Страшната травма след среща със смъртта
-
0:01 - 0:05Беше 8 април 2003
-
0:06 - 0:10и аз бях в Багдад,
за да отразя войната в Ирак. -
0:10 - 0:15Точно тогава Американците навлизаха
с танковете си в Багдад, -
0:16 - 0:22а ние, няколко журналисти,
бяхме в хотел “Палестина” -
0:22 - 0:27и като на война, тя идваше към нас,
-
0:27 - 0:29под нас, под прозорците ни.
-
0:30 - 0:34Багдад беше изпълнен
с черен пушек, с газ, -
0:35 - 0:38вонеше, не се виждаше нищо,
но виждахме какво се случваше. -
0:38 - 0:40А аз трябваше да пиша статия, разбира се,
-
0:40 - 0:44винаги, когато се случва нещо
има статия за писане. -
0:44 - 0:47Така че бях в стаята си на 16-тия етаж,
-
0:47 - 0:50пишейки и поглеждайки
от време на време през прозореца -
0:50 - 0:52какво се случваше.
-
0:53 - 0:56В един момент се усети един по-силен удар.
-
0:56 - 0:58От три седмици вече бяхме бомбандирани
-
0:58 - 1:01от ракети и бомби от по половин тон,
-
1:01 - 1:07но този удар го усетих вътре в мен.
-
1:07 - 1:11Казах си, много е близо!
Много, много близо! -
1:11 - 1:14Затова отидох да видя какво се случваше,
-
1:14 - 1:19слязох на 15-тия етаж
-
1:19 - 1:22и видях хора, които викаха в коридорите
и журналисти, -
1:22 - 1:24влязох в една стая
-
1:24 - 1:29и разбрах, че тя беше засегната от снаряд.
-
1:29 - 1:32Имаше ранен човек,
-
1:33 - 1:35близо до прозореца имаше мъж,
-
1:35 - 1:39който беше оператор,
казваше се Тарас Процюк, -
1:40 - 1:42лежеше по корем.
-
1:46 - 1:50Преди време бях работил в болница,
така че трябваше да окажа първа помощ. -
1:50 - 1:54Обърнах го и когато го направих видях,
-
1:56 - 2:02че беше отворен от стернума до пубиса,
но аз не видях нищо, абсолютно нищо. -
2:02 - 2:09Виждах бяло петно, седефено и ярко,
което ме ослепяваше -
2:09 - 2:11и не разбирах.
-
2:11 - 2:15После петното се разсея и видях раната,
която беше много сериозна, -
2:15 - 2:18сложихме го в един чаршаф
с приятелите ми, -
2:18 - 2:22свалихме го с асансьор,
който се спираше на всеки етаж, 15 етажа, -
2:22 - 2:25качихме го в кола,
която го откара до болницата; -
2:25 - 2:29починал е по пътя за болницата,
а испанският оператор Хосе Кузо, -
2:29 - 2:32който е бил на 14тия етаж,
който също е бил засегнат -
2:32 - 2:35-- защото снарядът беше улучил
между двата етажа -- -
2:35 - 2:38е починал на операционната маса.
Когато се върнах, -
2:38 - 2:42след като колата беше тръгнала,
имах да пиша статия, -
2:42 - 2:47която трябваше да напиша.
Така че се заех... -
2:48 - 2:52Върнах се във фоайето в хотела,
ръцете ми бяха целите в кръв, -
2:52 - 2:55там едно иракско ченге ме спря
-
2:55 - 2:59да ме кара да си платя таксите
за десетте дни, с които бях закъснял -
2:59 - 3:01и го натирих.
И си казах: -
3:02 - 3:05“Остави това настрана. Остави го настрана!
-
3:07 - 3:09Ако искаш да пишеш,
трябва да го оставиш." -
3:09 - 3:12Това и направих, качих се,
написах си статията -
3:12 - 3:14и я изпратих.
Но после, -
3:15 - 3:19освен афекта, фактът,
че бях загубил колеги, -
3:20 - 3:22имаше нещо, което ме безпокоеше:
-
3:22 - 3:26виждах отново петното, ярко, седефено
-
3:29 - 3:31и не разбирах какво означава.
