Аарон Хюи: Американските родни военопленници
-
0:00 - 0:03Днес съм тук, за да ви покажа моите снимки на племето Лакота.
-
0:04 - 0:06Много от вас може да са чували за Лакота,
-
0:06 - 0:08или поне за по-голямата група от племена,
-
0:08 - 0:10наричана Сиукси.
-
0:10 - 0:13Лакота са едно от многото племена, които са били преместени от земите им
-
0:13 - 0:15в лагери за военнопленници,
-
0:15 - 0:17които сега се наричат резервати.
-
0:17 - 0:19Резервата Пайн Ридж (Боров хребет),
-
0:19 - 0:21предмета на днешната презентация,
-
0:21 - 0:23се намира на около 75 мили (120 км.) югоизточно
-
0:23 - 0:25от Блак Хилс (Черните хълмове) в Южна Дакота.
-
0:25 - 0:27Понякога е споменаван
-
0:27 - 0:30като Военнопленнически лагер номер 334,
-
0:30 - 0:33и това е мястото, където племето Лакота живее сега.
-
0:33 - 0:35Сега, ако някой от вас някога е чувал за АДИ,
-
0:35 - 0:37"Американско движение на индианците,"
-
0:37 - 0:39или за Ръсел Мийнс,
-
0:39 - 0:41или за Ленард Пелтие,
-
0:41 - 0:43или за протестите в Оглала,
-
0:43 - 0:46тогава знаете, че Пайн Ридж е епицентър
-
0:46 - 0:49на индианските проблеми в САЩ.
-
0:49 - 0:51И така аз бях поканен да говоря малко днес
-
0:51 - 0:53за връзката ми с Лакота,
-
0:53 - 0:55и това е много трудно за мен.
-
0:55 - 0:57Защото, ако не сте забелязали от цвета на кожата ми,
-
0:57 - 0:59аз съм бял,
-
0:59 - 1:02и това е огромна бариера в индианските резервати.
-
1:04 - 1:06Ще видите много хора на моите снимки днес,
-
1:06 - 1:09и аз станах много близък с тях, и те ме посрещаха като семейство.
-
1:09 - 1:11Те ме наричаха брат и чичо,
-
1:11 - 1:13и ме каниха отново и отново през последните пет години.
-
1:13 - 1:15Но на Пайн Ридж
-
1:15 - 1:18аз винаги ще бъда това, което се нарича уасичу,
-
1:18 - 1:21и уасичу е дума от езика Лакота,
-
1:21 - 1:23която означава не-индианец,
-
1:23 - 1:25но друга версия на тази дума
-
1:25 - 1:29означава "този, който взима най-доброто месо за себе си."
-
1:29 - 1:31И това е, върху което искам да се съсредоточа,
-
1:31 - 1:33този, който взима най-добрата част на месото.
-
1:33 - 1:35Това означава алчен.
-
1:36 - 1:38Нека се огледаме в тази зала днес.
-
1:38 - 1:41Намираме се в частно училище в американския Запад,
-
1:41 - 1:44седейки в червени кадифени столове,
-
1:44 - 1:46с пари в джобовете си.
-
1:46 - 1:48И ако погледнем нашия живот,
-
1:48 - 1:50наистина сме вземали
-
1:50 - 1:52най-добрата част на месото.
-
1:52 - 1:55Така че нека да погледнем днес серия от снимки
-
1:55 - 1:57на хора, които са загубили,
-
1:57 - 1:59така че да можем да спечелим,
-
1:59 - 2:02и помнете, че когато видите лицата на тези хора,
-
2:02 - 2:05това не са просто снимки на племето Лакота,
-
2:05 - 2:08те са валидни за всички местни хора.
-
2:10 - 2:12На този лист хартия
-
2:12 - 2:14е историята, както я научих
-
2:14 - 2:17от моите Лакота приятели и семейство.
-
2:17 - 2:19По-долу е времева графика
-
2:19 - 2:22на сключените договори, нарушените договори
-
2:22 - 2:24и масовите убийства, маскирани като битки.
