Добрата новина на десетилетието? Печелим войната срещу детската смъртност

Ханс Рослинг рамкира десет години от данни на ООН с неговите впечатляващи графики, осветявайки изключителни, предимно неотразени, достойни за първа страница новини. По пътя, той развенчава един погрешен подход на статистиката, който хвърля петна върху такива важни истории.

Ние сме тук днес,

защото Обединените Нации

определиха цели

за прогреса на държавите.

Те се наричат Цели за развитие на хилядолетието (ЦРХ).

И причината наистина да харесвам тези цели

е, че те са осем.

И чрез определянето на осем различни цели,

Обединените нации казаха,

че има толкова много нужни неща

за промяна в една държава,

за да се предложи добрия живот на хората.

Вижте тук, трябва да спрем бедността,

образование, пол,

здраве за майките и децата,

контрол на инфекциите, опазване на природата,

и да направим добра глобална връзка между нациите

във всяко отношение,

от помощ до търговия.

Има и втора причина да харесвам тези цели за развитие,

и това е защото всяка от тях се следи.

Например детската смъртност.

Целта тук е да се намали детската смъртност

с две-трети,

от 1990 до 2050.

Това е намаление с четири процента за година.

И това е с измерване.

Това прави разликата

между политическото бърборене

и правенето на наистина важните неща,

за по-добрия живот на хората.

И това, за което се радвам с това е,

че ние вече сме документирали,

че има много държави

в Азия, в Близкия Изток,

в Латинска Америка и Източна Европа

които намаляват с този темп.

И дори могъща Бразилия намалява с пет процента на година,

и Турция със седем процента на година.

Така че има добри новини.

Но след това има хора които ми казват, "Няма прогрес в Африка.

И дори няма статистика за Африка,

за да знаем какво се случва."

Ще докажа, че грешат и за двете.

Елате с мен в чудесния свят на статистиката.

Въвеждам ви в тази Интернет страница, ChildMortality.org,

където можете да вземете смъртността при децата

под пет години във всички държави.

Това се прави от специалисти на ООН.

И ще взема Кения като пример.

Ето ви тук данните.

Не се паникьосвайте. Не се паникьосвайте сега. Ще ви помогна с това.

Изглежда гадно, като в колежа,

когато не харесвахте статистика.

Но първото нещо, когато видите точки като тези,

трябва да се запитате:

откъде идват данните?

Какъв е произхода на данните?

Дали е възможно в Кения,

да има доктори и други специалисти,

които пишат смъртния акт на детето,

и това се изпраща на статистическата служба?

Не. Страни с ниски доходи като Кения,

все още нямат такова ниво на организация.

Тя съществува, но не е завършена,

защото толкова много смъртни случаи стават в дома,

в семейството,

и не са регистрирани.

Това, на което разчитаме, не е завършена система.

Ние правим интервюта, имаме проучвания.

И това е високо професионално

жени интервюиращи,

които седят за един час с жена

и я питат за нейната история на ражданията.

Колко деца си имала?

Живи ли са те?

Ако са умрели, на каква възраст и през коя година?

И после, това се прави в представителна извадка

на хиляди жени в страната

и се събира в нещо, което ние наричахме

демографски доклад на здравното изследване.

Но тези проучвания са скъпи,

така че могат да бъдат направени в интервали от три до пет години.

Но те са с добро качество.

Така че това е ограничение.

И всичките тези цветни линии тук са резултати;

всеки цвят е едно проучване.

Но това е твърде сложно за днес, ще го опростя за вас.

и ще дам средна стойност за всяко проучване.

Това е 1977, 1988,

1992, '97

и 2002.

И когато експертите в ООН

получат тези проучвания в тяхната база данни,

тогава те използват сложни математически формули

за да направят линия на тенденциите и тази линия изглежда така.

Вижте тук. Това е най-добрата оценка, която могат да направят в този момент.

Но внимавайте.

Те продължават линията

отвъд този момент

към нищото.

И те предположиха, че през 2008,

Кения ще има детска смъртност от 128.

И аз се натъжих,

защото можехме да видим

този обрат в Кения

с увеличена детска смъртност през деветдесетте,

Беше толкова трагично.

Но през юни получих писмо в пощенската си кутия.

от Демографските проучвания на здравето,

и те показаха добри новини от Кения.

Бях толкова щастлив.

Това беше приблизително оценката на новото проучване.

След това отне само три месеца

за ООН да го сложат на техния сървър,

и в петък имахме новата линия на тенденциите.

Тя беше тук долу.

Не е ли хубава? О, да, не е ли хубава?

Аз всъщност, в петък, седях пред моя компютър,

и видях намаляването на смъртността

от 128 на 84 точно онази сутрин.

Така че ние празнувахме.

Но сега, когато имаме новата линия на тенденциите,

как да измерваме прогреса?

Ще навляза в някои детайли тук,

защото ООН го правят така.

Те започват през 1990, измерват до 2009.

Те казват, "0,9 процента, няма прогрес."

Това не е честно.

Като професор, мисля, че имам правото да предложа нещо различно.