-
3:31 - 3:34И ето войната свърши...
-
3:36 - 3:38По-късно си казах, че това не е възможно.
-
3:39 - 3:42Не мога да не знам какво се случи.
-
3:42 - 3:44Защото не е за първи път,
-
3:44 - 3:46не е само при мен,
-
3:46 - 3:49виждал съм при други подобни неща
-
3:49 - 3:52за 20 или 35 години репортажи.
-
3:53 - 3:57Аз също съм виждал неща,
които са ме афектирали, но например -
3:57 - 4:00в Ливан, познавах мъж,
-
4:00 - 4:02ветеран, беше на 25 години,
5 години война, -
4:02 - 4:04значи беше ветеран, следвах го навсякъде!
-
4:04 - 4:07Той пълзеше нощем, с такава сигурност,
-
4:07 - 4:11това беше велик войник, истински боец!
Така че го следвах, -
4:11 - 4:14защото знаех, че с него бях в безопасност.
-
4:14 - 4:18Един ден ми казаха и аз го видях отново,
-
4:18 - 4:20че играел на карти в казармата
-
4:20 - 4:26и някой влязъл близо до него,
изпразнил оръжието си, -
4:26 - 4:31а взривът,
самият изстрел, -
4:31 - 4:35го накарал да се хвърли под масата
като дете! -
4:35 - 4:39Треперел, обзет от паника!
И оттогава не е успял -
4:40 - 4:44да се съвземе и да се бие. И той свърши,
видях го впрочем, -
4:44 - 4:47като крупие в казино в Бейрут,
защото вече не спеше, -
4:47 - 4:50тоест напълно подходяща работа.
-
4:50 - 4:55И си казах, какво е това нещо,
-
4:55 - 5:02което може да ви убие без видима рана?
Какво се случва? -
5:04 - 5:06Кое е това непознато нещо?
-
5:06 - 5:11И е прекалено често срещано,
-
5:11 - 5:13за да е случайно. И така,
започнах проучване, -
5:13 - 5:17това е всичко, което умея да правя.
Започнах да проучвам, -
5:17 - 5:25черпейки информация от книги, психиатри,
музеи, библиотеки и т.н.. -
5:26 - 5:30И открих, че има хора, които знаят,
-
5:31 - 5:35често военни психиатри,
и че сме изправени -
5:35 - 5:38пред нещо...наречено травма,
-
5:38 - 5:42американците го наричат ПТСР,
травма, травматична невроза, -
5:42 - 5:49това нещо съществуваше,
но не се говореше за него никога. -
5:52 - 5:55А каква е тази травма?
-
5:55 - 5:58Е, това е среща със смъртта.
-
5:59 - 6:02Не знам дали сте срещали смъртта,
не говоря за трупове, -
6:02 - 6:07не говоря за тялото на дядото
в болничното легло, не! -
6:07 - 6:11Или за някой, бутнат от кола на пътя.
-
6:12 - 6:17Говоря за срещата с небитието,
нищото, наречено смърт. -
6:18 - 6:24А ние нямаме право да го виждаме.
-
6:24 - 6:29Древните са казвали: смъртта и слънцето
не могат да се гледат в очите. -
6:29 - 6:34Човекът няма правото
да гледа смъртта в очите. -
6:34 - 6:41И когато това се случи, тя може да остане
невидима известно време, -
6:41 - 6:44дни, седмици, месеци, понякога години.
-
6:44 - 6:50И после изведнъж, всичко избухва, защото
-
6:50 - 6:54вече е нахлуло в мозъка.
Като прозорец, -
6:54 - 6:59между някакъв образ и мозъка,
който се е настанил вътре в него, -
6:59 - 7:04останал е там и ще заеме
цялото пространство в ума. -
7:05 - 7:08И ето, има хора, мъже, жени,
-
7:09 - 7:11които в един момент вече не могат да спят,
-
7:12 - 7:15имат ужасни кризи на безпокойство,
панически атаки! -
7:15 - 7:17Паника! Не някаква уплаха.