-
2:24 - 2:26Ще започна с 1824 година.
-
2:26 - 2:28Това, което е известно като "Бюрото за индиански въпроси"
-
2:28 - 2:30беше създадено в рамките на Военния отдел,
-
2:30 - 2:32определяйки начален тон на агресия
-
2:32 - 2:34в отношенията ни с американските индианци.
-
2:34 - 2:361851 г.:
-
2:36 - 2:38Първият договор от Форт Ларами е подписан,
-
2:38 - 2:41ясно маркиращ границите на нацията Лакота.
-
2:41 - 2:43Според договора,
-
2:43 - 2:45тези земи са една суверенна нация.
-
2:45 - 2:47Ако границите на този договор бяха спазени --
-
2:47 - 2:50и има правно основание, че те е трябвало да бъдат спазени --
-
2:50 - 2:53тогава САЩ щеше да изглежда така днес.
-
2:55 - 2:5710 години по-късно,
-
2:57 - 3:00Законът за чифлиците, подписан от президента Линкълн,
-
3:00 - 3:03отприщи поток от бели заселници в земите на индианците.
-
3:03 - 3:051863 г.:
-
3:05 - 3:07Въстание на племето Санти Сиукси в Минесота,
-
3:07 - 3:10завършва с обесването на 38 мъже Сиукси,
-
3:10 - 3:13най-голямата масова екзекуция в историята на САЩ.
-
3:14 - 3:16Екзекуцията била разпоредена от президента Линкълн,
-
3:16 - 3:18само два дни след
-
3:18 - 3:21като подписал Прокламацията за освобождаване на робите.
-
3:22 - 3:251866 година, началото на трансконтиненталната жп линия --
-
3:25 - 3:27една нова ера.
-
3:27 - 3:29Ние присвоихме земи за трасета и влакове,
-
3:29 - 3:32за да минем по-напряко през сърцето на Лакота нацията.
-
3:32 - 3:34Договорите бяха изхвърлени през прозореца.
-
3:34 - 3:37В отговор на това, три племена, водени от Лакота вожда Червен Облак,
-
3:37 - 3:40атакували и разгромили армията на САЩ многократно.
-
3:40 - 3:42Искам да повторя тази част.
-
3:42 - 3:45Лакота разгромява армията на САЩ.
-
3:45 - 3:481868 г.: Вторият договор от Форт Ларами
-
3:48 - 3:51ясно гарантира суверенитета на Великата Сиукска нация
-
3:51 - 3:54и собствеността на Лакота върху свещените Черни Хълмове.
-
3:54 - 3:56Правителството също обещава земя и ловни права
-
3:56 - 3:58в околните щати.
-
3:58 - 4:00Ние сме обещали, че областта на реката Паудър,
-
4:00 - 4:03щяла да бъде оттогава нататък затворена за всички бели.
-
4:03 - 4:05Договорът изглеждал като пълна победа
-
4:05 - 4:07за Червения Облак и Сиуксите.
-
4:07 - 4:10Всъщност това е единствената война в американската история,
-
4:10 - 4:13в която правителството договаря мир,
-
4:13 - 4:16като предоставя всичко, поискано от врага.
-
4:18 - 4:201869 г.:
-
4:20 - 4:22Трансконтиненталната жп линия била завършена.
-
4:22 - 4:25Тя започнала да превозва, наред с други неща, голяма бройка ловци,
-
4:25 - 4:28които започнали повсеместното избиване на биволи,
-
4:28 - 4:31премахвайки източника на храна, облекло и подслон за Сиуксите.
-
4:31 - 4:331871 г.:
-
4:33 - 4:35Актът за изземване на индианските земи,
-
4:35 - 4:38поставя всички индианци под опеката на федералното правителство.
-
4:38 - 4:41Освен това, военните издават заповеди,
-
4:41 - 4:44забранявайки на западните индианци да напускат резерватите.
-
4:44 - 4:46Всички западни индианци в този момент от време
-
4:46 - 4:48стават военнопленници
-
4:48 - 4:50Също така през 1871 година,
-
4:50 - 4:52се прекратява подписването на договори.