Бих казал, най-малко да направим това.

10 години са достатъчни, за да проследим тенденция.

Това са две проучвания и можете да видите какво се случва сега.

Това са 2.4 процента.

Ако бях в Министерството на здравеопазването в Кения,

можеше да свържа тези две точки.

Така че, това което ви казвам

е това, което знаем за детската смъртност.

Ние имаме подходяща тенденция.

Тя навлиза в някои тънки моменти след това

когато изследваме ЦРХ-то.

И причината защо тук за Африка тове е особено важно,

е защото деветдесетте бяха лошо десетилетие,

не само в Кения, но и в цяла Африка.

СПИН епидемията имаше пик.

Имаше резистентност към старите лекарства за малария, докато получихме новите лекарства.

Ние получихме, по-късно, мрежите срещу комари.

И имаше социално-икономически проблеми,

които сега се решават по много по-добър начин.

Така че вижте средните стойности тук.

Това са средните стойности за тропическа Африка.

И ООН казва

че е намаление с 1.8 процента.

Сега, това звучи малко теоритично,

но не е толкова теоритично.

Нали знаете, тези икономисти,

те обичат парите, те искат още и още от тях, те искат да ги увеличават.

Така че те пресмятат процента на годишния приръст на икономиката.

Ние в здравеопазването, ние мразим детската смъртност,

така че искаме все по-малко, и по-малко, и по-малко мъртви деца.

Така че пресмятаме процента на намаление за година.

Той е някакси същия процент.

Ако икономиката расте с четири процента,

трябва да намалите детската смъртност с четири процента,

ако се използва наистина добре и хората участват

и могат да използват ресурсите по начина, по който искат.

Така че дали това е честно да се измерва за 19 години?

Един икономист никога няма да направи това.

Аз го разделих на два периода.

През деветдесетте, само 1.2 процента,

само 1.2 процента.

Докато сега, втора скорост --

сякаш Африка е била на първа скорост,

и сега превключват на втора.

Но дори това

не е справедливо представяне на Африка,

защото това е осредняване,

това е средната скорост на намаляване в Африка.

И вижте тук, когато ви отведа в балонните си графики.

Все още тук,

детската смъртност за 1000 по тази ос,

Ето тук имаме годината,

И сега ще ви дам по-широка картина от ЦРХ.

Започвам преди 50 години,

когато Африка празнува независимост в повечето държави.

Давам ви Конго, който беше високо,

Гана, по-ниско и Кения, още по-ниско.

И какво се е случило през годините? Ето тръгваме.

Можете да видите, с независимостта, образованието се подобрява

и ваксинирането започва, едрата шарка е премахната,

хигиената е подобрена и нещата станаха по-добри.

Но тогава, през осемдесетте, внимавайте тук.

Конго влезе в гражданска война,

и те се задържаха тук.

Гана много бързо напредна.

Имаше размирици в Кения и Гана ги задмина,

но после Кения и Гана тръгват отново --

все още в Конго имаме застой.

Но ето ни тук днес.

Можете да видите, няма никакъв смисъл

да правим осредняване на това нулево подобрение

и това много бързо подобряване.

Дошло е времето

да спрем да мислим за Субсахарска Африка като едно място.

Тези държави са толкова различни,

и е достойно да бъдат определяни по същия начин,

както не говорим за Европа като едно място.

Мога да ви кажа, че икономиките на Гърция и Швеция са много различни.

Всеки знае това.

Те са оценявани, всяка страна, на базата на това което правят.

Така че, нека ви покажа по-общата картина.

Моята страна, Швеция:

1800 година сме били там горе.

Какво странно разстройство на личността трябва да имаме,

да броим децата така щателно, въпреки високата детската смъртност.

Много е странно. Някакси е смущаващо.

Но имахме този навик в Швеция, нали знаете,

да броим всичките починали деца,

дори и ако не сме направили нищо за да избегнем това.

И след това, виждате ли, има години на глад.

Това са били лоши години и на хората им е писнало от Швеция.

Моите предци се преместили в САЩ.

И в крайна сметка, скоро, те се уредили добре и още по-добре тук.

И тук сме получили по-добро образование, получихме здравеопазване,

и детската смъртност спадна.

Никога не сме имали война, Швеция е в мир през цялото това време.

Но вижте, скоростта на намаляването

в Швеция

не е бърза.

Швеция достигна ниска детска смъртност

защото започнахме рано.

Ние имахме начално училище всъщност

през 1842.

И след това получавате прекрасен ефект,

който получихме с грамотността на жените.

едно поколение по-късно.

Ние трябва да осъзнаем, че инвестициите които правим в прогреса

са дългосрочни инвестиции.

Не е само за пет години.

Това са дългосрочни инвестиции.

И Швеция никога не е достигнала скоростта на Целите на Хилядолетието,

3.1 процента, когато го изчислих.

Така че ние сме изостанали, ха. Това е, което е Швеция.

Но не говорим за това особено много.

Ние искаме други да се справят по-добре от нас. И всъщност, други са се справили по-добре.

Нека да ви покажа Тайланд.