-
7:17 - 7:21Които в един момент вече не искат
да спят, защото, когато спят, -
7:21 - 7:24всяка нощ, всяка една,
имат един и същ кошмар, -
7:24 - 7:28всяка нощ същият образ.
Какъв е този образ? Образът, това е -
7:28 - 7:29например, един войник,
-
7:29 - 7:31който влиза в сграда
-
7:31 - 7:34и се оказва срещу друг войник,
който го държи на мушка, -
7:34 - 7:36той вижда оръдието, дулото му.
-
7:37 - 7:39И изведнъж това оръжие става огромно,
деформира се, -
7:40 - 7:44като мъгла поглъща всичко,
Тогава той си казва... -
7:46 - 7:51ще каже: "Видях смъртта, видях се мъртъв,
мъртъв съм." -
7:51 - 7:54И от този момент той знае, че е мъртъв.
-
7:55 - 8:00Не е възприемане,
той е убеден, че е мъртъв. -
8:00 - 8:03В този момент някой идва,
другия си отива, -
8:03 - 8:07не стреля, без значение,
той е мъртъв в този момент. -
8:07 - 8:09Може да е миризма на общ гроб.
-
8:09 - 8:11Виждал съм много в Руанда.
-
8:11 - 8:14Може да е гласът на приятел,
който се обажда, -
8:15 - 8:19точно преди да го убият, за когото
нищо не може да се направи. -
8:19 - 8:22Чуваме гласът. И оттогава,
всяка нощ, седмици наред, -
8:22 - 8:25месеци, човек се буди.
-
8:26 - 8:29В транс, в паника,
обзет от страх като дете. -
8:29 - 8:33Виждал съм мъже да плачат като деца,
-
8:34 - 8:38виждайки същия образ.
И така, в мозъка му, -
8:38 - 8:41този образ на ужаса,
-
8:43 - 8:45на смъртта,
-
8:45 - 8:47това, което наричаме аналог,
-
8:47 - 8:49тоест образ, криещ нещо,
-
8:49 - 8:49ще заеме всичко.
-
8:49 - 8:52Вече нищо не може да направи.
Абсолютно нищо. -
8:52 - 8:54Вече не може да работи, да обича.
-
8:54 - 8:58Прибира се вкъщи, вече не познава никого.
Не познава себе си. -
9:00 - 9:06Крие се, стои си вкъщи, затваря се!
Познавам хора, -
9:06 - 9:08които слагаха консервни кутии,
-
9:08 - 9:11пълни с монети, навън в случай,
че някой мине или отиде. -
9:11 - 9:13И изведнъж му се приисква
да умре, да убие, -
9:13 - 9:15да се скрие, да избяга,
-
9:15 - 9:18иска му се да бъде обичан,
той мрази хората, -
9:18 - 9:24обзет е от нещо от сутрин до вечер,
-
9:24 - 9:29страда.
-
9:29 - 9:31А другите не разбират!
-
9:31 - 9:33Другите му казват:
“Нищо ти няма. Добре си, -
9:33 - 9:36нямаш рани, отиде на война,
върна се, нищо ти няма.” -
9:36 - 9:41А тези хора страдат много
и някои се самоубиват: -
9:42 - 9:45да се самоубият е като
да си сложат край на всичко, -
9:45 - 9:46щом вече съм мъртъв,
-
9:46 - 9:49ако се самоубия всичко е наред.
И освен това вече няма болка. -
9:49 - 9:50Някои се самоубиват,
-
9:50 - 9:51други свършват под мостовете,
-
9:51 - 9:52започват да пият...
-
9:52 - 9:57Всички помните история
за някой дядо, чичо, съсед, -
9:57 - 9:59който пиеше, не казваше нищо,
-
9:59 - 10:01беше заядлив, биеше жена си,
-
10:01 - 10:05и който накрая се пропи или умря.
-
10:05 - 10:09Те не говорят за това, защо?