-
4:52 - 4:55Проблемът с договорите е, че те позволяват на племената да съществуват
-
4:55 - 4:57като суверенни нации и ние не можем да си позволим това;
-
4:57 - 4:59имахме планове.
-
4:59 - 5:011874 г.:
-
5:01 - 5:04Генерал Джордж Къстър обявява откриването на злато на територията на Лакота,
-
5:04 - 5:06по специално в Черните Хълмове.
-
5:06 - 5:08Новината за златото предизвиква масивен приток на бели заселници
-
5:08 - 5:10в Лакота нацията.
-
5:10 - 5:12Къстър препоръчва, че Конгресът трябва да намери начин
-
5:12 - 5:14да прекрати договореностите със Лакота,
-
5:14 - 5:16колкото е възможно по-скоро.
-
5:16 - 5:191875 г.: Започва войната за Лакота,
-
5:19 - 5:22за нарушаване на договора от Форт Ларами.
-
5:22 - 5:241876 г.:
-
5:24 - 5:26На 26 юли,
-
5:26 - 5:28на път да атакува Лакота селище,
-
5:28 - 5:30Седмата кавалерия на Къстър е разбита
-
5:30 - 5:32в битката при Литъл Биг Хорн (Малкия голям рог).
-
5:32 - 5:341877 г.:
-
5:34 - 5:37Великият Лакота войн и главатар на име Луд Кон
-
5:37 - 5:39се предава във Форт Робинсън.
-
5:39 - 5:42По-късно бива убит, докато е в ареста.
-
5:45 - 5:481877 е и годината, когато намираме начин
-
5:48 - 5:50да заобиколим договорите от Форт Ларами.
-
5:50 - 5:53Ново споразумение бе представено на Сиуксите главатари и техните водещи мъже,
-
5:53 - 5:56в кампания, известна като "продажба или глад."
-
5:56 - 5:59Подпишете хартията, или няма да има никаква храна за племето ви.
-
5:59 - 6:02Само 10% от възрастното мъжко население подписва.
-
6:02 - 6:04Договорът от Форт Ларами
-
6:04 - 6:06изисква най-малко три-четвърти от племето
-
6:06 - 6:08да преотстъпят земя.
-
6:08 - 6:10Тази клауза е очевидно пренебрегната.
-
6:10 - 6:131887 г.: Актът Доус.
-
6:13 - 6:16Колективната собственост на земя от резерватите приключва.
-
6:16 - 6:19Резерватите са разрязани на 160-акрови парцели
-
6:19 - 6:21и разпределени на отделни индианци,
-
6:21 - 6:23като се отървават от излишъка.
-
6:23 - 6:26Племената губят милиони акри.
-
6:26 - 6:28Американската мечта за отделна собственост върху земята
-
6:28 - 6:30се оказва много остроумен начин
-
6:30 - 6:33за разделяне на резерватите, докато нищо не остава.
-
6:33 - 6:35Този ход унищожава резерватите,
-
6:35 - 6:38което улеснява допълнителното разделяне и продаване,
-
6:38 - 6:41с всяко изминало поколение.
-
6:41 - 6:43Повечето от излишната земя
-
6:43 - 6:45и много от парцелите в границите на резерватите
-
6:45 - 6:48сега са в ръцете на белите фермери.
-
6:48 - 6:51Още веднъж, тлъстия дял на земята отива при уасичу.
-
6:52 - 6:541890 г., дата, която считам
-
6:54 - 6:57за най-важната в тази презентация.
-
6:57 - 6:59Това е годината на клането при Уундед Нии (Ранено коляно).
-
6:59 - 7:01На 29 декември,
-
7:01 - 7:04американските военни части заобиколят Сиукски лагер край притока на Уундед Нии
-
7:04 - 7:06и заколват главатаря Голяма Стъпка
-
7:06 - 7:08и 300 военнопленници,
-
7:08 - 7:10с помощта на ново скорострелно оръжие,
-
7:10 - 7:12което изстрелва експлодиращи гилзи,
-
7:12 - 7:14наречено картечница Хочкис.