вижте каква история за успех, Тайланд от 60-те --

как те са паднали тук долу

и достигнали почти същото ниво на детска смъртност като Швеция.

И ще ви дам още една история, Египет,

най-скрития, славен успех в здравеопазването.

Египет е бил ето тук през 1960-та,

по-високо от Конго.

Делтата на Нил е била мизерна за деца

с диария

и малария и много проблеми.

И тогава те направили язовира Асуан. Те получили електричество в домовете си.

Те увеличили образованието.

И осигурили основно здравеопазване.

И тръгнали надолу, нали знаете.

И те получили по-чиста вода, изкоренили маларията.

И не е ли това история за успех,

Хилядолетните цели за развитие, а именно за нивата на детската смъртност

са напълно постижими.

И хубавото нещо е,

че Гана днес отива към същите нива,

както Египет успя в най-доброто си време.

Кения сега ускорява.

Тук имаме проблем.

Имаме страшен проблем в страните, които са в застой.

Сега, нека да ви представя по-обща картина,

по-обща картина на детската смъртност.

Ще ви покажа отношението

между детската смъртност на тази ос тук --

тази ос тук е детската смъртност --

и тук имаме размера на семейството.

Отношението между детската смъртност и размера на семейството.

Едно, две, три, четири деца на жена.

Шест, седем, осем деца на жена.

Това е, отново, 1960,

преди 50 години.

Всяко мехурче е държава.

Цвета, можете да видите, е континент.

Тъмното синьо тук е Субсахарска Африка.

И размера на мехурчето е населението.

И това са

така наречените "развиващи се" страни.

Те имаха висока, много висока детска смъртност

и размер на семейството, шест до осем.

А тези ето тук,

така наречените Западни държави.

Те имаха ниска детска смъртност

и малки семейства.

Какво се случи?

Това, което искам да направите сега е да видите със собствените си очи

отношението между спада в детската смъртност

и намаляването на размера на семейството.

Просто не искам да има и капка съмнение.

Да видите това с очите си.

Това е което се случи. Сега стартирам света.

Ето тук слизаме надолу с изкореняването на

едрата шарка, по-добро образование,

здравеопазване.

Това става тук долу -- Китай идва в Западната кутия тук.

И ето Бразилия е в Западната кутия.

Индия се приближава. Първите африкански страни идват в Западната кутия.

И много нови съседи се присъединиха към нас.

Добре дошли в хубавия живот.

Хайде. Искаме всички тук долу.

Това е визията която имаме, нали така.

И вижте сега, първите африкански държави идват тук.

Ето ни тук днес.

Няма такова нещо

като "Западен свят" и "развиващ се свят."

Това е отчета от ООН,

който излезе в петък.

Много е добър -- "Нива и тенденции в детската смъртност" --

освен тази страница.

Тази страница е много лоша.

Това е категоризацията на страните.

Тя определя "развиващите се страни" -- и мога да прочета от списъка тук --

развиващи се страни: Република Корея -- Южна Корея.

А?

Те имат Samsung, как може да са развиваща се страна?

Тук е включен и Сингапур.

В Сингапур имат най-ниската детска смъртност в света.

Те задминаха Швеция преди пет години,

и са определени като развиваща се страна.

Тук е включен и Катар.

Това е най-богатата страна в света с Ал Джазира.

Как по дяволите те ще са развиваща се страна?

Това са глупости.

(Аплодисменти)

Останалото тук е добро. Останалото е добро.

Ние трябва да имаме модерна концепция,

която отговаря на данните.

Ние трябва да осъзнаем

че всички отиваме натам, тук долу.

Какво е важното сега с отношенията тук.

Вижте. Дори ако погледнем в Африка.

Това са африканските страни.

Ясно можете да видите връзката между намаляването на детската смъртност

и намаляването на размера на семейството,

дори в Африка.

Много е ясно, че се случва точно това.

И много важно изследване, което излезе в петък,

от Института за здравни изследвания и оценки в Сиатъл

показва, че почти 50 процента

от спада на детската смъртност

може да бъде отнесен към образованието на жените.

Това е, когато заведем момичетата в училище,

ще получим въздействие 15 до 20 години по-късно,

което е трайна тенденция, която е много силна.

Ето защо трябва да имаме дълготрайна перспектива,

но трябва да измерваме въздействието

на десетгодишни периоди.

Напълно е възможно

да намалим детската смъртност във всички тези страни

и да ги свалим тук в ъгъла,

където всички ние бихме искали да живеем заедно.

И разбира се, намаляването на детската смъртност

е въпрос от първостепенно значение

от хуманитарни съображения.

Това е приличен живот за децата,

за което говорим.

Но това е и стратегическа инвестиция

във бъдещето на цялото човечество,

защото е свързано с околната среда.

Няма да можем да управляваме околната среда

и да избегнем ужасната криза с климата

ако не стабилизираме населението на планетата.

Нека да сме наясно с това.

И начина да направим това,

е да намалим детската смъртност, да дадем достъп до семейно планиране

и да образоваме жените.

Това е напълно постижимо. Да го направим.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)