Аарон Хюи: Американските родни военопленници

Усилията на Аарон Хюи да снима бедността в Америка го довеждат до индианския резерват в Пайн Ридж, където борбата на местните лакота хора -- ужасяваща, и до голяма степен игнорирана -- го принуждават да пренасочи вниманието си. Пет години на работа по-късно, неговите поразителни снимки се преплитат с шокиращ урок по история, в този смел, откровен разговор от TEDxDU.

Днес съм тук, за да ви покажа моите снимки на племето Лакота.

Много от вас може да са чували за Лакота,

или поне за по-голямата група от племена,

наричана Сиукси.

Лакота са едно от многото племена, които са били преместени от земите им

в лагери за военнопленници,

които сега се наричат резервати.

Резервата Пайн Ридж (Боров хребет),

предмета на днешната презентация,

се намира на около 75 мили (120 км.) югоизточно

от Блак Хилс (Черните хълмове) в Южна Дакота.

Понякога е споменаван

като Военнопленнически лагер номер 334,

и това е мястото, където племето Лакота живее сега.

Сега, ако някой от вас някога е чувал за АДИ,

"Американско движение на индианците,"

или за Ръсел Мийнс,

или за Ленард Пелтие,

или за протестите в Оглала,

тогава знаете, че Пайн Ридж е епицентър

на индианските проблеми в САЩ.

И така аз бях поканен да говоря малко днес

за връзката ми с Лакота,

и това е много трудно за мен.

Защото, ако не сте забелязали от цвета на кожата ми,

аз съм бял,

и това е огромна бариера в индианските резервати.

Ще видите много хора на моите снимки днес,

и аз станах много близък с тях, и те ме посрещаха като семейство.

Те ме наричаха брат и чичо,

и ме каниха отново и отново през последните пет години.

Но на Пайн Ридж

аз винаги ще бъда това, което се нарича уасичу,

и уасичу е дума от езика Лакота,

която означава не-индианец,

но друга версия на тази дума

означава "този, който взима най-доброто месо за себе си."

И това е, върху което искам да се съсредоточа,

този, който взима най-добрата част на месото.

Това означава алчен.

Нека се огледаме в тази зала днес.

Намираме се в частно училище в американския Запад,

седейки в червени кадифени столове,

с пари в джобовете си.

И ако погледнем нашия живот,

наистина сме вземали

най-добрата част на месото.

Така че нека да погледнем днес серия от снимки

на хора, които са загубили,

така че да можем да спечелим,

и помнете, че когато видите лицата на тези хора,

това не са просто снимки на племето Лакота,

те са валидни за всички местни хора.

На този лист хартия

е историята, както я научих

от моите Лакота приятели и семейство.

По-долу е времева графика

на сключените договори, нарушените договори

и масовите убийства, маскирани като битки.

Ще започна с 1824 година.

Това, което е известно като "Бюрото за индиански въпроси"

беше създадено в рамките на Военния отдел,

определяйки начален тон на агресия

в отношенията ни с американските индианци.

1851 г.:

Първият договор от Форт Ларами е подписан,

ясно маркиращ границите на нацията Лакота.

Според договора,

тези земи са една суверенна нация.

Ако границите на този договор бяха спазени --

и има правно основание, че те е трябвало да бъдат спазени --

тогава САЩ щеше да изглежда така днес.

10 години по-късно,

Законът за чифлиците, подписан от президента Линкълн,

отприщи поток от бели заселници в земите на индианците.

1863 г.:

Въстание на племето Санти Сиукси в Минесота,

завършва с обесването на 38 мъже Сиукси,

най-голямата масова екзекуция в историята на САЩ.

Екзекуцията била разпоредена от президента Линкълн,

само два дни след

като подписал Прокламацията за освобождаване на робите.

1866 година, началото на трансконтиненталната жп линия --

една нова ера.

Ние присвоихме земи за трасета и влакове,

за да минем по-напряко през сърцето на Лакота нацията.

Договорите бяха изхвърлени през прозореца.

В отговор на това, три племена, водени от Лакота вожда Червен Облак,

атакували и разгромили армията на САЩ многократно.

Искам да повторя тази част.

Лакота разгромява армията на САЩ.

1868 г.: Вторият договор от Форт Ларами

ясно гарантира суверенитета на Великата Сиукска нация

и собствеността на Лакота върху свещените Черни Хълмове.

Правителството също обещава земя и ловни права

в околните щати.

Ние сме обещали, че областта на реката Паудър,

щяла да бъде оттогава нататък затворена за всички бели.

Договорът изглеждал като пълна победа

за Червения Облак и Сиуксите.

Всъщност това е единствената война в американската история,

в която правителството договаря мир,

като предоставя всичко, поискано от врага.

1869 г.:

Трансконтиненталната жп линия била завършена.