-
7:14 - 7:16За тази така наречена битка,
-
7:16 - 7:1920 "Медали за чест" от Конгреса,
-
7:19 - 7:22са дадени за храбростта на 7-ма кавалерия.
-
7:22 - 7:24До този ден,
-
7:24 - 7:27това са най-много "Медали за чест,"
-
7:27 - 7:30които някога са давани в една битка.
-
7:30 - 7:32Повече "Медали за чест" са раздадени
-
7:32 - 7:34за безразборното клане на жени и деца,
-
7:34 - 7:36отколкото във всяка друга битка в Първата световна война,
-
7:36 - 7:38Втората световна война,
-
7:38 - 7:40Корея, Виетнам,
-
7:40 - 7:43Ирак или Афганистан.
-
7:44 - 7:46Клането при Уундед Нии
-
7:46 - 7:49се счита за края на индианските войни.
-
7:49 - 7:51Всеки път, когато посещавам мястото
-
7:51 - 7:53на масовия гроб в Уундед Нии,
-
7:53 - 7:55го виждам не само като гроб
-
7:55 - 7:57за Лакота или за Сиуксите,
-
7:57 - 8:00но като гроб за всички туземни хора.
-
8:03 - 8:05Светият човек, Черен Лос, казва:
-
8:05 - 8:07"Не знаех тогава,
-
8:07 - 8:09колко много беше унищожено.
-
8:09 - 8:11Когато гледам назад сега,
-
8:11 - 8:13от този висок хълм на старите ми години,
-
8:13 - 8:15все още мога да видя заколените жени и деца,
-
8:15 - 8:17лежащи на купчини и разпръснати,
-
8:17 - 8:20по цялото протежение на кривото дере,
-
8:23 - 8:25толкова ясно, колкото когато ги видях
-
8:25 - 8:28с все още младите си очи.
-
8:31 - 8:34И виждам, че нещо друго е умряло там, в кървавата кал,
-
8:35 - 8:38и било погребано в снежната буря.
-
8:39 - 8:42Мечтата на хората е загинала там,
-
8:42 - 8:45и това е била красива мечта."
-
8:46 - 8:48С това събитие,
-
8:48 - 8:51нова ера в историята на местните жители в Америка започва.
-
8:52 - 8:54Всичко може да се измерва
-
8:54 - 8:57преди Уундед Нии и след.
-
8:57 - 8:59Защото в този момент,
-
8:59 - 9:02с пръсти върху спусъците на картечниците Хочкинс,
-
9:02 - 9:06правителството на САЩ открито заявява своята позиция към правата на местните жители.
-
9:06 - 9:08Те били уморени от договори.
-
9:08 - 9:10Те били уморени от свещени хълмове.
-
9:10 - 9:13Били уморени от призрачни танци.
-
9:13 - 9:16И били уморени от всички неудобства на Сиуксите.
-
9:16 - 9:19И така донесли своите топове.
-
9:20 - 9:23"Искате да бъдете индианци сега," казали,
-
9:23 - 9:25с пръст на спусъка.
-
9:30 - 9:321900 г.:
-
9:32 - 9:35индианското население в САЩ достигна най-ниската точка --
-
9:36 - 9:38по-малко от 250 000,
-
9:38 - 9:40в сравнение с около осем милиона
-
9:40 - 9:42през 1492 година.
-
9:44 - 9:46Бързо напред.
-
9:46 - 9:481980 г.:
-
9:48 - 9:50Най-дълго продължаващото съдебно дело в историята на САЩ,
-
9:50 - 9:53Сиукската нация срещу Съединените щати,
-
9:53 - 9:56беше решено от Върховния съд на САЩ.
-
9:57 - 10:00Съдът установи, че когато Сиуксите били преселени в резерватите
-
10:00 - 10:03и седем милиона акра от земите им
-
10:03 - 10:06били отворени за фермери и чифликчии,
-
10:06 - 10:08условията на втория договор от Форт Ларами
-
10:08 - 10:10са били нарушени.