Не говорим за това, защо? -
10:09 - 10:13Защото е табу!
Не можем да кажем, -
10:13 - 10:16хората нямат думите,
за да опишат смъртта. -
10:16 - 10:18Но и другите не могат да го чуят!
-
10:18 - 10:19Като се връщах от репортаж
-
10:19 - 10:22за пръв път ми казаха: “Ах!
Той се връща от репортаж!” -
10:22 - 10:23Имаше вечеря,
бяла покривка, -
10:23 - 10:24свещи, гости,
-
10:24 - 10:27“Хайде, разказвай!” Разказах.
-
10:27 - 10:30След 20 минути всички ме гледаха накриво,
-
10:30 - 10:32домакинята беше увесила нос,
-
10:32 - 10:34накратко, беше ужасно
-
10:34 - 10:35и разбрах, че развалих вечерта.
-
10:35 - 10:39Така че вече не разказвам,
хората не са готови да слушат това, -
10:39 - 10:40казват “А, спри!”
-
10:40 - 10:45Само няколко случая ли са? Не.
Изключително често срещано е! -
10:45 - 10:50Една трета от загиналите войници в Ирак...
ох, загинали, простете лапсуса. -
10:50 - 10:55Една трета от американските войници
в Ирак страдат от ПТСР. -
10:55 - 10:59През 1939 в английските
психиатрични клиники е имало -
10:59 - 11:05200 000 войници от Първата световна война.
-
11:05 - 11:09Във Виетнам 54 000 са загинали.
Американци. -
11:09 - 11:14През 87-ма американското правителство
съобщи 102 000 -- два пъти повече -- -
11:14 - 11:17102 000 успешни самоубийства на ветерани.
-
11:17 - 11:19Два пъти повече мъртви
отколкото във Виетнам. -
11:19 - 11:23И така, разбирате, че това обхваща всичко!
-
11:23 - 11:25Не само модерните войни, древните войни,
-
11:25 - 11:28откриваме ги в древните текстове!
Разказано е, казано е. -
11:28 - 11:30Защо не се говори за това?
-
11:30 - 11:34Защо не се говореше за това?
Защото проблемът -
11:34 - 11:40е в това, че ако човек не говори,
е обречен на гибел. -
11:40 - 11:45Но единственият начин за лечение,
-
11:45 - 11:48защото добрата новина,
е че това се лекува: -
11:49 - 11:52викът на Мунк, Гоя и т.н.,
да, това се лекува! -
11:52 - 11:57единственият начин
да се излекува тази травма, -
11:57 - 12:02тази среща със смъртта,
която ви вцепенява, смразява, убива, -
12:02 - 12:06е да успеете да говорите за нея.
-
12:06 - 12:08Древните автори казваха:
-
12:08 - 12:12"Свързани сме помежду си
само чрез езика." -
12:12 - 12:14Без език сме нищо.
-
12:14 - 12:17Само благодарение на това сме хора.
-
12:17 - 12:19Пред образа на ужаса,
-
12:19 - 12:21който не може да се изрази с думи,
-
12:21 - 12:25защото е просто образ на небитието,
това, което ни преследва, -
12:25 - 12:27единственият начин да се справим
-
12:28 - 12:30е да използваме словото.
-
12:30 - 12:34Защото тези хора се чувстват изключени:
хората не искат да ги виждат вече -
12:34 - 12:36и те вече не искат да виждат никого.
-
12:36 - 12:38Чувстват се нечисти, омърсени, опозорени.
-
12:38 - 12:40Някой казваше: "Знаете ли, докторе,
-
12:40 - 12:42вече не ползвам метрото,
-
12:42 - 12:44от страх, че хората ще видят
ужаса, който е в мен, -
12:44 - 12:45в очите ми.
-
12:45 - 12:46Друг казваше... --
-
12:46 - 12:50той имаше ужасна кожна болест,
6 месеца обикаляше дерматолози, -
12:50 - 12:52пращаха го от кабинет на кабинет,
един ден казаха: -
12:53 - 12:54"Да иде при психиатър."