Тя започнала да превозва, наред с други неща, голяма бройка ловци,

които започнали повсеместното избиване на биволи,

премахвайки източника на храна, облекло и подслон за Сиуксите.

1871 г.:

Актът за изземване на индианските земи,

поставя всички индианци под опеката на федералното правителство.

Освен това, военните издават заповеди,

забранявайки на западните индианци да напускат резерватите.

Всички западни индианци в този момент от време

стават военнопленници

Също така през 1871 година,

се прекратява подписването на договори.

Проблемът с договорите е, че те позволяват на племената да съществуват

като суверенни нации и ние не можем да си позволим това;

имахме планове.

1874 г.:

Генерал Джордж Къстър обявява откриването на злато на територията на Лакота,

по специално в Черните Хълмове.

Новината за златото предизвиква масивен приток на бели заселници

в Лакота нацията.

Къстър препоръчва, че Конгресът трябва да намери начин

да прекрати договореностите със Лакота,

колкото е възможно по-скоро.

1875 г.: Започва войната за Лакота,

за нарушаване на договора от Форт Ларами.

1876 г.:

На 26 юли,

на път да атакува Лакота селище,

Седмата кавалерия на Къстър е разбита

в битката при Литъл Биг Хорн (Малкия голям рог).

1877 г.:

Великият Лакота войн и главатар на име Луд Кон

се предава във Форт Робинсън.

По-късно бива убит, докато е в ареста.

1877 е и годината, когато намираме начин

да заобиколим договорите от Форт Ларами.

Ново споразумение бе представено на Сиуксите главатари и техните водещи мъже,

в кампания, известна като "продажба или глад."

Подпишете хартията, или няма да има никаква храна за племето ви.

Само 10% от възрастното мъжко население подписва.

Договорът от Форт Ларами

изисква най-малко три-четвърти от племето

да преотстъпят земя.

Тази клауза е очевидно пренебрегната.

1887 г.: Актът Доус.

Колективната собственост на земя от резерватите приключва.

Резерватите са разрязани на 160-акрови парцели

и разпределени на отделни индианци,

като се отървават от излишъка.

Племената губят милиони акри.

Американската мечта за отделна собственост върху земята

се оказва много остроумен начин

за разделяне на резерватите, докато нищо не остава.

Този ход унищожава резерватите,

което улеснява допълнителното разделяне и продаване,

с всяко изминало поколение.

Повечето от излишната земя

и много от парцелите в границите на резерватите

сега са в ръцете на белите фермери.

Още веднъж, тлъстия дял на земята отива при уасичу.

1890 г., дата, която считам

за най-важната в тази презентация.

Това е годината на клането при Уундед Нии (Ранено коляно).

На 29 декември,

американските военни части заобиколят Сиукски лагер край притока на Уундед Нии

и заколват главатаря Голяма Стъпка

и 300 военнопленници,

с помощта на ново скорострелно оръжие,

което изстрелва експлодиращи гилзи,

наречено картечница Хочкис.

За тази така наречена битка,

20 "Медали за чест" от Конгреса,

са дадени за храбростта на 7-ма кавалерия.

До този ден,

това са най-много "Медали за чест,"

които някога са давани в една битка.

Повече "Медали за чест" са раздадени

за безразборното клане на жени и деца,

отколкото във всяка друга битка в Първата световна война,

Втората световна война,

Корея, Виетнам,

Ирак или Афганистан.

Клането при Уундед Нии

се счита за края на индианските войни.

Всеки път, когато посещавам мястото

на масовия гроб в Уундед Нии,

го виждам не само като гроб

за Лакота или за Сиуксите,

но като гроб за всички туземни хора.

Светият човек, Черен Лос, казва:

"Не знаех тогава,

колко много беше унищожено.

Когато гледам назад сега,

от този висок хълм на старите ми години,

все още мога да видя заколените жени и деца,

лежащи на купчини и разпръснати,

по цялото протежение на кривото дере,

толкова ясно, колкото когато ги видях

с все още младите си очи.

И виждам, че нещо друго е умряло там, в кървавата кал,

и било погребано в снежната буря.

Мечтата на хората е загинала там,

и това е била красива мечта."

С това събитие,

нова ера в историята на местните жители в Америка започва.

Всичко може да се измерва

преди Уундед Нии и след.

Защото в този момент,

с пръсти върху спусъците на картечниците Хочкинс,

правителството на САЩ открито заявява своята позиция към правата на местните жители.

Те били уморени от договори.

Те били уморени от свещени хълмове.

Били уморени от призрачни танци.

И били уморени от всички неудобства на Сиуксите.

И така донесли своите топове.

"Искате да бъдете индианци сега," казали,

с пръст на спусъка.