-
10:10 - 10:12Съдът постанови,
-
10:12 - 10:14че Черните Хълмове са били незаконно извзети
-
10:14 - 10:16и, че първоначалната предложена цена заедно с лихви
-
10:16 - 10:18трябва да бъде изплатена на сиукската нация.
-
10:18 - 10:20Като цена за Черните Хълмове,
-
10:20 - 10:23съдът постанови само 106 милиона долара
-
10:23 - 10:25за сиукската нация.
-
10:25 - 10:28Сиуксите отказаха парите с гневни възгласи:
-
10:28 - 10:31"Черните Хълмове не са за продажба."
-
10:31 - 10:332010 г.:
-
10:33 - 10:36Статистиката за местното население днес,
-
10:36 - 10:39повече от век след клането при Уундед Нии,
-
10:39 - 10:41разкрива наследството на колонизация,
-
10:41 - 10:43принудителна миграция
-
10:43 - 10:45и нарушенията на договорите.
-
10:45 - 10:48Безработицата в индианския резерват в Пайн Ридж
-
10:48 - 10:51се колебае между 85 и 90 процента.
-
10:51 - 10:54Жилищната служба не може да изгражда нови постройки,
-
10:54 - 10:56и съществуващите постройки се разпадат.
-
10:56 - 10:58Много са бездомни,
-
10:58 - 11:00а тези с жилища са наблъскани в изгнили сгради,
-
11:00 - 11:02с до 5 семейства.
-
11:02 - 11:0439% от къщите в Пайн Ридж
-
11:04 - 11:06са без електричество.
-
11:06 - 11:09Най-малкото 60% от домовете в резервата
-
11:09 - 11:11са заразени с черна плесен.
-
11:11 - 11:13Повече от 90 процента от населението
-
11:13 - 11:16живее под прага на бедността на федералното правителство.
-
11:16 - 11:19Нивото на туберкулоза в Пайн Ридж,
-
11:19 - 11:22е около осем пъти по-високо от средното за САЩ.
-
11:22 - 11:24Нивото на детска смъртност
-
11:24 - 11:26е най-високото на този континент,
-
11:26 - 11:29и е около три пъти по-високо от средното за САЩ.
-
11:29 - 11:31Ракът на маточната шийка е пет пъти по-висок
-
11:31 - 11:33от средното за САЩ.
-
11:33 - 11:36Преждевременното напускане на училище достига до 70 процента.
-
11:36 - 11:38Назначенията на учители
-
11:38 - 11:41са осем пъти по-високи от средните за САЩ.
-
11:41 - 11:44Често, баби и дядовци отглеждат внуците си,
-
11:44 - 11:47защото родителите, заради алкохолизъм,
-
11:47 - 11:49домашно насилие и всеобща апатия,
-
11:49 - 11:51не могат да ги отгледат.
-
11:52 - 11:5550% от населението над 40-годишна възраст
-
11:55 - 11:57страда от диабет.
-
11:57 - 11:59Продължителността на живота при мъжете
-
11:59 - 12:01е между 46
-
12:01 - 12:04и 48 години --
-
12:04 - 12:06приблизително същата,
-
12:06 - 12:09като в Афганистан и Сомалия.
-
12:10 - 12:13Последната глава във всеки успешен геноцид,
-
12:13 - 12:15е тази, в която насилника
-
12:15 - 12:18може да вдигне ръце и да каже:
-
12:18 - 12:21"Боже мой, какво вършат тези хора върху себе си?
-
12:21 - 12:23Те се избиват взаимно.
-
12:23 - 12:25Те се избиват взаимно,
-
12:25 - 12:28докато ние ги гледаме как умират."
-
12:28 - 12:31Ето как достигнахме до притежаването на тези Съединени щати.
-
12:31 - 12:33Това е наследството
-
12:33 - 12:35на "Предопределена съдба."
-
12:35 - 12:37Затворници биват мъртвородени
-
12:37 - 12:39във военнопленнически лагери,
-
12:39 - 12:42дълго време след като пазачите са си отишли.
