ферхат.

И кой е твоят Ферхат?
- Ферхат!

Кой Ферхат?
Нашият овчар Ферхат ли?

За теб той е овчарят Ферхат.

Но за мен той е мечтаният принц
на бял кон Ферхат.

Ширин, осъзнаваш ли какво говориш?

Ферхат кой е, ние кои сме?
Нима е възможно?

Защо да не е, батко? Ти мислеше ли,
когато се влюби в снахата Белла, а?

Не се запита
кой съм аз, коя е Белла?

Когато човек обича, не мисли за друго.
Ти го знаеш най-добре, батко.

Знам, но...

Моля те, не ме давайте на онзи мъж,
батко! Умолявам те, попречи на това!

Ширин, не мога да го направя.
Не можем за втори път да ги измамим.

Само защото сте дали обещание
ще почерните моя живот ли?

Ширин, мила, казвам ти,
че не мога да го направя!

Пък и да мога,
вече никой няма да ме чуе.

Ако поискаш, можеш да направиш всичко!
Моля те, батко, не ме жертвай!

Не ни жертвай, не и нашата любов!

Е, Азад?
Как си? Добре ли си?

Слава Богу, Календер, добре сме.
Вие как сте?

Не можем да се оплачем, слава Богу.
- Ти как си, майко, добре ли си?

Добре съм, слава Богу.
Като ви видяхме, станахме по-добре.

Вие как сте, добре ли сте?
- Благодарни сме на Бога.

Омръзна ми вече.
Добре са, всички са много добре.

Како?
- Да?

Къде е моето момиче?
Още не сме я видели.

Синко, имай търпение.

След сватбата всеки ден ще я виждаме.

Хайде, поискайте я!

Вуйчо Азад, хайде. Започвай!

Календер ага!
- Да!

Ясно е защо сме дошли. С Божията
благословия искаме дъщеря ви Ширин

за сина ни Баран!

Азад. С Божията благословия ние...

нашата дъщеря Ширин
за вашия син Баран...

Не я даваме!

Какво значи това?
Давате я, разбира се.

Казах, че не я даваме!
- Казах, че я давате!

Боже мили! Коя си ти, Мьохтебер?
Момичето не е ли моя дъщеря?

Казах, че не я даваме.
Не я даваме, бе!

Майко Асие, както ти става, спри.

Асие! Няма ли кой да говори тук?

Не, ага, моля те...

Какво говорят тези, Календер ага?
Давате ли я или не я давате?

Не я даваме!
- Какво?

Чухте, батко. Не я даваме!

Нямаме момиче за даване, Баран ага!

Превод: Ivan Cheresharov
субтитри: g_georgieva & Alexia

Край на епизод 2