1900 г.:

индианското население в САЩ достигна най-ниската точка --

по-малко от 250 000,

в сравнение с около осем милиона

през 1492 година.

Бързо напред.

1980 г.:

Най-дълго продължаващото съдебно дело в историята на САЩ,

Сиукската нация срещу Съединените щати,

беше решено от Върховния съд на САЩ.

Съдът установи, че когато Сиуксите били преселени в резерватите

и седем милиона акра от земите им

били отворени за фермери и чифликчии,

условията на втория договор от Форт Ларами

са били нарушени.

Съдът постанови,

че Черните Хълмове са били незаконно извзети

и, че първоначалната предложена цена заедно с лихви

трябва да бъде изплатена на сиукската нация.

Като цена за Черните Хълмове,

съдът постанови само 106 милиона долара

за сиукската нация.

Сиуксите отказаха парите с гневни възгласи:

"Черните Хълмове не са за продажба."

2010 г.:

Статистиката за местното население днес,

повече от век след клането при Уундед Нии,

разкрива наследството на колонизация,

принудителна миграция

и нарушенията на договорите.

Безработицата в индианския резерват в Пайн Ридж

се колебае между 85 и 90 процента.

Жилищната служба не може да изгражда нови постройки,

и съществуващите постройки се разпадат.

Много са бездомни,

а тези с жилища са наблъскани в изгнили сгради,

с до 5 семейства.

39% от къщите в Пайн Ридж

са без електричество.

Най-малкото 60% от домовете в резервата

са заразени с черна плесен.

Повече от 90 процента от населението

живее под прага на бедността на федералното правителство.

Нивото на туберкулоза в Пайн Ридж,

е около осем пъти по-високо от средното за САЩ.

Нивото на детска смъртност

е най-високото на този континент,

и е около три пъти по-високо от средното за САЩ.

Ракът на маточната шийка е пет пъти по-висок

от средното за САЩ.

Преждевременното напускане на училище достига до 70 процента.

Назначенията на учители

са осем пъти по-високи от средните за САЩ.

Често, баби и дядовци отглеждат внуците си,

защото родителите, заради алкохолизъм,

домашно насилие и всеобща апатия,

не могат да ги отгледат.

50% от населението над 40-годишна възраст

страда от диабет.

Продължителността на живота при мъжете

е между 46

и 48 години --

приблизително същата,

като в Афганистан и Сомалия.

Последната глава във всеки успешен геноцид,

е тази, в която насилника

може да вдигне ръце и да каже:

"Боже мой, какво вършат тези хора върху себе си?

Те се избиват взаимно.

Те се избиват взаимно,

докато ние ги гледаме как умират."

Ето как достигнахме до притежаването на тези Съединени щати.

Това е наследството

на "Предопределена съдба."

Затворници биват мъртвородени

във военнопленнически лагери,

дълго време след като пазачите са си отишли.

Това са останалите кости,

след като най-добрите месо е било взето.

Преди много време,

поредица от събития били задвижени,

от хора, които изглеждат като мен, от уасичу,

нетърпеливи да вземат земята и водата,

и златото в планините.

Тези събития доведоха до ефекта на доминото,

който все още не е завършил.

Колкото и отдалечени като доминиращо общество да се чувстваме

от клането през 1890 година,

или от поредицата нарушени договори от преди 150 години,

аз все пак трябва да ви задам въпроса:

как се чувствате за статистиката в днешно време?

Каква е връзката

между тези снимки на страдание

и историята, която току-що ви прочетох?

И каква част от тази история

е необходимо да притежавате?

Дали нещо от това е ваша отговорност днес?

Казаха ми, че трябва да има нещо, което можем да направим.

Трябва да има призив за действие.

Защото толкова дълго време стоя настрани,

в ролята си на свидетел,

просто правейки снимки.

Понеже привидно решението е толкова далеч назад във времето,

се нуждаех най-малко от машина на времето,

за да ги достигна.

Страданието на местното население

не е прост проблем за разрешаване.

Това не е нещо, с което всеки може да се захване,

по начина, по който се помага на Хаити,

по който се борим със СПИН, или се борим с глада.

Решението, както се нарича,

може да бъде много по-трудно за доминиращото общество,

отколкото, да речем, 50-доларов чек,

или пътуване до църквата,

да нарисуваме някакви покрити с графити къщи,

или крайградско семейство,

даряващо кутия с дрехи, които дори не искат вече.

Така че къде ни отвежда това?

Да свиваме рамене в тъмното?

Съединените Щати

продължават ежедневно

да нарушават условията

на договорите от Форт Ларами с Лакота

от 1851 г. и 1868 г.

Призива за действие, който предлагам днес --

моето TED желание -- е следното:

Почитайте договорите.

Върнете обратно Черните Хълмове.

Не е ваша работа, какво ще правят с тях.

(Ръкопляскания)