-
12:44 - 12:46Това са останалите кости,
-
12:46 - 12:49след като най-добрите месо е било взето.
-
12:51 - 12:53Преди много време,
-
12:53 - 12:55поредица от събития били задвижени,
-
12:55 - 12:58от хора, които изглеждат като мен, от уасичу,
-
12:58 - 13:00нетърпеливи да вземат земята и водата,
-
13:00 - 13:03и златото в планините.
-
13:03 - 13:05Тези събития доведоха до ефекта на доминото,
-
13:05 - 13:07който все още не е завършил.
-
13:07 - 13:11Колкото и отдалечени като доминиращо общество да се чувстваме
-
13:12 - 13:15от клането през 1890 година,
-
13:15 - 13:18или от поредицата нарушени договори от преди 150 години,
-
13:19 - 13:21аз все пак трябва да ви задам въпроса:
-
13:21 - 13:24как се чувствате за статистиката в днешно време?
-
13:25 - 13:27Каква е връзката
-
13:27 - 13:29между тези снимки на страдание
-
13:29 - 13:31и историята, която току-що ви прочетох?
-
13:31 - 13:33И каква част от тази история
-
13:33 - 13:35е необходимо да притежавате?
-
13:35 - 13:38Дали нещо от това е ваша отговорност днес?
-
13:39 - 13:42Казаха ми, че трябва да има нещо, което можем да направим.
-
13:42 - 13:45Трябва да има призив за действие.
-
13:45 - 13:48Защото толкова дълго време стоя настрани,
-
13:48 - 13:50в ролята си на свидетел,
-
13:50 - 13:53просто правейки снимки.
-
13:53 - 13:56Понеже привидно решението е толкова далеч назад във времето,
-
13:56 - 13:58се нуждаех най-малко от машина на времето,
-
13:58 - 14:00за да ги достигна.
-
14:00 - 14:02Страданието на местното население
-
14:02 - 14:05не е прост проблем за разрешаване.
-
14:06 - 14:08Това не е нещо, с което всеки може да се захване,
-
14:08 - 14:10по начина, по който се помага на Хаити,
-
14:10 - 14:13по който се борим със СПИН, или се борим с глада.
-
14:13 - 14:15Решението, както се нарича,
-
14:15 - 14:18може да бъде много по-трудно за доминиращото общество,
-
14:18 - 14:20отколкото, да речем, 50-доларов чек,
-
14:20 - 14:22или пътуване до църквата,
-
14:22 - 14:24да нарисуваме някакви покрити с графити къщи,
-
14:24 - 14:26или крайградско семейство,
-
14:26 - 14:29даряващо кутия с дрехи, които дори не искат вече.
-
14:29 - 14:31Така че къде ни отвежда това?
-
14:31 - 14:34Да свиваме рамене в тъмното?
-
14:34 - 14:36Съединените Щати
-
14:36 - 14:38продължават ежедневно
-
14:38 - 14:40да нарушават условията
-
14:40 - 14:42на договорите от Форт Ларами с Лакота
-
14:42 - 14:45от 1851 г. и 1868 г.
-
14:45 - 14:47Призива за действие, който предлагам днес --
-
14:47 - 14:50моето TED желание -- е следното:
-
14:51 - 14:53Почитайте договорите.
-
14:53 - 14:55Върнете обратно Черните Хълмове.
-
14:55 - 14:58Не е ваша работа, какво ще правят с тях.
-
15:00 - 15:06(Ръкопляскания)
- Title:
- Аарон Хюи: Американските родни военопленници
- Speaker:
- Aaron Huey
- Description:
-
Усилията на Аарон Хюи да снима бедността в Америка го довеждат до индианския резерват в Пайн Ридж, където борбата на местните лакота хора -- ужасяваща, и до голяма степен игнорирана -- го принуждават да пренасочи вниманието си. Пет години на работа по-късно, неговите поразителни снимки се преплитат с шокиращ урок по история, в този смел, откровен разговор от TEDxDU.
- Video Language:
- English
- Team:
closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 15:07