-
12:54 - 12:56На втория сеанс
-
12:56 - 12:58(имаше ужасна кожна болест
от тук до стъпалата) -
12:58 - 13:02психиатърът попита:
“Защо сте в това състояние?” -
13:02 - 13:05И мъжът му каза:
“Разлагам се понеже съм мъртъв.” -
13:05 - 13:09Така че виждате,
това засяга човек надълбоко. -
13:09 - 13:16За да се излукува, трябва да говори.
Трябва да назове с думи ужаса, -
13:16 - 13:20със слова, да ги подреди,
да говори за това. -
13:20 - 13:24Трябва да погледне смъртта очи в очи.
-
13:25 - 13:30И ако човек успее да направи това,
ако говори за тези неща, -
13:30 - 13:34в този момент, малко по малко,
с говорене, -
13:34 - 13:37успява да си върне човечността.
-
13:37 - 13:41Това е важно! Мълчанието ни убива!
-
13:41 - 13:45Какво означава това?
Означава, че ако после, -
13:45 - 13:49очевидно, сме загубили
непосилната лекота на битието си, -
13:49 - 13:52загубили сме чувството си за безсмъртие,
което ви е довело тук, -
13:52 - 13:53ако сте тук, то е,
защото имате -
13:53 - 13:56това усещане на убеденост,
че сте безсмъртни! Не сте! -
13:56 - 13:59Иначе нямаше да сте тук,
ще кажете: "безполезно е." -
13:59 - 14:01А те са загубили
това чувство за безсмъртие. -
14:01 - 14:05Загубили са лекотата си.
Но са открили нещо друго! -
14:05 - 14:08Тоест ако успеем да погледнем
смъртта очи в очи -
14:09 - 14:14и да ѝ се опълчим,
а не да мълчим и да се крием, -
14:15 - 14:18има мъже и жени,
които познавам -- Микаел от Руанда, -
14:18 - 14:25Карол от Ирак, Филип от Конго,
всички тези хора, с които се запознах, -
14:25 - 14:27Сорж Шаландон, който е прочут автор сега
-
14:27 - 14:29и който приключи с репортажите
след травма. -
14:29 - 14:31Имах 4 или 5 приятели,
които се самоубиха, -
14:31 - 14:34които не оцеляха след травми.
-
14:34 - 14:39Та, ако успеем да се изправим
срещу смъртта, -
14:39 - 14:42ако ние, смъртните хора,
смъртните, хората, -
14:42 - 14:46ако знаем, че сме хора и смъртни,
смъртни и хора, -
14:46 - 14:51ако успеем да ѝ се опълчим
и да ѝ върнем това, -
14:51 - 14:54което е най-непознатата земя
от всички непознати земи, -
14:54 - 14:57защото никой не я е виждал.
-
14:58 - 15:00Ако успеем да ѝ върнем тези неща,
-
15:00 - 15:09да, можем да умрем, да оцелеем
и да се върнем към живота, -
15:09 - 15:14но по-силни, по-силни от преди.
Много по-силни. -
15:14 - 15:15Благодаря.
-
15:15 - 15:17(Аплодисменти)
- Title:
- Страшната травма след среща със смъртта
- Speaker:
- Жан-Пол Мари
- Description:
-
През април 2003, когато започва разгръщането на американските войски в Багдад, снаряд се е разбил в сградата, където се намирал писателят и военен репортер Жан-Пол Мари. В този момент той се оказва лице в лице със смъртта, срещайки се с призрак, който преследва тези, които са рискували живота си на бойните полета от незапомнени времена. "Какво е това нещо, което ви убива без да остави видим белег?" се пита Мари. Знаем го под името "посттравматично стресово разстройство" -- или както го описва Мари, срещата с небитието. В това изложение той ще потърси отговори за човешкото състояние, смъртността и психозата надълбоко в травмата, причинена от ужаса.
- Video Language:
- French
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 15:30
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Ivan Gechev accepted Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Jean-Paul Mari speaks at TEDxCannes |